Ех, да бях и аз поет или ...пенсионер с каскет!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 65 актьори отпусна държавното управление помощ! За три години! На едни актьори по 500 на други по 350 лева Според не ясно какъв аршин e разликата в паричното самопризнание за предишните им каузи ли или инвестиция в бъдещото им творчество, само че аферим! То нали потомците нямаше да питат какво е било времето, единствено щяха да се чудят, за какво поетите са мълчали.
Е, в този момент е момента да писнат гуслите, да се наточат перата, да се обтегнат платната и да засвири „ Прегърнете се о, братя “. Има една такава специфичност обаче, поетите се умълчават, когато се постанова да работят нещо, което им изцежда въображението, силите възприятието за комизъм дори. Най-великите поети и актьори рядко са разчитали на благоволението на овластените. Не че няма придворни актьори, с неоспорим гений – има и постоянно е имало, само че поетите революционери, тези, които пеят в изоставени мелници и мръзнат в заточение, те са обречените на вечността. Сигурно тъй като не им пука за хорското самопризнание, за аплодисментите и мазното благодеяние от властниците, които хал хабер си нямат от интелектуалното изпитание на призвания да превежда от езика на вечността.
Но да се върнем на покупко-продажбата на внимание. Защо въвличам стоково-паричните нрави, когато се касае за грижа от вида „ Запази ме “, както държавното управление умилително назова помощите /забележете „ помощи “/ за бедстващите електорални единици? Защото е скверна подигравка, всичко на което са подложени и работилите през целия си живот, наши родители, и хората на изкуството, и всеки един от нас, който изхранва паплачта подпираща бюра и гишета. Неуважителна ми е думата за държавните чиновници, само че друга нямам подобаваща. А индивидът на изкуството по предписание е човек на достойнството и като го уважат е податлив да връща жеста. Аз да вземем за пример в персонални диалози с изтъкнати създатели, от тези които пееха с цяло гърло, че е наше времето и желаеха бракоразвод с тоталитарното отношение към нещата от живота, включително и изкуството, та от същите тези борци за народна власт съм чувала, че Борисов не е най-голямото зло за страната. Това по време на митингите това лято. Със състрадание и предвидливост на делфийски пророк ми викаха, че ще се убедя един ден, по какъв начин не е еднокнижникът в джипката е най-голямото зло. А аз, към този момент, единствено виждам от малкия екран по какъв начин пропадат автомагистралите на съжиждащите евроатлантическото ни бъдеще. Гледам по какъв начин, като мине Той отнякъде и като че по силата на Деус екс махина стартират да се търкалят камъни и да се отскубват дървета от корен, като в приказката за Маркиз дьо Караба. Важно е да мине репортажа и да чуем на кого е заслугата за този път и тези фабрики, пък след това декорът на потьомкинските села* рухва. Гледам, че няма доктори, че няма концепция, по кое време ще ни разрешат да махнем маските, да стане ясно кой е отговорен за мърсотията, която плува във водата и се изпарява във въздуха.
Гледам етикетите на храните и сметката на касовата записка. А маската ми пречи дори да се озъбя. Но за наслада е времето! За ода и панегерици. Има грижа за щуреца! Има мисъл за духа и надстройката! То и създателят не се блазни да овесва нос от гайлетата на властта. Властта по тази причина си я избираме, да ни резервира. Творецът какво го е еня, че срутище стана синоним на модерната инфраструктура, платена с нашите пари, по съвместителство потребителите и на артефакти. Те, същите тези пари, отиват в този момент във тип на благодеяние, само че сякаш извадени от шкафчето на интегратора на Западните Балкани или от сметките на строгата, само че обективна Сачева, или може би от европроектите на Дончев...знам ли, но по този начин наподобяват нещата. Като майчина милувка.
Мисля още за безграничната благотворителност на ръководещите току преди изборите, изразена и в 120 лева плюс тези 50 за пенсионерите. Как да не им целуваш ръка на блюстителите на най-ниския външен дълг, на дюлгерите на икономическата непоклатимост? Както Цветанов на Борисов, както Георг - все не мога да му запомня името на това дипломатическо знамение с отеснял панталон и радостни чорапки, - на ментора си... По-тъжен е този смях от Ревизор на Гогол.
Толкова е неуместно, че в цялата тази антиутопия, най-нормалното нещо като Безусловен базов приход звучи, като наивна приказка за полузаспали деца. Всичко, което може да ни върне достолепието и куража, че сме фактор в този гуляй на развилнели се човекоподобия ни се коства нереалност. Униженията и подигравките във тип на „ вземете този кокал и безшумно “ни идват, като кило бензин или скатула диазепам от двойката Марешки-Симеонов против глас в легитимирането на греховната им обич.
Безусловният базов приход е обрушването на срутището. Финансовият механизъм да се разтресе цялата кочина и да пристигна самосвалът за изриване на авгиевите обори, тъй като и Херкулес няма да издържи на вонята в случай че и да е с маска. Но за изхода ББД, можете да прочетете и сами, аз не съм икономист, и стихотворец не съм, пенсионер съм, който от година не си е получавал пенсията, тъй като законът не дава пенсия на обжалващите решенията на ТЕЛК. Тук е моментът да направя връзката сред каскета и пенсионера. Нали сте виждали в соцфилмите по какъв начин мачкат каскета селяците пред кабинета на другарите с костюмите? Бършат влажни длани в безропотно сваления пред престижа каскет и се молят, и се надяват, и дават обещание по кое време на глас а от време на време, и като пред икона се кълнат във честност и пожизнена благодарност. Не знам с вас по какъв начин е, само че аз по-отвратителна сцена не знам ни в театъра, ни в литературата, ни в платната на класиците запечатили миговете на счупването на човешкото достолепие и дух от памтивека та до през днешния ден. Мисля, че този монумент заслужаваме, уважаеми съграждани. На мястото на петох@ника трябваше не кавалетното, кичозно лъвче а един с маска и свален каскет да вдигнем, с цел да помнят поколенията, какъв е бил гласоподавателя от времето на срутищата и коронавирус пандемията.
Затова е каскета, с изключение на поради римата, която да ме сроди барем частично с Пишурката, щот и той бил стихотворец и чакал да му осребрят ведрата поезия на баба му за хурката.
Соня Момчилова за Фрог нюз
*Потьомкински села - " Потьомкински села " значи нещо подправено, наужким. Легендата гласи, че по време на пътуването на Екатерина Велика до Крим през 1787 година Григорий Потьомкин, индивидът, изравен зад плана за преобразяване на Крим в част от Руската империя, подрежда да се построят подправени села към пътя, по който ще мине императрицата.
На 65 актьори отпусна държавното управление помощ! За три години! На едни актьори по 500 на други по 350 лева Според не ясно какъв аршин e разликата в паричното самопризнание за предишните им каузи ли или инвестиция в бъдещото им творчество, само че аферим! То нали потомците нямаше да питат какво е било времето, единствено щяха да се чудят, за какво поетите са мълчали.
Е, в този момент е момента да писнат гуслите, да се наточат перата, да се обтегнат платната и да засвири „ Прегърнете се о, братя “. Има една такава специфичност обаче, поетите се умълчават, когато се постанова да работят нещо, което им изцежда въображението, силите възприятието за комизъм дори. Най-великите поети и актьори рядко са разчитали на благоволението на овластените. Не че няма придворни актьори, с неоспорим гений – има и постоянно е имало, само че поетите революционери, тези, които пеят в изоставени мелници и мръзнат в заточение, те са обречените на вечността. Сигурно тъй като не им пука за хорското самопризнание, за аплодисментите и мазното благодеяние от властниците, които хал хабер си нямат от интелектуалното изпитание на призвания да превежда от езика на вечността.
Но да се върнем на покупко-продажбата на внимание. Защо въвличам стоково-паричните нрави, когато се касае за грижа от вида „ Запази ме “, както държавното управление умилително назова помощите /забележете „ помощи “/ за бедстващите електорални единици? Защото е скверна подигравка, всичко на което са подложени и работилите през целия си живот, наши родители, и хората на изкуството, и всеки един от нас, който изхранва паплачта подпираща бюра и гишета. Неуважителна ми е думата за държавните чиновници, само че друга нямам подобаваща. А индивидът на изкуството по предписание е човек на достойнството и като го уважат е податлив да връща жеста. Аз да вземем за пример в персонални диалози с изтъкнати създатели, от тези които пееха с цяло гърло, че е наше времето и желаеха бракоразвод с тоталитарното отношение към нещата от живота, включително и изкуството, та от същите тези борци за народна власт съм чувала, че Борисов не е най-голямото зло за страната. Това по време на митингите това лято. Със състрадание и предвидливост на делфийски пророк ми викаха, че ще се убедя един ден, по какъв начин не е еднокнижникът в джипката е най-голямото зло. А аз, към този момент, единствено виждам от малкия екран по какъв начин пропадат автомагистралите на съжиждащите евроатлантическото ни бъдеще. Гледам по какъв начин, като мине Той отнякъде и като че по силата на Деус екс махина стартират да се търкалят камъни и да се отскубват дървета от корен, като в приказката за Маркиз дьо Караба. Важно е да мине репортажа и да чуем на кого е заслугата за този път и тези фабрики, пък след това декорът на потьомкинските села* рухва. Гледам, че няма доктори, че няма концепция, по кое време ще ни разрешат да махнем маските, да стане ясно кой е отговорен за мърсотията, която плува във водата и се изпарява във въздуха.
Гледам етикетите на храните и сметката на касовата записка. А маската ми пречи дори да се озъбя. Но за наслада е времето! За ода и панегерици. Има грижа за щуреца! Има мисъл за духа и надстройката! То и създателят не се блазни да овесва нос от гайлетата на властта. Властта по тази причина си я избираме, да ни резервира. Творецът какво го е еня, че срутище стана синоним на модерната инфраструктура, платена с нашите пари, по съвместителство потребителите и на артефакти. Те, същите тези пари, отиват в този момент във тип на благодеяние, само че сякаш извадени от шкафчето на интегратора на Западните Балкани или от сметките на строгата, само че обективна Сачева, или може би от европроектите на Дончев...знам ли, но по този начин наподобяват нещата. Като майчина милувка.
Мисля още за безграничната благотворителност на ръководещите току преди изборите, изразена и в 120 лева плюс тези 50 за пенсионерите. Как да не им целуваш ръка на блюстителите на най-ниския външен дълг, на дюлгерите на икономическата непоклатимост? Както Цветанов на Борисов, както Георг - все не мога да му запомня името на това дипломатическо знамение с отеснял панталон и радостни чорапки, - на ментора си... По-тъжен е този смях от Ревизор на Гогол.
Толкова е неуместно, че в цялата тази антиутопия, най-нормалното нещо като Безусловен базов приход звучи, като наивна приказка за полузаспали деца. Всичко, което може да ни върне достолепието и куража, че сме фактор в този гуляй на развилнели се човекоподобия ни се коства нереалност. Униженията и подигравките във тип на „ вземете този кокал и безшумно “ни идват, като кило бензин или скатула диазепам от двойката Марешки-Симеонов против глас в легитимирането на греховната им обич.
Безусловният базов приход е обрушването на срутището. Финансовият механизъм да се разтресе цялата кочина и да пристигна самосвалът за изриване на авгиевите обори, тъй като и Херкулес няма да издържи на вонята в случай че и да е с маска. Но за изхода ББД, можете да прочетете и сами, аз не съм икономист, и стихотворец не съм, пенсионер съм, който от година не си е получавал пенсията, тъй като законът не дава пенсия на обжалващите решенията на ТЕЛК. Тук е моментът да направя връзката сред каскета и пенсионера. Нали сте виждали в соцфилмите по какъв начин мачкат каскета селяците пред кабинета на другарите с костюмите? Бършат влажни длани в безропотно сваления пред престижа каскет и се молят, и се надяват, и дават обещание по кое време на глас а от време на време, и като пред икона се кълнат във честност и пожизнена благодарност. Не знам с вас по какъв начин е, само че аз по-отвратителна сцена не знам ни в театъра, ни в литературата, ни в платната на класиците запечатили миговете на счупването на човешкото достолепие и дух от памтивека та до през днешния ден. Мисля, че този монумент заслужаваме, уважаеми съграждани. На мястото на петох@ника трябваше не кавалетното, кичозно лъвче а един с маска и свален каскет да вдигнем, с цел да помнят поколенията, какъв е бил гласоподавателя от времето на срутищата и коронавирус пандемията.
Затова е каскета, с изключение на поради римата, която да ме сроди барем частично с Пишурката, щот и той бил стихотворец и чакал да му осребрят ведрата поезия на баба му за хурката.
Соня Момчилова за Фрог нюз
*Потьомкински села - " Потьомкински села " значи нещо подправено, наужким. Легендата гласи, че по време на пътуването на Екатерина Велика до Крим през 1787 година Григорий Потьомкин, индивидът, изравен зад плана за преобразяване на Крим в част от Руската империя, подрежда да се построят подправени села към пътя, по който ще мине императрицата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ