Мариана Кукушева пред ФАКТИ - какви са пазарните мотиви за поскъпване на хляба
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Не съм съгласна да се вади от потребителската кошница един артикул и да се концентрира вниманието само и единствено върху неговата цена. Ако хлябът се е нараснал приблизително с 10 стотинки на численост - което значи 5 стотинки дневно от бюджета на четиричленно семейство или 2 стотинки дневно от бюджета на двама души, можем изрично да кажем също, че десетки левове покачване има в цената на силата, на топлината, на водата, на превоза “.
Това сподели ръководителят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева пред ФАКТИ . Свързахме се с нея, с цел да приказваме за пазарните претекстове цената на хляба да се усилва, за размера на нарастването и работата на хлебопроизводителите в изискванията на пандемия.
Мариана Кукушева изясни, че аргументите за повишаването са голям брой: „ Увеличението на цената на хляба се наложи от няколко обстоятелството. Първо, вследствие на на пандемията се затвориха редица бизнеси – в областта на туризма, на превоза, на развлеченията, на културата. В резултат на това се освободи финансов запас, който се насочи към зърнените пазари. Изборът на инвестиция в зърнени култури е ясно несъмнено за какво се случва – ликвидността на покупката и дългия период на валидност на зърнените култури.
Ние сме част от света и реколтата на зърнените култури се следи от Световния съвет по зърното. Цената на зърното сега доближи стойности, които са непознати в последните 6 години. Даже безапелационната наклонност е за все по-голямо повишаване на цените. Защо се случи това – тъй като предлагането е по-малко от търсенето или огромно търсене, малко предложение. В случая България и българските зърнопроизводители имат шанс, тъй като създават най-меките сортове пшеница, които имат извънредно хлебопекарни качества. Това е добра вест за земеделските производители, тъй като те ще получат повече пари за реколтата, която са отгледали. Разбира се, когато се повишава цената на пшеницата, неизбежно се повишава цената на брашното. Ние работим с брашно.
Освен това, през последните месеци – от въвеждането на ТОЛ-системата през месец март, ние по никакъв метод не сме индексирали цените. Не сме отразили в доставната цена на хляба тъкмо тези покачвания в цената му като ТОЛ таксите, като цената на силата, която по традиция стартира да пораства, цената нa газа, която в никакъв случай не доближи до тези афиширани 40% понижение.
Разбира се, би трябвало да имаме поради и един извънредно значим за нас фактор, който се назовава човешки запас. Covid пандемията провокира боязън, неустановеност, суматоха. Това е типично за всеки един човек. В резултат от пандемията имаше хора, които загубихме – популярност Богу, не физически, просто напуснаха, тъй като страхът надви. Това е обикновено, тъй като при нас работният развой е непрестанен. Едните смени постъпват в ранните часове на деня, другите в следобедните часове на деня. Не е загадка, че хлябът на България се създава най-вече през нощта. Нашите дистрибутори поемат риск, съответен с риска, който поемат работещите на първа линия. Един дистрибутор, чиито работен ден стартира в 2-3 часа през нощта, натоварвайки хляба, отива и го разтоварва, доставя го, намира се с доста хора.
Разумно и належащо е от наша страна този риск да се индексира в числа. Ние го направихме, тъй като в обстановка на пандемия, страната, на която ние, работещите осигуряваме бюджета, всички, които плащаме налози, страната индексира с 30% заплащането на своята администрация, на служителите на реда, труда на медиците – и по този начин и би трябвало да бъде. В обстановка на пандемия и на рецесия, първо се обезпечават хората, които подсигуряват сигурността и здравето, а на второ място тези като нас, които подсигуряват хлябът на България да бъде всекидневно на трапезата на потребителите “, изясни Кукушева.
„ Средното повишаване на цената на численост самун е към 8 стотинки. Цената е строго самостоятелна за всеки хлебопроизводител. Няма унифицирана надценка, цена или унифицирано повишаване, индексиране на цената “, сподели още тя.
„ Интересът към тези 10 стотинки дали е обикновено да е толкоз огромен, когато в това време бюджетът на българските консуматори е претрупан с десетки левове ненадейно нарастване на тези съставни елементи, които споделих по-рано? Между другото тези съставни елементи са част от себестойността на хляба “, добави тя.
„ Ние не желаеме отплата от страната. Нашият бизнес не е затворен вследствие на заповед на министъра на опазването на здравето. В изтеклата зима и в актуалните зимни месеци ние направихме по този начин, че хлябът на България не закъсня с минути даже до всяка точка, до всеки краен консуматор. Това беше вследствие на големите старания и организацията, която направихме. Повишената хигиенична и здравословна сигурност на работещите при нас е реалност. Повече от всеки различен бизнес се стараем да създадем по този начин, че хората, които работят и техните фамилии да са здрави. Всичко това коства пари и още веднъж потребителят познава този разход по личния си бюджет. Не желаеме от страната пари, желаеме почитание към труда, който поставяме на първа линия “, сподели Мариана Кукушева.
На въпрос за вероятните изразите на това почитание, тя отговори: „ Държавата има задоволително държавници, политици, хора, които желаят да вземат нашия избор на доверие единствено след няколко месеца. Уважението се показва по доста способи, само че най-човешкият метод е да поздравиш работещите – тези, които не отстъпват и извършват своите обвързване.
Не молим и не просим за някакви ограничения, които да подобрят нашата активност. Напротив, страната изпусна и не обърна внимание на нито едно наше предложение, обвързвано с диференциране на Данък добавена стойност ставката на хляба – не с цел да станем ние по-богати, а с цел да може крайният консуматор да заплаща по-малко пари за хляба, който купува “.
„ Категорично ще кажа и следния факт – в България се създават над 68 типа самун в десетки разнородни грамажи. Това, което в последно време следим в комерсиалната мрежа е, че има самун, създаден от европейски страни, който е замразен, полуизпечен, с грамаж 300 грама и коства сред 8 и 10 лв.. Намира се в комерсиалните вериги. За да участва подобен артикул на пазара, това значи, че има консуматори, които могат да си го разрешат и го търсят. Гамата на ценова стойност на хляба стартира от 50 стотинки и, както виждате, стига до 10 лв..
Ние обаче приказваме на първо място за всеобщия самун, за хляба, който е употребяван от нашите възрастни консуматори. Точно поради тези консуматори всекидневно има самун, който е на промоция – хлябът, който е доставен сутринта, в безспорен период на валидност и без каквото и да е утежняване на качеството, в следобедните и вечерните часове към този момент се продава с понижена цена. Това е една опция потребителят да може да си купи самун без индексирана цена “, сподели Кукушева.
Като заключително обръщение от диалога ни, Мариана Кукушева дефинира: „ Посланието има две лица. Едното е уважението, което изпитва потребителят към българския самун и чувствителността на потребителя към обществената цена на хляба. От друга страна обаче, посланието е, че на пазара на хляба няма никаква драма. Ако през днешния ден беседваме за това и ми задавате въпроси, одобрявам въпросите като част от нашия разговор, с цел да можем да изричаме пред обществото отговорно какви са нашите пазарни претекстове за индексиране на цената на хляба “.
„ Не съм съгласна да се вади от потребителската кошница един артикул и да се концентрира вниманието само и единствено върху неговата цена. Ако хлябът се е нараснал приблизително с 10 стотинки на численост - което значи 5 стотинки дневно от бюджета на четиричленно семейство или 2 стотинки дневно от бюджета на двама души, можем изрично да кажем също, че десетки левове покачване има в цената на силата, на топлината, на водата, на превоза “.
Това сподели ръководителят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева пред ФАКТИ . Свързахме се с нея, с цел да приказваме за пазарните претекстове цената на хляба да се усилва, за размера на нарастването и работата на хлебопроизводителите в изискванията на пандемия.
Мариана Кукушева изясни, че аргументите за повишаването са голям брой: „ Увеличението на цената на хляба се наложи от няколко обстоятелството. Първо, вследствие на на пандемията се затвориха редица бизнеси – в областта на туризма, на превоза, на развлеченията, на културата. В резултат на това се освободи финансов запас, който се насочи към зърнените пазари. Изборът на инвестиция в зърнени култури е ясно несъмнено за какво се случва – ликвидността на покупката и дългия период на валидност на зърнените култури.
Ние сме част от света и реколтата на зърнените култури се следи от Световния съвет по зърното. Цената на зърното сега доближи стойности, които са непознати в последните 6 години. Даже безапелационната наклонност е за все по-голямо повишаване на цените. Защо се случи това – тъй като предлагането е по-малко от търсенето или огромно търсене, малко предложение. В случая България и българските зърнопроизводители имат шанс, тъй като създават най-меките сортове пшеница, които имат извънредно хлебопекарни качества. Това е добра вест за земеделските производители, тъй като те ще получат повече пари за реколтата, която са отгледали. Разбира се, когато се повишава цената на пшеницата, неизбежно се повишава цената на брашното. Ние работим с брашно.
Освен това, през последните месеци – от въвеждането на ТОЛ-системата през месец март, ние по никакъв метод не сме индексирали цените. Не сме отразили в доставната цена на хляба тъкмо тези покачвания в цената му като ТОЛ таксите, като цената на силата, която по традиция стартира да пораства, цената нa газа, която в никакъв случай не доближи до тези афиширани 40% понижение.
Разбира се, би трябвало да имаме поради и един извънредно значим за нас фактор, който се назовава човешки запас. Covid пандемията провокира боязън, неустановеност, суматоха. Това е типично за всеки един човек. В резултат от пандемията имаше хора, които загубихме – популярност Богу, не физически, просто напуснаха, тъй като страхът надви. Това е обикновено, тъй като при нас работният развой е непрестанен. Едните смени постъпват в ранните часове на деня, другите в следобедните часове на деня. Не е загадка, че хлябът на България се създава най-вече през нощта. Нашите дистрибутори поемат риск, съответен с риска, който поемат работещите на първа линия. Един дистрибутор, чиито работен ден стартира в 2-3 часа през нощта, натоварвайки хляба, отива и го разтоварва, доставя го, намира се с доста хора.
Разумно и належащо е от наша страна този риск да се индексира в числа. Ние го направихме, тъй като в обстановка на пандемия, страната, на която ние, работещите осигуряваме бюджета, всички, които плащаме налози, страната индексира с 30% заплащането на своята администрация, на служителите на реда, труда на медиците – и по този начин и би трябвало да бъде. В обстановка на пандемия и на рецесия, първо се обезпечават хората, които подсигуряват сигурността и здравето, а на второ място тези като нас, които подсигуряват хлябът на България да бъде всекидневно на трапезата на потребителите “, изясни Кукушева.
„ Средното повишаване на цената на численост самун е към 8 стотинки. Цената е строго самостоятелна за всеки хлебопроизводител. Няма унифицирана надценка, цена или унифицирано повишаване, индексиране на цената “, сподели още тя.
„ Интересът към тези 10 стотинки дали е обикновено да е толкоз огромен, когато в това време бюджетът на българските консуматори е претрупан с десетки левове ненадейно нарастване на тези съставни елементи, които споделих по-рано? Между другото тези съставни елементи са част от себестойността на хляба “, добави тя.
„ Ние не желаеме отплата от страната. Нашият бизнес не е затворен вследствие на заповед на министъра на опазването на здравето. В изтеклата зима и в актуалните зимни месеци ние направихме по този начин, че хлябът на България не закъсня с минути даже до всяка точка, до всеки краен консуматор. Това беше вследствие на големите старания и организацията, която направихме. Повишената хигиенична и здравословна сигурност на работещите при нас е реалност. Повече от всеки различен бизнес се стараем да създадем по този начин, че хората, които работят и техните фамилии да са здрави. Всичко това коства пари и още веднъж потребителят познава този разход по личния си бюджет. Не желаеме от страната пари, желаеме почитание към труда, който поставяме на първа линия “, сподели Мариана Кукушева.
На въпрос за вероятните изразите на това почитание, тя отговори: „ Държавата има задоволително държавници, политици, хора, които желаят да вземат нашия избор на доверие единствено след няколко месеца. Уважението се показва по доста способи, само че най-човешкият метод е да поздравиш работещите – тези, които не отстъпват и извършват своите обвързване.
Не молим и не просим за някакви ограничения, които да подобрят нашата активност. Напротив, страната изпусна и не обърна внимание на нито едно наше предложение, обвързвано с диференциране на Данък добавена стойност ставката на хляба – не с цел да станем ние по-богати, а с цел да може крайният консуматор да заплаща по-малко пари за хляба, който купува “.
„ Категорично ще кажа и следния факт – в България се създават над 68 типа самун в десетки разнородни грамажи. Това, което в последно време следим в комерсиалната мрежа е, че има самун, създаден от европейски страни, който е замразен, полуизпечен, с грамаж 300 грама и коства сред 8 и 10 лв.. Намира се в комерсиалните вериги. За да участва подобен артикул на пазара, това значи, че има консуматори, които могат да си го разрешат и го търсят. Гамата на ценова стойност на хляба стартира от 50 стотинки и, както виждате, стига до 10 лв..
Ние обаче приказваме на първо място за всеобщия самун, за хляба, който е употребяван от нашите възрастни консуматори. Точно поради тези консуматори всекидневно има самун, който е на промоция – хлябът, който е доставен сутринта, в безспорен период на валидност и без каквото и да е утежняване на качеството, в следобедните и вечерните часове към този момент се продава с понижена цена. Това е една опция потребителят да може да си купи самун без индексирана цена “, сподели Кукушева.
Като заключително обръщение от диалога ни, Мариана Кукушева дефинира: „ Посланието има две лица. Едното е уважението, което изпитва потребителят към българския самун и чувствителността на потребителя към обществената цена на хляба. От друга страна обаче, посланието е, че на пазара на хляба няма никаква драма. Ако през днешния ден беседваме за това и ми задавате въпроси, одобрявам въпросите като част от нашия разговор, с цел да можем да изричаме пред обществото отговорно какви са нашите пазарни претекстове за индексиране на цената на хляба “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ