Телевизиите ни заливат с мазен турски шербет
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Огнян Стамболиев
Плановете „ Дълес “ и „ Ран “ дадоха своите горчиви плодове. За тези три десетилетия България е полуразрушена, а българите, които до неотдавна бяхме измежду най-образованите и културни нации в света, към този момент слязохме на друго културно ходило. Това беше и фантазията на нашите нови мутрополитици от ГЕРБ, заграбили на три пъти властта с измами и без проблеми.
А в този момент безочливо и нахално не желаят да си идат.Те от дълго време схванаха, че ниското обучение и просвета са гаранция за техния триумф и по тази причина насочиха напъните си към това – да „ реформират “ (съсипват!) нашата просвета и нематериалност. Резултатите са налице, а бъдещето ще е още по-тъжно. Двамата последни „ културни” министри нанесоха значително вреди в тази тенденция.
Думата ми в този момент е за турската кино инвазия, която стартира преди десетина години с „ Дни на турското кино “ в София, проведени от правилния на Анкара „ български” „ културен” министър и продължи с нашествието на турските телевизионни сериали по основните и най-гледани канали – малкия екран с небългарското име BTV и Народоосвободителна въстаническа армия ТВ – двете частни малките екрани, в които всичко е шоу и няма просвета. /Но във втората, има, за позор на екипа и притежателя ѝ, поклонение пред Бойко и ръководещата мафия!/ Не мога да кажа какъв е точният брой на тези „ шедьоври “ на седмото изкуство от Анадола, само че четох някъде, че от 2011 до 2013 година те били повече от 35. А в този момент споделят, че са към 70!
Срамно е, че европейска България е на второ място след азиатския и мюсюлмански Азърбайджан по разпространяване на тези „ шедьоври”, от които Турция печели по 150 до 200 милиона годишно! При състояние, че тези малките екрани не демонстрират задоволително български филми или го вършат прекомерно рядко, че положително и стойностно кино от Западна и изключително от близката нам Източна Европа те съвсем не излъчват. Да не приказваме за опера, балет, симфонична музика и даже оперета. В стратегиите на Нова и БТВ те са просто „ табу “! А останалото са американските глупекшъни, фентъзитата, ужасиите и други „ възпитаващи “ децата и младежите холивудски продукции и латиносапунки.
Да не приказваме, че се излъчват филми, несъответствуващи за деца, освен това денем или в прайм- тайма, което е неприемливо даже в една страна като Щатите, само че Съвет за електронни медии напълно не се вълнува от това. Също и за десетките диско/рап/ чалга канали... На нашите екрани съвсем липсват стойностните продукции Франция, Германия, Русия, Полша, Англия, екранизациите на типичен създатели, сериозните, в действителност художествените филми. Да не приказваме за архивното или студийното кино. Затова пък гледаме имитации като „ Великолепният век “ (в който турците са предрешени като истински ренесансови благородници от Венеция или Флоренция!) и „ Падането на Константинопол “ (в него поробените християни напряко приветстват своите поробители!), както и сапунените сериали със модерна тема.
И по този начин тези канали
ни натрапиха в най-гледаното време „ Листопад “, „ Звезди от Босфора “, „ Семеен сарай “, „ Под липите “, „ Забраненият плод “, „ Горчива обич “, „ Късчета живот “… Да, „ Късчета живот “! Заглавието обобщава претенциите на анадолските продуценти – да ни показват живота в днешна Турция. Тази несъмнено азиатска страна, присъстваща единствено с няколко % от територията си в Европа, само че с искания за участие в Европейски Съюз, за разлика от нас не жали средства и старания за своята масирана културна агитация.
Целта е една: инвазия на Турция на Балканите – през България до Унгария, както декларират намерено неоосманистът Ердоган. Въпросните продукции са просто част от политическата агитация.
Те са снимани на първо място в новата и остарялата столици (Цариград и Анкара) и показват искрено идеализиран облик на Турция. В тях няма да видите мизерията на Анадола, тежкия труд на селяните там, издевателството над кюрдското население, нито примитивните турски традиции към Рамазана и сюнета (обрязването на момченцата), нито ще чуете плача на имама от минарето (по пет пъти на ден), нито зверското ликвидиране с камъни от околните на млади дами, които били прегрешили…
Затова пък ще видите удобни интериори, първокласни лимузини, млади и красиви гримирани дами с къси поли и голи гърбове. Типични парижанки! Мъжете са като британски джентълмени, а младите – изискани лондонски дендита. Разбира се, няма да видите бурки, забрадки, фереджета, шалвари… В тези сапунки на морала и добродетелите, по които си падат някои дами на възраст, демонстрират подправен облик на Турция, подсладен с пребогато локум и лоен шербет.
Та, по този мотив запитвам нашите малките екрани, Съвет за електронни медии и културното ни министерство: за какво би трябвало да позволяваме тази откровена турска инвазия? Защо ние не влагаме за задоволително и положително кино, та би трябвало да поносим тези сурогати? Ние имаме богато литературно завещание – имаме класици на българската литература, имаме велики персони: писатели, музиканти, художници, актьори. Не вършим филми по тях и за тях.
Ще загатна руснаците и румънците, които са най-близо до нас. Там съвсем не е останал създател или книга, а също и огромна персона, които да не са били обект на киното. А у нас няма нито един живописен филм за Вазов, за Владимир Димитров- Майстора, да вземем за пример, за Елин Пелин или за „ българския славей “ Христина Морфова. И вместо да се основават филми и сериали по Вазов, Елин Пелин, Г. П. Стаматов, Константин Константинов, Йордан Йовков, Яна Язова, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев и още десетки наши блестящи създатели, с поддръжката на културното ни министерство, отпред на което, за наш позор, стои един безочлив турчин, се създадоха такива отблъскващи продукции като „ Дзифт “ (на арабски „ смола “), „ Мисия Лондон “ или „ Източни пиеси “, които, за разлика от турските сериали, основават един противен и неприветлив отрицателен облик на България.
Коментар на Огнян Стамболиев
Плановете „ Дълес “ и „ Ран “ дадоха своите горчиви плодове. За тези три десетилетия България е полуразрушена, а българите, които до неотдавна бяхме измежду най-образованите и културни нации в света, към този момент слязохме на друго културно ходило. Това беше и фантазията на нашите нови мутрополитици от ГЕРБ, заграбили на три пъти властта с измами и без проблеми.
А в този момент безочливо и нахално не желаят да си идат.Те от дълго време схванаха, че ниското обучение и просвета са гаранция за техния триумф и по тази причина насочиха напъните си към това – да „ реформират “ (съсипват!) нашата просвета и нематериалност. Резултатите са налице, а бъдещето ще е още по-тъжно. Двамата последни „ културни” министри нанесоха значително вреди в тази тенденция.
Думата ми в този момент е за турската кино инвазия, която стартира преди десетина години с „ Дни на турското кино “ в София, проведени от правилния на Анкара „ български” „ културен” министър и продължи с нашествието на турските телевизионни сериали по основните и най-гледани канали – малкия екран с небългарското име BTV и Народоосвободителна въстаническа армия ТВ – двете частни малките екрани, в които всичко е шоу и няма просвета. /Но във втората, има, за позор на екипа и притежателя ѝ, поклонение пред Бойко и ръководещата мафия!/ Не мога да кажа какъв е точният брой на тези „ шедьоври “ на седмото изкуство от Анадола, само че четох някъде, че от 2011 до 2013 година те били повече от 35. А в този момент споделят, че са към 70!
Срамно е, че европейска България е на второ място след азиатския и мюсюлмански Азърбайджан по разпространяване на тези „ шедьоври”, от които Турция печели по 150 до 200 милиона годишно! При състояние, че тези малките екрани не демонстрират задоволително български филми или го вършат прекомерно рядко, че положително и стойностно кино от Западна и изключително от близката нам Източна Европа те съвсем не излъчват. Да не приказваме за опера, балет, симфонична музика и даже оперета. В стратегиите на Нова и БТВ те са просто „ табу “! А останалото са американските глупекшъни, фентъзитата, ужасиите и други „ възпитаващи “ децата и младежите холивудски продукции и латиносапунки.
Да не приказваме, че се излъчват филми, несъответствуващи за деца, освен това денем или в прайм- тайма, което е неприемливо даже в една страна като Щатите, само че Съвет за електронни медии напълно не се вълнува от това. Също и за десетките диско/рап/ чалга канали... На нашите екрани съвсем липсват стойностните продукции Франция, Германия, Русия, Полша, Англия, екранизациите на типичен създатели, сериозните, в действителност художествените филми. Да не приказваме за архивното или студийното кино. Затова пък гледаме имитации като „ Великолепният век “ (в който турците са предрешени като истински ренесансови благородници от Венеция или Флоренция!) и „ Падането на Константинопол “ (в него поробените християни напряко приветстват своите поробители!), както и сапунените сериали със модерна тема.
И по този начин тези канали
ни натрапиха в най-гледаното време „ Листопад “, „ Звезди от Босфора “, „ Семеен сарай “, „ Под липите “, „ Забраненият плод “, „ Горчива обич “, „ Късчета живот “… Да, „ Късчета живот “! Заглавието обобщава претенциите на анадолските продуценти – да ни показват живота в днешна Турция. Тази несъмнено азиатска страна, присъстваща единствено с няколко % от територията си в Европа, само че с искания за участие в Европейски Съюз, за разлика от нас не жали средства и старания за своята масирана културна агитация.
Целта е една: инвазия на Турция на Балканите – през България до Унгария, както декларират намерено неоосманистът Ердоган. Въпросните продукции са просто част от политическата агитация.
Те са снимани на първо място в новата и остарялата столици (Цариград и Анкара) и показват искрено идеализиран облик на Турция. В тях няма да видите мизерията на Анадола, тежкия труд на селяните там, издевателството над кюрдското население, нито примитивните турски традиции към Рамазана и сюнета (обрязването на момченцата), нито ще чуете плача на имама от минарето (по пет пъти на ден), нито зверското ликвидиране с камъни от околните на млади дами, които били прегрешили…
Затова пък ще видите удобни интериори, първокласни лимузини, млади и красиви гримирани дами с къси поли и голи гърбове. Типични парижанки! Мъжете са като британски джентълмени, а младите – изискани лондонски дендита. Разбира се, няма да видите бурки, забрадки, фереджета, шалвари… В тези сапунки на морала и добродетелите, по които си падат някои дами на възраст, демонстрират подправен облик на Турция, подсладен с пребогато локум и лоен шербет.
Та, по този мотив запитвам нашите малките екрани, Съвет за електронни медии и културното ни министерство: за какво би трябвало да позволяваме тази откровена турска инвазия? Защо ние не влагаме за задоволително и положително кино, та би трябвало да поносим тези сурогати? Ние имаме богато литературно завещание – имаме класици на българската литература, имаме велики персони: писатели, музиканти, художници, актьори. Не вършим филми по тях и за тях.
Ще загатна руснаците и румънците, които са най-близо до нас. Там съвсем не е останал създател или книга, а също и огромна персона, които да не са били обект на киното. А у нас няма нито един живописен филм за Вазов, за Владимир Димитров- Майстора, да вземем за пример, за Елин Пелин или за „ българския славей “ Христина Морфова. И вместо да се основават филми и сериали по Вазов, Елин Пелин, Г. П. Стаматов, Константин Константинов, Йордан Йовков, Яна Язова, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев и още десетки наши блестящи създатели, с поддръжката на културното ни министерство, отпред на което, за наш позор, стои един безочлив турчин, се създадоха такива отблъскващи продукции като „ Дзифт “ (на арабски „ смола “), „ Мисия Лондон “ или „ Източни пиеси “, които, за разлика от турските сериали, основават един противен и неприветлив отрицателен облик на България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ