Европейските лидери се разбраха за санкциите срещу Русия, но не и за гаранциите за Украйна
Европейските съдружници на Украйна, събрали се през днешния ден в Париж, единомислещо се оповестиха срещу каквото и да било унищожаване на глобите, наложени на Русия. Франция и Обединеното кралство показаха подготвеност да разположат войски в Украйна като „ гаранция за сигурност “, предадоха Агенция Франс Прес и Българска телеграфна агенция.
В тази връзка френско-британска задача ще замине „ в идващите дни за Украйна “, разгласи френският президент Еманюел Макрон. Париж и Лондон към този момент са водещите страни в мобилизацията в поддръжка на страната, която бе нападната от Русия доскоро повече от три години.
Тази задача ще би трябвало също по този начин да приготви „ какъв ще бъде форматът на украинската войска “, която остава главната „ гаранция за сигурност “ на Киев, посочи Макрон след срещата, в която участваха към 30 страни.
По икономическата тематика страните, подкрепящи Украйна, „ единомислещо взеха решение “, че глобите против Москва не трябва да се анулират, макар че Вашингтон обмисля подобен ход, увери френският президент.
„ Има консенсус, че в този момент не е моментът за повдигане на глобите “, съобщи изрично английският министър председател Киър Стармър. „ Напротив, обсъдихме по какъв начин да ги засилим “, добави той, като изрази удовлетворение, че Европа се „ активизира “ за мира в Украйна „ в невъобразим мащаб от десетилетия “.
" Ние ще бъдем в подготвеност да приведем в деяние спокойно съглашение когато неговият тип бъде обяснен и ще работим дружно, с цел да подсигуряваме сигурността на Украйна, тъй че да може да се отбранява и възпира (атаки) в бъдеще ", съобщи Стармър на конференция в Париж след срещата с украинския президент Володимир Зеленски и други водачи от така наречен коалиция на искащите.
Те се събраха във френската столица, с цел да обсъдят по какъв начин да бъде засилена позицията на Киев преди идни мирни договаряния и каква роля може да играе обединението, в случай че бъде реализирано спокойно съглашение с Русия, отбелязва Ройтерс.
„ Би било груба неточност да бъдат отстранени “, съобщи на собствен ред немският канцлер Олаф Шолц. „ Това няма никакъв смисъл, до момента в който мирът не бъде действително възобновен, а за жалост, сме към момента надалеч от това. “
Докато Русия от няколко седмици води диалози с Вашингтон, който непременно желае помирение в Украйна, участниците в срещата в Париж демонстрираха огромно съмнение, показва Агенция Франс Прес. Подобно на украинския президент Володимир Зеленски, който съобщи, че Русия не желае „ никакъв тип мир “, а се пробва да протака договарянията, с цел да заграби повече украинска земя..
„ Украйна имаше смелостта да одобри абсолютно помирение. Нямаше никакъв съветски отговор, а единствено нови условия (поставени от Москва) и засилени удари “ против Украйна, заключи Макрон, критикувайки тактиката на Кремъл: „ Да се преструва, че ще стартира договаряния, с цел да обезкуражи съперника, и в това време да ускорява офанзивите “, сподели той.
Под натиска на Съединени американски щати Киев одобри на 11 март 30-дневно преустановяване на бойните дейности. Във вторник, след диалози с посредничеството на Вашингтон в Саудитска Арабия, беше оповестено съглашение, при избрани условия, за отчасти прекъсване на огъня в Черно море и мораториум върху ударите против енергийни обекти. Москва изиска и унищожаване на рестриктивните мерки върху износа на съветски селскостопански артикули – концепция, която се поддържа от Белия дом.
Целта на срещата в Париж беше да се съобщи позицията на Украйна и нейните поддръжници, до момента в който Русия и Съединени американски щати водят директни диалози, както и „ да се завършват “ „ гаранциите за сигурност “ за Украйна при положение на възможен мир.
Въпреки единодушието за глобите европейските съдружници на Украйна не реализираха единодушие по предлагането за разполагане на задгранични въоръжени сили в страната, които да подсигуряват използването на вероятно спокойно съглашение и единствено някои от тях желаят да вземат участие, съобщи АП.
Френско-британското предложение за разполагане на европейски контингенти в Украйна „ не среща цялостно единогласие “, призна френският президент, само че даде обещание, че при положение на мир ще има „ сили за гарантиране на сигурността “ от няколко европейски страни, като това няма да отслаби източния фланг на НАТО.
Тези войски „ нямат за цел да бъдат мироопазващи сили, да бъдат ситуирани по линията на прикосновение или да заменят украинските войски “, акцентира Макрон. Те ще бъдат изпратени на „ някои стратегически места, авансово контрактувани с украинците “, и ще имат „ възпиращ темперамент “, посочи той.
Говорителката на Министерството на външните работи на Русия Мария Захарова упрекна Франция и Англия през днешния ден, че изготвят проекти за " военна интервенция в Украйна " под прикритието на мироопазваща задача. Тя предизвести, че такава намеса може да докара до директен боен конфликт сред Русия и НАТО, съобщи ТАСС.
Срещата на „ обединението на искащите “, както я назова Еманюел Макрон, продължи повече от три часа в Елисейския замък.
Сред водачите на страни от Европейски Съюз и/или НАТО, които участваха, бяха италианският министър председател Джорджа Мелони, полският министър-председател Доналд Туск, българският министър председател Росен Желязков, както и вицепрезидентът на Турция Джевдет Йълмаз.
България предлага да бъде образуван многонационален морски координационен център за обезпечаване сигурността на корабоплаването в западната част на Черно море и да бъде хазаин на този център, заяви държавният пресцентър.
„ Целта е да бъдат открити насоки за корабоплаването и да се реализират действия по мониторинг - по въздух и по вода, както на сериозната инфраструктура, по този начин и на всички евентуални враждебни дейности в територията на Черно море “, съобщи министър председателят Желязков след присъединяване си в срещата. По думите му възобновяване на комерсиалното мореплаване е извънредно значимо, тъй като визира освен граничещите страни, само че и напълно стокооборота в посока Изток – Запад.
Форумът се организира след поредност от политически и военни срещи, проведени от средата на февруари от Париж и Лондон, редом с договарянията, водени от администрацията на Тръмп с Киев, от една страна, и с Москва, от друга.
Европейските водачи препотвърдиха дълготрайната си поддръжка за Украйна, само че не реализираха необикновен прогрес по въпроса каква роля може да изиграят при даването на гаранции за сигурност, в случай че бъде подписано съглашение за мир с Москва, уточни Ройтерс.
Третата среща на " обединението на искащите " отразява възходящото безпокойствие измежду европейците, че Съединени американски щати към този момент не са опора за Украйна в тригодишната война с Русия. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който встъпи в служба на 20 януари, сподели, че желае да контракти бърз завършек на войната. Но серията от двустранни договаряния сред Съединени американски щати и воюващите страни още не е довела до доста понижаване на военните дейности, добавя организацията.
