Адв. Екимджиев пред ФАКТИ: На законово ниво създаваме боклуци, които тровят живота ни и живота на нашите деца
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В петък депутатите окончателното одобриха измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, с които в българското законодателство се сътвори фигурата на прокурор, който да проверява основния прокурор. Въвеждането на тази фигура се наложи след дългогодишни рекомендации от страна на Венецианската комисия, Съвета на Европа и други, основният прокурор да бъде разследван от самостоятелна фигура.
За да приказваме за признатите промени и основават ли те фактически самостоятелен прокурор, проверяващ основния, от ФАКТИ се свързахме с юрист Михаил Екимджиев. Разговора ни четете в идващите редове:
- Адвокат Екимджиев, преди да приказваме за прокурор, проверяващ основния, каква е Вашата позиция във връзка с фигурата на основен прокурор, тя нужна ли в страна в Европейски Съюз?
- Няма подобен стандарт или такова условие. Това се взема решение от страните членки и даже има изказвания, които не са лишени от логичност, на сътрудници адвокати – на конституционалисти, че по този начин, както е уредена фигурата на основния прокурор, опонира на Конституцията, дотолкоз, доколкото в Конституцията е записано, че структурата на Прокуратурата следва структурата на съдилищата. Тоест обикновено е да има Върховна касационна и Върховна административна прокуратура, само че следвайки структурата на съдилищата, основният прокурор е един независим орган, който някак си е над ВКП и ВАП йерархично. Той не е просто административен началник, а може да анулира актове, постановления на всички останали прокурори от ВКП и ВАП. Той е един „ придатък “, който в случай че се огледа графично, йерархично даже е над ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които имат единствено административни функционалности. Те управляват административно съдилищата, само че във връзка с останалите си сътрудници висши съдии са като “пръв сред равни” – нито гласът им тежи повече при вземането на групови решения в правосъдни сформира, нито могат да анулират еднолично техни актове, свързани с правораздаването, до момента в който основният прокурор може да анулира всички актове на всички надолу по тази парамидална конструкция, в това число на заместниците си и всички прокурори от ВКП и ВАП.
Европейското право по никакъв метод не постанова да има основен прокурор. Нищо не го постанова, също така, което сме записали в нашия закон и Конституция, да има такава фигура. Тази фигура – фигурата на основния прокурор, въпреки да е планувана в Конституцията, тя основава в самата Конституция едно вътрешно несъгласие. Прокуратурата сякаш следва структурата на съдилищата, само че основният прокурор е един етаж над ВКП и ВАП. На този негов по-висок етаж не подхожда нито едно равнище на правосъдната система. Имам поради, че той е над равнището на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
- Може ли това да е една от аргументите от Европа да се изисква от нас метод за следствие на основния прокурор?
- От Европа не се интересуват толкоз от формалното и графично разположение на основния прокурор, а от това, че на практика той е над наказателния закон – него никой не може да го проверява. Това в частност следва и от това, което говорихме - има редица такива текстове и в Конституцията, и в Закона за правосъдната власт. Например в член 126 от Конституцията се споделя, че „ основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори “, по-късно в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс е планувано, че той може да анулира всички актове на по-ниско разположените в йерархията на прокуратурата прокурори.
Това значи, че в случай че някой прокурор, следовател или проверяващ служител на реда дръзне да образува следствие против основния прокурор, даже при явни данни за тежко закононарушение, няма по какъв начин да го проверява. Например против един предходен основен прокурор Никола Филчев имаше съществени подозрения за присъединяване в ликвидиране, само че се оказа, че няма кой да го проверява. Точно по този мотив през 2009 година Европейският съд по правата на индивида постанови това емблематично решение „ Колеви против България “, с което установи тази юридическа нагледност и от там към този момент произлязоха напълно съответни отговорности за страната ни да промени законодателството си по този начин, че да има метод основният прокурор да бъде разследван.
Виждате и в този момент с дейностите на Гешев, който популяризира информация, събрана посредством специфични разследващи средства, което е парекселанс закононарушение по Наказателния кодекс, само че няма кой да го проверява, тъй като в случай че някой дръзне да образува дело против Гешев, Гешев, като се изключи че може да му спретне дисциплинарно произвеждане и може да го командирова на другия завършек на България, той може и да анулира постановлението, с което е формирано следствие против него. Именно по тази причина се твърди и не просто се твърди – то е реалност, че основният прокурор в България е безусловно на практика недостижим, неконтролируем. Затова се упорства за смяна – тъй като тази фигура от позиция на наказателно правната си цялост е сходна с фигурите на някои ранни монарси от преди Магна харта от 1215 година, които са били над закона и не е могло да бъдат разследвани за никакви свои действия.
- Споменахте делото „ Колеви против България “, което беше и в основата на последните рекомендации, които получихме от Съвета на Европа сред първо и второ четене на измененията в законодателството. В тази връзка – дава отговор ли това, което се одобри, на тези рекомендации и на рекомендациите на Венецианската комисия?
- Категорично не. Изискванията и на Съвета на Европа за осъществяване на решението „ Колеви “ – същите тези условия са конкретизирани и от Венецианската комисия, която е помощен експертен орган към Съвета на Европа, са ясни и безапелационни. Те споделят, че тази фигура първо, би трябвало да е отвън Прокуратурата, с цел да бъде самостоятелна процесуално, служебно и на практика – това са трите условия. За трети път нашите законотворци се вършат в дословния смисъл на идиоти - че не схващат какво им се споделя, и за трети път изпращат един план, в който лицето, което ще проверява основния прокурор, също е прокурор. Това значи, че той също е зависещ.
Представете си, че имате положителни планове да бъдете този проверяващ прокурор. Поставяте своята кандидатура, тъй като това може да стане - може самичък да се предложиш, само че както може да се чака, не успявате, тъй като в по-силна позиция са тези, които сполучливо играят сюжета, управителен от същия този основен прокурор да номинира подобаващ фигурант там. Ако вие сте прокурор, кандидатирате се, участвате в този конкурс, който, несъмнено, ще бъде авансово нагласен, че да бъде определен подобаващ човек, който да не прави никаква работа, незабавно откакто не спечелите този конкурс, вие се връщате на мястото си да вземем за пример в Софийска районна или Софийска градска прокуратура. Тогава вие още веднъж ставате служебно, дисциплинарно и административно зависещ на този човек, който сте имали планове да разследвате. Тези ваши планове най-вероятно не са били адмирирани от него. Ами, на идващия ден същият този основен прокурор, който може в случай че сте в София, да ви командирова да вземем за пример в Крумовград, може да образува наказателно дело против вас, тъй като вие се връщате в Прокуратурата.
Точно по тази причина е концепцията този човек да е отвън Прокуратурата и също така, другото, което е доста значимо – той в този момент е един отшелник. Разследването е екипна работа. Представете си, че би трябвало да се проверява някакво тежко корупционно закононарушение, в което е забъркан основният прокурор. Там би трябвало да има приложимост на специфични разследващи средства, следствени опити, експертизи, разпит на десетки очевидци. Един човек просто не може да се оправи с това. Тук идва нелепицата в новия план – че в случай че има потребност, този проверяващ прокурор ще може да бъде подпомаган от следователи и прокурори от Специализираната прокуратура, които също са подчинени на основния прокурор. Тоест отново влизаме в този парадокс лица, които са служебни и йерархично подчинени на основния прокурор да вземат участие в неговото следствие.
Всичко това потвърждава тезата ми, че тези законодателни промени не целят фактически осъществяване на концепцията да има самостоятелен проверяващ прокурор, а просто да се сътвори една нелепа реплика, да бъде основано едно плашило, един „ сламен човек “, който да не прави нищо, само че да се каже: „ Ето, на – ние официално на нормативно равнище създадохме такава фигура “.
Обърнете внимание и на различен недостатък на плана. Ако този контролиращ прокурор, образува следствие против основния прокурор, няма опция да желае краткотрайно премахване на основния прокурор от служба. За сметка на това обаче, основният прокурор по член 230 от Закона за правосъдната власт може да изиска краткотрайно премахване на този, който го проверява, тъй като да вземем за пример може да му измисли някакво закононарушение, за което да го проверява. В България основният прокурор може да упрекна и мен, и Вас да вземем за пример в убийството на Джон Кенеди, макар, че Вие най-вероятно не сте били родена тогава, аз също не съм бил роден.
- Какво очаквате да се случи – да се изпратят нови рекомендации, да има ново противоречие?
- Преди всичко чакам президентът да нападна пред Конституционния съд, тъй като има голям брой учредения за това. Например тъкмо този член 126, алинея 2 от Конституцията, където се споделя, че „ основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори “. Тоест откакто този нов проверяващ орган е прокурор, а Конституцията споделя, че основният прокурор упражнява методическо управление и надзор над всички останали прокурори, то е явно, че той няма по какъв начин да е самостоятелен. Тези нови текстове в Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които се основава някаква сякаш фигура, влизат в непосредствено несъгласие с член 126 от Конституцията. Това е първата стъпка.
Ако въпреки всичко по някакви аргументи президентът не направи това, във всички случаи още веднъж ще бъдат сезирани - не от Правителството и Парламента, тъй като те нямат интерес от това, само че през каузи в Европейски съд по правата на човека, през сигнали от страна на НПО-та, Съветът на Европа още веднъж ще бъде сезиран са този проблем. Така влизаме в една безконечка, тъй като нито Съветът на Европа, нито Европейският съюз са като Съветския съюз, с цел да дойдат с танкове и наложат господство на правото в България. Те просто задават правни стандарти, поддържат гражданска опозиция, само че не могат вместо нас, българските жители, да свършат нашата мръсна работа да си почистим авгиевите обори.
Когато приказваме за правосъдна система и Прокуратура, в съзнанието ми излизат тези фрагменти с ВЕЦ-а край Своге и трупаните години наред отпадъци. Ние това вършим – на законово равнище сътворяваме отпадъци, които тровят живота ни и живота на нашите деца през корупция, през злоупотреби с правото. Преди години Моника Маковей споделяше: „ Изчистете правосъдната система и тя ще почисти всичко “. Именно тъй като ние не вършим нищо, с цел да реализираме този катарзис в правосъдната система, сме на този хал по корупция, по злоупотреби с власт. Ако не „ пипнем “ правосъдната система, нищо няма да помръдне – нито Мата Хари, нито чекмеджетата, нито милиардите, които отиват в частни ръце през автомагистрали и така нататък
В петък депутатите окончателното одобриха измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, с които в българското законодателство се сътвори фигурата на прокурор, който да проверява основния прокурор. Въвеждането на тази фигура се наложи след дългогодишни рекомендации от страна на Венецианската комисия, Съвета на Европа и други, основният прокурор да бъде разследван от самостоятелна фигура.
За да приказваме за признатите промени и основават ли те фактически самостоятелен прокурор, проверяващ основния, от ФАКТИ се свързахме с юрист Михаил Екимджиев. Разговора ни четете в идващите редове:
- Адвокат Екимджиев, преди да приказваме за прокурор, проверяващ основния, каква е Вашата позиция във връзка с фигурата на основен прокурор, тя нужна ли в страна в Европейски Съюз?
- Няма подобен стандарт или такова условие. Това се взема решение от страните членки и даже има изказвания, които не са лишени от логичност, на сътрудници адвокати – на конституционалисти, че по този начин, както е уредена фигурата на основния прокурор, опонира на Конституцията, дотолкоз, доколкото в Конституцията е записано, че структурата на Прокуратурата следва структурата на съдилищата. Тоест обикновено е да има Върховна касационна и Върховна административна прокуратура, само че следвайки структурата на съдилищата, основният прокурор е един независим орган, който някак си е над ВКП и ВАП йерархично. Той не е просто административен началник, а може да анулира актове, постановления на всички останали прокурори от ВКП и ВАП. Той е един „ придатък “, който в случай че се огледа графично, йерархично даже е над ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които имат единствено административни функционалности. Те управляват административно съдилищата, само че във връзка с останалите си сътрудници висши съдии са като “пръв сред равни” – нито гласът им тежи повече при вземането на групови решения в правосъдни сформира, нито могат да анулират еднолично техни актове, свързани с правораздаването, до момента в който основният прокурор може да анулира всички актове на всички надолу по тази парамидална конструкция, в това число на заместниците си и всички прокурори от ВКП и ВАП.
Европейското право по никакъв метод не постанова да има основен прокурор. Нищо не го постанова, също така, което сме записали в нашия закон и Конституция, да има такава фигура. Тази фигура – фигурата на основния прокурор, въпреки да е планувана в Конституцията, тя основава в самата Конституция едно вътрешно несъгласие. Прокуратурата сякаш следва структурата на съдилищата, само че основният прокурор е един етаж над ВКП и ВАП. На този негов по-висок етаж не подхожда нито едно равнище на правосъдната система. Имам поради, че той е над равнището на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
- Може ли това да е една от аргументите от Европа да се изисква от нас метод за следствие на основния прокурор?
- От Европа не се интересуват толкоз от формалното и графично разположение на основния прокурор, а от това, че на практика той е над наказателния закон – него никой не може да го проверява. Това в частност следва и от това, което говорихме - има редица такива текстове и в Конституцията, и в Закона за правосъдната власт. Например в член 126 от Конституцията се споделя, че „ основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори “, по-късно в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс е планувано, че той може да анулира всички актове на по-ниско разположените в йерархията на прокуратурата прокурори.
Това значи, че в случай че някой прокурор, следовател или проверяващ служител на реда дръзне да образува следствие против основния прокурор, даже при явни данни за тежко закононарушение, няма по какъв начин да го проверява. Например против един предходен основен прокурор Никола Филчев имаше съществени подозрения за присъединяване в ликвидиране, само че се оказа, че няма кой да го проверява. Точно по този мотив през 2009 година Европейският съд по правата на индивида постанови това емблематично решение „ Колеви против България “, с което установи тази юридическа нагледност и от там към този момент произлязоха напълно съответни отговорности за страната ни да промени законодателството си по този начин, че да има метод основният прокурор да бъде разследван.
Виждате и в този момент с дейностите на Гешев, който популяризира информация, събрана посредством специфични разследващи средства, което е парекселанс закононарушение по Наказателния кодекс, само че няма кой да го проверява, тъй като в случай че някой дръзне да образува дело против Гешев, Гешев, като се изключи че може да му спретне дисциплинарно произвеждане и може да го командирова на другия завършек на България, той може и да анулира постановлението, с което е формирано следствие против него. Именно по тази причина се твърди и не просто се твърди – то е реалност, че основният прокурор в България е безусловно на практика недостижим, неконтролируем. Затова се упорства за смяна – тъй като тази фигура от позиция на наказателно правната си цялост е сходна с фигурите на някои ранни монарси от преди Магна харта от 1215 година, които са били над закона и не е могло да бъдат разследвани за никакви свои действия.
- Споменахте делото „ Колеви против България “, което беше и в основата на последните рекомендации, които получихме от Съвета на Европа сред първо и второ четене на измененията в законодателството. В тази връзка – дава отговор ли това, което се одобри, на тези рекомендации и на рекомендациите на Венецианската комисия?
- Категорично не. Изискванията и на Съвета на Европа за осъществяване на решението „ Колеви “ – същите тези условия са конкретизирани и от Венецианската комисия, която е помощен експертен орган към Съвета на Европа, са ясни и безапелационни. Те споделят, че тази фигура първо, би трябвало да е отвън Прокуратурата, с цел да бъде самостоятелна процесуално, служебно и на практика – това са трите условия. За трети път нашите законотворци се вършат в дословния смисъл на идиоти - че не схващат какво им се споделя, и за трети път изпращат един план, в който лицето, което ще проверява основния прокурор, също е прокурор. Това значи, че той също е зависещ.
Представете си, че имате положителни планове да бъдете този проверяващ прокурор. Поставяте своята кандидатура, тъй като това може да стане - може самичък да се предложиш, само че както може да се чака, не успявате, тъй като в по-силна позиция са тези, които сполучливо играят сюжета, управителен от същия този основен прокурор да номинира подобаващ фигурант там. Ако вие сте прокурор, кандидатирате се, участвате в този конкурс, който, несъмнено, ще бъде авансово нагласен, че да бъде определен подобаващ човек, който да не прави никаква работа, незабавно откакто не спечелите този конкурс, вие се връщате на мястото си да вземем за пример в Софийска районна или Софийска градска прокуратура. Тогава вие още веднъж ставате служебно, дисциплинарно и административно зависещ на този човек, който сте имали планове да разследвате. Тези ваши планове най-вероятно не са били адмирирани от него. Ами, на идващия ден същият този основен прокурор, който може в случай че сте в София, да ви командирова да вземем за пример в Крумовград, може да образува наказателно дело против вас, тъй като вие се връщате в Прокуратурата.
Точно по тази причина е концепцията този човек да е отвън Прокуратурата и също така, другото, което е доста значимо – той в този момент е един отшелник. Разследването е екипна работа. Представете си, че би трябвало да се проверява някакво тежко корупционно закононарушение, в което е забъркан основният прокурор. Там би трябвало да има приложимост на специфични разследващи средства, следствени опити, експертизи, разпит на десетки очевидци. Един човек просто не може да се оправи с това. Тук идва нелепицата в новия план – че в случай че има потребност, този проверяващ прокурор ще може да бъде подпомаган от следователи и прокурори от Специализираната прокуратура, които също са подчинени на основния прокурор. Тоест отново влизаме в този парадокс лица, които са служебни и йерархично подчинени на основния прокурор да вземат участие в неговото следствие.
Всичко това потвърждава тезата ми, че тези законодателни промени не целят фактически осъществяване на концепцията да има самостоятелен проверяващ прокурор, а просто да се сътвори една нелепа реплика, да бъде основано едно плашило, един „ сламен човек “, който да не прави нищо, само че да се каже: „ Ето, на – ние официално на нормативно равнище създадохме такава фигура “.
Обърнете внимание и на различен недостатък на плана. Ако този контролиращ прокурор, образува следствие против основния прокурор, няма опция да желае краткотрайно премахване на основния прокурор от служба. За сметка на това обаче, основният прокурор по член 230 от Закона за правосъдната власт може да изиска краткотрайно премахване на този, който го проверява, тъй като да вземем за пример може да му измисли някакво закононарушение, за което да го проверява. В България основният прокурор може да упрекна и мен, и Вас да вземем за пример в убийството на Джон Кенеди, макар, че Вие най-вероятно не сте били родена тогава, аз също не съм бил роден.
- Какво очаквате да се случи – да се изпратят нови рекомендации, да има ново противоречие?
- Преди всичко чакам президентът да нападна пред Конституционния съд, тъй като има голям брой учредения за това. Например тъкмо този член 126, алинея 2 от Конституцията, където се споделя, че „ основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори “. Тоест откакто този нов проверяващ орган е прокурор, а Конституцията споделя, че основният прокурор упражнява методическо управление и надзор над всички останали прокурори, то е явно, че той няма по какъв начин да е самостоятелен. Тези нови текстове в Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които се основава някаква сякаш фигура, влизат в непосредствено несъгласие с член 126 от Конституцията. Това е първата стъпка.
Ако въпреки всичко по някакви аргументи президентът не направи това, във всички случаи още веднъж ще бъдат сезирани - не от Правителството и Парламента, тъй като те нямат интерес от това, само че през каузи в Европейски съд по правата на човека, през сигнали от страна на НПО-та, Съветът на Европа още веднъж ще бъде сезиран са този проблем. Така влизаме в една безконечка, тъй като нито Съветът на Европа, нито Европейският съюз са като Съветския съюз, с цел да дойдат с танкове и наложат господство на правото в България. Те просто задават правни стандарти, поддържат гражданска опозиция, само че не могат вместо нас, българските жители, да свършат нашата мръсна работа да си почистим авгиевите обори.
Когато приказваме за правосъдна система и Прокуратура, в съзнанието ми излизат тези фрагменти с ВЕЦ-а край Своге и трупаните години наред отпадъци. Ние това вършим – на законово равнище сътворяваме отпадъци, които тровят живота ни и живота на нашите деца през корупция, през злоупотреби с правото. Преди години Моника Маковей споделяше: „ Изчистете правосъдната система и тя ще почисти всичко “. Именно тъй като ние не вършим нищо, с цел да реализираме този катарзис в правосъдната система, сме на този хал по корупция, по злоупотреби с власт. Ако не „ пипнем “ правосъдната система, нищо няма да помръдне – нито Мата Хари, нито чекмеджетата, нито милиардите, които отиват в частни ръце през автомагистрали и така нататък
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ