Българин или македонец е Гоце Делчев - д-р Георги Георгиев пред ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 4 февруари 1872 година в Кукуш е роден Гоце Делчев – една от значимите фигури в българската история. Днес, на 149 годишнина от неговото рождение, от ФАКТИ беседваме с историка гл. ас. доктор Георги Георгиев от Българска академия на науките. За смисъла на Гоце Делчев, неговата принадлежност и национална еднаквост, Вътрешна македоно-одринска революционна организация и автономията на Македония четете в идващите редове:
- Д-р Георгиев, 149 години от рождениeта на Гоце Делчев се навършват през днешния ден – с какво неговата фигура остава в историята ни и освен в българската?
-Въпросът е верен. Разбира се, на първо място поради това, че преди всичко идва смисъла на Гоце Делчев за нас, българите, и за българската история. Това е най-автентичният, най-дълбокият, най-фундаменталния слой в живота и наследството на Гоце Делчев. За нас, българите, Гоце Делчев е едно от главните лица-символи, един от главните облици на българската национална гражданска война в Македония и Одринско, която и като учредителен градеж, и като идеология, и като похвати е директно продължение на българската национална гражданска война от преди 1878 година и в по-конкретен проект – продължение на вътрешната организация и на делото на Васил Левски.
Гоце Делчев и от съвременниците си още тогава и до ден сегашен е сравняван много постоянно, и с огромна доза учредения и правота, с Васил Левски – т.е. македонският Васил Левски, македонския Апостол на свободата. Не македонски в някакъв актуален фиктивен народен смисъл, а просто като районно разбиране, че това е наследникът на Васил Левски в Македония.
Бюст-паметник на Гоце Делчев в Борисовата градина в София; Снимка: БГНЕС/Архив
- Вашата трактовка на този въпрос българин или македонец е Гоце Делчев каква е?
- От научна позиция подобен въпрос не съществува. Това са доста манипулативни смесвания на районен термин с националност. Гоце Делчев по своето съзнание, по своята еднаквост доста ясно заявява на доста места – прецизирам, че Гоце Делчев е една от най-документираните персони в българското националнореволюционно придвижване, че е българин. Гоце Делчев не може да бъде различен с изключение на българин. Той самият се е считал за подобен. Да не приказваме, че неговото дело, делото, на което той служи, е българското национално дело. Безсмислено и неуместно е да считаме Гоце Делчев за някакъв различен.
По районна принадлежност, по линия на своя генезис, по линия на своята битка Гоце Делчев, несъмнено, принадлежи на Македония, само че освен на Македония, само че и на Одринска Тракия. Да не забравяме това, тъй като той е също Апостол за Одринска Тракия. Накратко казано това е тази част от българския народ, която след 1878 година остана в рамките на Османската империя и не получи политическо избавление. В районен смисъл да, Гоце Делчев е македонец, доколкото е роден в рамките на историко-географската област Македония, само че в историко-национален проект няма никакви учредения Гоце Делчев да бъде откъсван изкуствено от националната тъкан на българския народ.
Нека да посочим и още нещо – доста се спекулира с присъединяване на Гоце Делчев в усилване на автономизма в средите на Македоно-Одринското придвижване. Нека не забравяме, че самостоятелната стратегия беше прегърната от цялото българско общество. Става дума от народа, през политическите партии, до самата страна и институции. Това беше общобългарска политическа стратегия - автономност на Македония и на Одринско. Затова се желаеха промени в Македония, по тази причина се искаше обособяването на Македония като самостоятелна единица в рамките на Османската империя, с цел да бъдат основани предпоставки за повтарянето на Съединението през 1885 година, когато една друга такава българска самостоятелна област – Източна Румелия, с помощта на това, че имаше независим статут, съумя да се причисли към Княжество България.
Това беше органична част и от тактиката и тактиката на българското националнореволюционно придвижване и освен това – от политиката на Българската страна. Принципът за автономност на Македония беше обвързван с правилото за териториалната непокътнатост на Македония.
- Докога обаче продължава това?
- До 1911 година нито Българската страна, нито българските партии, нито революционната организация отстъпиха от този принцип – от самостоятелния принцип. Голямото оттегляне, огромния пробив и огромната покруса на българския народ и българската нация през XX век пристигна точно от отстъплението от този принцип през 1911-1912 година, когато се приготвяше и се приготви съюза със Сърбия като ядро на Балканския съюз. Тогава се отстъпи от този принцип и от териториалната непокътнатост, сплотеност на Македония като земя, обитаема с преобладаващо българско население.
В контракта се допускаше (бел: Българо-сръбският договор) дележ на Македония. Там бяха измислени някакви „ противоречиви зони “, „ безспорни зони “. В същото време самостоятелният принцип, който беше органичен обвързван с предния принцип за сплотеност на Македония, беше заметен и се потегли към една делба на Македония. Това отключи Кутията на Пандора освен за българския народ, само че и за целия Балкански полуостров. В исторически проект обаче си „ изпати “ най-вече българският народ. Така се оказа.
- Защо се получи това „ патене “ съгласно Вас?
- Това е една от тези неточности, които са съдбоносни в историята на един народ. Двете Балкански войни бяха водени несъмнено за избавление на Македония и на Одринско, само че доведоха до дележа на Македония поради тези нескопосани контракти. В границите на България попадна най-малката част – Пиринския край, към 10 хиляди кв. км. Лъвският къс беше разграничен сред Сърбия и Гърция. Резултатите ги виждаме до ден сегашен и ги усещаме, а тогава чувството е било доста, доста, в извънредно доста пъти по-болезнено. Като се стартира с керваните бежанци, десетки хиляди души, като минем през човешките жертви, разграничените фамилии, разрушенията. Всичко това докара едно национално подтисничество, каквото българският народ не беше изпитвал и „ по турско “, както се споделя.
- Да се върнем на Гоце Делчев – по какъв начин би трябвало да си спомним за него през днешния ден?
- Всеки ден би трябвало да преоткриваме Гоце Делчев по метода, по който преоткриваме непрекъснато Васил Левски. Гоце Делчев е изцяло съизмерима големина с Васил Левски. Щастието на откривателя е може би в това, че Гоце Делчев е оставил доста повече писмено завещание от Левски и е доста по-проследим. Както Васил Левски има своите биографии, по този начин и Гоце Делчев има. Да не забравяме, че огромният български стихотворец Пейо Яворов, който беше освен сподвижник, само че и непосредствен приятел, непосредствен другар на Гоце Делчев, посвети една чудесна биография на Гоце Делчев, която в доста връзки е ненадмината и до момента тъкмо поради нейната достоверност.
Идеите на Гоце Делчев могат да се търсят и отвън тясно националния български подтекст. Те могат да получат и доста по-широк цивилизационен подтекст. Неслучайно левите придвижвания в България и някои на Балканите се заиграваха с концепциите на Гоце Делчев. Това са всемирен полезности, всемирен учения за истина, независимост. Това при Гоце Делчев не са празни думи. Ще си послужа със свидетелството на един различен негов непосредствен сподвижник – Симеон Радев, който споделяше, че Гоце Делчев е една чиста душа, на която не са непознати никакви модерни обществени учения за независимост, за приятелство, за правдивост, за добрина сред хората.
На 4 февруари 1872 година в Кукуш е роден Гоце Делчев – една от значимите фигури в българската история. Днес, на 149 годишнина от неговото рождение, от ФАКТИ беседваме с историка гл. ас. доктор Георги Георгиев от Българска академия на науките. За смисъла на Гоце Делчев, неговата принадлежност и национална еднаквост, Вътрешна македоно-одринска революционна организация и автономията на Македония четете в идващите редове:
- Д-р Георгиев, 149 години от рождениeта на Гоце Делчев се навършват през днешния ден – с какво неговата фигура остава в историята ни и освен в българската?
-Въпросът е верен. Разбира се, на първо място поради това, че преди всичко идва смисъла на Гоце Делчев за нас, българите, и за българската история. Това е най-автентичният, най-дълбокият, най-фундаменталния слой в живота и наследството на Гоце Делчев. За нас, българите, Гоце Делчев е едно от главните лица-символи, един от главните облици на българската национална гражданска война в Македония и Одринско, която и като учредителен градеж, и като идеология, и като похвати е директно продължение на българската национална гражданска война от преди 1878 година и в по-конкретен проект – продължение на вътрешната организация и на делото на Васил Левски.
Гоце Делчев и от съвременниците си още тогава и до ден сегашен е сравняван много постоянно, и с огромна доза учредения и правота, с Васил Левски – т.е. македонският Васил Левски, македонския Апостол на свободата. Не македонски в някакъв актуален фиктивен народен смисъл, а просто като районно разбиране, че това е наследникът на Васил Левски в Македония.
Бюст-паметник на Гоце Делчев в Борисовата градина в София; Снимка: БГНЕС/Архив
- Вашата трактовка на този въпрос българин или македонец е Гоце Делчев каква е?
- От научна позиция подобен въпрос не съществува. Това са доста манипулативни смесвания на районен термин с националност. Гоце Делчев по своето съзнание, по своята еднаквост доста ясно заявява на доста места – прецизирам, че Гоце Делчев е една от най-документираните персони в българското националнореволюционно придвижване, че е българин. Гоце Делчев не може да бъде различен с изключение на българин. Той самият се е считал за подобен. Да не приказваме, че неговото дело, делото, на което той служи, е българското национално дело. Безсмислено и неуместно е да считаме Гоце Делчев за някакъв различен.
По районна принадлежност, по линия на своя генезис, по линия на своята битка Гоце Делчев, несъмнено, принадлежи на Македония, само че освен на Македония, само че и на Одринска Тракия. Да не забравяме това, тъй като той е също Апостол за Одринска Тракия. Накратко казано това е тази част от българския народ, която след 1878 година остана в рамките на Османската империя и не получи политическо избавление. В районен смисъл да, Гоце Делчев е македонец, доколкото е роден в рамките на историко-географската област Македония, само че в историко-национален проект няма никакви учредения Гоце Делчев да бъде откъсван изкуствено от националната тъкан на българския народ.
Нека да посочим и още нещо – доста се спекулира с присъединяване на Гоце Делчев в усилване на автономизма в средите на Македоно-Одринското придвижване. Нека не забравяме, че самостоятелната стратегия беше прегърната от цялото българско общество. Става дума от народа, през политическите партии, до самата страна и институции. Това беше общобългарска политическа стратегия - автономност на Македония и на Одринско. Затова се желаеха промени в Македония, по тази причина се искаше обособяването на Македония като самостоятелна единица в рамките на Османската империя, с цел да бъдат основани предпоставки за повтарянето на Съединението през 1885 година, когато една друга такава българска самостоятелна област – Източна Румелия, с помощта на това, че имаше независим статут, съумя да се причисли към Княжество България.
Това беше органична част и от тактиката и тактиката на българското националнореволюционно придвижване и освен това – от политиката на Българската страна. Принципът за автономност на Македония беше обвързван с правилото за териториалната непокътнатост на Македония.
- Докога обаче продължава това?
- До 1911 година нито Българската страна, нито българските партии, нито революционната организация отстъпиха от този принцип – от самостоятелния принцип. Голямото оттегляне, огромния пробив и огромната покруса на българския народ и българската нация през XX век пристигна точно от отстъплението от този принцип през 1911-1912 година, когато се приготвяше и се приготви съюза със Сърбия като ядро на Балканския съюз. Тогава се отстъпи от този принцип и от териториалната непокътнатост, сплотеност на Македония като земя, обитаема с преобладаващо българско население.
В контракта се допускаше (бел: Българо-сръбският договор) дележ на Македония. Там бяха измислени някакви „ противоречиви зони “, „ безспорни зони “. В същото време самостоятелният принцип, който беше органичен обвързван с предния принцип за сплотеност на Македония, беше заметен и се потегли към една делба на Македония. Това отключи Кутията на Пандора освен за българския народ, само че и за целия Балкански полуостров. В исторически проект обаче си „ изпати “ най-вече българският народ. Така се оказа.
- Защо се получи това „ патене “ съгласно Вас?
- Това е една от тези неточности, които са съдбоносни в историята на един народ. Двете Балкански войни бяха водени несъмнено за избавление на Македония и на Одринско, само че доведоха до дележа на Македония поради тези нескопосани контракти. В границите на България попадна най-малката част – Пиринския край, към 10 хиляди кв. км. Лъвският къс беше разграничен сред Сърбия и Гърция. Резултатите ги виждаме до ден сегашен и ги усещаме, а тогава чувството е било доста, доста, в извънредно доста пъти по-болезнено. Като се стартира с керваните бежанци, десетки хиляди души, като минем през човешките жертви, разграничените фамилии, разрушенията. Всичко това докара едно национално подтисничество, каквото българският народ не беше изпитвал и „ по турско “, както се споделя.
- Да се върнем на Гоце Делчев – по какъв начин би трябвало да си спомним за него през днешния ден?
- Всеки ден би трябвало да преоткриваме Гоце Делчев по метода, по който преоткриваме непрекъснато Васил Левски. Гоце Делчев е изцяло съизмерима големина с Васил Левски. Щастието на откривателя е може би в това, че Гоце Делчев е оставил доста повече писмено завещание от Левски и е доста по-проследим. Както Васил Левски има своите биографии, по този начин и Гоце Делчев има. Да не забравяме, че огромният български стихотворец Пейо Яворов, който беше освен сподвижник, само че и непосредствен приятел, непосредствен другар на Гоце Делчев, посвети една чудесна биография на Гоце Делчев, която в доста връзки е ненадмината и до момента тъкмо поради нейната достоверност.
Идеите на Гоце Делчев могат да се търсят и отвън тясно националния български подтекст. Те могат да получат и доста по-широк цивилизационен подтекст. Неслучайно левите придвижвания в България и някои на Балканите се заиграваха с концепциите на Гоце Делчев. Това са всемирен полезности, всемирен учения за истина, независимост. Това при Гоце Делчев не са празни думи. Ще си послужа със свидетелството на един различен негов непосредствен сподвижник – Симеон Радев, който споделяше, че Гоце Делчев е една чиста душа, на която не са непознати никакви модерни обществени учения за независимост, за приятелство, за правдивост, за добрина сред хората.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ