ЕП иска България и Румъния да влязат в Шенген и да получат компенсации за отложеното членство
Европейският парламент прикани страните членки на Европейския съюз (ЕС) да одобрят присъединението на България и Румъния към Шенгенското пространство до края на 2023 година Това се споделя в резолюция, призната с огромно болшинство в сряда. Тя съдържа и апел Европейската комисия да обмисли финансови обезщетения за двете страни за загубите, които са претърпели поради отсроченото участие.
Присъединяването на нови страни към Шенген изисква единодушието на страните членки. приемането на България в края на 2022 година, а против участието на Румъния гласоподава единствено Виена.
Европейският парламент към този момент няколко пъти прикани страните членки да одобряват България и Румъния в Шенген. Европейската комисия също от години показва, че двете страни извършват изискванията за участие в пространството за свободно придвижване.
Новата резолюцията на Европейския парламент беше призната с 526 гласа “за ”, 57 гласа “против ” и 42 гласа “въздържал се ”. В нея се акцентира, че България и Румъния са изпълнили условията за участие в Шенген и се показва страдание от решението на Съвета на Европейски Съюз, който се състои от страните членки, да не утвърди участието им.
“Едно по-голямо Шенгенско пространство без граничен надзор би направило Европейски Съюз по-силен ”, написа в резолюцията, представена от пресслужбата на Европейския парламент.
Според евродепутатите фактът, че Румъния и България към момента са отвън зоната за свободно пътешестване, натоварва бизнеса и популацията в обществен и стопански проект. Гражданите на България и Румъния са дискриминирани, защото се сблъскват със забавяния, бюрократични компликации и спомагателни разноски при пътешестване или осъществяване на стопанска активност в чужбина, се показва още в документа.
Резолюцията от сряда приканва Европейската комисия да оцени финансовите загуби, пропуснатите изгоди и екологичните вреди, понесени от Румъния и България от юни 2011 година насам заради “необоснования отвод ” на участие в Шенген. Евродепутатите за пръв път желаят да се проучват опциите двете страни да получат финансова отплата за забавеното участие.
Настоящата обстановка “е инструментализирана от антиевропейска, в това число съветска агитация ”, и “подкопава способността на Европейски Съюз да разпространява своите полезности и положителното ръководство в страни отвън Европейски Съюз ”, се споделя още в резолюцията.
В момента всички страни членки на Европейски Съюз, като се изключи България, Кипър, Ирландия и Румъния, са част от Шенгенското пространство. То включва и страни отвън Европейски Съюз - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Европейската комисия реши, че България и Румъния са подготвени да се причислят към Шенген, а Европейският парламент неведнъж е подкрепял присъединението им.
Присъединяването на нови страни към Шенген изисква единодушието на страните членки. приемането на България в края на 2022 година, а против участието на Румъния гласоподава единствено Виена.
Европейският парламент към този момент няколко пъти прикани страните членки да одобряват България и Румъния в Шенген. Европейската комисия също от години показва, че двете страни извършват изискванията за участие в пространството за свободно придвижване.
Новата резолюцията на Европейския парламент беше призната с 526 гласа “за ”, 57 гласа “против ” и 42 гласа “въздържал се ”. В нея се акцентира, че България и Румъния са изпълнили условията за участие в Шенген и се показва страдание от решението на Съвета на Европейски Съюз, който се състои от страните членки, да не утвърди участието им.
“Едно по-голямо Шенгенско пространство без граничен надзор би направило Европейски Съюз по-силен ”, написа в резолюцията, представена от пресслужбата на Европейския парламент.
Според евродепутатите фактът, че Румъния и България към момента са отвън зоната за свободно пътешестване, натоварва бизнеса и популацията в обществен и стопански проект. Гражданите на България и Румъния са дискриминирани, защото се сблъскват със забавяния, бюрократични компликации и спомагателни разноски при пътешестване или осъществяване на стопанска активност в чужбина, се показва още в документа.
Резолюцията от сряда приканва Европейската комисия да оцени финансовите загуби, пропуснатите изгоди и екологичните вреди, понесени от Румъния и България от юни 2011 година насам заради “необоснования отвод ” на участие в Шенген. Евродепутатите за пръв път желаят да се проучват опциите двете страни да получат финансова отплата за забавеното участие.
Настоящата обстановка “е инструментализирана от антиевропейска, в това число съветска агитация ”, и “подкопава способността на Европейски Съюз да разпространява своите полезности и положителното ръководство в страни отвън Европейски Съюз ”, се споделя още в резолюцията.
В момента всички страни членки на Европейски Съюз, като се изключи България, Кипър, Ирландия и Румъния, са част от Шенгенското пространство. То включва и страни отвън Европейски Съюз - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Европейската комисия реши, че България и Румъния са подготвени да се причислят към Шенген, а Европейският парламент неведнъж е подкрепял присъединението им.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ