Най-високото езеро на земята не е Титикака
Езерото Титикака (на снимката), ситуирано на впечатляващата височина от 3 810 метра над морското ниво в Андите в Южна Америка, се счита за най-високото езеро в света. В реалност обаче този водоем е превъзхождан от 14 по-високо ситуирани езера, най-високото от които се намира на повече от 2500 метра над него.
Въпреки че механически не е най-високото езеро в света, Титикака е най-високото езеро, което е плавателно за огромни кораби, и е най-голямото алпийско езеро на планетата. Водният сектор с повърхност 8 300 кв. км е второто по величина езеро в Южна Америка след Маракайбо. Но още прилежащото му Охос дел Саладо към този момент е по-високо от Титикака като се намира на 6 390 метра надморска височина.
Комплекс от вулкани със същото име
Макар че площта му е дребна спрямо тази на езерото и обгръща към 100 метра в диаметър, Охос дел Саладо се намира на 6 390 метра над морското ниво – това е съвсем 8 пъти повече от височината на Бурдж Халифа, най-високата постройка в света. Районът към него е част от голяма вулканична конструкция във Високите Анди, където се намира и най-високият вулкан в света.
Спящият вулкан Охос дел Саладо, който доближава тук-там височина от 6 879 метра, е бил деен през плейстоцена и холоцена, когато потокът от лава е основал могили и вдлъбнатини, някои от които в последна сметка са се напълнили с вода и са образували езера.
Въпреки че известното езеро е свалено от първото място като най-високото, то към момента е впечатляващ и комплициран геоложки обект, който е и дом на доста локални общности. Езерото се простира на дължина 190 км и получава вода от повече от 25 реки, като две-пети от целия му басейн идва от една-единствена река: Рамис.
С дълбочина сред 140 и 180 метра езерото е дом и на 41 обособени острова, някои от които са гъсто обитаеми. Около 4000 души населяват тези острови; едно от е племето уро, което се появява още преди цивилизацията на инките, и до момента е съумяло да резервира огромна част от обичайния си метод на живот.
Най-големият от островите на езерото е Исла дел Сол, който се простира на 14,3 кв. км. Той получава името си от Храма на слънцето, за който се счита, че е мястото, където богът на слънцето е изпратил създателите на династията на инките, и е дом на доста антични постройки, в това число двуетажния замък на инките с размери 15 на 13 метра.
Ликанкабур
По-голямата част от тези високо ситуирани езера са формирани от кратери на вулкани и се намират в Хималаите в Азия и в Южна Америка, където са и две от най-високите планински вериги в света. Наред с Титикака и Охос дел Саладо, в Южна Америка се намира и чилийското езеро Ликанкабур. Деветото по височина в света, Ликанкабур има високи равнища на ултрарадиация, които основават среда, сходна на повърхността на Марс.
Второто по височина езеро в Чили, ситуирано на 6 206 метра надморска височина, се намира на върха на вулкана Невадо де Трес Крусес, който за финален път е изригвал преди 28 000 години. Районът е прочут с експедициите си за надълбоко гмуркане.
Най-високото езеро в Хималаите в миналото се е намирало на няколко километра северно от връх Еверест на височина 6 368 м. Последните сателитни фотоси обаче демонстрират, че това, което в миналото е било второто по височина езеро в света, към този момент е пресъхнало и се счита за изчезнало.
Въпреки рисковите си условия доста от най-високите езера в света, в това число Охос, са известни туристически дестинации, като локалните общности предизвикват пешеходните преходи и разглеждането на забележителности. Важно е обаче постоянно да се търси съвет от опитни локални водачи и да се познават геоложките особености на другите обекти.
