Републиканската партия е по-виновна и от Тръмп
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Случилото се в Капитолия преди два дни бе следващото събитие, което оформи три лагера - двете крайности, които условно можем да назовем идеологически, и трезвата оценка. Последната е най-рядко срещана, което в някаква степен изяснява и благоприятства ''феноменът'' Тръмп да може да съществува. И то освен в Съединените американски щати.
Нахъсването на радикализирана навалица от хора, сляпо вярващи ти, е безапелационен признак за голямото его на Доналд Тръмп, който не се е научил да губи и да приема загубите с достолепие, само че в тази ситуация е и смъртоносно. Да умреш поради упоритостите на един човек... Никак не си заслужава и е тъпо, изключително когато той е просто един популист, който ти приказва това, което искаш да чуеш - че си подценен, зарязан, ограбен, а той ще накаже неприятните. Забележете - той! А не най-хубавата демократична система, изграждана в миналото.
Освен това, традиционалистите, консерваторите симпатизанти на Тръмп, които се допуска, че би трябвало да имат най-голямо почитание към традициите, ги унижиха с позорното навлизане в емблематичната постройка на Конгреса.
Най-голямата виновност обаче даже не е в Тръмп. За всичко, което се случи през последните 4-5 години, голямата виновност е на Републиканската партия. Изключително недалновидно решение бе да издигнеш за президент един шоумен и предприемач, с доста спорна биография, който евентуално в никакъв случай преди този момент не е чел Конституцията на Съединени американски щати. Всъщност, противоречиво е дали и след това я е чел. Да, в границите на естественото щеше да е, в случай че Тръмп бе претендент, а след това и в действителност президент на някоя бананова република или страна на Балканите. В Съединени американски щати обаче не. За това и мандатът му във вътрешен проект е безспорен неуспех. Във външен, посредством на първо място на Майк Помпео, равносметката е много по-прилична.
Като човешки същества можем да приемем, че е допустимо да допуснеш една неточност един път. Републиканската партия в Съединени американски щати обаче позволи една и съща неточност два пъти. Още в средата на президентстването на Доналд Тръмп се видя, че той меко казано не е на мястото си. В този смисъл, републиканците имаха задоволително време, с цел да намерят подобаващ претендент и аргументирано да не поддържат това политическо злополучие за втори мандат. Не го направиха и заради това съучастваха в унижението на американската народна власт, която е очакване за доста хора по света.
Тръмп за 4 години въобще не разбра по какъв начин работи американската демократична система, камо ли да се сработи с нея и да организира някакви промени. Тази система е по този начин направена, че е прекомерно належащо непрекъснато да постигаш консенсус със Сената и Конгреса. Особено когато в едната от двете институции доминира опозицията.
В последна сметка обаче проблемите в Съединени американски щати не стартират с отиващия си 45-и президент. Расизъм имаше и преди Доналд Тръмп, разделяне в обществото също и даже в най-мощната и сполучлива народна власт в света на всички са щастливи. Което е измежду най-нормалните неща на този свят. Предизвикателството в този момент е пред Джо Байдън и демократите - да покажат, че могат да възстановяват ситуацията в страната, а не да я доизострят. В противоположен случай, копаещите гроба на Съединените американски щати, въпреки и с известно забавяне може да се окажат прави за разпада на тази велика политическа нация.
Случилото се в Капитолия преди два дни бе следващото събитие, което оформи три лагера - двете крайности, които условно можем да назовем идеологически, и трезвата оценка. Последната е най-рядко срещана, което в някаква степен изяснява и благоприятства ''феноменът'' Тръмп да може да съществува. И то освен в Съединените американски щати.
Нахъсването на радикализирана навалица от хора, сляпо вярващи ти, е безапелационен признак за голямото его на Доналд Тръмп, който не се е научил да губи и да приема загубите с достолепие, само че в тази ситуация е и смъртоносно. Да умреш поради упоритостите на един човек... Никак не си заслужава и е тъпо, изключително когато той е просто един популист, който ти приказва това, което искаш да чуеш - че си подценен, зарязан, ограбен, а той ще накаже неприятните. Забележете - той! А не най-хубавата демократична система, изграждана в миналото.
Освен това, традиционалистите, консерваторите симпатизанти на Тръмп, които се допуска, че би трябвало да имат най-голямо почитание към традициите, ги унижиха с позорното навлизане в емблематичната постройка на Конгреса.
Най-голямата виновност обаче даже не е в Тръмп. За всичко, което се случи през последните 4-5 години, голямата виновност е на Републиканската партия. Изключително недалновидно решение бе да издигнеш за президент един шоумен и предприемач, с доста спорна биография, който евентуално в никакъв случай преди този момент не е чел Конституцията на Съединени американски щати. Всъщност, противоречиво е дали и след това я е чел. Да, в границите на естественото щеше да е, в случай че Тръмп бе претендент, а след това и в действителност президент на някоя бананова република или страна на Балканите. В Съединени американски щати обаче не. За това и мандатът му във вътрешен проект е безспорен неуспех. Във външен, посредством на първо място на Майк Помпео, равносметката е много по-прилична.
Като човешки същества можем да приемем, че е допустимо да допуснеш една неточност един път. Републиканската партия в Съединени американски щати обаче позволи една и съща неточност два пъти. Още в средата на президентстването на Доналд Тръмп се видя, че той меко казано не е на мястото си. В този смисъл, републиканците имаха задоволително време, с цел да намерят подобаващ претендент и аргументирано да не поддържат това политическо злополучие за втори мандат. Не го направиха и заради това съучастваха в унижението на американската народна власт, която е очакване за доста хора по света.
Тръмп за 4 години въобще не разбра по какъв начин работи американската демократична система, камо ли да се сработи с нея и да организира някакви промени. Тази система е по този начин направена, че е прекомерно належащо непрекъснато да постигаш консенсус със Сената и Конгреса. Особено когато в едната от двете институции доминира опозицията.
В последна сметка обаче проблемите в Съединени американски щати не стартират с отиващия си 45-и президент. Расизъм имаше и преди Доналд Тръмп, разделяне в обществото също и даже в най-мощната и сполучлива народна власт в света на всички са щастливи. Което е измежду най-нормалните неща на този свят. Предизвикателството в този момент е пред Джо Байдън и демократите - да покажат, че могат да възстановяват ситуацията в страната, а не да я доизострят. В противоположен случай, копаещите гроба на Съединените американски щати, въпреки и с известно забавяне може да се окажат прави за разпада на тази велика политическа нация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ