Financial Times: Двойните стандарти за корупцията вещаят лошо за ЕС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В продължение на над 100 поредни дни българските жители изпълват площадите на столицата в София, с цел да изразят нетърпимостта си против всеобхватната корупция. Протестите са мирни в по-голямата си част.
Протестите разкриват объркването към самопровъзгласилата се цел на Европейски Съюз да държи сметка за държавни управления, които подкопават върховенството на закона. Защото до момента в който институциите в Брюксел и някои западноевропейски страни постоянно подлагат на критика унгарското и полското държавно управление, същите постоянно заемат по-мека позиция по отношение на България.
Тези двойни стандарти могат да попречат на Европейски Съюз в използването на икономическите ограничения за битка с коронакризата, които плануват оздравителен фонд от 750 милиарда евро. Това е и тенденциозен политически избор от страна на дясноцентристките европейски водачи и партии, на първо място на немският канцлер Ангела Меркел и християндемократите.
Бойко Борисов, българският министър председател, трансформира в собствен приоритет поддържането на близки и положителни взаимоотношения с госпожа Меркел още от 2009 година, когато стартира първия от общо трите му мандата в държавното управление. Меркел прави оценка опитите му да убеди прилежаща Турция да съблюдава съглашението от 2016 година за мигрантите. Но има друга сметка в главата на немския канцлер и нейните дясно-центристки европейски съдружници. Борисов управлява партия ГЕРБ - Граждани за европейско развиване на България. Партията дава болшинство при значими гласувания в Европейския парламент. От своя страна Европейската национална партия, към която е и самата Меркел, губи преобладаващата си позиция в европарламента и се нуждае от всяка помощ, която може да откри.
ЕНП се разгласи в отбрана Борисов предходната седмица, като се опълчи на резолюция на Европейския парламент против корупцията и проблемите с демокрацията в България. Усилията обаче претърпяха неуспех и в последна сметка резолюцията бе призната с общо 358 гласа “за”, 277 “против” и 56 “въздържал се”. В израз на дискомфорт от про-Борисовата партийна линия, шестима законодатели на ЕНП поддържаха резолюцията и 24 се въздържаха. И въпреки всичко беше ясно каква е позицията на ЕНП като цяло.
За протестиращите в София поддръжката към държавното управление на Борисов от страна на други европейски страни е един “деморализиращ спектакъл”. Редица смели български адвокати, цивилен деятели, публицисти и политици в дребни партии вършат всичко допустимо, с цел да привлекат вниманието към казуса с корупцията, макар че от време на време излагат на риск даже самите себе си. Но тъкмо когато се нуждаят от това Европейският съюз да застане зад личните си правила, Брюксел прави малко или не прави нищо.
Нивото на корупцията в България не е за подценяване. Според Държавният департамент на Съединени американски щати и позицията му за “инвестиционния климат” в страната “корупцията е необятно публикувана, изключително що се отнася до огромни инфраструктурни планове и енергийния сектор”. Според отчет от Центъра за проучване на демокрацията минимум 35% от договорите за публични поръчки включват корупционни практики. Transparency International, наблюдателният орган за битка с корупцията, слага България на най-ниско място измежду 27-те страни в Европейски Съюз по своя показател за разбиране на корупцията.
Българската корупция не е извънредно политическо събитие, нито е обвързвана от рухването на комунизма през 1989-1990 година само с дясноцентристките държавни управления. Това е комплицирана мрежа от непрозрачни взаимоотношения сред представители на политическата класа, администрацията и огромни бизнес ползи, които завзеха контрола върху огромни елементи от българската стопанска система през 90-те години. Точно тези мрежи пречат на безпристрастното използване на закона в страната. Проблемът в България се трансформира в тестване за Европейски Съюз в миг, в който Общността се пробва да задвижи проекта за възобновяване на стопанската система след епидемията, който се равнява на стотици милиарди. Първоначално се предвиждаше чистото систематизиране на средствата от Европейски Съюз да бъдат в размер на 11,7 милиарда евро или малко под 20% от националния БВП. Като най-бедната страна в Европейски Съюз, България също ще се възползва от дотации и стратегии за помощ, избрани в бюджета на Европейски Съюз за 2021-27.
Някои страни в Европа желаят да орежат фондовете за страни, които нарушават правилата на демокрацията и върховенството на правото. Съвсем основателно, те настояват, че колкото по-слабо е законодателството в една страна, толкоз по-голям риск има от злоупотреби поради облагодетелстване на другарски кръгове и липса на бистрота. Европейски Съюз за първи път ще взема заеми на финансовите пазари за финансиране на прехвърляния към своите държави-членки. Но в случай че европейското публично мнение се обърне против тази самодейност поради корупционни кавги, това би нанесло тежък удар по плана за по-тясна интеграция в Европейски Съюз. Общността сигурно ще се сблъска с разнообразни рискове през идващите години, само че корупцията може да е най-голямата от всички тях.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
В продължение на над 100 поредни дни българските жители изпълват площадите на столицата в София, с цел да изразят нетърпимостта си против всеобхватната корупция. Протестите са мирни в по-голямата си част.
Протестите разкриват объркването към самопровъзгласилата се цел на Европейски Съюз да държи сметка за държавни управления, които подкопават върховенството на закона. Защото до момента в който институциите в Брюксел и някои западноевропейски страни постоянно подлагат на критика унгарското и полското държавно управление, същите постоянно заемат по-мека позиция по отношение на България.
Тези двойни стандарти могат да попречат на Европейски Съюз в използването на икономическите ограничения за битка с коронакризата, които плануват оздравителен фонд от 750 милиарда евро. Това е и тенденциозен политически избор от страна на дясноцентристките европейски водачи и партии, на първо място на немският канцлер Ангела Меркел и християндемократите.
Бойко Борисов, българският министър председател, трансформира в собствен приоритет поддържането на близки и положителни взаимоотношения с госпожа Меркел още от 2009 година, когато стартира първия от общо трите му мандата в държавното управление. Меркел прави оценка опитите му да убеди прилежаща Турция да съблюдава съглашението от 2016 година за мигрантите. Но има друга сметка в главата на немския канцлер и нейните дясно-центристки европейски съдружници. Борисов управлява партия ГЕРБ - Граждани за европейско развиване на България. Партията дава болшинство при значими гласувания в Европейския парламент. От своя страна Европейската национална партия, към която е и самата Меркел, губи преобладаващата си позиция в европарламента и се нуждае от всяка помощ, която може да откри.
ЕНП се разгласи в отбрана Борисов предходната седмица, като се опълчи на резолюция на Европейския парламент против корупцията и проблемите с демокрацията в България. Усилията обаче претърпяха неуспех и в последна сметка резолюцията бе призната с общо 358 гласа “за”, 277 “против” и 56 “въздържал се”. В израз на дискомфорт от про-Борисовата партийна линия, шестима законодатели на ЕНП поддържаха резолюцията и 24 се въздържаха. И въпреки всичко беше ясно каква е позицията на ЕНП като цяло.
За протестиращите в София поддръжката към държавното управление на Борисов от страна на други европейски страни е един “деморализиращ спектакъл”. Редица смели български адвокати, цивилен деятели, публицисти и политици в дребни партии вършат всичко допустимо, с цел да привлекат вниманието към казуса с корупцията, макар че от време на време излагат на риск даже самите себе си. Но тъкмо когато се нуждаят от това Европейският съюз да застане зад личните си правила, Брюксел прави малко или не прави нищо.
Нивото на корупцията в България не е за подценяване. Според Държавният департамент на Съединени американски щати и позицията му за “инвестиционния климат” в страната “корупцията е необятно публикувана, изключително що се отнася до огромни инфраструктурни планове и енергийния сектор”. Според отчет от Центъра за проучване на демокрацията минимум 35% от договорите за публични поръчки включват корупционни практики. Transparency International, наблюдателният орган за битка с корупцията, слага България на най-ниско място измежду 27-те страни в Европейски Съюз по своя показател за разбиране на корупцията.
Българската корупция не е извънредно политическо събитие, нито е обвързвана от рухването на комунизма през 1989-1990 година само с дясноцентристките държавни управления. Това е комплицирана мрежа от непрозрачни взаимоотношения сред представители на политическата класа, администрацията и огромни бизнес ползи, които завзеха контрола върху огромни елементи от българската стопанска система през 90-те години. Точно тези мрежи пречат на безпристрастното използване на закона в страната. Проблемът в България се трансформира в тестване за Европейски Съюз в миг, в който Общността се пробва да задвижи проекта за възобновяване на стопанската система след епидемията, който се равнява на стотици милиарди. Първоначално се предвиждаше чистото систематизиране на средствата от Европейски Съюз да бъдат в размер на 11,7 милиарда евро или малко под 20% от националния БВП. Като най-бедната страна в Европейски Съюз, България също ще се възползва от дотации и стратегии за помощ, избрани в бюджета на Европейски Съюз за 2021-27.
Някои страни в Европа желаят да орежат фондовете за страни, които нарушават правилата на демокрацията и върховенството на правото. Съвсем основателно, те настояват, че колкото по-слабо е законодателството в една страна, толкоз по-голям риск има от злоупотреби поради облагодетелстване на другарски кръгове и липса на бистрота. Европейски Съюз за първи път ще взема заеми на финансовите пазари за финансиране на прехвърляния към своите държави-членки. Но в случай че европейското публично мнение се обърне против тази самодейност поради корупционни кавги, това би нанесло тежък удар по плана за по-тясна интеграция в Европейски Съюз. Общността сигурно ще се сблъска с разнообразни рискове през идващите години, само че корупцията може да е най-голямата от всички тях.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ