Ромите в Германия – маргинализираното малцинство
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Расизъм, антициганизъм и дискриминация: настоящо изследване сочи, че предразсъдъците към ромите в Германия не са изкоренени. Двама от всеки трима представители на най-голямото европейско малцинство са дискриминирани.
„ Ти си нищо, не те бива за нищо, от теб нищо не става " - от епохи на ромите се гледа по този метод по кое време непосредствено, по кое време по-прикрито, споделя за Дъждовни води Себастиан Куртизи. Той е измежду анкетьорите от изследване измежду ромите и синтите в Германия, извършено от организацията „ RomnoKher ", чиято цел е поддържането на ромската просвета и еднаквост. По-голямата част от интервюираните дефинират образованието като належащо, над 80 % го считат за доста значимо.
Подобно на останалите анкетьори, и Куртизи е част от най-голямото европейско малцинство - допуска се, че в Европейски Съюз живеят към 6,3 милиона негови представители. Той е роден в днешна Северна Македония, само че е израснал в Сърбия, приключил е колеж, на 17 години е избягал с родителите си в Германия и в това време има немски паспорт. Работи като съветник на безработни и споделя, че в един миг неизбежно установяваш какъв брой предубеждения има по отношение на това малцинство - щом се счита, че това е народ, който се състои единствено от крадци, музиканти, врачки и просяци.
Двама от всеки трима души са дискриминирани
Авторите на изследването са записали и прояви на расизъм, антициганизъм и дискриминация: 40 % от интервюираните описват за дискриминация на техните деца, в това число в границите на образователния развой - от преподаватели и съученици. Две трети от участниците споделят, че самите те са били обект на дискриминация поради това, че са част от малцинствена група – в това число в просветителната система. Но там, където преподавателите са отправяли по-високи условия към децата от малцинството, те по предписание са завършвали с по-добри дипломи.
„ Ако имаш немско име, отношение към теб по телефона е едно, а като те видят онлайн в учебното заведение с тъмната коса и кожа, то се трансформира ", споделя Маня Шукер-Вайс, която също е работила по изследването. Тя споделя за съответен случай с ромско дете, което кардинално имало междинен триумф, само че откакто видели родителите му, го присъединили към учениците със специфични просветителни потребности.
Случаят напълно не е единствен - редица родители се оплакали, че децата им са получили недобри атестации в учебно заведение. А дъщерята на Шукер-Вайс, която учи в гимназия, ѝ споделила: „ Много се веселя, че съм руса и имам сини очи ".
Само 4% приключват висше обучение
Като цяло изследването демонстрира забележителен прогрес в образованието спрямо предходни сходни разбори и при съпоставяне на поколенията, декларира за Дъждовни води една от неговите авторки - Карин Чудак, педагожка в университета във Фленсбург. Всички деца от малцинството в това време са получили главно обучение, само че съвсем всеки трети по този начин и не съумява да приключи приблизително. Затова мнозина съумяват да намерят единствено нископлатена работа. Сред по-младите интервюирани броят на незавършилите е по-нисък, само че отново остава доста по-висок от междинния за страната, който е пет %.
Разлика със междинните за Германия равнища се вижда и другаде - доста по-малко деца от малцинството посещават детска градини, доста по-малко са и тези, които съумяват да получат компетентност или да завършат висше обучение. Но даже и 15 на 100 от интервюираните под 30 годишни да съумяват да вземат зрелостния си изпит(средният индикатор за Германия е 40%), единствено четири на 100 приключват висше обучение.
Една от аргументите би могла да бъде в това, че фамилиите нямат задоволително благоприятни условия да поддържат децата си и не могат да намерят достъп до разнообразни спомагателни курсове, както сочи допитването.
Има ли решение?
Германската страна отхвърля целенасоченото поощряване на ромските деца - за което пледира Брюксел - с аргумента, че учебната система е отворена за всички. Но както показва пред Дъждовни води Даниел Щраус, един от съоснователите на „ RomnoKher ", за изравняването на възможностите има потребност от няколко генерации и експлицитна поддръжка. Неговият татко, един от дребното оживели от Аушвиц, е останал необразован поради това, че на хората от малцинството е била наложена възбрана да посещават учебно заведение. „ Но той се погрижи ние, децата му, да вървим на учебно заведение, въпреки той да не е имал тази опция. "
Карин Чудак на собствен ред отбелязва, че за обществото и просветителната система би било от изгода тематиката за преследванията на ромите по времето на нацизма да бъде по-широко застъпена в образователните проекти. Освен това да се отделя повече внимание на културата на синти и роми, както и на езика им. Засега обаче тези случаи са по-скоро изключение.
Расизъм, антициганизъм и дискриминация: настоящо изследване сочи, че предразсъдъците към ромите в Германия не са изкоренени. Двама от всеки трима представители на най-голямото европейско малцинство са дискриминирани.
„ Ти си нищо, не те бива за нищо, от теб нищо не става " - от епохи на ромите се гледа по този метод по кое време непосредствено, по кое време по-прикрито, споделя за Дъждовни води Себастиан Куртизи. Той е измежду анкетьорите от изследване измежду ромите и синтите в Германия, извършено от организацията „ RomnoKher ", чиято цел е поддържането на ромската просвета и еднаквост. По-голямата част от интервюираните дефинират образованието като належащо, над 80 % го считат за доста значимо.
Подобно на останалите анкетьори, и Куртизи е част от най-голямото европейско малцинство - допуска се, че в Европейски Съюз живеят към 6,3 милиона негови представители. Той е роден в днешна Северна Македония, само че е израснал в Сърбия, приключил е колеж, на 17 години е избягал с родителите си в Германия и в това време има немски паспорт. Работи като съветник на безработни и споделя, че в един миг неизбежно установяваш какъв брой предубеждения има по отношение на това малцинство - щом се счита, че това е народ, който се състои единствено от крадци, музиканти, врачки и просяци.
Двама от всеки трима души са дискриминирани
Авторите на изследването са записали и прояви на расизъм, антициганизъм и дискриминация: 40 % от интервюираните описват за дискриминация на техните деца, в това число в границите на образователния развой - от преподаватели и съученици. Две трети от участниците споделят, че самите те са били обект на дискриминация поради това, че са част от малцинствена група – в това число в просветителната система. Но там, където преподавателите са отправяли по-високи условия към децата от малцинството, те по предписание са завършвали с по-добри дипломи.
„ Ако имаш немско име, отношение към теб по телефона е едно, а като те видят онлайн в учебното заведение с тъмната коса и кожа, то се трансформира ", споделя Маня Шукер-Вайс, която също е работила по изследването. Тя споделя за съответен случай с ромско дете, което кардинално имало междинен триумф, само че откакто видели родителите му, го присъединили към учениците със специфични просветителни потребности.
Случаят напълно не е единствен - редица родители се оплакали, че децата им са получили недобри атестации в учебно заведение. А дъщерята на Шукер-Вайс, която учи в гимназия, ѝ споделила: „ Много се веселя, че съм руса и имам сини очи ".
Само 4% приключват висше обучение
Като цяло изследването демонстрира забележителен прогрес в образованието спрямо предходни сходни разбори и при съпоставяне на поколенията, декларира за Дъждовни води една от неговите авторки - Карин Чудак, педагожка в университета във Фленсбург. Всички деца от малцинството в това време са получили главно обучение, само че съвсем всеки трети по този начин и не съумява да приключи приблизително. Затова мнозина съумяват да намерят единствено нископлатена работа. Сред по-младите интервюирани броят на незавършилите е по-нисък, само че отново остава доста по-висок от междинния за страната, който е пет %.
Разлика със междинните за Германия равнища се вижда и другаде - доста по-малко деца от малцинството посещават детска градини, доста по-малко са и тези, които съумяват да получат компетентност или да завършат висше обучение. Но даже и 15 на 100 от интервюираните под 30 годишни да съумяват да вземат зрелостния си изпит(средният индикатор за Германия е 40%), единствено четири на 100 приключват висше обучение.
Една от аргументите би могла да бъде в това, че фамилиите нямат задоволително благоприятни условия да поддържат децата си и не могат да намерят достъп до разнообразни спомагателни курсове, както сочи допитването.
Има ли решение?
Германската страна отхвърля целенасоченото поощряване на ромските деца - за което пледира Брюксел - с аргумента, че учебната система е отворена за всички. Но както показва пред Дъждовни води Даниел Щраус, един от съоснователите на „ RomnoKher ", за изравняването на възможностите има потребност от няколко генерации и експлицитна поддръжка. Неговият татко, един от дребното оживели от Аушвиц, е останал необразован поради това, че на хората от малцинството е била наложена възбрана да посещават учебно заведение. „ Но той се погрижи ние, децата му, да вървим на учебно заведение, въпреки той да не е имал тази опция. "
Карин Чудак на собствен ред отбелязва, че за обществото и просветителната система би било от изгода тематиката за преследванията на ромите по времето на нацизма да бъде по-широко застъпена в образователните проекти. Освен това да се отделя повече внимание на културата на синти и роми, както и на езика им. Засега обаче тези случаи са по-скоро изключение.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ