Църквата почита на 15 октомври преп. Евтимий Нови. Св. Лукиан, презв. Антиохийски
Евтимий Нови се отдал на постнически живот
За преподобни Евтимий Нови узнаваме от службата в Минея. Не са известни детайлности: по кое време се е родил и в кои години се е подвизавал. Той бил благоверен човек. Прекарвал живота си в почтено съпружество. По едно време душата му по този начин се разплакала по Бога, че оставил света и неговите съблазни и заживял в пустиня в непрестанна молитва, в пост и труд. Големите му подвизи удивили ангелите. Изплашили демоните. Монасите от близките места го избрали за шеф и преподавател.
Св. Лукиан Антиохийски живял в третия и началото на четвъртия век
Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил наследник на богати и знатни родители. Получил прелестно обучение. Родителите му го готвели за световна работа. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога. След гибелта на родителите си раздал на бедните своето благосъстояние и заживял непоколебим подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали необятно известни. Антиохийските християни го поканили да стане духовник в техния град.
Като антиохийски духовник Лукиан ревниво служел на Бога, проповядвал въодушевено Евангелието. Обърнал голям брой езичници в светата религия. Открил църковно учебно заведение, в което самичък бил учител. В своя нравствен живот Лукиан постигнал огромно съвършенство. Неговите мирни и потребни познания ненадейно били прекратени от гонението срещу християните, което подхванал при започване на четвърти век римският император Диоклетиан. Мъчителите с особена гняв нападали епископите и презвитерите.
Славата на Лукиан като просветител на Евангелието стигнала до императора. И той го повикал в Никомидия. Гонението било прекомерно мощно, изключително в Никомидия и Александрия. Мъченически били потърпевши към този момент св. Антим Никомидийски и св. Петър Александрийски. Лукиан бил наказан на изгнание и изтезания. Неочаквано по-късно бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предходните си писания.
Гонението обаче отново се усилило след гибелта на Диоклетиан. Император Максимиан стигнал до полуда в своята гняв срещу християните. Безстрашен и самоуверен, презвитер Лукиан отправил до шефа на Антиохия апология-защита на християнството. Затова бил задържан и предаден на огромни мъчения.
Наближил празникът Богоявление. Светият страдалец към този момент чувствал, че гибелта му е близко. И с наслада я очаквал. Силно поискал да се причасти за финален път дружно с братята по религия. Християни, духовници и миряни съумели да влязат в пандиза. Донесли самун и вино. Обкръжили лежащия страдалец вместо църковна стена. Поставили хляба и виното върху неговата гръд вместо евхаристичен трон. И по този начин направили светата Литургия.
На другия ден императорът пратил свои прислужници да видят дали Лукиан е още жив. Едва дишащ от рани и болки, той извикал три пъти:
- Християнин съм!
И така предал на Бога душата си. Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест. Това станало в 311 г.
За преподобни Евтимий Нови узнаваме от службата в Минея. Не са известни детайлности: по кое време се е родил и в кои години се е подвизавал. Той бил благоверен човек. Прекарвал живота си в почтено съпружество. По едно време душата му по този начин се разплакала по Бога, че оставил света и неговите съблазни и заживял в пустиня в непрестанна молитва, в пост и труд. Големите му подвизи удивили ангелите. Изплашили демоните. Монасите от близките места го избрали за шеф и преподавател.
Св. Лукиан Антиохийски живял в третия и началото на четвъртия век
Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил наследник на богати и знатни родители. Получил прелестно обучение. Родителите му го готвели за световна работа. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога. След гибелта на родителите си раздал на бедните своето благосъстояние и заживял непоколебим подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали необятно известни. Антиохийските християни го поканили да стане духовник в техния град.
Като антиохийски духовник Лукиан ревниво служел на Бога, проповядвал въодушевено Евангелието. Обърнал голям брой езичници в светата религия. Открил църковно учебно заведение, в което самичък бил учител. В своя нравствен живот Лукиан постигнал огромно съвършенство. Неговите мирни и потребни познания ненадейно били прекратени от гонението срещу християните, което подхванал при започване на четвърти век римският император Диоклетиан. Мъчителите с особена гняв нападали епископите и презвитерите.
Славата на Лукиан като просветител на Евангелието стигнала до императора. И той го повикал в Никомидия. Гонението било прекомерно мощно, изключително в Никомидия и Александрия. Мъченически били потърпевши към този момент св. Антим Никомидийски и св. Петър Александрийски. Лукиан бил наказан на изгнание и изтезания. Неочаквано по-късно бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предходните си писания.
Гонението обаче отново се усилило след гибелта на Диоклетиан. Император Максимиан стигнал до полуда в своята гняв срещу християните. Безстрашен и самоуверен, презвитер Лукиан отправил до шефа на Антиохия апология-защита на християнството. Затова бил задържан и предаден на огромни мъчения.
Наближил празникът Богоявление. Светият страдалец към този момент чувствал, че гибелта му е близко. И с наслада я очаквал. Силно поискал да се причасти за финален път дружно с братята по религия. Християни, духовници и миряни съумели да влязат в пандиза. Донесли самун и вино. Обкръжили лежащия страдалец вместо църковна стена. Поставили хляба и виното върху неговата гръд вместо евхаристичен трон. И по този начин направили светата Литургия.
На другия ден императорът пратил свои прислужници да видят дали Лукиан е още жив. Едва дишащ от рани и болки, той извикал три пъти:
- Християнин съм!
И така предал на Бога душата си. Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест. Това станало в 311 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ