БГНЕС: Новини от България и Света
Измаилският колеж е едно от най-старите просветителни средища в Южна Бесарабия, съобщи БГНЕС.
Сградата, в която през днешния ден се обитава лицеят, има дълга история, обвързвана с развиването на българската култура в района. През XIX век тя е дом на Българското централно учебно заведение в Измаил - едно от най-авторитетните образователни заведения за бесарабските българи. В него получават обучение деца от българските колонии в Бесарабия, които по-късно стават учители, общественици и духовни водачи на своите общности.
Именно тук, на 20 август 1869 година, стартира своята учителска активност Христо Ботев. По рекомендация на своя другар и сподвижник Иван Касабов, той е назначен за учител по български език и литература. До пролетта на 1871 година Ботев образова учениците освен на просветеност и литературен език, само че и ги възпитава в дух на национално съзнание, независимост и обич към родината. Този интервал има изключително значение за неговото духовно израстване и за образуването му като журналист и предстоящ бунтовник.
По това време Измаил е един от най-важните културни центрове на българската емиграция в Бесарабия. След Кримската война градът се трансформира в средище на просветна и социална активност, а българското учебно заведение играе основна роля за съхраняването на езика, културата и националната еднаквост на бесарабските българи.
След измененията през XX век образователното заведение последователно се преобразува съгласно просветителната система на времето. Днес в историческата постройка се намира Измаилският колеж, който образова възпитаници от разнообразни националности - украинци, българи, гагаузи, молдовци и представители на други етнически общности. Лицеят продължава традициите на качественото обучение и остава значим културен и образован център на град Измаил.
В знак на благодарност към делото на Христо Ботев върху фасадата на постройката е сложена паметна плоча. Тя припомня, че великият български стихотворец, бунтовник и просветник е преподавал точно тук през 1869–1871 година и е оставил незаличима диря в историята на учебното заведение и на българската общественост в Бесарабия.
Днес този незабравим знак не е просто историческо удостоверение. Той символизира живата връзка сред България и бесарабските българи и припомня, че просветата постоянно е била в основата на националното предпазване. Неслучайно думите на Ботев, изписани върху мемориалната плоча – „ Жив е той! Жив е!... Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира “- не престават да въодушевяват генерации възпитаници и преподаватели. І БГНЕС
