Еврото не е просто парична единица, това е стратегически избор,

Еврото не е просто парична единица, това е стратегически избор, който затвърждава мястото на България в сърцето на обединена и мощна Европа. Това съобщи министър председателят Росен Желязков в изявление по време на конференцията на високо ниво " България на прага на еврозоната ". 

Събитието, проведено от Министерството на финансите (МФ) и Българската национална банка (БНБ), събра основни фигури в света на финансите в София. У нас гостуват шефът на Европейската централна банка Кристин Лагард, ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и еврокомисарят по стопанската система Валдис Домбровскис.

Конференцията е част от информационната акция за въвеждане на единната валута в страната ни от началото на идната година.

По думите на Желязков решението за присъединението на България към еврозоната има голямо политическо, икономическо и публично значение. Това е самопризнание за поредната работа на генерации български политици, на доста специалисти, на жителите и на гражданското общество, счита той. Според него това е знак на доверие, което европейските сътрудници са посочили към страната ни.

" Този път не беше и не е елементарен – той стартира още с присъединението на България към Европейския съюз, когато беше стихотворец задължението, че страната ще е част от еврозоната ", разяснява Желязков.

По думите му триумфът на въвеждането на еврото зависи освен от напъните на институциите, само че и от доверието на жителите: " Това доверие преднамерено беше и е подкопавано през годините от антиевропейски политически играчи ".

" Въпреки това болшинството българи не престават да избират със сърцето си европейския път. Към момента сме 7 процентни пункта в интерес на доверието ", уверен е Желязков. 

В навечерието на конференцията Министерството на финансите разгласява и, в който е заложен недостиг от 3.65 милиарда евро или тъкмо 3% от Брутният вътрешен продукт, само че в това време опция за нов дълг от 10.5 милиарда евро.

" На този стадий не сме виждали по-подробна чернова, само че нашето схващане е, че българските управляващи се стремят към бюджетен недостиг под 3% или в границите на 3 на 100 за идната година.

Друг значим фактор е, че България изиска да бъде задействана националната уговорка за дерогация, а да усили разноските за защита. което също по този начин обезпечава известна фискална еластичност ", разяснява преди срещата пред БНР Валдис Домбровскис.

Политиката на 3-процентен недостиг, която съгласно множеството специалисти е неправилна, не е нова за България. Още преди да бъде оповестен проектобюджетът за следващата година, шефът на Българска народна банка Димитър Радев съобщи пред Българска национална телевизия:

" Има неприятен и добър дълг. Добрият дълг е когато ти взимаш дълг за стратегически вложения, които основават условия да увеличиш икономическия напредък, който от своя страна освен ще върне дълга, а ще генерира спомагателни приходи. Лош е дългът, който ние поемаме през последните години, т.е. да финансираме потреблението ".