Пренасяне неръкотворния образ Господен от Едеса в Цариград
Евсевий, свещеник на Кесария палестинска, един от първите историци на античната християнска черква, споделя:
“Божествеността на нашия Господ и Спасител Иисус Христос поради своята чудотворна мощ, прославяна сред всички, привличала към Него с вяра за изцеряване от заболявания и разнообразни премеждия безбройно голям брой люде, даже и чуждестранници, които живеели надалеч от Юдея. По тая причина и цар Авгар, който с огромна популярност управлявал народите, които живеели зад река Ефрат, само че потърпевш от тежка болест, неизличима с човешки средства, щом чул за името и чудесата на Иисус, едногласно от всички потвърждавани, незабавно Му пратил писмо, с което Го молел да го изцери. Макар Спасителят тогава и да не отишъл пре Авгар, Той обаче го удостоил със лично писмо, в което заречен да му прати едного от Своите възпитаници, с цел да го изцери от заболяването и да избави както него, по този начин и всички близки нему люде. Не доста по-късно обещанието било изпълнено.”
“Ще показва и документално удостоверение за това – споделя Евсевий, - взето из архивата на Едеса, която тогава била величествен град. В книжата на тази архива, в които е записано както остарялото, по този начин и всичко, осъществено при Авгар, се съхранява и това удостоверение. Да изслушаме самите писма, които извлякохме из архивата и безусловно преведохме от сирийски език. Те са следните: “Авгар, едески държател, приветства Иисуса, благия Спасител, който се явил в йерусалимската страна. Аз чух за Тебе и Твоите изцерявания, че Ти ги извършваш без всевъзможни медикаменти и треви. Говорят, че Ти на слепи даваш зрение, на хромите – да вървят, очистваш прокажените, изгонваш нечистите духове, изцеряваш страдащите от дълговременна болест и възкресяваш мъртви. Като чух това да Тебе, аз си рекох, че Ти или си Бог, слязъл от небето, или си Син Божий. И така, аз счетох за нужно да те апелирам с това писмо: посети ме и ме изцери от заболяването, от която пострадвам няколко години! Аз също чух, че юдеите недоволстват срещу Тебе и желаят да ти причинят зло. Моят град, въпреки да не е огромен, е прелестен и в него за двама ни ще има задоволително място.” Така писал Авгар, когато Божествената светлина единствено малко го била озарила.”
Писмото си Авгар пратил до Спасителя по живописеца Ананий, комуто поръчал да снеме облик от Христа, ако Христос няма да пристигна при него. Анания предал писмото и взел да преглежда лицето на Спасителя. И тъй като заради многото народ не е могъл да пристигна покрай Него, той застанал на един камък, откъдето устремил погледа си към Христа, държейки в ръка хартия, на която желал да изпише лицето Му. Но напъните му били напразни заради променливостта на божествената, неизобразима и непостижима популярност и берекет на Христовото лице. Но Сърцеведът видял желанието на Ананий, повикал го при Себе Си, изискал вода, умил се, взел една забрадка за лице, обърсал се с нея и внезапно на тоя убрус се отразило Неговото лице – изписал се Неговият “неръкотворен образ”. Господ дал убруса на Ананий, като му споделил: “Иди и предай това на оногова, който те е пратил.” Заедно с облика Спасителя пратил на Авгар писмо, което Евсевий ни предава в своята история. Ето наличието на Христовото писмо до Авгар:
“Блажен си ти, Авгаре, че си повярвал в Мене, без да Ме видиш. Защото е писано за Мене, че които са Ме видели, няма да повярват в Мене, с цел да могат невиделите Ме и да повярват и да бъдат живи. Ти Ми пишеш да дойда при тебе. Но Мене Ми следва да извърша тук всичко, за което съм пратен, и по-късно да се възнеса при Оногова, Който Ме е пратил. А когато се възнеса, ще ти пратя едного от Моите възпитаници, който ще те излекува от заболяването и ще дарува живот и на тебе, и на другите с тебе.”
Авгар с снизхождение приел от Анания неръкотворния облик на Спасителя още тогава се излекувал от своята основна болест, която оставила прочее следи по лицето му. Но след това и от това го избавил Тадей, един от 70-те апостоли, пратен в Едеса след Христовото възнесение. “Тия актове, безусловно преведени от сирийски, коства ми се – приказва Евсевий, - се поместват тук не без изгода за читателите.”
Авгар оказвал надълбоко страхопочитание към облика, като заповядал да го оставят в Едеса над градските врати и заповядал, всички минаващи през тия врати да се покланят на облика.
В 944 година императорите Константин Багренородни и тъстът му Роман Лакапин, движими от християнско благочестие, купили неръкотворния облик и го пренесли в Цариград, като го сложили в храма “Св. София”. Това преместване на неръкотворния облик се чества на 16 август.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
“Божествеността на нашия Господ и Спасител Иисус Христос поради своята чудотворна мощ, прославяна сред всички, привличала към Него с вяра за изцеряване от заболявания и разнообразни премеждия безбройно голям брой люде, даже и чуждестранници, които живеели надалеч от Юдея. По тая причина и цар Авгар, който с огромна популярност управлявал народите, които живеели зад река Ефрат, само че потърпевш от тежка болест, неизличима с човешки средства, щом чул за името и чудесата на Иисус, едногласно от всички потвърждавани, незабавно Му пратил писмо, с което Го молел да го изцери. Макар Спасителят тогава и да не отишъл пре Авгар, Той обаче го удостоил със лично писмо, в което заречен да му прати едного от Своите възпитаници, с цел да го изцери от заболяването и да избави както него, по този начин и всички близки нему люде. Не доста по-късно обещанието било изпълнено.”
“Ще показва и документално удостоверение за това – споделя Евсевий, - взето из архивата на Едеса, която тогава била величествен град. В книжата на тази архива, в които е записано както остарялото, по този начин и всичко, осъществено при Авгар, се съхранява и това удостоверение. Да изслушаме самите писма, които извлякохме из архивата и безусловно преведохме от сирийски език. Те са следните: “Авгар, едески държател, приветства Иисуса, благия Спасител, който се явил в йерусалимската страна. Аз чух за Тебе и Твоите изцерявания, че Ти ги извършваш без всевъзможни медикаменти и треви. Говорят, че Ти на слепи даваш зрение, на хромите – да вървят, очистваш прокажените, изгонваш нечистите духове, изцеряваш страдащите от дълговременна болест и възкресяваш мъртви. Като чух това да Тебе, аз си рекох, че Ти или си Бог, слязъл от небето, или си Син Божий. И така, аз счетох за нужно да те апелирам с това писмо: посети ме и ме изцери от заболяването, от която пострадвам няколко години! Аз също чух, че юдеите недоволстват срещу Тебе и желаят да ти причинят зло. Моят град, въпреки да не е огромен, е прелестен и в него за двама ни ще има задоволително място.” Така писал Авгар, когато Божествената светлина единствено малко го била озарила.”
Писмото си Авгар пратил до Спасителя по живописеца Ананий, комуто поръчал да снеме облик от Христа, ако Христос няма да пристигна при него. Анания предал писмото и взел да преглежда лицето на Спасителя. И тъй като заради многото народ не е могъл да пристигна покрай Него, той застанал на един камък, откъдето устремил погледа си към Христа, държейки в ръка хартия, на която желал да изпише лицето Му. Но напъните му били напразни заради променливостта на божествената, неизобразима и непостижима популярност и берекет на Христовото лице. Но Сърцеведът видял желанието на Ананий, повикал го при Себе Си, изискал вода, умил се, взел една забрадка за лице, обърсал се с нея и внезапно на тоя убрус се отразило Неговото лице – изписал се Неговият “неръкотворен образ”. Господ дал убруса на Ананий, като му споделил: “Иди и предай това на оногова, който те е пратил.” Заедно с облика Спасителя пратил на Авгар писмо, което Евсевий ни предава в своята история. Ето наличието на Христовото писмо до Авгар:
“Блажен си ти, Авгаре, че си повярвал в Мене, без да Ме видиш. Защото е писано за Мене, че които са Ме видели, няма да повярват в Мене, с цел да могат невиделите Ме и да повярват и да бъдат живи. Ти Ми пишеш да дойда при тебе. Но Мене Ми следва да извърша тук всичко, за което съм пратен, и по-късно да се възнеса при Оногова, Който Ме е пратил. А когато се възнеса, ще ти пратя едного от Моите възпитаници, който ще те излекува от заболяването и ще дарува живот и на тебе, и на другите с тебе.”
Авгар с снизхождение приел от Анания неръкотворния облик на Спасителя още тогава се излекувал от своята основна болест, която оставила прочее следи по лицето му. Но след това и от това го избавил Тадей, един от 70-те апостоли, пратен в Едеса след Христовото възнесение. “Тия актове, безусловно преведени от сирийски, коства ми се – приказва Евсевий, - се поместват тук не без изгода за читателите.”
Авгар оказвал надълбоко страхопочитание към облика, като заповядал да го оставят в Едеса над градските врати и заповядал, всички минаващи през тия врати да се покланят на облика.
В 944 година императорите Константин Багренородни и тъстът му Роман Лакапин, движими от християнско благочестие, купили неръкотворния облик и го пренесли в Цариград, като го сложили в храма “Св. София”. Това преместване на неръкотворния облик се чества на 16 август.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ