Сръбско-българската война: Истината зад конфликта?
„ Факт е, че след Съединението, въпреки то още да не е уредено дипломатически, на процедура България усилва доста своята територия и население и това е мотив Сърбия да упорства за териториални обезщетения. Разбира се, това е чисто формалният претекст. “, напомня доцент доктор Светослав Живков мотивът за Сръбско-българската война. Днес той гостува на Васил Данов в предаването „ Видимо и невидимо: Абордаж “. доцент доктор Светослав Живков е учител по Нова българска история е в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Реалната причина е устрема на сръбската страна да разшири територията си на изток, в българска посока. „ Трябва да отбележим, че на Цариградската конференция, която стартира в седмиците след Съединението и цели в действителност да уреди този въпрос, като цяло всички Велики сили, малко или доста, поддържат тези сръбски аспирации. Сръбският крал Милан I Обренович има нелепостта да стартира тези военни дейности, да ги загуби, несъмнено, в следствие, което ще докара до оптимално сполучлив за България излаз от цялата обстановка. “
Русия, недоволна от Съединението, изтегля своя старши офицерски състав от българската войска, което прави огромна услуга на Сърбия. Всъщност недоволството на русия не е предизвикано толкоз от Съединението, а от това, че българската страна в годините, които предшестват Съединението стартира да се еманципира от русия. Тя няма интерес от огромна българска страна, в случай че тя не е неин спътник или най-малкото неин протекторат. „ Българските политици декларират своето желание да са управленци на самостоятелна страна още в 1882-83 година и точно от този момент стартират проектите на съветския император, най-малко от есента на 1883 година за детрониране на българския княз, т.к. той счита, че българският княз Александър I Батенберг е в основата на тези български въжделения за равноправност. Неслучайно година след Съединението българският княз ще бъде детрониран. “, споделя историкът.
„ Фердинанд е единственият, който демонстрира доблестта да се съгласи да стане държател на една страна срещу волята на русия, а на процедура срещу волята и на другите сили, тъй като в последна сметка всички в това време преглеждат България като съветска сфера на въздействие, и даже и Англия и Австро-Унгария, които са по-благосклонно ориентирани към тази антируска политика в България, даже и те не признават Фердинанд преди русия да го признае. [..] Ако русия беше наложила собствен човек на българския трон в лицето на Николай Дадиани, доста щеше да бъде евентуално в идващите десетилетия България да загуби изцяло своята автономия. Някой може да каже, че това е нечиста сделка, само че това е моделът, по който някои страни губят своята самостоятелност по-рано. “, напомня историкът ориста на дребни грузински страни, анексирани от съветската империя. Една от тях е Мингрелия, а Николай Дадиани - някогашен неин княз.
Целият диалог на Васил Данов и доцент доктор Светослав Живков гледайте във видеото:
Реалната причина е устрема на сръбската страна да разшири територията си на изток, в българска посока. „ Трябва да отбележим, че на Цариградската конференция, която стартира в седмиците след Съединението и цели в действителност да уреди този въпрос, като цяло всички Велики сили, малко или доста, поддържат тези сръбски аспирации. Сръбският крал Милан I Обренович има нелепостта да стартира тези военни дейности, да ги загуби, несъмнено, в следствие, което ще докара до оптимално сполучлив за България излаз от цялата обстановка. “
Русия, недоволна от Съединението, изтегля своя старши офицерски състав от българската войска, което прави огромна услуга на Сърбия. Всъщност недоволството на русия не е предизвикано толкоз от Съединението, а от това, че българската страна в годините, които предшестват Съединението стартира да се еманципира от русия. Тя няма интерес от огромна българска страна, в случай че тя не е неин спътник или най-малкото неин протекторат. „ Българските политици декларират своето желание да са управленци на самостоятелна страна още в 1882-83 година и точно от този момент стартират проектите на съветския император, най-малко от есента на 1883 година за детрониране на българския княз, т.к. той счита, че българският княз Александър I Батенберг е в основата на тези български въжделения за равноправност. Неслучайно година след Съединението българският княз ще бъде детрониран. “, споделя историкът.
„ Фердинанд е единственият, който демонстрира доблестта да се съгласи да стане държател на една страна срещу волята на русия, а на процедура срещу волята и на другите сили, тъй като в последна сметка всички в това време преглеждат България като съветска сфера на въздействие, и даже и Англия и Австро-Унгария, които са по-благосклонно ориентирани към тази антируска политика в България, даже и те не признават Фердинанд преди русия да го признае. [..] Ако русия беше наложила собствен човек на българския трон в лицето на Николай Дадиани, доста щеше да бъде евентуално в идващите десетилетия България да загуби изцяло своята автономия. Някой може да каже, че това е нечиста сделка, само че това е моделът, по който някои страни губят своята самостоятелност по-рано. “, напомня историкът ориста на дребни грузински страни, анексирани от съветската империя. Една от тях е Мингрелия, а Николай Дадиани - някогашен неин княз.
Целият диалог на Васил Данов и доцент доктор Светослав Живков гледайте във видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ