Езикът, който учим от раждането си, може да определи кои

Езикът, който учим от раждането си, може да дефинира кои езикови вериги получават най-вече спомагателни невронни връзки. Мозъците на говорещите немски и арабски език са ясно различими и се отличават от мозъците на хората от други езикови групи. Невронните връзки демонстрират нараснала съгласуваност в области, нужни за справяне със характерната природа на тези езици. Ново проучване изяснява за какво на някои може да им е изключително мъчно да научат език със мощно разнообразни структури от техния роден. Резултатите от това изследване, оповестено в NeuroImage, също по този начин усилват достоверността на спорните изказвания за това какъв брой авторитетни могат да бъдат езиците.
Хипотезата на Сапир-Уорф твърди, че езиковата конструкция оформя нашия светоглед и метода, по който мислим. Циниците споделят, че тази доктрина е високо оценена от лингвистите, защото това ги прави по-важни, само че концепцията е противоречива даже измежду експертите. Писателите на научна фантастика обаче от дълго време експлоатират тематиката. Например поредицата Native Tongue бленува за основаване на по-равен и кротичък свят посредством смяна на езика. Една рискова версия е показана във кино лентата „ Първи контакт “ (Arrival), където знаенето на непознат език дава опция да се види бъдещето.
Не е нужно човек да има вяра на сходни мечти, с цел да осъзнае, че поразително разнообразни езици като немски и арабски обременяват мозъка. Екип от Института „ Макс Планк “ за човешки когнитивни и мозъчни науки рапортува в NeuroImage, че следствията от усвояването на един език от раждането са забележими в метода, по който е структуриран мозъкът. Авторите са употребявали магнитно-резонансна томография, с цел да изследват мозъчната съгласуваност на 47 говорещи по рождение немски език на възраст 19-34 години и същия брой хора, за които арабският е първи език. Участниците били високо образовани, само че всички говорели единствено един език. За да се понижат объркващите фактори, всички участници били десняци.

„ Говорещите арабски език демонстрират по-силна съгласуваност сред лявото и дясното полукълбо, в сравнение с говорещите немски език “, изяснява един от създателите на труда доктор Алфред Анвандер.

Говорещите немски език имат по-свързани езикови мрежи на лявото полукълбо. Авторите изясняват тези обстоятелства с това, че арабският език изисква комбинации от без значение непроизносими корени и модели на думи, а при немския пък синтаксисът е комплициран - всяка специфичност е основана в съответните области на мозъка. Подобно на други семитски езици, арабският се чете отдясно наляво, което задейства дясното полукълбо на мозъка еднообразно с лявото. Индоевропейските езици като немския, при които четмото и писмото вървят отляво надясно, са доста по-фокусирани върху лявото полукълбо. 

„ Мозъчната съгласуваност се модулира от ученето и заобикалящата среда по време на детството, което въздейства върху обработката и когнитивните разсъждения в мозъка на възрастните “, добави Анвандер. 

Предишни изследвания демонстрират, че разнообразни области на мозъка се задействат най-силно според от езика, който се обработва. Следователно не е изненадващо, че има дълготрайно завещание, тъкмо както практикуването на спорт от ранна възраст построява нужните мускули. Въпреки това, резултатът не е бил показван с огромни проби, каквито са провели учените от института „ Макс Планк “. 
Тези спомагателни връзки би трябвало да улеснят говорещите съответен език да научат други, които, въпреки и да не са безусловно сходни, употребяват близки или едни и същи области на мозъка. Те могат също по този начин да оказват помощ при усвояването на други умения, които по сходен метод са основани в секторите от мозъка, развити от ранното потапяне във въпросния език.
Източник