Платени русофоби фалшифицират историята ни
Факт е, че през последните години няма историческо събитие или значима дата, свързани с Русия, да не се употребяват от дребна групичка платени русофоби за обругаване и жестоко очерняне на всичко съветско.
Особено злъчни и гневни са русофобите в изявления, „ отдадени “ на Трети март. И тазгодишната 140-годишнина от Освобождението ни от турско иго не остана по-различна с медийните им „ изяви ”. Безцеремонно пренебрегвайки историческите действителности, очевидните обстоятелства и безспорни документи и свидетелства, те най-произволно преиначават или фалшифицират събитията, свързани с този популярен за българския народ ден. С изключително озлобление се подменя историческата истина за аргументите, задачите, хода на военните дейности и резултатите от Руско-турската война от 1877/1878 година. Отричайки освободителния темперамент за българския народ, те я показват като поредна завоевателна война на Русия, преследваща завладяването на Цариград и проливите. А има и по-ентусиазирани русофоби, явно с извънредно лимитирани знания и несъвършен разсъдък, съгласно които съветските искания били за включване на българските земи в рамките на Руската империя.
В случая русофобите нямат нито един факт или документ, който да поддържа техните изказвания. Впрочем, множеството от тях не са историци и може би не са чували за договореностите на великите сили (Англия, Германия, Австро-Унгария), които давайки единодушие Русия да разгласи война на Турция, строго регламентират границата, до която може да стигне съветската войска. А след експлоадирането на войната Лондон, Берлин и Виена с внимание наблюдават хода на военните дейности. Когато съветската войска напредва към Цариград, те предизвестяват Русия да съблюдава договореностите. А Англия изпраща своя флот в турски води.
Високопрофесионалната съветска дипломация регистрира интернационалните действителности и прецизно се преценява с мнението на огромните европейски страни, за които Цариград и проливите не са руско-турски, а общоевропейски въпрос. Посегателството върху турската столица и Босфора ще предизвика остра, в това число и силова реакция на Европа, която не би позволила подобен акт, който би трансформирал равновесието на силите на континента и би предизвикал нова Кримска война.
Още по-абсурдно звучат упреците на фалшификаторите към Русия поради Берлинския конгрес, на който бе раздробен българският народ, както и намесата на Русия в ориста на българите, които били в положение сами да се освободят от турско иго и да обособят българската страна в действителните етнически граници. Русия попречила на тази опция. Очевидно, тези, които заплащат на фалшификаторите на българската история в този сериозен миг от предишното на българите, са наследници на тези, които в действителност предизвикаха Берлинския конгрес, и заложиха мини на всички последвали войни и кръвопролития на балканските нации. Не Русия, а Англия, Германия и Австро-Унгария брутално посегнаха върху единството на българския народ. И не те, които не смятаха да пожертват и един боец за свободата на българите, а съветският народ заплати голямата цена – десетки хиляди убити и ранени и осакатени за българската независимост.
А изказванието за независимо освобождение е близо до сюжетите от фантастичните филми. През цялото си битие Османската империя е поддържала от 200 до 400-хилядна войска, от която 70-80 хиляден първокласен еничарски корпус. Най-големите български въстания, избухнали през годините на робството, са от 10-12 до 20 хиляди души. Затова и всички те приключват с тежки провали. Многобройните исторически документи свидетелстват, че опцията за независимо освобождение е била минимална, и даже сведена до нула.
Впрочем, дано напомним, че Русия стартира войната с 270 000 войска, от които 170 хиляди работят на Балканите, т.е. на българска територия, а 100 хиляди в Кавказ. Затягането на военните дейности и упоритата опозиция на турците принуждава съветското командване да включи още 100-хилядна войска. Заедно с 35 хилядите румънци против Османската империя е изправена над 400-хилядна постоянна подготвена и с положително военно командване войска.
Научната обективност и почтеност постанова да напомним, че тази война нито е мечтана, нито е предизвикана от Русия. Причината, провокирала експлоадирането й, е гневна реакция на европейската общност против жестокото потушаване на Априлското въстание и осъществените неистови зверства от турските въоръжени сили върху българското население. Силно въздействие върху колебаещия се да разгласи война на Турция съветски император Александър II оказва съветската общност. Тя е безапелационна, че дълг на Русия е да отбрани един приятелски православен народ.
Наред с грубите, само че наивни и глуповати фалшификации, платените русофоби фантазират и други най-невероятни изказвания. Един от най-яростните русофоби „ убеждава “ от екрана на една телевизия, че с войната от 1877/1878 година Русия е целяла не освобождението на България, а да завладее петрола на Азербайджан. Тази неуместна, само че и смехотворна теза, свидетелства както за морала, по този начин и за историческата неначетеност на създателя. Ако бе погледнал най-малко една енциклопедия, щеше да прочете, че Северен Азербайджан е включен в Руската империя още през 1813 година, а Баку – 1806 година Освен това през 70-те години на XIX век моторите – бензинов и дизелов, не са открити и никой не се интересувал от петрола. Този факт, обаче, е без значение за фалшификатора. Той разчита на неосведомеността на част от феновете, които одобряват лъжата за истина.
Разбира се, съветската външна политика не е безгрешна и не е водена единствено от хуманни съображения. Тя е предизвикана или е предизвикала войни, които са имали освободителен или поробителски темперамент. За нас войната 1877-1878 година има освободителен темперамент, за други нации съветската империя е поробител. Според авторитетни български и интернационалните наблюдаващи, анализатори и историци, войната от 1877-1878 година се случва в един сериозен за българите миг. Крайно нападателният шовинизъм на дребните прилежащи страни – Гърция, Румъния и Сърбия, вземат застрашителни мащаби. Ясно обрисувани са претенциите за цялостно завземане на българските земи и денационализиране на българския народ. След като нито една от тях няма капацитета сама да ги завладее, през 60-те години на XIX век, те, вследствие на доста договаряния, се договарят да ги разделят. Този опит изключва всевъзможни благоприятни условия за поява на самостоятелна българска страна. Паралелно с тази безапелационна договореност, трите страни, въпреки и небогати, хвърлят съществени средства за агитация на великонационалистическите си аспирации измежду българския народ. Срещу тези груби антибългарски прояви и дейности реагират остро идеолозите и ръководителите на българското национално-освободително придвижване. В поредност от публикации, писма, заявления Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев яростно осъждат пропагандата на Атина, Букурещ и Белград, налагаща гръцко, румънско и сръбско национално схващане измежду българското население.
Особено блестящо нападателният темперамент на национализма на прилежащите страни се демонстрира, и то със страшна мощ, след разпокъсването на България на Берлинския конгрес и след двете национални произшествия (1913 и 1918 г.). Българите – над 2,5 милиона попаднали в рамките на Гърция, Румъния и Сърбия, са подложени на такава брутална денационализация, която е без аналог в европейската история. Над 100 хиляди заплащат с живота си отстояването на българската си национална принадлежност. Стотици хиляди емигрират. А останалите българи за невиждано къс период от 2-3 десетилетия стават „ сърби “, „ румънци “ и „ гърци “. Най-непокорната част от тях са „ покръстени “ в „ македонци “.
Трагичната орис, сполетяла българското население, откъснато от България, е едно несъмнено изрично удостоверение за действителната, а не хипотетична заплаха от изгубване, надвиснала над българския народ при попадането му в рамките на трите балкански държавици. В края на XIX век и началото на XX се заражда още един войнстващ шовинизъм – турският, съгласно който всички етноси в Османската империя са неразделна част от турската нация.
Очевидно, със саможертвата на героите от Априлското въстание бе предизвикана Руско-турската война от 1877-1878 година Тя избухва в сериозен за българите миг. Поради това неоспорим е освен нейният освободителен темперамент, само че и нейната избавителна роля.
Особено злъчни и гневни са русофобите в изявления, „ отдадени “ на Трети март. И тазгодишната 140-годишнина от Освобождението ни от турско иго не остана по-различна с медийните им „ изяви ”. Безцеремонно пренебрегвайки историческите действителности, очевидните обстоятелства и безспорни документи и свидетелства, те най-произволно преиначават или фалшифицират събитията, свързани с този популярен за българския народ ден. С изключително озлобление се подменя историческата истина за аргументите, задачите, хода на военните дейности и резултатите от Руско-турската война от 1877/1878 година. Отричайки освободителния темперамент за българския народ, те я показват като поредна завоевателна война на Русия, преследваща завладяването на Цариград и проливите. А има и по-ентусиазирани русофоби, явно с извънредно лимитирани знания и несъвършен разсъдък, съгласно които съветските искания били за включване на българските земи в рамките на Руската империя.
В случая русофобите нямат нито един факт или документ, който да поддържа техните изказвания. Впрочем, множеството от тях не са историци и може би не са чували за договореностите на великите сили (Англия, Германия, Австро-Унгария), които давайки единодушие Русия да разгласи война на Турция, строго регламентират границата, до която може да стигне съветската войска. А след експлоадирането на войната Лондон, Берлин и Виена с внимание наблюдават хода на военните дейности. Когато съветската войска напредва към Цариград, те предизвестяват Русия да съблюдава договореностите. А Англия изпраща своя флот в турски води.
Високопрофесионалната съветска дипломация регистрира интернационалните действителности и прецизно се преценява с мнението на огромните европейски страни, за които Цариград и проливите не са руско-турски, а общоевропейски въпрос. Посегателството върху турската столица и Босфора ще предизвика остра, в това число и силова реакция на Европа, която не би позволила подобен акт, който би трансформирал равновесието на силите на континента и би предизвикал нова Кримска война.
Още по-абсурдно звучат упреците на фалшификаторите към Русия поради Берлинския конгрес, на който бе раздробен българският народ, както и намесата на Русия в ориста на българите, които били в положение сами да се освободят от турско иго и да обособят българската страна в действителните етнически граници. Русия попречила на тази опция. Очевидно, тези, които заплащат на фалшификаторите на българската история в този сериозен миг от предишното на българите, са наследници на тези, които в действителност предизвикаха Берлинския конгрес, и заложиха мини на всички последвали войни и кръвопролития на балканските нации. Не Русия, а Англия, Германия и Австро-Унгария брутално посегнаха върху единството на българския народ. И не те, които не смятаха да пожертват и един боец за свободата на българите, а съветският народ заплати голямата цена – десетки хиляди убити и ранени и осакатени за българската независимост.
А изказванието за независимо освобождение е близо до сюжетите от фантастичните филми. През цялото си битие Османската империя е поддържала от 200 до 400-хилядна войска, от която 70-80 хиляден първокласен еничарски корпус. Най-големите български въстания, избухнали през годините на робството, са от 10-12 до 20 хиляди души. Затова и всички те приключват с тежки провали. Многобройните исторически документи свидетелстват, че опцията за независимо освобождение е била минимална, и даже сведена до нула.
Впрочем, дано напомним, че Русия стартира войната с 270 000 войска, от които 170 хиляди работят на Балканите, т.е. на българска територия, а 100 хиляди в Кавказ. Затягането на военните дейности и упоритата опозиция на турците принуждава съветското командване да включи още 100-хилядна войска. Заедно с 35 хилядите румънци против Османската империя е изправена над 400-хилядна постоянна подготвена и с положително военно командване войска.
Научната обективност и почтеност постанова да напомним, че тази война нито е мечтана, нито е предизвикана от Русия. Причината, провокирала експлоадирането й, е гневна реакция на европейската общност против жестокото потушаване на Априлското въстание и осъществените неистови зверства от турските въоръжени сили върху българското население. Силно въздействие върху колебаещия се да разгласи война на Турция съветски император Александър II оказва съветската общност. Тя е безапелационна, че дълг на Русия е да отбрани един приятелски православен народ.
Наред с грубите, само че наивни и глуповати фалшификации, платените русофоби фантазират и други най-невероятни изказвания. Един от най-яростните русофоби „ убеждава “ от екрана на една телевизия, че с войната от 1877/1878 година Русия е целяла не освобождението на България, а да завладее петрола на Азербайджан. Тази неуместна, само че и смехотворна теза, свидетелства както за морала, по този начин и за историческата неначетеност на създателя. Ако бе погледнал най-малко една енциклопедия, щеше да прочете, че Северен Азербайджан е включен в Руската империя още през 1813 година, а Баку – 1806 година Освен това през 70-те години на XIX век моторите – бензинов и дизелов, не са открити и никой не се интересувал от петрола. Този факт, обаче, е без значение за фалшификатора. Той разчита на неосведомеността на част от феновете, които одобряват лъжата за истина.
Разбира се, съветската външна политика не е безгрешна и не е водена единствено от хуманни съображения. Тя е предизвикана или е предизвикала войни, които са имали освободителен или поробителски темперамент. За нас войната 1877-1878 година има освободителен темперамент, за други нации съветската империя е поробител. Според авторитетни български и интернационалните наблюдаващи, анализатори и историци, войната от 1877-1878 година се случва в един сериозен за българите миг. Крайно нападателният шовинизъм на дребните прилежащи страни – Гърция, Румъния и Сърбия, вземат застрашителни мащаби. Ясно обрисувани са претенциите за цялостно завземане на българските земи и денационализиране на българския народ. След като нито една от тях няма капацитета сама да ги завладее, през 60-те години на XIX век, те, вследствие на доста договаряния, се договарят да ги разделят. Този опит изключва всевъзможни благоприятни условия за поява на самостоятелна българска страна. Паралелно с тази безапелационна договореност, трите страни, въпреки и небогати, хвърлят съществени средства за агитация на великонационалистическите си аспирации измежду българския народ. Срещу тези груби антибългарски прояви и дейности реагират остро идеолозите и ръководителите на българското национално-освободително придвижване. В поредност от публикации, писма, заявления Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев яростно осъждат пропагандата на Атина, Букурещ и Белград, налагаща гръцко, румънско и сръбско национално схващане измежду българското население.
Особено блестящо нападателният темперамент на национализма на прилежащите страни се демонстрира, и то със страшна мощ, след разпокъсването на България на Берлинския конгрес и след двете национални произшествия (1913 и 1918 г.). Българите – над 2,5 милиона попаднали в рамките на Гърция, Румъния и Сърбия, са подложени на такава брутална денационализация, която е без аналог в европейската история. Над 100 хиляди заплащат с живота си отстояването на българската си национална принадлежност. Стотици хиляди емигрират. А останалите българи за невиждано къс период от 2-3 десетилетия стават „ сърби “, „ румънци “ и „ гърци “. Най-непокорната част от тях са „ покръстени “ в „ македонци “.
Трагичната орис, сполетяла българското население, откъснато от България, е едно несъмнено изрично удостоверение за действителната, а не хипотетична заплаха от изгубване, надвиснала над българския народ при попадането му в рамките на трите балкански държавици. В края на XIX век и началото на XX се заражда още един войнстващ шовинизъм – турският, съгласно който всички етноси в Османската империя са неразделна част от турската нация.
Очевидно, със саможертвата на героите от Априлското въстание бе предизвикана Руско-турската война от 1877-1878 година Тя избухва в сериозен за българите миг. Поради това неоспорим е освен нейният освободителен темперамент, само че и нейната избавителна роля.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ