Слуховете за залеза на ДПС са силно преувеличени
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Българите в чужбина гласоподаваха срещу модела ГЕРБ-ДПС, само че в случай че ГЕРБ загуби на тези избори над 310 000 гласа, Движение за права и свободи печели даже повече, в сравнение с предходните. Могат ли да се завърнат златните години на придвижването?
Коментар на Петър Чолаков:
След четири години в Народното събрание, на извършения сериозен тест на 4-и април, ГЕРБ остана първа политическа мощ, само че загуби над 310 000 гласа, Българска социалистическа партия загуби рекордните 475 000 гласа и остана трета, Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ, " Атака " и " Воля " изпаднаха. От парламентарно показаните партии единствено Движение за права и свободи излиза на терена в по-добра кондиция - близо 336 000 гласа или 10,5 на 100, при 316 000 гласа или 9,2 % на предходните избори през 2017-а. Отново, както преди четири години, е четвърта политическа мощ, с дребна преднина пред " Демократична България ", и ще има повече депутати в 45-то Народно заседание - евентуално 30, при 26 в предходното.
Апетитите на Доган&Co обаче бяха надалеч по-големи. През паметната за Движение за права и свободи 2009-а година партията получи 592 000 гласа, а, в случай че съпоставим с резултата на по-предишните избори - през 2014-а завоюва 487 000 гласа.
Прогнозирах по-силно показване на Движение за права и свободи през 2021-а: на тези избори го нямаше тръна в петата на " Сокола " - ДОСТ (който през 2017-а завоюва над 100 хиляди гласа); връзките на придвижването с Анкара означиха историческо затопляне; в устрема си да придобие по-благ, добродушен тип, " морфичният резонанс " не направи народен представител Делян Пеевски, чието име е станало синоним на задкулисието.
Могат ли обаче златните изборни години на Движение за права и свободи да се завърнат?
Промените в изборното законодателство имат своето значение: през 2016-а под натиска на Патриотичния фронт, броят на изборните секции в страните отвън Европейски Съюз бе стеснен на 35 (основно, с цел да се редуцира ролята на гласовете от Турция). Тези и други ограничения за секване на изборния туризъм несъмнено дават отражение върху електоралната поддръжка за Движение за права и свободи.
На изборите на 4-и април ГЕРБ стана " първенец в гетата " - монополизира ромския избор, който е значим запас за партията на Доган. Партията на Борисов се наложи в ромските махали в София, Пловдив, Варна и Сливен. ГЕРБ отстъпи София на Демократична България, като извоюва победа единствено в 25 МИР, където е и квартал " Факултета ". Трябва да поясним, че съвсем всички партии у нас протягат ръка към ромския избор - извършването на покупки на гласове в гетата продължава да е всеобща процедура, тъй като политическият хайлайф си е дал сметка, че няма изгода от нейното премахване.
Има сигнали за известно оттегляне на Движение за права и свободи в техни обичайни ловни полета. Не изключвам тук-там хегемонията на етническата партия да се пропуква. Задълбоченият разбор следва, когато разполагаме с всички данни.
Очакванията за доста ниска интензивност поради Ковид-19 на тези избори не се оправдаха. Ниската интензивност би засилила още повече тежестта на купения и корпоративен избор. От ниската интензивност най-вече биха спечелили ГЕРБ и Движение за права и свободи. Активността, изключително в чужбина бе относително висока - изборите в " другата България " бяха извоювани от " ИТН " и " Демократична България ". Това са гласове против модела ГЕРБ-ДПС.
Какво следва за Движение за права и свободи в 45-я парламент?
В новото Народно събрание няма да се чува гласът на " радикалния национализъм ", който бе употребен като чучело от водачите на Движение за права и свободи, с цел да се сплотят още повече редиците на етническата партия. Най-голям триумф в патриотичната ниша реализира " ИТН ", но реториката на партията на Трифонов е надалеч по-умерена от тази на " Атака " да вземем за пример.
Ако досегашната съпротива остане вярна на правилото " всички без ГЕРБ и Движение за права и свободи ", надали ще забележим " Борисов 4 " - партията на Доган освен няма да взе участие с министри в държавното управление, а и мъчно би могла да влезе и в ролята на балансьор, който кешира облага от транзакциите с всички останали.
Изграждането на хигиеничен кордон към тандема ГЕРБ-ДПС обаче може да сближи още повече Борисов и Доган. Съдружниците към този момент имат доста общи (бизнес) ползи, да вземем за пример в областта на енергетиката. Ако 45-ят парламент не е безплоден и въпреки всичко роди държавно управление, то най-вероятно ще е против модела ГЕРБ-ДПС. Медийната империя, която обслужва този модел, следователно може да бъде задействана на цялостни обороти за дискредитиране на новите ръководещи. ГЕРБ и Движение за права и свободи ще легнат един до друг в окопите, с цел да се бранят против общия зложелател.
Българите в чужбина гласоподаваха срещу модела ГЕРБ-ДПС, само че в случай че ГЕРБ загуби на тези избори над 310 000 гласа, Движение за права и свободи печели даже повече, в сравнение с предходните. Могат ли да се завърнат златните години на придвижването?
Коментар на Петър Чолаков:
След четири години в Народното събрание, на извършения сериозен тест на 4-и април, ГЕРБ остана първа политическа мощ, само че загуби над 310 000 гласа, Българска социалистическа партия загуби рекордните 475 000 гласа и остана трета, Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ, " Атака " и " Воля " изпаднаха. От парламентарно показаните партии единствено Движение за права и свободи излиза на терена в по-добра кондиция - близо 336 000 гласа или 10,5 на 100, при 316 000 гласа или 9,2 % на предходните избори през 2017-а. Отново, както преди четири години, е четвърта политическа мощ, с дребна преднина пред " Демократична България ", и ще има повече депутати в 45-то Народно заседание - евентуално 30, при 26 в предходното.
Апетитите на Доган&Co обаче бяха надалеч по-големи. През паметната за Движение за права и свободи 2009-а година партията получи 592 000 гласа, а, в случай че съпоставим с резултата на по-предишните избори - през 2014-а завоюва 487 000 гласа.
Прогнозирах по-силно показване на Движение за права и свободи през 2021-а: на тези избори го нямаше тръна в петата на " Сокола " - ДОСТ (който през 2017-а завоюва над 100 хиляди гласа); връзките на придвижването с Анкара означиха историческо затопляне; в устрема си да придобие по-благ, добродушен тип, " морфичният резонанс " не направи народен представител Делян Пеевски, чието име е станало синоним на задкулисието.
Могат ли обаче златните изборни години на Движение за права и свободи да се завърнат?
Промените в изборното законодателство имат своето значение: през 2016-а под натиска на Патриотичния фронт, броят на изборните секции в страните отвън Европейски Съюз бе стеснен на 35 (основно, с цел да се редуцира ролята на гласовете от Турция). Тези и други ограничения за секване на изборния туризъм несъмнено дават отражение върху електоралната поддръжка за Движение за права и свободи.
На изборите на 4-и април ГЕРБ стана " първенец в гетата " - монополизира ромския избор, който е значим запас за партията на Доган. Партията на Борисов се наложи в ромските махали в София, Пловдив, Варна и Сливен. ГЕРБ отстъпи София на Демократична България, като извоюва победа единствено в 25 МИР, където е и квартал " Факултета ". Трябва да поясним, че съвсем всички партии у нас протягат ръка към ромския избор - извършването на покупки на гласове в гетата продължава да е всеобща процедура, тъй като политическият хайлайф си е дал сметка, че няма изгода от нейното премахване.
Има сигнали за известно оттегляне на Движение за права и свободи в техни обичайни ловни полета. Не изключвам тук-там хегемонията на етническата партия да се пропуква. Задълбоченият разбор следва, когато разполагаме с всички данни.
Очакванията за доста ниска интензивност поради Ковид-19 на тези избори не се оправдаха. Ниската интензивност би засилила още повече тежестта на купения и корпоративен избор. От ниската интензивност най-вече биха спечелили ГЕРБ и Движение за права и свободи. Активността, изключително в чужбина бе относително висока - изборите в " другата България " бяха извоювани от " ИТН " и " Демократична България ". Това са гласове против модела ГЕРБ-ДПС.
Какво следва за Движение за права и свободи в 45-я парламент?
В новото Народно събрание няма да се чува гласът на " радикалния национализъм ", който бе употребен като чучело от водачите на Движение за права и свободи, с цел да се сплотят още повече редиците на етническата партия. Най-голям триумф в патриотичната ниша реализира " ИТН ", но реториката на партията на Трифонов е надалеч по-умерена от тази на " Атака " да вземем за пример.
Ако досегашната съпротива остане вярна на правилото " всички без ГЕРБ и Движение за права и свободи ", надали ще забележим " Борисов 4 " - партията на Доган освен няма да взе участие с министри в държавното управление, а и мъчно би могла да влезе и в ролята на балансьор, който кешира облага от транзакциите с всички останали.
Изграждането на хигиеничен кордон към тандема ГЕРБ-ДПС обаче може да сближи още повече Борисов и Доган. Съдружниците към този момент имат доста общи (бизнес) ползи, да вземем за пример в областта на енергетиката. Ако 45-ят парламент не е безплоден и въпреки всичко роди държавно управление, то най-вероятно ще е против модела ГЕРБ-ДПС. Медийната империя, която обслужва този модел, следователно може да бъде задействана на цялостни обороти за дискредитиране на новите ръководещи. ГЕРБ и Движение за права и свободи ще легнат един до друг в окопите, с цел да се бранят против общия зложелател.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ