Байдън по живите въглени на гнева
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на доктор Борислав Цеков, Център за нова Европа
Гьобелсовата цензура, която заля ляво-либералните медии, Facebook, Google и Туитър, е най-мащабната офанзива против свободата на изложение и политическия плурализъм в Западния свят след Втората международна война. Това са действителните аргументи за гнева и неговото радикализиране. Да се назовава този публичен яд и гражданско неодобрение " фашизъм ", като се изключи че е неуместно и погрешно, е и надълбоко аморално. Защото същите хора, медии и среди в Америка, а и у нас, които през днешния ден треперят от отвращение към жителите, които превзеха Капитолия, и дефинират това като нападение против демокрацията, гледат с трогване същинските погроми, принуждение, мародерство и грабежи против хора, бизнеси и институции, които месеци наред се правят от левите екстремисти от " Антифа " и " Black Lives Matter ". За тях това е възвишена битка за обществена правдивост, стимулирана от систематичното расово подтисничество. А белким систематичното угнетяване на консервативна Америка не е законно съображение за яд и неодобрение? Защо мерят с друг критерий радикализирането на митинга във Вашингтон през вчерашния ден? Защо левите екстремисти, които бият и разрушават, са положителни, а десните, които прекъснаха съвещанието на Конгреса, са неприятни? Защо когато полицията простреля престъпен детайл с афроамерикански генезис, това е покруса, оправдаваща мародерския яд на " Антифа " и BLM, а това, че през вчерашния ден полицията простреля невъоръжена бяла жена, деец от военно-въздушните сили, е дребна детайлност, която се слага в лъжовния агитационен подтекст на " опит за прелом "? Само черните животи ли имат значение? Двойни стандарти и либералско двуличие.
Джо Байдън публично закупи конституционния статус на President-elect - т.е. на определен, само че към момента невстъпил в служба предстоящ президент. Изборите завършиха. Както неведнъж писах през последния месец, с преброяването на гласовете в Избирателната гилдия на взаимна сесия на Конгреса конституционната процедура става необратима. На 20 януари Джо Байдън и Камала Харис ще положат плануванаъа в конституцията клетва и ще встъпят в служба. Президентът Тръмп към този момент разгласи, че инагурацията ще бъде проведена от него съответно, т.е. в духа на американската традиция.
На съвещанието на Конгреса през вчерашния ден бяха импортирани възражения против електорите от няколкото противоречиви щата, само че до диспути и гласоподаване се стигна единствено по възраженията, обосновани от сенаторите Тед Круз и Джош Хоули по отношение на Пенсилвания, Аризона и Джорджия. Очаквано, възраженията бяха отхвърлени. Не тъй като не бяха показани доказателства и причини, а тъй като, както неведнъж към този момент съм изтъквал, липсват публични мнения или решения от институции на щатско равнище (съд или законодателен орган и пр.) и надлежно сертифицирани конкурентни електори.
Вчера обаче станахме очевидци и на трагични събития във Вашингтон. Десетки хиляди последователи на президента Тръмп обкръжиха Конгреса след огромния протест, в който участваха повече от четвърт милион души. Протести имаше и пред щатските събрания в няколко щата. Част от митинга се радикализира и нахлу в залите и коридорите на Капитолия. Полицията простреля невъоръжена протестираща жена. Безпрецедентна обстановка за Америка. Но разумна последица от това, че 75 милиона американци не получиха законен институционален отговор на своите подозрения за гигантска изборна машинация, откраднала успеха на Тръмп. Върховният съд изцяло абдикира от конституционната си функционалност и отхвърли даже да прегледа доказателствата по четири каузи, които стигнаха до него.
Подчертавам, не ги прегледа всъщност и не ги отхвърли като неоснователни, а просто отхвърли да ги прегледа. Това генерира голямо напрежение и яд в половин Америка, която гласоподава за Тръмп.
На тези, които безрезервно тиражират опорката, че обвиняванията в изборни измами са безпочвени (baseless), предлагам да се срещнат с тези 1400 страници доказателства, свидетелски показания под клетва, експертизи и прочие, които бяха раздадени на част от сенаторите и конгресмените от Републиканската партия. Данни и доказателства има цяла камара. Затова с тях се ангажираха дузина сенатори, отпред с блестящия правист Тед Круз и близо 150 конгресмени. Някой да не би да счита тези хора за квартални лаладжии, които са се заели с " безпочвени обвинявания "?
По тези материали трябваше да има ефикасна инспекция, само че такава не беше направена на никакво равнище. Дали всички данни и експертизи са основателни и правилни, е обособен въпрос, който точно инспекцията можеше да откри. Но да се твърди, че няма никакви доказателства, е цинизъм, който генерира яд. Този яд се катализира в допълнение от проведеното и редовно угнетяване на свободата на словото на консервативните гласоподаватели.
Гьобелсовата цензура, която заля ляво-либералните медии, Facebook, Google и Туитър, е най-мащабната офанзива против свободата на изложение и политическия плурализъм в Западния свят след Втората международна война. Това са действителните аргументи за гнева и неговото радикализиране. Да се назовава този публичен яд и гражданско неодобрение " фашизъм ", като се изключи че е неуместно и погрешно, е и надълбоко аморално. Защото същите хора, медии и среди в Америка, а и у нас, които през днешния ден треперят от отвращение към жителите, които превзеха Капитолия, и дефинират това като нападение против демокрацията, гледат с трогване същинските погроми, принуждение, мародерство и грабежи против хора, бизнеси и институции, които месеци наред се правят от левите екстремисти от " Антифа " и " Black Lives Matter ". За тях това е възвишена битка за обществена правдивост, стимулирана от систематичното расово подтисничество. А белким систематичното угнетяване на консервативна Америка не е законно съображение за яд и неодобрение? Защо мерят с друг критерий радикализирането на митинга във Вашингтон през вчерашния ден? Защо левите екстремисти, които бият и разрушават, са положителни, а десните, които прекъснаха съвещанието на Конгреса, са неприятни? Защо когато полицията простреля престъпен детайл с афроамерикански генезис, това е покруса, оправдаваща мародерския яд на " Антифа " и BLM, а това, че през вчерашния ден полицията простреля невъоръжена бяла жена, деец от военно-въздушните сили, е дребна детайлност, която се слага в лъжовния агитационен подтекст на " опит за прелом "? Само черните животи ли имат значение? Двойни стандарти и либералско двуличие.
Аз персонално в никакъв случай не съм приемал екстремизма - и у нас на 10 януари 1997 година, когато радикални детайли нахлуха в Народното събрание, и при всякави " цветни революции " и похищения против законните институции, и при лявото мародерство на " Антифа " и Black Lives Matter (BLM). Не одобрявам и нахлуването в Капитолия през вчерашния ден, макар че с цялото си сърце поддържам огромния цивилен митинг против изборните измами. Колцина обаче от тези, които през днешния ден са настръхнали от вчерашните събития, могат да покажат същия критерий?
Дали нахлуването в Капитолия е провокация на дълбоката страна против Тръмп, дали е имало инфилтрирани екстремисти от " Антифа " и BLM, са значими, само че второстепенни въпроси. До националния протест се стигна напълно разумно откакто мъртвешката хватка на дълбоката страна и медийната цензура вкараха в задънена улица напъните на президента Тръмп да даде задоволително публичност на изборните измами и да откри институционален път за инспекцията им. Естествено, Тръмп не е имал за цел гневни жители да нахлуят в Конгреса. Но радикализацията на гнева на тези 75 милиона негови поддръжници беше последното му оръжие против блокажа и цензурата.
Ефектът?
В кратковременен проект за Тръмп политическият резултат е добър. Картината на гневното голям брой, обкръжило Конгреса, в това число с нахлуването в тази " светая светих " на американската народна власт, онагледи още веднъж ясното разделяне сред националния яд и " блатото на Вашингтон ". Между народа и елита. А Доналд Тръмп беше определен през 2016 година точно, тъй като се опълчи изрично на " блатото " и на елита. И има поддръжката на 75 милиона американци в този момент, тъй като политиката му през миналите 4 години беше точно в тази посока.
Онези, които подценяват това позициониране на Тръмп и го считат към този момент за " завършил ", са прекомерно надалеч от действителността на терен. И доста скоро евентуално за следващ път ще се окажат сюрпризирани от развоя на събитията след излизането на Тръмп от Белия дом. Ако има съществени опасности за по-нататъшното му оставане на политическата сцена, те са в дълготраен проект. И са свързани с въздействието му върху и в Републиканската партия. Неговата мощ до момента е била постоянно в всеобщите гласоподаватели, а не в естаблишмънта на Републиканската партия. Със сигурност доста от основните фигури измежду републиканците в този момент ще го нападат и изолират след вчерашните събития. Целият въпрос е дали неговата електорална база няма да ерозира в дълбочина. Защото политическото бъдеще на Тръмп зависи единствено от нея. Не от мнението на Макконъл, Мит Ромни или Линдзи Греъм.
Ако зависеше от естаблишмънта на Републиканската партия през 2016 година, Тръмп нямаше да бъде номиниран. Но хората, редовите гласоподаватели и низовите функционери на партията го постановиха и избраха. Сега ще бъде същото - неговата електорална поддръжка ще реши дали той ще остане водещ фактор за Републиканската партия. И нищо друго! Нещо повече, MAGA придвижването е доста по-широко от самата Републиканска партия. Предстои да забележим дали ще може да реформира партията по облик и сходство на Тръмп или ще тръгне по независим път.
След тези опорочени избори Америка навлиза в дълбока политическа и морална рецесия. Байдън и неговото ръководство ще вървят по живите въглени на публичния яд на тези 75 милиона, които считат изборите за откраднати. Този яд има капацитет за разгръщане по две аргументи. Първата е предстоящият нападателен радикализъм и език на омразата, присъщ за днешната Демократическа партия, с които нападат правата и свободите на всички другомислещи. Втората, е предстоящата икономическа рецесия, която ще провокира коренно лявата политика на Байдън – цялостен локдаун поради коронакризата, високи налози, прекратяване на протекционизма и прочие Пробен камък за резултата от всичко това ще бъдат междинните избори след 2 години, когато републиканците ще имат още веднъж късмет да вземат болшинство в Конгреса, или най-малко в едната камара.
На международната сцена Байдън няма да успее да върне часовника обратно. Доктрината „ Тръмп “ за многополюсния свят циментира новата геополитическа архитектура на света. Вече има не една шахматна дъска (по Бжежински), а най-малко три – американска, китайска и съветска. Агресивната политика на Обама, която разпали няколко войни и нагнети гигантско напрежение с Москва, ще се сблъска с тази нова действителност, в която Америка към този момент не е „ международен стражар “. Това, което ще се реставрира сигурно във външната политика обаче, е евроатлантическият вектор.
Предстоят напрегнати и спешни времена за Съединени американски щати. Битка за душата на Републиканската партия. И за въздържане на радикализма на Демократическата. И всичко това няма да мине без Доналд Тръмп – индивидът който унищожи токсичната симбиоза сред неолиберализма и неконсерватизма, превзел двете американски партии в продължение на четири десетилетия. Легитимирал жизнеспособна идеологическа и политическа опция на глобализма, която вля незапомнена сила и възторг у 75 милиона американци и по целия свят.
Коментар на доктор Борислав Цеков, Център за нова Европа
Гьобелсовата цензура, която заля ляво-либералните медии, Facebook, Google и Туитър, е най-мащабната офанзива против свободата на изложение и политическия плурализъм в Западния свят след Втората международна война. Това са действителните аргументи за гнева и неговото радикализиране. Да се назовава този публичен яд и гражданско неодобрение " фашизъм ", като се изключи че е неуместно и погрешно, е и надълбоко аморално. Защото същите хора, медии и среди в Америка, а и у нас, които през днешния ден треперят от отвращение към жителите, които превзеха Капитолия, и дефинират това като нападение против демокрацията, гледат с трогване същинските погроми, принуждение, мародерство и грабежи против хора, бизнеси и институции, които месеци наред се правят от левите екстремисти от " Антифа " и " Black Lives Matter ". За тях това е възвишена битка за обществена правдивост, стимулирана от систематичното расово подтисничество. А белким систематичното угнетяване на консервативна Америка не е законно съображение за яд и неодобрение? Защо мерят с друг критерий радикализирането на митинга във Вашингтон през вчерашния ден? Защо левите екстремисти, които бият и разрушават, са положителни, а десните, които прекъснаха съвещанието на Конгреса, са неприятни? Защо когато полицията простреля престъпен детайл с афроамерикански генезис, това е покруса, оправдаваща мародерския яд на " Антифа " и BLM, а това, че през вчерашния ден полицията простреля невъоръжена бяла жена, деец от военно-въздушните сили, е дребна детайлност, която се слага в лъжовния агитационен подтекст на " опит за прелом "? Само черните животи ли имат значение? Двойни стандарти и либералско двуличие.
Джо Байдън публично закупи конституционния статус на President-elect - т.е. на определен, само че към момента невстъпил в служба предстоящ президент. Изборите завършиха. Както неведнъж писах през последния месец, с преброяването на гласовете в Избирателната гилдия на взаимна сесия на Конгреса конституционната процедура става необратима. На 20 януари Джо Байдън и Камала Харис ще положат плануванаъа в конституцията клетва и ще встъпят в служба. Президентът Тръмп към този момент разгласи, че инагурацията ще бъде проведена от него съответно, т.е. в духа на американската традиция.
На съвещанието на Конгреса през вчерашния ден бяха импортирани възражения против електорите от няколкото противоречиви щата, само че до диспути и гласоподаване се стигна единствено по възраженията, обосновани от сенаторите Тед Круз и Джош Хоули по отношение на Пенсилвания, Аризона и Джорджия. Очаквано, възраженията бяха отхвърлени. Не тъй като не бяха показани доказателства и причини, а тъй като, както неведнъж към този момент съм изтъквал, липсват публични мнения или решения от институции на щатско равнище (съд или законодателен орган и пр.) и надлежно сертифицирани конкурентни електори.
Вчера обаче станахме очевидци и на трагични събития във Вашингтон. Десетки хиляди последователи на президента Тръмп обкръжиха Конгреса след огромния протест, в който участваха повече от четвърт милион души. Протести имаше и пред щатските събрания в няколко щата. Част от митинга се радикализира и нахлу в залите и коридорите на Капитолия. Полицията простреля невъоръжена протестираща жена. Безпрецедентна обстановка за Америка. Но разумна последица от това, че 75 милиона американци не получиха законен институционален отговор на своите подозрения за гигантска изборна машинация, откраднала успеха на Тръмп. Върховният съд изцяло абдикира от конституционната си функционалност и отхвърли даже да прегледа доказателствата по четири каузи, които стигнаха до него.
Подчертавам, не ги прегледа всъщност и не ги отхвърли като неоснователни, а просто отхвърли да ги прегледа. Това генерира голямо напрежение и яд в половин Америка, която гласоподава за Тръмп.
На тези, които безрезервно тиражират опорката, че обвиняванията в изборни измами са безпочвени (baseless), предлагам да се срещнат с тези 1400 страници доказателства, свидетелски показания под клетва, експертизи и прочие, които бяха раздадени на част от сенаторите и конгресмените от Републиканската партия. Данни и доказателства има цяла камара. Затова с тях се ангажираха дузина сенатори, отпред с блестящия правист Тед Круз и близо 150 конгресмени. Някой да не би да счита тези хора за квартални лаладжии, които са се заели с " безпочвени обвинявания "?
По тези материали трябваше да има ефикасна инспекция, само че такава не беше направена на никакво равнище. Дали всички данни и експертизи са основателни и правилни, е обособен въпрос, който точно инспекцията можеше да откри. Но да се твърди, че няма никакви доказателства, е цинизъм, който генерира яд. Този яд се катализира в допълнение от проведеното и редовно угнетяване на свободата на словото на консервативните гласоподаватели.
Гьобелсовата цензура, която заля ляво-либералните медии, Facebook, Google и Туитър, е най-мащабната офанзива против свободата на изложение и политическия плурализъм в Западния свят след Втората международна война. Това са действителните аргументи за гнева и неговото радикализиране. Да се назовава този публичен яд и гражданско неодобрение " фашизъм ", като се изключи че е неуместно и погрешно, е и надълбоко аморално. Защото същите хора, медии и среди в Америка, а и у нас, които през днешния ден треперят от отвращение към жителите, които превзеха Капитолия, и дефинират това като нападение против демокрацията, гледат с трогване същинските погроми, принуждение, мародерство и грабежи против хора, бизнеси и институции, които месеци наред се правят от левите екстремисти от " Антифа " и " Black Lives Matter ". За тях това е възвишена битка за обществена правдивост, стимулирана от систематичното расово подтисничество. А белким систематичното угнетяване на консервативна Америка не е законно съображение за яд и неодобрение? Защо мерят с друг критерий радикализирането на митинга във Вашингтон през вчерашния ден? Защо левите екстремисти, които бият и разрушават, са положителни, а десните, които прекъснаха съвещанието на Конгреса, са неприятни? Защо когато полицията простреля престъпен детайл с афроамерикански генезис, това е покруса, оправдаваща мародерския яд на " Антифа " и BLM, а това, че през вчерашния ден полицията простреля невъоръжена бяла жена, деец от военно-въздушните сили, е дребна детайлност, която се слага в лъжовния агитационен подтекст на " опит за прелом "? Само черните животи ли имат значение? Двойни стандарти и либералско двуличие.
Аз персонално в никакъв случай не съм приемал екстремизма - и у нас на 10 януари 1997 година, когато радикални детайли нахлуха в Народното събрание, и при всякави " цветни революции " и похищения против законните институции, и при лявото мародерство на " Антифа " и Black Lives Matter (BLM). Не одобрявам и нахлуването в Капитолия през вчерашния ден, макар че с цялото си сърце поддържам огромния цивилен митинг против изборните измами. Колцина обаче от тези, които през днешния ден са настръхнали от вчерашните събития, могат да покажат същия критерий?
Дали нахлуването в Капитолия е провокация на дълбоката страна против Тръмп, дали е имало инфилтрирани екстремисти от " Антифа " и BLM, са значими, само че второстепенни въпроси. До националния протест се стигна напълно разумно откакто мъртвешката хватка на дълбоката страна и медийната цензура вкараха в задънена улица напъните на президента Тръмп да даде задоволително публичност на изборните измами и да откри институционален път за инспекцията им. Естествено, Тръмп не е имал за цел гневни жители да нахлуят в Конгреса. Но радикализацията на гнева на тези 75 милиона негови поддръжници беше последното му оръжие против блокажа и цензурата.
Ефектът?
В кратковременен проект за Тръмп политическият резултат е добър. Картината на гневното голям брой, обкръжило Конгреса, в това число с нахлуването в тази " светая светих " на американската народна власт, онагледи още веднъж ясното разделяне сред националния яд и " блатото на Вашингтон ". Между народа и елита. А Доналд Тръмп беше определен през 2016 година точно, тъй като се опълчи изрично на " блатото " и на елита. И има поддръжката на 75 милиона американци в този момент, тъй като политиката му през миналите 4 години беше точно в тази посока.
Онези, които подценяват това позициониране на Тръмп и го считат към този момент за " завършил ", са прекомерно надалеч от действителността на терен. И доста скоро евентуално за следващ път ще се окажат сюрпризирани от развоя на събитията след излизането на Тръмп от Белия дом. Ако има съществени опасности за по-нататъшното му оставане на политическата сцена, те са в дълготраен проект. И са свързани с въздействието му върху и в Републиканската партия. Неговата мощ до момента е била постоянно в всеобщите гласоподаватели, а не в естаблишмънта на Републиканската партия. Със сигурност доста от основните фигури измежду републиканците в този момент ще го нападат и изолират след вчерашните събития. Целият въпрос е дали неговата електорална база няма да ерозира в дълбочина. Защото политическото бъдеще на Тръмп зависи единствено от нея. Не от мнението на Макконъл, Мит Ромни или Линдзи Греъм.
Ако зависеше от естаблишмънта на Републиканската партия през 2016 година, Тръмп нямаше да бъде номиниран. Но хората, редовите гласоподаватели и низовите функционери на партията го постановиха и избраха. Сега ще бъде същото - неговата електорална поддръжка ще реши дали той ще остане водещ фактор за Републиканската партия. И нищо друго! Нещо повече, MAGA придвижването е доста по-широко от самата Републиканска партия. Предстои да забележим дали ще може да реформира партията по облик и сходство на Тръмп или ще тръгне по независим път.
След тези опорочени избори Америка навлиза в дълбока политическа и морална рецесия. Байдън и неговото ръководство ще вървят по живите въглени на публичния яд на тези 75 милиона, които считат изборите за откраднати. Този яд има капацитет за разгръщане по две аргументи. Първата е предстоящият нападателен радикализъм и език на омразата, присъщ за днешната Демократическа партия, с които нападат правата и свободите на всички другомислещи. Втората, е предстоящата икономическа рецесия, която ще провокира коренно лявата политика на Байдън – цялостен локдаун поради коронакризата, високи налози, прекратяване на протекционизма и прочие Пробен камък за резултата от всичко това ще бъдат междинните избори след 2 години, когато републиканците ще имат още веднъж късмет да вземат болшинство в Конгреса, или най-малко в едната камара.
На международната сцена Байдън няма да успее да върне часовника обратно. Доктрината „ Тръмп “ за многополюсния свят циментира новата геополитическа архитектура на света. Вече има не една шахматна дъска (по Бжежински), а най-малко три – американска, китайска и съветска. Агресивната политика на Обама, която разпали няколко войни и нагнети гигантско напрежение с Москва, ще се сблъска с тази нова действителност, в която Америка към този момент не е „ международен стражар “. Това, което ще се реставрира сигурно във външната политика обаче, е евроатлантическият вектор.
Предстоят напрегнати и спешни времена за Съединени американски щати. Битка за душата на Републиканската партия. И за въздържане на радикализма на Демократическата. И всичко това няма да мине без Доналд Тръмп – индивидът който унищожи токсичната симбиоза сред неолиберализма и неконсерватизма, превзел двете американски партии в продължение на четири десетилетия. Легитимирал жизнеспособна идеологическа и политическа опция на глобализма, която вля незапомнена сила и възторг у 75 милиона американци и по целия свят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ