Очи в очи с Русия и Китай: на Европа ѝ липсва самочувствие
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Европейски Съюз няма ясна линия по отношение на властнически страни като Русия и Китай. Не е изненадващо. Либералните демокрации са едно лимитирано малцинство. И са принудени да поддържат връзки с всевъзможни нюанси на неправдата и ужаса.
Там тровят политически съперници, водят процеси против опозиционери, пращат полиция против мирни стачкуващи, арестуват протестиращи - заради всичко това тези дни в Европейски Съюз се разискват възможни нови наказания против Русия. Същевременно обаче европейците се радват на преди малко подписаното капиталово съглашение с Китай - а той е затворил стотици хиляди уйгури в трудови лагери, смазва тибетската просвета, намерено нарушава интернационалните контракти за ръководството на Хонконг, потушава демократичното придвижване там и насочва военни закани против Тайван.
Либералните демокрации са малцинство
Европейците са на светлинни години от някаква ясна и поредна линия във връзка с властнически страни, в които човешките права съвсем не са зачитани - или напълно не биват зачитани. Но това не е изненадващо. Либералните демокрации са едно лимитирано малцинство измежду страните по света. В устрема си да защитят своите ползи, те са принудени да поддържат връзки с всевъзможни нюанси на неправдата и ужаса, да търгуват, да подписват взаимни отстъпки, от време на време даже да влизат в съюзи. Представителите на школата, наречена " реалполитик ", т.е. действителна политика, свеждат всичко това до обобщението: международната политика не е детска площадка. На другия полюс на външнополитическия спор са бранителите на човешките права, за които всяка договорка с някой деспот е непростимо грехопадение.
Често действителната политика, преследваща избрани ползи, и идеализмът на защитаващите човешките права ни се привиждат като противоположности. Крайно време е обаче в европейската политика да се наложи възгледът, че това не е безусловно по този начин: в случай че Европа желае трайно да опази позициите си в днешния свят, нейната външна политика непрекъснато и ясно би трябвало да акцентира условието за съблюдаване на демократичните правила и почит към човешките права. Защото таман те са в основата на всичко, което прави нашия континент толкоз прелъстителен: и на икономическия триумф, и на обществената сигурност, и на свободата самичък да бъдеш ковач на щастието си. А над тази основа на нашия европейски живот дебнат закани от всички страни: от вътрешната страна я разяждат популизмът и национализмът, от вътрешната страна и извън я разклаща ислямизмът, подриват я и външни властнически сили като Русия и Китай.
Тези две страни, въпреки и по друг метод, се пробват да наложат въздействието си върху политиката, обществото и стопанската система както на Европейски Съюз, по този начин и на неговите съдружници. И да подкопаят фундамента на европейските демокрации. Руското управление залага най-много на рушене, до момента в който китайските комунисти се пробват да влияят върху общественото говорене. Засега това се отнася до тематики, които директно засягат китайската политика - Тибет, уйгурите, Тайван, Хонконг. И към момента тези опити постоянно са толкоз транспарантни и несръчни, че като че ли дават тъкмо противоположния резултат. Налице са обаче и образци за напълно действителна заплаха. Миналата година, да вземем за пример, Китай оповести стопански наказания против Австралия, в това число и с аргумента, че там се появявали " враждебни медийни изявления ".
Най-добрата отбрана против такива външни закани за европейската народна власт би била тази: поредно и обществено слагане на въпроса за нарушаването на човешките права - и то без Европейски Съюз и страните членки да се преценяват с чувствителността на един или различен властнически водач. Дори в случай че това не помогне директно на уйгурите или на пребитите съветски стачкуващи, по този метод ясно ще се противопоставим против по-нататъшни господарски искания на китайската тирания или на съветския режим.
Европейски Съюз има доста и разнообразни благоприятни условия
Всичко това не значи, че съдействие с Пекин или с Москва е напълно невероятно. Напротив: по доста въпроси то е желателно, а по някои е даже неизбежно. Никаква ефикасна политика по запазване на климата или за надзор над въоръжаването не може да се води без Китай и Русия. А тясното икономическо съдействие може да усили благосъстоянието и на едните, и на другите, като в добавка укрепи и сигурността. А колкото по-интензивно Европа (а и европейското предприемачество) се застъпва за своите полезности и колкото по-реалистично ориентира политиката си по отношение на характера на съответния режим, толкоз по-силна ще бъде и нейната позиция в тези стопански връзки. Защото с такива режими не можеш да поддържаш стопански връзки, без да се съобразяваш с геополитическите съставни елементи. Ако не се мисли в точния момент за тези съставни елементи, то остарялата сполучлива формула за реализиране на политически промени посредством търговия може и да не сработи.
Разбира се, една външна политика, която е насочена по тези вектори, наложително включва несъгласия, променчивост и мъчителни взаимни отстъпки. И в съответните си измерения ще наподобява по друг метод във връзка с другите страни. Китай е икономическа и софтуерна мощ и с това насочва към Европейски Съюз напълно разнообразни провокации от тези, които насочва стагниращата съветска автокрация, крепяща се върху износа на първични материали. Тоест, в връзките си с тези две страни европейците имат доста и разнообразни благоприятни условия. Но и в двата случая сега те не ги употребяват с задоволително самочувствие.
Райнхард Везер, " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "
Европейски Съюз няма ясна линия по отношение на властнически страни като Русия и Китай. Не е изненадващо. Либералните демокрации са едно лимитирано малцинство. И са принудени да поддържат връзки с всевъзможни нюанси на неправдата и ужаса.
Там тровят политически съперници, водят процеси против опозиционери, пращат полиция против мирни стачкуващи, арестуват протестиращи - заради всичко това тези дни в Европейски Съюз се разискват възможни нови наказания против Русия. Същевременно обаче европейците се радват на преди малко подписаното капиталово съглашение с Китай - а той е затворил стотици хиляди уйгури в трудови лагери, смазва тибетската просвета, намерено нарушава интернационалните контракти за ръководството на Хонконг, потушава демократичното придвижване там и насочва военни закани против Тайван.
Либералните демокрации са малцинство
Европейците са на светлинни години от някаква ясна и поредна линия във връзка с властнически страни, в които човешките права съвсем не са зачитани - или напълно не биват зачитани. Но това не е изненадващо. Либералните демокрации са едно лимитирано малцинство измежду страните по света. В устрема си да защитят своите ползи, те са принудени да поддържат връзки с всевъзможни нюанси на неправдата и ужаса, да търгуват, да подписват взаимни отстъпки, от време на време даже да влизат в съюзи. Представителите на школата, наречена " реалполитик ", т.е. действителна политика, свеждат всичко това до обобщението: международната политика не е детска площадка. На другия полюс на външнополитическия спор са бранителите на човешките права, за които всяка договорка с някой деспот е непростимо грехопадение.
Често действителната политика, преследваща избрани ползи, и идеализмът на защитаващите човешките права ни се привиждат като противоположности. Крайно време е обаче в европейската политика да се наложи възгледът, че това не е безусловно по този начин: в случай че Европа желае трайно да опази позициите си в днешния свят, нейната външна политика непрекъснато и ясно би трябвало да акцентира условието за съблюдаване на демократичните правила и почит към човешките права. Защото таман те са в основата на всичко, което прави нашия континент толкоз прелъстителен: и на икономическия триумф, и на обществената сигурност, и на свободата самичък да бъдеш ковач на щастието си. А над тази основа на нашия европейски живот дебнат закани от всички страни: от вътрешната страна я разяждат популизмът и национализмът, от вътрешната страна и извън я разклаща ислямизмът, подриват я и външни властнически сили като Русия и Китай.
Тези две страни, въпреки и по друг метод, се пробват да наложат въздействието си върху политиката, обществото и стопанската система както на Европейски Съюз, по този начин и на неговите съдружници. И да подкопаят фундамента на европейските демокрации. Руското управление залага най-много на рушене, до момента в който китайските комунисти се пробват да влияят върху общественото говорене. Засега това се отнася до тематики, които директно засягат китайската политика - Тибет, уйгурите, Тайван, Хонконг. И към момента тези опити постоянно са толкоз транспарантни и несръчни, че като че ли дават тъкмо противоположния резултат. Налице са обаче и образци за напълно действителна заплаха. Миналата година, да вземем за пример, Китай оповести стопански наказания против Австралия, в това число и с аргумента, че там се появявали " враждебни медийни изявления ".
Най-добрата отбрана против такива външни закани за европейската народна власт би била тази: поредно и обществено слагане на въпроса за нарушаването на човешките права - и то без Европейски Съюз и страните членки да се преценяват с чувствителността на един или различен властнически водач. Дори в случай че това не помогне директно на уйгурите или на пребитите съветски стачкуващи, по този метод ясно ще се противопоставим против по-нататъшни господарски искания на китайската тирания или на съветския режим.
Европейски Съюз има доста и разнообразни благоприятни условия
Всичко това не значи, че съдействие с Пекин или с Москва е напълно невероятно. Напротив: по доста въпроси то е желателно, а по някои е даже неизбежно. Никаква ефикасна политика по запазване на климата или за надзор над въоръжаването не може да се води без Китай и Русия. А тясното икономическо съдействие може да усили благосъстоянието и на едните, и на другите, като в добавка укрепи и сигурността. А колкото по-интензивно Европа (а и европейското предприемачество) се застъпва за своите полезности и колкото по-реалистично ориентира политиката си по отношение на характера на съответния режим, толкоз по-силна ще бъде и нейната позиция в тези стопански връзки. Защото с такива режими не можеш да поддържаш стопански връзки, без да се съобразяваш с геополитическите съставни елементи. Ако не се мисли в точния момент за тези съставни елементи, то остарялата сполучлива формула за реализиране на политически промени посредством търговия може и да не сработи.
Разбира се, една външна политика, която е насочена по тези вектори, наложително включва несъгласия, променчивост и мъчителни взаимни отстъпки. И в съответните си измерения ще наподобява по друг метод във връзка с другите страни. Китай е икономическа и софтуерна мощ и с това насочва към Европейски Съюз напълно разнообразни провокации от тези, които насочва стагниращата съветска автокрация, крепяща се върху износа на първични материали. Тоест, в връзките си с тези две страни европейците имат доста и разнообразни благоприятни условия. Но и в двата случая сега те не ги употребяват с задоволително самочувствие.
Райнхард Везер, " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ