Етнолог за днешния ден: Хората, които не знаят до каква степен са късметлии, май по-добре да си стоят по домовете си през целия ден
В доста райони на страната се счита, че този ден бележи началото в действителност и на самата Коледа. Това е коледарската благословия – Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа, с цел да роди млада Бога. От този ден насетне в миналото са се събирали коледарите, с цел да могат да разучават самите коледарски песни. Това сподели в изявление за ФОКУС етнологът Иглика Мишкова.
Тя споделя и за най- забавният бит на този ден - полазване.
" Това значи, че на Игнажден се оказва едно извънредно значение на първото посещаване в дома. Вярва се, че всеки човек носи по-голямо или по-малко благополучие, може и злощастие за близките, за своите близки. И поради това какъв е индивидът, който ще посети дадена къща, се дефинира и какво ще бъде щастието през цялата година. На този ден доста хора, които считат, че не са късметлии, не вървят по съседи и по-близки ", изяснява тя.
" И по тази причина и хората, които не знаят доколко са късметлии, май по-добре да си стоят по домовете си и да не вървят на никое място през целия ден, най-малко да посещават къщите. На доста места дори си има такава възбрана – на свети Игнат по посетители не се върви. Тези обаче, които имат добър полаз, т.е. те носят благополучие на близките, хора, които са благи, които са съумели в своята специалност, употребяват се с доверието на близките, те са мечтани посетители и значително даже те са били канени в миналото от самите стопани и като са поканени, са ги посрещали доста радостно, със специфична софра, гощавали са ги, изпращали са ги с блага ", споделя още етнологът.
" Някога е имало условия всеки един от тези хора, които влизат в къщата на стопаните, да внесат наложително в двора тресчици, да ги сложат в огъня и да благословят, по този начин да се наплодят телета, жребчета, агнета. И всеки един от хората в дома също се има вяра, че е полазник, изключително този, който е станал най-първо и е излязъл на първо време на двора. Той също би трябвало да влезе в къщата, донасяйки разнообразни тресчици и плява и да ги занесе в огъня. И още веднъж с една благословия – колкото повече искри изскачат при слагането на сламата, примерно, и на клечките, се има вяра, че ще има толкоз по-голямо изобилие. В селата, където нещата са свързани с плодородието, с множеството животни, посетителите в този ден са сядали в кош със плява зад вратата, сякаш да помъти малко яйца – това значи, че би трябвало да се излюпят повече пилета през годината. Имало е и много любопитни традиции към Игнажден ", продължава описа си Иглика Мишкова.
Тя споделя и за най- забавният бит на този ден - полазване.
" Това значи, че на Игнажден се оказва едно извънредно значение на първото посещаване в дома. Вярва се, че всеки човек носи по-голямо или по-малко благополучие, може и злощастие за близките, за своите близки. И поради това какъв е индивидът, който ще посети дадена къща, се дефинира и какво ще бъде щастието през цялата година. На този ден доста хора, които считат, че не са късметлии, не вървят по съседи и по-близки ", изяснява тя.
" И по тази причина и хората, които не знаят доколко са късметлии, май по-добре да си стоят по домовете си и да не вървят на никое място през целия ден, най-малко да посещават къщите. На доста места дори си има такава възбрана – на свети Игнат по посетители не се върви. Тези обаче, които имат добър полаз, т.е. те носят благополучие на близките, хора, които са благи, които са съумели в своята специалност, употребяват се с доверието на близките, те са мечтани посетители и значително даже те са били канени в миналото от самите стопани и като са поканени, са ги посрещали доста радостно, със специфична софра, гощавали са ги, изпращали са ги с блага ", споделя още етнологът.
" Някога е имало условия всеки един от тези хора, които влизат в къщата на стопаните, да внесат наложително в двора тресчици, да ги сложат в огъня и да благословят, по този начин да се наплодят телета, жребчета, агнета. И всеки един от хората в дома също се има вяра, че е полазник, изключително този, който е станал най-първо и е излязъл на първо време на двора. Той също би трябвало да влезе в къщата, донасяйки разнообразни тресчици и плява и да ги занесе в огъня. И още веднъж с една благословия – колкото повече искри изскачат при слагането на сламата, примерно, и на клечките, се има вяра, че ще има толкоз по-голямо изобилие. В селата, където нещата са свързани с плодородието, с множеството животни, посетителите в този ден са сядали в кош със плява зад вратата, сякаш да помъти малко яйца – това значи, че би трябвало да се излюпят повече пилета през годината. Имало е и много любопитни традиции към Игнажден ", продължава описа си Иглика Мишкова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ