Искат като в България: Румъния скоро ще е в еврозоната
Румъния може да извърши изискванията за присъединение към еврозоната през идващите 3-4 години. Това съобщи президентът на балканската страна Никушор Дан, съобщи БГНЕС.
Според Дан приемането на еврото ще бъде от изгода за страната.
„ Колкото повече вашата стопанска система е интегрирана в стопанска система, която разрешава на фирмите да оперират в огромен мащаб, толкоз по-продуктивни ще бъдат тези компании и толкоз повече добре платени работни места ще имате във вашата страна “, сподели румънският президент.
Една от аргументите Румъния да не може да одобри еврото е високият недостиг. През 2026 година румънското държавно управление си е сложило за цел той да бъде 6.2–6.3%.
„ За разлика от България Румъния към момента не дава отговор на нужните критерии за присъединение към еврозоната, като главната спънка е високият бюджетен недостиг, който за участие би трябвало да бъде под 3% “, сподели в края на януари румънският министър председател Илие Божан по време на среща с немския канцлер Фридрих Мерц в Берлин.
На 1 януари 2026 година България се причисли към еврозоната.
По този мотив професор Василе Пушкаш, някогашен основен договарящ на Румъния с Европейския съюз, съобщи, че присъединението към еврозоната би трябвало да се трансформира в идващия народен план на страната.
„ От 1 януари 2026 година България е 21-вата страна членка на еврозоната. Лично приветствам нашия южен комшия и признавам, че конкуренцията, която продължава към този момент над три десетилетия, през днешния ден демонстрира удобно за България класиране “, акцентира румънският общественик.
По-рано тази седмица на конференцията на списание „ The Economist “ в София шефът на Българска народна банка Димитър Радев посочи районните измерения на българското участие в еврозоната.
„ Югоизточна Европа остава хетерогенна по своята икономическа и институционална конструкция, само че степента на взаимна обязаност нараства. Българският опит илюстрира един вероятен път на конвергенция, учреден на институционална дисциплинираност и дълготраен ангажимент. Приемането на еврото не следва да основава нови разграничителни линии. При уместно ръководство то може да способства за по-висока резистентност и по-дълбока интеграция в района “, акцентира Димитър Радев.
България и Румъния са също по този начин претенденти и за клуба на богатите – Организацията за икономическо съдействие и развиване. І
Според Дан приемането на еврото ще бъде от изгода за страната.
„ Колкото повече вашата стопанска система е интегрирана в стопанска система, която разрешава на фирмите да оперират в огромен мащаб, толкоз по-продуктивни ще бъдат тези компании и толкоз повече добре платени работни места ще имате във вашата страна “, сподели румънският президент.
Една от аргументите Румъния да не може да одобри еврото е високият недостиг. През 2026 година румънското държавно управление си е сложило за цел той да бъде 6.2–6.3%.
„ За разлика от България Румъния към момента не дава отговор на нужните критерии за присъединение към еврозоната, като главната спънка е високият бюджетен недостиг, който за участие би трябвало да бъде под 3% “, сподели в края на януари румънският министър председател Илие Божан по време на среща с немския канцлер Фридрих Мерц в Берлин.
На 1 януари 2026 година България се причисли към еврозоната.
По този мотив професор Василе Пушкаш, някогашен основен договарящ на Румъния с Европейския съюз, съобщи, че присъединението към еврозоната би трябвало да се трансформира в идващия народен план на страната.
„ От 1 януари 2026 година България е 21-вата страна членка на еврозоната. Лично приветствам нашия южен комшия и признавам, че конкуренцията, която продължава към този момент над три десетилетия, през днешния ден демонстрира удобно за България класиране “, акцентира румънският общественик.
По-рано тази седмица на конференцията на списание „ The Economist “ в София шефът на Българска народна банка Димитър Радев посочи районните измерения на българското участие в еврозоната.
„ Югоизточна Европа остава хетерогенна по своята икономическа и институционална конструкция, само че степента на взаимна обязаност нараства. Българският опит илюстрира един вероятен път на конвергенция, учреден на институционална дисциплинираност и дълготраен ангажимент. Приемането на еврото не следва да основава нови разграничителни линии. При уместно ръководство то може да способства за по-висока резистентност и по-дълбока интеграция в района “, акцентира Димитър Радев.
България и Румъния са също по този начин претенденти и за клуба на богатите – Организацията за икономическо съдействие и развиване. І
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ