Красимир Анев: Дано след тези успехи се инвестира повече в биатлона
Европейският първенец по биатлон на 20 километра Красимир Анев гостува в предаването „ Код Спорт “ по " ТВ+ ". След четири сребърни и четири бронзови медала пристигна време и за златото на топ състезателя ни в един от най-трудните спортове. Анев не обича светлините на прожекторите, само че когато приказва постоянно е забавно.
- Краси, добре пристигнал в „ Код Спорт “! На кое място в сбирката си от оценки поставяш купата европейски първенец?
- Това беше върхът в моята кариера. След като толкоз пъти му убягваше златния орден, в последна сметка се веселя, че този път се случи и съумях да го дочакам.
- Биатлонът е доста тежък спорт и изисква куп сложни качества, само че кое от тях въпреки всичко е решаващо за теб? Кое ти оказа помощ най-вече, с цел да триумфираш в Беларус?
- Конкретно за Беларус стрелбата беше от по-голямо значение, тъй като изискванията бяха доста ветровити и доста от съперниците сбъркаха. Затова стрелбата имаше по-голяма тежест. Въпреки че снегът беше много мек и муден, а всички знаем, че колкото повече се уморяваш по време на дистанцията, толкоз по-трудна е стрелбата. Беше едно сложно съревнование. Радвам се, че съумях да се оправя най-добре.
- Сега почиваш или кроиш проекти за новия сезон? В какво си се прицелил?
- Засега съм се отдал на отмора и чакам да се появи по-голяма жадност за тренировки. Даже не съм си разрешил да отделя време да проучвам сезона, само че съм сигурен, че персоналният ми треньор към този момент работи върху това, а може и да е приключил. Очаквам да ми се обади, да създадем разбор на миналия сезон, да погледнем проектите за в бъдеще и да ги представим на федерацията.
- Обяви, че олимпиадата в Пекин не влиза в твоите проекти, тъй като тогава ще си на 33-34 години. Но някои твои близки другари настояват, че при нов сполучлив сезон, ще промениш желанията си. Така ли е?
- По принцип не виждам чак до олимпиадата. Много пъти споделих, че не мисля, че ще продължа чак до олимпиадата. Тези мои другари доста добре знаят какъв брой си обичам работата и по тази причина мислят по този начин. Но въпреки всичко би трябвало да се преценявам и с други неща. Решението дали ще се откажа не зависи напълно от мен.
- Въпрос на позиция – за някои Пекин 2022 не е чак толкоз далеч…
- Да, нормално по този начин става с нас, зимните спортисти. Още един сезон, още един и най-после олимпийски сезон. Времето ще покаже, да не конкретизираме нещата.
- Коя е обичаната ти отдалеченост?
- Тази, която ми е донесла най-вече триумфи и естествено е самостоятелната дисциплинираност. Но като цяло обичам и другите дисциплини с четири стрелби. Другите две дисциплини са контактни. Стрелбата се прави дружно с съперниците, което носи огромна тръпка от самото съревнование. А пък и основно разгадавам на стрелбата, по тази причина тези дисциплини са ми по-любими.
- Имаше интервал на спад на резултатите в мъжкия биатлон, също и някои конфликтни обстановки, несполучлива олимпиада – може ли да се каже, че през днешния ден турбуленцията към този момент я няма, щом ти донесе европейска купа, а Владимир Илиев орден от международно състезание?
- Да, като цяло в действителност последните два сезона бяха много тежки за нас. В олимпийската година не успяхме да се осъществяваме на самата олимпиада. Но там другите страни са много готови и с много по-големи вложения. За тях олимпиадата е едно извънредно скъпо съревнование, както и за нас, естествено. Това са едни от аргументите да не успеем там. Покрай олимпиадата пропуснахме двата ми медала на европейското състезание. Смятам, че от федерацията не съумяха да го отчетат като някакъв триумф. А това беше единственият триумф тогава. Последните два сезона бяха доста тежки, в това число и този. Хубавото е, че направихме по няколко положителни старта с Владо и ни се падна по този начин, че да са на огромни шампионати.
- Какво би трябвало да се промени в ръководството на федерацията съгласно теб?
- От предходната година се промени част от Управителния съвет. Според мен за положително. Иначе като цяло управлението на федерацията си остава едно и също. Имаме доста пропуски и в логистичен проект, и в учредителен. Смятам, че е по-добре да се вършат по-добри финансови планове за в бъдеще, да знаем кой с какъв брой пари разполага, защо и къде може да ги харчи. За да се ръководят финансите по-добре, тъй като министерството на спорта ни обезпечава финансирането, само че ние би трябвало да бъдем много по-съсредоточени върху подготовката и върху изхарчването на сумите съответно за подготовка.
- На теб стигат ли ти тези средства за подготовка? Достатъчни ли са?
- Почти напълно съм на финансиране от министерството на спорта. Има си разпоредба, съгласно която при завоюван орден от европейско, ти се поставят избрани финансови средства. Винаги от федерацията са ни ограничавали с тази финансова рамка и не сме виждали кой знае какъв брой огромна финансова помощ от федерацията. Но въпреки всичко значимото е да вървим напред.
- А при поява на спонсор какви екстри ще ти даде това в подготовката ви и изобщо в спортния развой?
- Имам възприятието, че ще ме изстреля доста по-напред появяването на един сериозен спонсор. Мога да влагам допълнително ски, а подборът на ски е доста значим за нас. Има и други неща, в които може да се влага – по-добра логистика, по-добро научно и здравно застраховане.
- Смятал ли си какъв брой пари са нужни в действителност, с цел да те изстрелят на по-предните места?
- Не желая да прозвучи по този начин, че отделяните средства от страната са малко за мен. Все отново съумяваме да закърпим обстановката, само че в случай че искаш да имаш триумфи в биатлона, са нужни доста, доста средства. Винаги даваме за образец най-хубавия латвиец. Може би на хората към този момент им става досадно, само че и сравнението сред страните е почти еднообразно, по тази причина сме избрали да даваме за образец биатлонист от Латвия. При него сумите са големи – към 100-120 хиляди евро на година отиват за неговата подготовка, а има и голям екип.
- Според статистиката имаш 15 следващи точни серии при изстрели към целта в спортна конюнктура в интервала 2016-2017 година Как ти се получава?
- Получава се с доста труд, доста пукотевица. Часове, отделени на работа с пушката. Различни извършения, които треньорът ми дава. Самият той си е дефинирал и измислил доста от нещата. Считам, че на мен ми оказват помощ и продължаваме с тях.
- Вярно ли е, че от време на време тренираш бърза пукотевица с военен револвер?
- Това ми е заниманието. Наистина с бойния револвер обичам да изстрелвам доста по-бързо.
- Точен ли си с него?
- Не, нямам този опит. Не мога да кажа, че съм доста по-точен. Там спусъкът е много по-тежък, изисква доста време, пък и не е на ниска цена занимание. Когато имам опция, го упражнявам.
- А какъв брой следващи сполучливи изстрела си правил на подготовка?
- Точно не мога да кажа, само че треньорът ми може да отговори сигурно. Той е огромен статистик, всичко се записва, всяка една подготовка. Доколкото се сещам са 16 следващи стрелби от по пет патрона.
- Кои са най-големите майстори в стрелбата в международния биатлон?
- За мен от мъжете това е Симон Едер – ужасно бърз стрелец. Наистина напоследък точността му малко изневерява, само че той е пример за доста бързо заемане на позиция, доста бързо възпроизвеждане на първи изстрел, а и сред изстрелите всичко при него се случва доста бързо. Понякога даже е непремерен риск съгласно мен толкоз бърза пукотевица. От дамите – Доротея Вирер, резултатите го демонстрират и е страховит стрелец. Между другото, дамите са по-точни от мъжете като %. Не знам за какво. Може би тъй като мъжете повече рискуват.
- Какво става с % на фамозните „ астматици “ в биатлона? Говори се, че половината от международния хайлайф са „ заболели хора “…
- Да, в действителност го крият. На едни от конгресите на интернационалния съюз по биатлон Катя Дафовска беше задала този въпрос, което прави чест. Беше отговорено уклончиво, не беше посочена съответна численост на тези спортисти, а за имена е парадокс да се изнесе информация.
- Имаме информация, че твоята пушка си има име – по този начин ли е или това е някаква смешка?
- В другарски кръг с закачлив звук съм споменавал, че би трябвало да я кръстя по някакъв метод. Избрах името „ Нулина “, което идва от нула. Моите другари знаят какъв брой си обичам оръжията и по какъв начин си ги подкрепям.
- Оправдава ли си името?
- Да, към този момент нямам недоволства. Старая се да обезпечавам нужните грижи. Даже последното нещо, което направих бе да си поръчам и да си закупя самичък нов приклад, в случай че сте забелязали, изрисуван с българското знаме. Това е едно допълнение към цевта, което мисля е справедливо.
- Как наподобява най-тежкият подготвителен ден на Красимир Анев?
- Горе-долу осем часа дневно. Сещам се за един малко по-нестандартен ден, в който карах шест часа колело. Успях да навъртя 200 километра и то безусловно самичък. След това незабавно треньорът ме качи в каяк за час и половина гребане. Накрая заспах в колата. Иначе подготвителният ден стартира рано сутринта. Преди закуска има микро подготовка от един час, по-късно от 9:00 до 12:30- 13:00 часа и следобяд от 16:30 до 19:30-20:00 часа. Като това включва освен физическо натоварване, само че и доста работа с пушката, плуване, фитнес… Тренировъчният развой ни е разнороден и по този начин по-леко понасяме натоварванията.
- Знам, че над осем часа са били само тренировките на Иван Абаджиев…
- Да. И аз съм чел за този популярен човек. Осем часа най-малко са им били натоварванията дневно.
- Защо Белмекен ти е обичано място? Толкова дни на тежки тренировки там, само че очевидно любовта остава…
- Белмекен за мен е съвършеното място за подготовка. Излизаш от хотела и започваш, няма пътешестване, няма губене на организационно време. Няма в близост град, който да те разсейва. Там си безусловно самичък и съсредоточен върху това, което правиш. Относно инфраструктурата за биатлон, има какво да се усъвършенства там, само че считам, че за в бъдеще ще бъде усъвършенствана след тези триумфи.
- Достатъчни ли са трасетата и пистите, на които се подготвяте вие, биатлонистите и алпийците в България? Какви са изискванията у нас и в Алпите?
- Дискутирахме това и на срещата с министъра, че базите за подготовка по биатлон в градовете, където се развива този спорт, са доста под нужното равнище. Имаме доста да работим в тази тенденция, като всичко изисква много финансови средства. Изграждането на стрелбища, на трасета – това са доста огромни пари. А другояче по никакъв метод не можем да съпоставим нашите условия с непознатите. Пистите там са по всички международни стандарти, организират се Световни купи, международни шампионати. Няма база за съпоставяне. За алпийците не знам, само че съгласно мен нашите алпийски курорти са на равнището на австрийските и швейцарските. Дори ми се коства, че има малко боязън в Запада от развиването на нашите курорти. На „ зелените “ мога да им препоръчам да отидат до Австрия, да се качат на глетчера Дахщайн и да видят какъв брой писти има. Да се поразходят по гората и да видят какъв брой дивеч има. Докато си бягаш крос, сърните са към теб и изобщо не ги е боязън. А тук нито задоволително писти имаме, нито задоволително дивеч. Не знам на какво се дължи.
- Видях една твоя фотография въз основата в Белмекен с Кубрат Пулев – другари ли сте?
- Да, към този момент доста години се засичаме на Белмекен. Той е много отворен човек, много контактен. В предишното мнението ми за него беше много по-резервирано, само че когато съумях да го опозная, разбрах, че е страховит човек и мъжага. Преди европейското бяхме горе. Той се готвеше за своя мач. Сприятелихме се доста. Дори съумя да ми вдъхне кураж и да ме надъха в типичния негов жанр: „ Ти си българин, ти можеш! “ Виждаше какъв брой доста се трудя и беше един от първите, които ме поздравиха за европейската купа.
- Може ли да се каже, че има някои фактори, които вършат подготовката на биатлониста по-тежка от тази на останалите спортисти?
- По принцип не съм почитател на сравняването сред спортовете и триумфите на хората. Всеки един спорт е задоволително сложен. По-скоро, в случай че би трябвало да съпоставим нещо е това, което ти остава след спорта. Например съм сигурен, че се трудим доста повече от футболистите и изкарваме доста, доста по-малко финансови средства. Не че се окайвам. В последна сметка това сме си избрали, това ни доставя наслаждение.
- Някакъв различен спорт опитвал ли си като дребен?
- Като дребен започнах с футбол, дружно с всички момчета – мои съученици и деца от квартала. Бях вратар, само че скоро разбрах, че това не е моето предопределение.
- Но пък споделят, че си ценител на футбола. Би ли планувал по какъв начин ще приключи това завързано състезание тази година в елитната ни група?
- Чак ценител не мога да се нарека, тъй като нямам толкоз време да виждам самите мачове. Наистина проследявам какво се случва. Такъв човек съм, че когато не запознат съм нещо, не мога да кажа, че разбирам и да се изявявам като коментатор и критик. Хубаво е, че шампионата е завързано. Надявам се българският футбол да излезе от рецесията, в която се намира и да се радваме на триумфи на националния тим. Първенството е едно, само че за всички българи съгласно мен е по-важно представянето на националния тим.
- Често те виждат на мачове на футболния ЦСКА – от кое място идва тази обич към „ аления “ клуб?
- Още от детството, от компанията и най-много от фамилията. Вече второ потомство цесекари. В тази връзка, естествено, ми се желае ЦСКА да завоюва шампионата.
- Посвети златния си орден от европейското на щерка ти Карина – тя ли е твоето ентусиазъм?
- Да, несъмнено тя е вдъхновението. На европейското състезание през 2017 година съумях да се оправя болен и да завладявам два медала. Тогава знаех, че приятелката ми е бременна и това беше най-големият тласък за мен. Затова се случи това съвсем знамение - колкото да дишах и съумях да печеля медали. Не съм си у дома в огромна част от времето и желая един ден детето ми да разбере, че напъните ми и лишенията, които и тя е търпяла, не са напразни, а в последна сметка е останало нещо след мен и съм си записал името като европейски първенец. Искам когато порасне, да се гордее с мен.
- Хобито ти са бързите коли – с каква най-висока скорост си карал?
- Искате да ми наложат акт от КАТ ли? (смее се) Не пожертвам чак толкоз доста - към 200 км/ч.
- Катя Дафовска е най-успялата ни спортистка в „ белите спортове “, има златен орден от олимпиада, а в този момент е президент на родната федерация по биатлон. В какви връзки сте? По принцип постоянно си прям за нещата, имахте и различия – в този момент по какъв начин е?
- Сега обстановката е добре. Включително и до есента имахме различия. Според мен тя приема нещата доста персонално. Винаги съм твърдял, че дейностите и изявленията ми са ориентирани към развиването освен моето, а като цяло на биатлона. Мисля, че тя го приема доста персонално и си мисли, че имам нещо персонално към нея. Не! Стремя се всичко да бъде в професионален проект. Лошото е, че в България хора като мен, които си разрешават да показват своето мнение, не се котират доста. Защото никой няма потребност от критици и от хора, които имат свое мнение и виждат някои неточности и пропуски.
- Как виждаш бъдещето на биатлона у нас?
- След триумфите тази година се надявам за вбъдеще да се влагат повече пари и най-много повече деца да желаят да се занимават с този спорт, който развива ужасно доста качества. А и е потребен като цяло за децата. Бъдещето? Дано да има пари.
- Голям спорт не се прави без пари.
- За страдание, няма по какъв начин. Призовавам компании, които желаят да бъдат рекламирани, да стартират да влагат в нашия прелестен спорт, тъй като не може единствено министерството на спорта да ни поддържа. Наистина сега имаме спонсори, които ни оказват помощ, само че най-голямата част от финансирането е с помощта на страната.
- Мислиш ли след края на кариерата си да се пробваш като началник в спорта или може би като треньор?
- За началник съгласно мен няма кой да ме предложения и да ме вземе, тъй като в България не вървят хората, които имат лично мнение и не ги е боязън да го показват. Много от моите сътрудници за доста от нещата са на същото мнение като мен, само че си мълчат. Това към този момент е въпрос на персона. По принцип не виждам работата си затворен в кабинет или в офис, би трябвало ми придвижване и динамичност. Не знам дали ще мога да се впиша в такава конюнктура.
- Надяваме се сезон след сезон да имаш още доста триумфи, пък може и да пристигна олимпиадата…
- Жената като ме изгони, ща-не ща ще си продължа към олимпиадата.
- Краси, добре пристигнал в „ Код Спорт “! На кое място в сбирката си от оценки поставяш купата европейски първенец?
- Това беше върхът в моята кариера. След като толкоз пъти му убягваше златния орден, в последна сметка се веселя, че този път се случи и съумях да го дочакам.
- Биатлонът е доста тежък спорт и изисква куп сложни качества, само че кое от тях въпреки всичко е решаващо за теб? Кое ти оказа помощ най-вече, с цел да триумфираш в Беларус?
- Конкретно за Беларус стрелбата беше от по-голямо значение, тъй като изискванията бяха доста ветровити и доста от съперниците сбъркаха. Затова стрелбата имаше по-голяма тежест. Въпреки че снегът беше много мек и муден, а всички знаем, че колкото повече се уморяваш по време на дистанцията, толкоз по-трудна е стрелбата. Беше едно сложно съревнование. Радвам се, че съумях да се оправя най-добре.
- Сега почиваш или кроиш проекти за новия сезон? В какво си се прицелил?
- Засега съм се отдал на отмора и чакам да се появи по-голяма жадност за тренировки. Даже не съм си разрешил да отделя време да проучвам сезона, само че съм сигурен, че персоналният ми треньор към този момент работи върху това, а може и да е приключил. Очаквам да ми се обади, да създадем разбор на миналия сезон, да погледнем проектите за в бъдеще и да ги представим на федерацията.
- Обяви, че олимпиадата в Пекин не влиза в твоите проекти, тъй като тогава ще си на 33-34 години. Но някои твои близки другари настояват, че при нов сполучлив сезон, ще промениш желанията си. Така ли е?
- По принцип не виждам чак до олимпиадата. Много пъти споделих, че не мисля, че ще продължа чак до олимпиадата. Тези мои другари доста добре знаят какъв брой си обичам работата и по тази причина мислят по този начин. Но въпреки всичко би трябвало да се преценявам и с други неща. Решението дали ще се откажа не зависи напълно от мен.
- Въпрос на позиция – за някои Пекин 2022 не е чак толкоз далеч…
- Да, нормално по този начин става с нас, зимните спортисти. Още един сезон, още един и най-после олимпийски сезон. Времето ще покаже, да не конкретизираме нещата.
- Коя е обичаната ти отдалеченост?
- Тази, която ми е донесла най-вече триумфи и естествено е самостоятелната дисциплинираност. Но като цяло обичам и другите дисциплини с четири стрелби. Другите две дисциплини са контактни. Стрелбата се прави дружно с съперниците, което носи огромна тръпка от самото съревнование. А пък и основно разгадавам на стрелбата, по тази причина тези дисциплини са ми по-любими.
- Имаше интервал на спад на резултатите в мъжкия биатлон, също и някои конфликтни обстановки, несполучлива олимпиада – може ли да се каже, че през днешния ден турбуленцията към този момент я няма, щом ти донесе европейска купа, а Владимир Илиев орден от международно състезание?
- Да, като цяло в действителност последните два сезона бяха много тежки за нас. В олимпийската година не успяхме да се осъществяваме на самата олимпиада. Но там другите страни са много готови и с много по-големи вложения. За тях олимпиадата е едно извънредно скъпо съревнование, както и за нас, естествено. Това са едни от аргументите да не успеем там. Покрай олимпиадата пропуснахме двата ми медала на европейското състезание. Смятам, че от федерацията не съумяха да го отчетат като някакъв триумф. А това беше единственият триумф тогава. Последните два сезона бяха доста тежки, в това число и този. Хубавото е, че направихме по няколко положителни старта с Владо и ни се падна по този начин, че да са на огромни шампионати.
- Какво би трябвало да се промени в ръководството на федерацията съгласно теб?
- От предходната година се промени част от Управителния съвет. Според мен за положително. Иначе като цяло управлението на федерацията си остава едно и също. Имаме доста пропуски и в логистичен проект, и в учредителен. Смятам, че е по-добре да се вършат по-добри финансови планове за в бъдеще, да знаем кой с какъв брой пари разполага, защо и къде може да ги харчи. За да се ръководят финансите по-добре, тъй като министерството на спорта ни обезпечава финансирането, само че ние би трябвало да бъдем много по-съсредоточени върху подготовката и върху изхарчването на сумите съответно за подготовка.
- На теб стигат ли ти тези средства за подготовка? Достатъчни ли са?
- Почти напълно съм на финансиране от министерството на спорта. Има си разпоредба, съгласно която при завоюван орден от европейско, ти се поставят избрани финансови средства. Винаги от федерацията са ни ограничавали с тази финансова рамка и не сме виждали кой знае какъв брой огромна финансова помощ от федерацията. Но въпреки всичко значимото е да вървим напред.
- А при поява на спонсор какви екстри ще ти даде това в подготовката ви и изобщо в спортния развой?
- Имам възприятието, че ще ме изстреля доста по-напред появяването на един сериозен спонсор. Мога да влагам допълнително ски, а подборът на ски е доста значим за нас. Има и други неща, в които може да се влага – по-добра логистика, по-добро научно и здравно застраховане.
- Смятал ли си какъв брой пари са нужни в действителност, с цел да те изстрелят на по-предните места?
- Не желая да прозвучи по този начин, че отделяните средства от страната са малко за мен. Все отново съумяваме да закърпим обстановката, само че в случай че искаш да имаш триумфи в биатлона, са нужни доста, доста средства. Винаги даваме за образец най-хубавия латвиец. Може би на хората към този момент им става досадно, само че и сравнението сред страните е почти еднообразно, по тази причина сме избрали да даваме за образец биатлонист от Латвия. При него сумите са големи – към 100-120 хиляди евро на година отиват за неговата подготовка, а има и голям екип.
- Според статистиката имаш 15 следващи точни серии при изстрели към целта в спортна конюнктура в интервала 2016-2017 година Как ти се получава?
- Получава се с доста труд, доста пукотевица. Часове, отделени на работа с пушката. Различни извършения, които треньорът ми дава. Самият той си е дефинирал и измислил доста от нещата. Считам, че на мен ми оказват помощ и продължаваме с тях.
- Вярно ли е, че от време на време тренираш бърза пукотевица с военен револвер?
- Това ми е заниманието. Наистина с бойния револвер обичам да изстрелвам доста по-бързо.
- Точен ли си с него?
- Не, нямам този опит. Не мога да кажа, че съм доста по-точен. Там спусъкът е много по-тежък, изисква доста време, пък и не е на ниска цена занимание. Когато имам опция, го упражнявам.
- А какъв брой следващи сполучливи изстрела си правил на подготовка?
- Точно не мога да кажа, само че треньорът ми може да отговори сигурно. Той е огромен статистик, всичко се записва, всяка една подготовка. Доколкото се сещам са 16 следващи стрелби от по пет патрона.
- Кои са най-големите майстори в стрелбата в международния биатлон?
- За мен от мъжете това е Симон Едер – ужасно бърз стрелец. Наистина напоследък точността му малко изневерява, само че той е пример за доста бързо заемане на позиция, доста бързо възпроизвеждане на първи изстрел, а и сред изстрелите всичко при него се случва доста бързо. Понякога даже е непремерен риск съгласно мен толкоз бърза пукотевица. От дамите – Доротея Вирер, резултатите го демонстрират и е страховит стрелец. Между другото, дамите са по-точни от мъжете като %. Не знам за какво. Може би тъй като мъжете повече рискуват.
- Какво става с % на фамозните „ астматици “ в биатлона? Говори се, че половината от международния хайлайф са „ заболели хора “…
- Да, в действителност го крият. На едни от конгресите на интернационалния съюз по биатлон Катя Дафовска беше задала този въпрос, което прави чест. Беше отговорено уклончиво, не беше посочена съответна численост на тези спортисти, а за имена е парадокс да се изнесе информация.
- Имаме информация, че твоята пушка си има име – по този начин ли е или това е някаква смешка?
- В другарски кръг с закачлив звук съм споменавал, че би трябвало да я кръстя по някакъв метод. Избрах името „ Нулина “, което идва от нула. Моите другари знаят какъв брой си обичам оръжията и по какъв начин си ги подкрепям.
- Оправдава ли си името?
- Да, към този момент нямам недоволства. Старая се да обезпечавам нужните грижи. Даже последното нещо, което направих бе да си поръчам и да си закупя самичък нов приклад, в случай че сте забелязали, изрисуван с българското знаме. Това е едно допълнение към цевта, което мисля е справедливо.
- Как наподобява най-тежкият подготвителен ден на Красимир Анев?
- Горе-долу осем часа дневно. Сещам се за един малко по-нестандартен ден, в който карах шест часа колело. Успях да навъртя 200 километра и то безусловно самичък. След това незабавно треньорът ме качи в каяк за час и половина гребане. Накрая заспах в колата. Иначе подготвителният ден стартира рано сутринта. Преди закуска има микро подготовка от един час, по-късно от 9:00 до 12:30- 13:00 часа и следобяд от 16:30 до 19:30-20:00 часа. Като това включва освен физическо натоварване, само че и доста работа с пушката, плуване, фитнес… Тренировъчният развой ни е разнороден и по този начин по-леко понасяме натоварванията.
- Знам, че над осем часа са били само тренировките на Иван Абаджиев…
- Да. И аз съм чел за този популярен човек. Осем часа най-малко са им били натоварванията дневно.
- Защо Белмекен ти е обичано място? Толкова дни на тежки тренировки там, само че очевидно любовта остава…
- Белмекен за мен е съвършеното място за подготовка. Излизаш от хотела и започваш, няма пътешестване, няма губене на организационно време. Няма в близост град, който да те разсейва. Там си безусловно самичък и съсредоточен върху това, което правиш. Относно инфраструктурата за биатлон, има какво да се усъвършенства там, само че считам, че за в бъдеще ще бъде усъвършенствана след тези триумфи.
- Достатъчни ли са трасетата и пистите, на които се подготвяте вие, биатлонистите и алпийците в България? Какви са изискванията у нас и в Алпите?
- Дискутирахме това и на срещата с министъра, че базите за подготовка по биатлон в градовете, където се развива този спорт, са доста под нужното равнище. Имаме доста да работим в тази тенденция, като всичко изисква много финансови средства. Изграждането на стрелбища, на трасета – това са доста огромни пари. А другояче по никакъв метод не можем да съпоставим нашите условия с непознатите. Пистите там са по всички международни стандарти, организират се Световни купи, международни шампионати. Няма база за съпоставяне. За алпийците не знам, само че съгласно мен нашите алпийски курорти са на равнището на австрийските и швейцарските. Дори ми се коства, че има малко боязън в Запада от развиването на нашите курорти. На „ зелените “ мога да им препоръчам да отидат до Австрия, да се качат на глетчера Дахщайн и да видят какъв брой писти има. Да се поразходят по гората и да видят какъв брой дивеч има. Докато си бягаш крос, сърните са към теб и изобщо не ги е боязън. А тук нито задоволително писти имаме, нито задоволително дивеч. Не знам на какво се дължи.
- Видях една твоя фотография въз основата в Белмекен с Кубрат Пулев – другари ли сте?
- Да, към този момент доста години се засичаме на Белмекен. Той е много отворен човек, много контактен. В предишното мнението ми за него беше много по-резервирано, само че когато съумях да го опозная, разбрах, че е страховит човек и мъжага. Преди европейското бяхме горе. Той се готвеше за своя мач. Сприятелихме се доста. Дори съумя да ми вдъхне кураж и да ме надъха в типичния негов жанр: „ Ти си българин, ти можеш! “ Виждаше какъв брой доста се трудя и беше един от първите, които ме поздравиха за европейската купа.
- Може ли да се каже, че има някои фактори, които вършат подготовката на биатлониста по-тежка от тази на останалите спортисти?
- По принцип не съм почитател на сравняването сред спортовете и триумфите на хората. Всеки един спорт е задоволително сложен. По-скоро, в случай че би трябвало да съпоставим нещо е това, което ти остава след спорта. Например съм сигурен, че се трудим доста повече от футболистите и изкарваме доста, доста по-малко финансови средства. Не че се окайвам. В последна сметка това сме си избрали, това ни доставя наслаждение.
- Някакъв различен спорт опитвал ли си като дребен?
- Като дребен започнах с футбол, дружно с всички момчета – мои съученици и деца от квартала. Бях вратар, само че скоро разбрах, че това не е моето предопределение.
- Но пък споделят, че си ценител на футбола. Би ли планувал по какъв начин ще приключи това завързано състезание тази година в елитната ни група?
- Чак ценител не мога да се нарека, тъй като нямам толкоз време да виждам самите мачове. Наистина проследявам какво се случва. Такъв човек съм, че когато не запознат съм нещо, не мога да кажа, че разбирам и да се изявявам като коментатор и критик. Хубаво е, че шампионата е завързано. Надявам се българският футбол да излезе от рецесията, в която се намира и да се радваме на триумфи на националния тим. Първенството е едно, само че за всички българи съгласно мен е по-важно представянето на националния тим.
- Често те виждат на мачове на футболния ЦСКА – от кое място идва тази обич към „ аления “ клуб?
- Още от детството, от компанията и най-много от фамилията. Вече второ потомство цесекари. В тази връзка, естествено, ми се желае ЦСКА да завоюва шампионата.
- Посвети златния си орден от европейското на щерка ти Карина – тя ли е твоето ентусиазъм?
- Да, несъмнено тя е вдъхновението. На европейското състезание през 2017 година съумях да се оправя болен и да завладявам два медала. Тогава знаех, че приятелката ми е бременна и това беше най-големият тласък за мен. Затова се случи това съвсем знамение - колкото да дишах и съумях да печеля медали. Не съм си у дома в огромна част от времето и желая един ден детето ми да разбере, че напъните ми и лишенията, които и тя е търпяла, не са напразни, а в последна сметка е останало нещо след мен и съм си записал името като европейски първенец. Искам когато порасне, да се гордее с мен.
- Хобито ти са бързите коли – с каква най-висока скорост си карал?
- Искате да ми наложат акт от КАТ ли? (смее се) Не пожертвам чак толкоз доста - към 200 км/ч.
- Катя Дафовска е най-успялата ни спортистка в „ белите спортове “, има златен орден от олимпиада, а в този момент е президент на родната федерация по биатлон. В какви връзки сте? По принцип постоянно си прям за нещата, имахте и различия – в този момент по какъв начин е?
- Сега обстановката е добре. Включително и до есента имахме различия. Според мен тя приема нещата доста персонално. Винаги съм твърдял, че дейностите и изявленията ми са ориентирани към развиването освен моето, а като цяло на биатлона. Мисля, че тя го приема доста персонално и си мисли, че имам нещо персонално към нея. Не! Стремя се всичко да бъде в професионален проект. Лошото е, че в България хора като мен, които си разрешават да показват своето мнение, не се котират доста. Защото никой няма потребност от критици и от хора, които имат свое мнение и виждат някои неточности и пропуски.
- Как виждаш бъдещето на биатлона у нас?
- След триумфите тази година се надявам за вбъдеще да се влагат повече пари и най-много повече деца да желаят да се занимават с този спорт, който развива ужасно доста качества. А и е потребен като цяло за децата. Бъдещето? Дано да има пари.
- Голям спорт не се прави без пари.
- За страдание, няма по какъв начин. Призовавам компании, които желаят да бъдат рекламирани, да стартират да влагат в нашия прелестен спорт, тъй като не може единствено министерството на спорта да ни поддържа. Наистина сега имаме спонсори, които ни оказват помощ, само че най-голямата част от финансирането е с помощта на страната.
- Мислиш ли след края на кариерата си да се пробваш като началник в спорта или може би като треньор?
- За началник съгласно мен няма кой да ме предложения и да ме вземе, тъй като в България не вървят хората, които имат лично мнение и не ги е боязън да го показват. Много от моите сътрудници за доста от нещата са на същото мнение като мен, само че си мълчат. Това към този момент е въпрос на персона. По принцип не виждам работата си затворен в кабинет или в офис, би трябвало ми придвижване и динамичност. Не знам дали ще мога да се впиша в такава конюнктура.
- Надяваме се сезон след сезон да имаш още доста триумфи, пък може и да пристигна олимпиадата…
- Жената като ме изгони, ща-не ща ще си продължа към олимпиадата.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ