Три нови истории. Но те не отменят сбогуването с Борисов.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Даниел Смилов:
България от няколко месеца живее в криминале. “Сбогом, мой красавецо” е може би най-подходящото заглавие за творбата, което страната и нейният министър председател списват, до момента в който той благоразумно обикаля райони, отдалечени от столицата. През последните дни в сюжета бяха добавени няколко нови детайла, които надали ще трансформират крайната развръзка, само че пък ускоряват интригата. На сцената се качиха съветски шпиони (отново), македонски харамии и една прелестна госпожа.
България и Русия: думи и каузи
Руските шпиони в българското криминале са по-скоро простащина. Тяхното откриване не изненадва никого - въпросите по-скоро са за какво то се случва тъкмо в този момент и за какво не се случва по-често. Отговорът на първия въпрос е по-ясен: сега и държавното управление, и прокуратурата имат интерес да позакрепят доверието (доколкото го има) на западните сътрудници.
Разбира се, няма спор, че разкриването на задгранични шпиони е положителен факт, проявяващ, че имунната система на България въпреки всичко действа. Борисов даже употребява случая да показа собствен диалог с Путин, в който нашият представител е предизвестил категорично съветския президент, че у нас такива шпионски номера не минават. Приказките са едно, дейностите обаче са друго. Владимир Владимирович несъмнено се е зачудил на това известие, като си е припомнил българската позиция (формулирана от държавно управление на Борисов) по проблема “Скрипал”. Тогава България застана на съветската страна ( “няма задоволително доказателства”). И то в случай, че хора, свързани с съветските служби, преди този момент са провели сходна интервенция на територията на България (срещу Гебрев). На думи съветските номера не минават, на каузи обаче не е напълно по този начин. А пък и от съветска позиция значимото е, че България си построи със свои средства успореден на към този момент действителен газопровод, с цел да може Русия да пуска газа откъдето реши - било през Турция, било през Украйна. А България да му мисли, в случай че Съединени американски щати наложат наказания върху плана: тогава, даже газопроводът да не се осъществя, масрафът ще е за нас, а може да платим и неустойки на съветската страна.
Така въпросът с съветските шпиони повдига в действителност в действителност сериозен въпрос: по какъв начин става по този начин, че България - страна-членка на НАТО и Европейски Съюз - се оказва съвсем постоянно в разкрачено състояние във връзка с избрани съветски ползи. Купихме си реактори, които сякаш не сме поръчвали, построихме си газопровод, който може да се окаже нов експонат в музея на неизползваната съветска техника, поправяме си съветски самолети и танкове и така нататък В една такава обстановка е наложително понякога да разкриваме съветски шпиони, тъй като другояче мнозина ще се чудят към кои алианси в действителност принадлежим.
" Истината " за македонците
Сравнително дребните страни могат да имат тежест в интернационалните връзки единствено в случай че съблюдават следните правила (скандинавците са създали тази теория). На първо място позициите им би трябвало да са кардинални и поредни. Оттам нататък те би трябвало да съумяват да построяват обединения и да имат ресурсите да отстояват заетите позиции. България обаче следва византийската, а не скандинавската школа: трансформира позицията си по този начин, както устройва ползите ѝ все още. Проблемът е, че Византия е била империя, с която светът е трябвало да се преценява, до момента в който България през днешния ден е просто суверенна страна в границите на един съюз от 27 страни. Със своенравно, безпринципно и егоистично държание няма по какъв начин да имаме тежест и въздействие.
И тук стигаме до македонските харамии. По време на европредседателството България увеличи тежестта си в Европейски Съюз, като зае кардинална позиция за разширението на Съюза към Западните Балкани. Създаде се и коалиция от страни - в Европейски Съюз и на Балканите, които дружно с България застанаха зад тази идея. Последваха съответни стъпки към възстановяване на връзките сред страните в района - изключително сред Гърция и Македония, която даже промени името си на Северна Македония. Всичко това беше и е в български интерес - интегрирани Балкани биха изстреляли всички страни в района в по-висока орбита на развиване.
Криворазбрани “патриоти” обаче, облечени във войводски униформи, са на път да сложат гегата си в колелата на този исторически развой. Вицепремиерът Каракачанов разгласи, че ние ще блокираме договарянията със Северна Македония, в случай че тя не признае Гоце Делчев за българин (и не одобри българската версия за историята като цяло). Това не е солова акция на Вътрешна македонска революционна организация - уви, ГЕРБ и Борисов поддържат цялостната смяна в позицията ни. За Вътрешна македонска революционна организация това несъмнено ще донесе няколко националистически гласа повече, само че резултатът за България е чисто негативен. Първо, нареждаме се като главен проблем за Северна Македония по пътя ѝ към Европейски Съюз - това няма по какъв начин да ни сътвори другари в тази страна. Второ, желаеме от една страна нещо, което е невиждано: да се откаже от личната си версия за идентичността и историята си. Дори тази версия да не е исторически вярна, историята не е въпрос на договаряния сред страни. Историческата истина се потвърждава с проучвания и изследвания, а не с изнудване на преговорна маса. Подобни изнудвания носят единствено засегнатост, която не се не помни. Трето, вместо в действителност да подобряваме свързаността ни с Македония (пътища, връзки и т.н.), ние си губим времето с “договаряне” на историята. И четвърто, позицията ни в Европейски Съюз става тъкмо толкоз неразбираема за останалите страни, колкото беше и позицията на Гърция за името на Македония. И какво “спечелиха” гърците най-после? Македония стана Северна Македония, което единствено припомня, че някъде има и южна. По същия способ това, на което ние можем да се надяваме, е да разделим историята на две: северна и южна история.
Всичко това внася комедийни детайли в криминалето, само че показва и един бездънен проблем. За да се закрепи на власт за месец-два повече, Борисов е податлив да се откаже от основни цели на страната - за да си подсигури послушанието на “патриотите”. Допускането на настояването им конституцията да се поправя посредством референдуми и те да се организират по всевъзможни въпроси е тъкмо подобен нездравословен компромис. Той може да тласне страната в тежка популистка траектория за години напред.
Прекрасната госпожа
Но да приключим с нещо хубаво - с прелестната госпожа. Според думите на Борисов, с изключение на дронове, президентът Радев му праща и хубавици, които да му снимат шкафчето и да поставят пари и злато в него. Е, този поврат в сюжета към този момент излиза отвън общоприетите клишета - това би трябвало да се признае. Прокуратурата несъмнено ще тръгне по следите на този злокобно-пикантен проект за злепоставяне на всенародния любим и повествовател на все по-невероятни истории. Което обаче не анулира процеса на прощаване с него.
Коментар от Даниел Смилов:
България от няколко месеца живее в криминале. “Сбогом, мой красавецо” е може би най-подходящото заглавие за творбата, което страната и нейният министър председател списват, до момента в който той благоразумно обикаля райони, отдалечени от столицата. През последните дни в сюжета бяха добавени няколко нови детайла, които надали ще трансформират крайната развръзка, само че пък ускоряват интригата. На сцената се качиха съветски шпиони (отново), македонски харамии и една прелестна госпожа.
България и Русия: думи и каузи
Руските шпиони в българското криминале са по-скоро простащина. Тяхното откриване не изненадва никого - въпросите по-скоро са за какво то се случва тъкмо в този момент и за какво не се случва по-често. Отговорът на първия въпрос е по-ясен: сега и държавното управление, и прокуратурата имат интерес да позакрепят доверието (доколкото го има) на западните сътрудници.
Разбира се, няма спор, че разкриването на задгранични шпиони е положителен факт, проявяващ, че имунната система на България въпреки всичко действа. Борисов даже употребява случая да показа собствен диалог с Путин, в който нашият представител е предизвестил категорично съветския президент, че у нас такива шпионски номера не минават. Приказките са едно, дейностите обаче са друго. Владимир Владимирович несъмнено се е зачудил на това известие, като си е припомнил българската позиция (формулирана от държавно управление на Борисов) по проблема “Скрипал”. Тогава България застана на съветската страна ( “няма задоволително доказателства”). И то в случай, че хора, свързани с съветските служби, преди този момент са провели сходна интервенция на територията на България (срещу Гебрев). На думи съветските номера не минават, на каузи обаче не е напълно по този начин. А пък и от съветска позиция значимото е, че България си построи със свои средства успореден на към този момент действителен газопровод, с цел да може Русия да пуска газа откъдето реши - било през Турция, било през Украйна. А България да му мисли, в случай че Съединени американски щати наложат наказания върху плана: тогава, даже газопроводът да не се осъществя, масрафът ще е за нас, а може да платим и неустойки на съветската страна.
Така въпросът с съветските шпиони повдига в действителност в действителност сериозен въпрос: по какъв начин става по този начин, че България - страна-членка на НАТО и Европейски Съюз - се оказва съвсем постоянно в разкрачено състояние във връзка с избрани съветски ползи. Купихме си реактори, които сякаш не сме поръчвали, построихме си газопровод, който може да се окаже нов експонат в музея на неизползваната съветска техника, поправяме си съветски самолети и танкове и така нататък В една такава обстановка е наложително понякога да разкриваме съветски шпиони, тъй като другояче мнозина ще се чудят към кои алианси в действителност принадлежим.
" Истината " за македонците
Сравнително дребните страни могат да имат тежест в интернационалните връзки единствено в случай че съблюдават следните правила (скандинавците са създали тази теория). На първо място позициите им би трябвало да са кардинални и поредни. Оттам нататък те би трябвало да съумяват да построяват обединения и да имат ресурсите да отстояват заетите позиции. България обаче следва византийската, а не скандинавската школа: трансформира позицията си по този начин, както устройва ползите ѝ все още. Проблемът е, че Византия е била империя, с която светът е трябвало да се преценява, до момента в който България през днешния ден е просто суверенна страна в границите на един съюз от 27 страни. Със своенравно, безпринципно и егоистично държание няма по какъв начин да имаме тежест и въздействие.
И тук стигаме до македонските харамии. По време на европредседателството България увеличи тежестта си в Европейски Съюз, като зае кардинална позиция за разширението на Съюза към Западните Балкани. Създаде се и коалиция от страни - в Европейски Съюз и на Балканите, които дружно с България застанаха зад тази идея. Последваха съответни стъпки към възстановяване на връзките сред страните в района - изключително сред Гърция и Македония, която даже промени името си на Северна Македония. Всичко това беше и е в български интерес - интегрирани Балкани биха изстреляли всички страни в района в по-висока орбита на развиване.
Криворазбрани “патриоти” обаче, облечени във войводски униформи, са на път да сложат гегата си в колелата на този исторически развой. Вицепремиерът Каракачанов разгласи, че ние ще блокираме договарянията със Северна Македония, в случай че тя не признае Гоце Делчев за българин (и не одобри българската версия за историята като цяло). Това не е солова акция на Вътрешна македонска революционна организация - уви, ГЕРБ и Борисов поддържат цялостната смяна в позицията ни. За Вътрешна македонска революционна организация това несъмнено ще донесе няколко националистически гласа повече, само че резултатът за България е чисто негативен. Първо, нареждаме се като главен проблем за Северна Македония по пътя ѝ към Европейски Съюз - това няма по какъв начин да ни сътвори другари в тази страна. Второ, желаеме от една страна нещо, което е невиждано: да се откаже от личната си версия за идентичността и историята си. Дори тази версия да не е исторически вярна, историята не е въпрос на договаряния сред страни. Историческата истина се потвърждава с проучвания и изследвания, а не с изнудване на преговорна маса. Подобни изнудвания носят единствено засегнатост, която не се не помни. Трето, вместо в действителност да подобряваме свързаността ни с Македония (пътища, връзки и т.н.), ние си губим времето с “договаряне” на историята. И четвърто, позицията ни в Европейски Съюз става тъкмо толкоз неразбираема за останалите страни, колкото беше и позицията на Гърция за името на Македония. И какво “спечелиха” гърците най-после? Македония стана Северна Македония, което единствено припомня, че някъде има и южна. По същия способ това, на което ние можем да се надяваме, е да разделим историята на две: северна и южна история.
Всичко това внася комедийни детайли в криминалето, само че показва и един бездънен проблем. За да се закрепи на власт за месец-два повече, Борисов е податлив да се откаже от основни цели на страната - за да си подсигури послушанието на “патриотите”. Допускането на настояването им конституцията да се поправя посредством референдуми и те да се организират по всевъзможни въпроси е тъкмо подобен нездравословен компромис. Той може да тласне страната в тежка популистка траектория за години напред.
Прекрасната госпожа
Но да приключим с нещо хубаво - с прелестната госпожа. Според думите на Борисов, с изключение на дронове, президентът Радев му праща и хубавици, които да му снимат шкафчето и да поставят пари и злато в него. Е, този поврат в сюжета към този момент излиза отвън общоприетите клишета - това би трябвало да се признае. Прокуратурата несъмнено ще тръгне по следите на този злокобно-пикантен проект за злепоставяне на всенародния любим и повествовател на все по-невероятни истории. Което обаче не анулира процеса на прощаване с него.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ