Българският бизнес няма нито един мащабен проект по плана Юнкер
Европейският фонд за стратегически вложения (ЕФСИ), или така наречен проект " Юнкер ", беше повишен с спомагателни 500 милиарда евро, с цел да може посредством тях да притегли повече планове. Планът ще работи до 2020 година, реши Европейският парламент.
Новите планове би трябвало да предизвикват основаването на работни места, изключително за младежите. Те би трябвало да са потребни и за растежа на съответната стопанска система, като могат да са в сферите на енергетиката, околната среда, климата, опазването на здравето и така нататък Това е късмет и за страната ни, която досега е " усвоявала " само заеми.
" Вече бяха мобилизирани 250 милиарда евро, а 40 000 дребни и междинни предприятия получиха поддръжка ", сподели докладчикът от комисията по бюджетите Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП). Той акцентира, че " нищо не става автоматизирано ". " За да получи избран план спомагателна поддръжка, би трябвало да забележим действителни резултати ", съобщи той. Българският евродепутат Ева Паунова пък разяснява, че даже скептиците са наясно, че проектът " Юнкер " работи. " Например, за година и половина българските планове са спечелили 360 милиона евро съфинансиране от ЕФСИ. С спомагателните частни вложения общата им стойност ще стигне 1.5 милиарда евро, което е 3% от Брутният вътрешен продукт за 2017 година ", съобщи тя.
Всъщност досега България няма искане за нито един огромен план по проекта. Интересът е бил единствено за евтини фирмени заеми за към 1.4 милиарда лева Сега увеличението на " бюджета " на проекта ще даде спомагателен късмет на българския бизнес да кандидатства за финансиране. А сполучливи образци има - гръцка компания получи към 30 млн. евро за иновация, обвързвана с месопроизводството, при която замествала животинската лой в продуктите със зехтин. Френска община пък взе 100 млн. евро за саниране на жилища, а Англия получи " да " за план на стойност близо 500 млн. евро, с цел да инсталира " умни " уреди за доклад на тока, водата и газа за бита, написа " Сега ".
Обобщението досега демонстрира, че над 90% от парите по проекта " Юнкер " за инфраструктурни планове са били усвоени от богатите страни от Западна Европа. Останалите - от Централна и Източна Европа, които имат най-голяма потребност от сходен жанр вложения, са съумели да привлекат единствено 8% от ресурса. Основната част от парите е била ориентирана към енергийни планове. На този бранш се пада съвсем половината (46%) от финансирането от проекта.
Редактор: Деница Райкова
Новите планове би трябвало да предизвикват основаването на работни места, изключително за младежите. Те би трябвало да са потребни и за растежа на съответната стопанска система, като могат да са в сферите на енергетиката, околната среда, климата, опазването на здравето и така нататък Това е късмет и за страната ни, която досега е " усвоявала " само заеми.
" Вече бяха мобилизирани 250 милиарда евро, а 40 000 дребни и междинни предприятия получиха поддръжка ", сподели докладчикът от комисията по бюджетите Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП). Той акцентира, че " нищо не става автоматизирано ". " За да получи избран план спомагателна поддръжка, би трябвало да забележим действителни резултати ", съобщи той. Българският евродепутат Ева Паунова пък разяснява, че даже скептиците са наясно, че проектът " Юнкер " работи. " Например, за година и половина българските планове са спечелили 360 милиона евро съфинансиране от ЕФСИ. С спомагателните частни вложения общата им стойност ще стигне 1.5 милиарда евро, което е 3% от Брутният вътрешен продукт за 2017 година ", съобщи тя.
Всъщност досега България няма искане за нито един огромен план по проекта. Интересът е бил единствено за евтини фирмени заеми за към 1.4 милиарда лева Сега увеличението на " бюджета " на проекта ще даде спомагателен късмет на българския бизнес да кандидатства за финансиране. А сполучливи образци има - гръцка компания получи към 30 млн. евро за иновация, обвързвана с месопроизводството, при която замествала животинската лой в продуктите със зехтин. Френска община пък взе 100 млн. евро за саниране на жилища, а Англия получи " да " за план на стойност близо 500 млн. евро, с цел да инсталира " умни " уреди за доклад на тока, водата и газа за бита, написа " Сега ".
Обобщението досега демонстрира, че над 90% от парите по проекта " Юнкер " за инфраструктурни планове са били усвоени от богатите страни от Западна Европа. Останалите - от Централна и Източна Европа, които имат най-голяма потребност от сходен жанр вложения, са съумели да привлекат единствено 8% от ресурса. Основната част от парите е била ориентирана към енергийни планове. На този бранш се пада съвсем половината (46%) от финансирането от проекта.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ