Езикът е най-мощното и уникално средство, чрез което се себепредставяме.

Езикът е най-мощното и неповторимо средство, посредством което се себепредставяме. След Освобождението (1878 г.) е неоспорима потребността от неговото образуване. Ние сме част от народите, които градим езика си при нови публични условия, написа. Процесът е умишлен и целеустремен. Развитието обаче на актуалния български литературен език е оспорвано.

Причината е връзката сред старобългарския и новобългарския. Някои учени настояват, че тя не е прекратена. Други считат, че новобългарският литературен език не продължава старобългарския, а се ражда още веднъж. Прекъсването на българската държавност за 5 века дава съображение за съществуването на думи, непознати за сегашните генерации.

1. Ведунство – думата се е употребила като синоним на гадание и вълшебство.

2. Желва/ Желка – смисъла ѝ зависи от региона, в който се употребява. За едни тя значи костенурка, а за други – кълвач.

3. Бабун – значи магьосник.

4. Зиман – постоянно, всеки път.

5. Зъркели – тази дума значи очи.

6. Измет – в предишното тя е означавала работа, обслужване.

7. Входник – кулоар.

8. Гебердясъм – смисъла ѝ е умра, пукна.

9. Логофет – думата значи писар (човек, който се занимава със служебна преписка).

10. Милет – дума, която може би множеството от вас знаете. Значението ѝ е народ.

Българският език е богат на чуждици, заемки, диалектни форми. След Освобождението и Съединението той стъпва на североизточна основа. Голяма част от думите са с турски, румънски или съветски корен. Някои от тях се употребяват и през днешния ден, а други са забравени или с променено значение.

Снимка: Картината Жътварки от Васил Горанов

създател: СЛАВА
...