Частни по собственост – публични по финансиране
Нека вземем топ 30 на лечебните заведения в България по осъществени доходи през 2022 година – годината, за която са налични данни за всички лечебни заведения
В този лист справедливо място намират 11 лечебни заведения с частен притежател. Все огромни структури, осигуряващи претовареност на забележителен брой медицински експерти, прилагащи най-съвременните лечения и протоколи за лекуване, търсени от хиляди пациенти и разпознавани като центрове на новаторските здравни технологии.
Същите тези 11 частни лечебни заведения през 2022 година са получили приблизително над 70% от всичките си доходи от НЗОК, т.е. направили са активността си със мощно преобладаващо обществено финансиране.
В този лист има два типа лечебни заведения:
19 от тях организират публични поръчки при реализиране на активността си; 11- не; 19 от тях са провели 3876 публични поръчки за последните 5 години; 11 – нито една; 19 лечебни заведения не могат да подписват контракти с лица, с които се намират в спор на ползи, 11 лечебни заведения – могат; За 19 лечебни заведения може да се направи инспекция за разноските им по поръчките в регистрите на публичните поръчки; за 11 – не; За 19 лечебни заведения има възбрана за подписване на покупко-продажби на огромна стойност с лица, които са осъждани за избрани закононарушения, които имат отговорности към страната или общината или са им налагани избрани административни санкции; за 11 – няма такава възбрана.
Източник: ИПИ на база данни от ТРРЮЛНЦ, НЗОК, АОП.
От няколко години има опити да се вкара задължението частните лечебни заведения в България, които получават повече от 50% от приходите си от НЗОК – т.е. от данъкоплатците – да купуват медикаменти посредством осъществяване на публични поръчки. Опитите до момента са без резултат и по тази причина Европейска комисия разгласи, предявява иск против България пред Съда на Европейски Съюз.
Ето и позициите на заинтригуваните страни досега:
Частни лечебни заведения – обикновено са срещу да организират публични поръчки; Български лекарски съюз – също срещу предложението; Университетските лечебни заведения (в момента организират поръчки) – срещу предлагането за частните лечебни заведения, само че единствено тъй като желаят и за тях да отпадне задължението да организират публични поръчки.
Интересното е, че в множеството мнения, показани в Парламента, се цитира еднакъв разбор. Анализ, който пропуща нещо главно – по какъв начин би трябвало да се харчи обществен запас. Тук дори има екстремност, тъй като става въпрос за частни субекти в опазването на здравето, които съществуват само и единствено заради съществуването на този обществен запас, защото над 70% от приходите им идват от НЗОК.
Данъкоплатци и частни болници
От позиция на свободния пазар главният въпрос не е дали дадена институция е обществена или частна, а по какъв начин се употребяват обществените средства.
Когато частните лечебни заведения действат най-вече с обществено финансиране, те към този момент не работят единствено в границите на пазарни връзки сред частни играчи. Те са изправени пред меко бюджетно ограничаване: приходите са значително обезпечени, търсенето е нечувствително към цените и крайният длъжник – данъкоплатецът – няма директен надзор върху решенията за покупка. Това основава типичен проблеми „ принципал-агент “, при които мениджърите на лечебните заведения вземат решение по какъв начин се изразходват парите, само че принципалът (данъкоплатците) не могат да следят резултатите (чрез публични поръчки).
Обществените поръчки съществуват, с цел да подсигуряват конкуренция, бистрота и успеваемост на разноските.
Съпротивата против публичните поръчки в този подтекст не е отбрана на пазара. Напротив, то рискува да се докара до затворена, неконкурентна процедура за доставка на артикули и услуги, при които доставчиците се избират без транспарантно съпоставяне на цените или открита конкуренция. Това не е свободен пазар, а предпазена скица, финансирана от обществото.
Данъкоплатците имат право да чакат, че парите им се изразходват дейно, транспарантно и с гаранции против разхищаване и фаворизиране.
Накратко, тук не става въпрос за " обществено против частно ". Става въпрос за отговорност към данъкоплатците. Ако дадена болница реши да разчита на обществени средства, то тя би трябвало да одобри и отговорностите, които произтичат от това.
*Анализът е от уеб страницата на Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
В този лист справедливо място намират 11 лечебни заведения с частен притежател. Все огромни структури, осигуряващи претовареност на забележителен брой медицински експерти, прилагащи най-съвременните лечения и протоколи за лекуване, търсени от хиляди пациенти и разпознавани като центрове на новаторските здравни технологии.
Същите тези 11 частни лечебни заведения през 2022 година са получили приблизително над 70% от всичките си доходи от НЗОК, т.е. направили са активността си със мощно преобладаващо обществено финансиране.
В този лист има два типа лечебни заведения:
19 от тях организират публични поръчки при реализиране на активността си; 11- не; 19 от тях са провели 3876 публични поръчки за последните 5 години; 11 – нито една; 19 лечебни заведения не могат да подписват контракти с лица, с които се намират в спор на ползи, 11 лечебни заведения – могат; За 19 лечебни заведения може да се направи инспекция за разноските им по поръчките в регистрите на публичните поръчки; за 11 – не; За 19 лечебни заведения има възбрана за подписване на покупко-продажби на огромна стойност с лица, които са осъждани за избрани закононарушения, които имат отговорности към страната или общината или са им налагани избрани административни санкции; за 11 – няма такава възбрана.
Източник: ИПИ на база данни от ТРРЮЛНЦ, НЗОК, АОП.
От няколко години има опити да се вкара задължението частните лечебни заведения в България, които получават повече от 50% от приходите си от НЗОК – т.е. от данъкоплатците – да купуват медикаменти посредством осъществяване на публични поръчки. Опитите до момента са без резултат и по тази причина Европейска комисия разгласи, предявява иск против България пред Съда на Европейски Съюз.
Ето и позициите на заинтригуваните страни досега:
Частни лечебни заведения – обикновено са срещу да организират публични поръчки; Български лекарски съюз – също срещу предложението; Университетските лечебни заведения (в момента организират поръчки) – срещу предлагането за частните лечебни заведения, само че единствено тъй като желаят и за тях да отпадне задължението да организират публични поръчки.
Интересното е, че в множеството мнения, показани в Парламента, се цитира еднакъв разбор. Анализ, който пропуща нещо главно – по какъв начин би трябвало да се харчи обществен запас. Тук дори има екстремност, тъй като става въпрос за частни субекти в опазването на здравето, които съществуват само и единствено заради съществуването на този обществен запас, защото над 70% от приходите им идват от НЗОК.
Данъкоплатци и частни болници
От позиция на свободния пазар главният въпрос не е дали дадена институция е обществена или частна, а по какъв начин се употребяват обществените средства.
Когато частните лечебни заведения действат най-вече с обществено финансиране, те към този момент не работят единствено в границите на пазарни връзки сред частни играчи. Те са изправени пред меко бюджетно ограничаване: приходите са значително обезпечени, търсенето е нечувствително към цените и крайният длъжник – данъкоплатецът – няма директен надзор върху решенията за покупка. Това основава типичен проблеми „ принципал-агент “, при които мениджърите на лечебните заведения вземат решение по какъв начин се изразходват парите, само че принципалът (данъкоплатците) не могат да следят резултатите (чрез публични поръчки).
Обществените поръчки съществуват, с цел да подсигуряват конкуренция, бистрота и успеваемост на разноските.
Съпротивата против публичните поръчки в този подтекст не е отбрана на пазара. Напротив, то рискува да се докара до затворена, неконкурентна процедура за доставка на артикули и услуги, при които доставчиците се избират без транспарантно съпоставяне на цените или открита конкуренция. Това не е свободен пазар, а предпазена скица, финансирана от обществото.
Данъкоплатците имат право да чакат, че парите им се изразходват дейно, транспарантно и с гаранции против разхищаване и фаворизиране.
Накратко, тук не става въпрос за " обществено против частно ". Става въпрос за отговорност към данъкоплатците. Ако дадена болница реши да разчита на обществени средства, то тя би трябвало да одобри и отговорностите, които произтичат от това.
*Анализът е от уеб страницата на Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ