Тъпи въпроси: Как в България се разговаря с журналисти
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Политици като Александър Йорданов и Г. Марков, намерили кей в ГЕРБ, възприеха словесния репертоар на Борисов към публицистите. А посланието към тях е каквото беше и преди 30 години: " Когато приказваш с мен, ще мълчиш! "
През 90-те години на предишния век, доста преди така наречен „ мемета” или „ миймове” да станат съвременни, в София можеха да се видят разлепени по стените черно-бели фотоси на „ стратега” на Българска социалистическа партия Александър Лилов, размахал заканително пръст, под които стояха думите: „ Когато приказваш с мен, ще мълчиш!”. Дали репликата от остарелия седесарски апел в действителност принадлежи на този върховен комунистически функционер е обособена тематика.
Ала какъв брой от „ политиците-демократи” от 1990-те, които се нагърбиха с Мойсеевата задача – да преведат българския народ оттатък безмилостната цензура на тоталитарния режим към обетованата земя на „ новите ценности” – в действителност се оказаха почтени за историческата си задача?
С обиди против неуместните въпроси
Да вземем, да вземем за пример, Александър Йорданов. Преди дни той засипа с обиди журналистката от БНР Силвия Великова, наричайки я „ махленска клюкарка”, „ лайкучка” и „ негоден грамофон”, задаващ „ тъпи въпроси”. Причината за раздразнението на Йорданов: Великова го попита по време на изявление дали не носи виновност за това, че 31 години по-късно Съюз на демократичните сили е единствено бледен спомен.
С държанието си Йорданов без да желае дава отговор на въпроса. Той, както и други „ демократични” родни политици, показва голямо недоумение за фундаменталната роля на публицистиката в плуралистичното общество: да задава остри, а от време на време неуместни въпроси на обществените персони, изключително на политиците.
Йорданов, също като Георги Марков (агент „ Николай”) и други, е от тези емблематични лица на демократичните промени, които в най-ново време откриха кей в ГЕРБ – партията на някогашния бодигард на Живков и член на Българска комунистическа партия Бойко Борисов, понастоящем уверен реакционер.
Отношението на самия Борисов към публицистите е повече от скандално: от „ галеното” „ мисирки”, през сигналите, че той или неговите пиари „ търсят сметка” от редактори (защо „ по този начин сте ни отразили, а не другояче?!”), през отводите да се дават изявленията на публицисти и медии, които могат да го слагат в гореща вода; да не приказваме за нелепото бягство на премиера, в продължение на месеци, от срещи с представители на „ Репортери без граници”.
Антидемократични и хомофобски изявления
След като това е „ репертоарът” на министър-председател – рекордьор по дълготрайност на престой във властта – за какво манталитетът на други наши политици и новоизпечени демократи да е по-различен? Речникът и маниерите на Борисов са нормални за всеобщия строител на следващия „ прекрасен ден за българската демокрация”.
Съвсем в „ реда на нещата” е публиката да съзерцава изблиците на антидемократични, а в някои случаи и искрено простовати, инстинкти на сътрудници на Борисов като Ал. Йорданов или Г. Марков. Наскоро някогашният парламентарен арбитър и безжалостен последовател на В. Орбан „ блесна” с хомофобско изявление - опозореният маджарски евродепутат Й. Сайер, съгласно него, се „ заразил с джендърство” в кафето на Европарламента, където се „ чифтосвали по двама”.
Или Валери Симеонов. Неговите ексцесии могат да бъдат обект на няколко публикации, само че да вземем класическото „ Защо клатите страната ", отправено към журналиста Виктор Николаев, който му беше задал неуместен въпрос. Едва ли ще научим обаче името на политиците, които поръчаха свалянето на Великова от ефир през септември 2019.
Списъкът с родни политици, които се държат надменно, безпардонно и напряко властнически с представителите на медиите е прекомерно дълъг, с цел да отделим място на всички. Ала обстоятелствата са еднопосочни: представителите на медиите, които се осмелят да не играят по свирката на капризните първенци, са пращани в трета глуха (М. Цветков, Г. Шикерова, М. Бенатова, В. Радев и др.).
Но да се върнем на Ал. Йорданов. Атаката по отношение на Великова, несъмнено, не е първата, а евентуално няма да е и последната сходна изява на ръководителя на 36-тото Народно заседание (1992-1994) и зам.-председател на Съюз на демократичните сили. По-рано тази година, актуалният евродепутат, определен с поддръжката на ГЕРБ, насочи вербален залп към основния редактор на „ Бивол” Атанас Чобанов („ за какво приказваш нелепости, бе”, „ вие изпаднахте в безспорна простащина”, държите се като „ дребни провокаторчета”) – тогава „ причината” бяха „ неприятните” въпроси на журналиста към евродепутата от ГЕРБ Емил Радев.
Посланията остават същите
Сблъсъкът е изключително индикативен, тъй като в него Александър Йорданов освен насочва нападки, а и „ поучава” Чобанов какви въпроси в действителност трябвало да му задава, в случай че е „ същински демократ и журналист”. И всичко това, до момента в който основния прокурор Гешев „ лукаво” пита редактора на „ Биволъ”: „ Как е времето в Москва?”.
В една мека тирания медиите не са четвърта власт, а пето колело на държавната машина. А у нас посланието на псевдоелита към простосмъртните си остава същото, както и преди тридесет години: „ Когато приказваш с мен, ще мълчиш!”.
Политици като Александър Йорданов и Г. Марков, намерили кей в ГЕРБ, възприеха словесния репертоар на Борисов към публицистите. А посланието към тях е каквото беше и преди 30 години: " Когато приказваш с мен, ще мълчиш! "
През 90-те години на предишния век, доста преди така наречен „ мемета” или „ миймове” да станат съвременни, в София можеха да се видят разлепени по стените черно-бели фотоси на „ стратега” на Българска социалистическа партия Александър Лилов, размахал заканително пръст, под които стояха думите: „ Когато приказваш с мен, ще мълчиш!”. Дали репликата от остарелия седесарски апел в действителност принадлежи на този върховен комунистически функционер е обособена тематика.
Ала какъв брой от „ политиците-демократи” от 1990-те, които се нагърбиха с Мойсеевата задача – да преведат българския народ оттатък безмилостната цензура на тоталитарния режим към обетованата земя на „ новите ценности” – в действителност се оказаха почтени за историческата си задача?
С обиди против неуместните въпроси
Да вземем, да вземем за пример, Александър Йорданов. Преди дни той засипа с обиди журналистката от БНР Силвия Великова, наричайки я „ махленска клюкарка”, „ лайкучка” и „ негоден грамофон”, задаващ „ тъпи въпроси”. Причината за раздразнението на Йорданов: Великова го попита по време на изявление дали не носи виновност за това, че 31 години по-късно Съюз на демократичните сили е единствено бледен спомен.
С държанието си Йорданов без да желае дава отговор на въпроса. Той, както и други „ демократични” родни политици, показва голямо недоумение за фундаменталната роля на публицистиката в плуралистичното общество: да задава остри, а от време на време неуместни въпроси на обществените персони, изключително на политиците.
Йорданов, също като Георги Марков (агент „ Николай”) и други, е от тези емблематични лица на демократичните промени, които в най-ново време откриха кей в ГЕРБ – партията на някогашния бодигард на Живков и член на Българска комунистическа партия Бойко Борисов, понастоящем уверен реакционер.
Отношението на самия Борисов към публицистите е повече от скандално: от „ галеното” „ мисирки”, през сигналите, че той или неговите пиари „ търсят сметка” от редактори (защо „ по този начин сте ни отразили, а не другояче?!”), през отводите да се дават изявленията на публицисти и медии, които могат да го слагат в гореща вода; да не приказваме за нелепото бягство на премиера, в продължение на месеци, от срещи с представители на „ Репортери без граници”.
Антидемократични и хомофобски изявления
След като това е „ репертоарът” на министър-председател – рекордьор по дълготрайност на престой във властта – за какво манталитетът на други наши политици и новоизпечени демократи да е по-различен? Речникът и маниерите на Борисов са нормални за всеобщия строител на следващия „ прекрасен ден за българската демокрация”.
Съвсем в „ реда на нещата” е публиката да съзерцава изблиците на антидемократични, а в някои случаи и искрено простовати, инстинкти на сътрудници на Борисов като Ал. Йорданов или Г. Марков. Наскоро някогашният парламентарен арбитър и безжалостен последовател на В. Орбан „ блесна” с хомофобско изявление - опозореният маджарски евродепутат Й. Сайер, съгласно него, се „ заразил с джендърство” в кафето на Европарламента, където се „ чифтосвали по двама”.
Или Валери Симеонов. Неговите ексцесии могат да бъдат обект на няколко публикации, само че да вземем класическото „ Защо клатите страната ", отправено към журналиста Виктор Николаев, който му беше задал неуместен въпрос. Едва ли ще научим обаче името на политиците, които поръчаха свалянето на Великова от ефир през септември 2019.
Списъкът с родни политици, които се държат надменно, безпардонно и напряко властнически с представителите на медиите е прекомерно дълъг, с цел да отделим място на всички. Ала обстоятелствата са еднопосочни: представителите на медиите, които се осмелят да не играят по свирката на капризните първенци, са пращани в трета глуха (М. Цветков, Г. Шикерова, М. Бенатова, В. Радев и др.).
Но да се върнем на Ал. Йорданов. Атаката по отношение на Великова, несъмнено, не е първата, а евентуално няма да е и последната сходна изява на ръководителя на 36-тото Народно заседание (1992-1994) и зам.-председател на Съюз на демократичните сили. По-рано тази година, актуалният евродепутат, определен с поддръжката на ГЕРБ, насочи вербален залп към основния редактор на „ Бивол” Атанас Чобанов („ за какво приказваш нелепости, бе”, „ вие изпаднахте в безспорна простащина”, държите се като „ дребни провокаторчета”) – тогава „ причината” бяха „ неприятните” въпроси на журналиста към евродепутата от ГЕРБ Емил Радев.
Посланията остават същите
Сблъсъкът е изключително индикативен, тъй като в него Александър Йорданов освен насочва нападки, а и „ поучава” Чобанов какви въпроси в действителност трябвало да му задава, в случай че е „ същински демократ и журналист”. И всичко това, до момента в който основния прокурор Гешев „ лукаво” пита редактора на „ Биволъ”: „ Как е времето в Москва?”.
В една мека тирания медиите не са четвърта власт, а пето колело на държавната машина. А у нас посланието на псевдоелита към простосмъртните си остава същото, както и преди тридесет години: „ Когато приказваш с мен, ще мълчиш!”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ