Гренландия – с територия от над 2 милиона километра, това

Гренландия – с територия от над 2 милиона километра, това е най-големият остров в света. Слабо обитаем, затрупан с дебела ледена завивка и все по-често споменаван в диалозите за бъдещето на световната сигурност.

Гренландия е самостоятелна територия в границите на Дания. Тя има личен парламент и държавно управление, само че външната политика и защитата остават в ръцете на Копенхаген.

Топенето на ледовете прави района на Арктика по-достъпен – за мореплаване и за рандеман на естествени запаси, в това число редкоземни детайли, основни за актуалните технологии.

Преди две седмици в „ Роуминг “ по bTV световноизвестният геополитически анализатор Тим Маршъл обобщи:

„ Най-краткият маршрут за съветските подводници към източното крайбрежие на Съединените щати минава под арктическата ледена шапка, под Гренландия – място, където можеш да се укриеш. Най-кратките траектории за съветските ракети също минават над Гренландия “.

Още през 2019 година Доналд Тръмп провокира интернационална реакция с концепцията, че Съединените щати биха могли да купят Гренландия – тематика, към която той се върна и след второто си влизане в Белия дом.

Но по какъв начин наподобява всичко това от Гренландия? Ексклузивно в предаването „ 120 минути “ приказва министърът на естествените запаси Наая Натанаилсен.

– Госпожо министър, благодаря, че приехте поканата ни.

- Благодаря за поканата.

– Какво е времето сега при вас?

- Малко по-топло от нормалното. В Гренландия сме изправени пред климатична рецесия и зимите стават все по-топли.

– Което означава… минус пет?

В момента е плюс три. Не е зле. Свикнали сме на доста по-студено.

– Как живеят хората в Гренландия? Много от нас в никакъв случай не са били там. Как бихте описали страната – освен като представител на държавното управление, само че и като жител?

- Мисля, че живеем напълно елементарен живот, сходно на доста други места. Ставаме заран, вървим на учебно заведение, на работа, прибираме се, вечеряме със фамилиите си, спортуваме, имаме разнообразни занимания в свободното време. Разбира се, ние сме в Гренландия, тъй че тук свободното време значи да си измежду природата – корабоплаване, ски, такива неща. Но отвън това – животът ни е изцяло естествен.

– Как бихте описали доста в резюме стандарта на живот? По-близо ли е до Дания, или до Съединени американски щати? Особено като имаме поради, че скандинавските страни постоянно се свързват с по-висок стандарт.

- Ние нямаме същите обществени стандарти като скандинавските страни в Европа. В Гренландия има доста неравноправие и има фамилии, които не разполагат с доста средства. Средният приход не е висок. Бих споделила, че сме някъде по средата – може би по-близо до междинното за Съединени американски щати, само че надалеч от скандинавските страни. Освен това живеем доста по-различно, тъй като сме извънредно отдалечени. Ежедневието ни не наподобява на това в доста елементи на Европа.

На доста места няма кафенета, няма къде просто да излезеш и да харчиш пари. Затова и хората подреждат целите си по друг метод. Преките съпоставения са сложни. Но факт е, че доста хора тук живеят непретенциозно, тъй като не разполагат с доста средства. Живот, който в доста връзки е по-малко ръководен от упования – в случай че мога по този начин да се изразя – и повече воден от времето, природата и други полезности.

– А по какъв начин стоят нещата със опазването на здравето и образованието? Те държавно финансирани ли са?

- Да. Имаме безвъзмезден достъп както до опазване на здравето, по този начин и до обучение. Гренландските деца учат 10 години в учебно заведение, след което могат да продължат в по-висока степен на обучение – и то също е гратис. Университетското обучение също е гратис. Професионалното образование също е гратис, тъй че в това отношение има огромна сигурност. Здравеопазването също е гратис и като цяло е на относително високо равнище спрямо доста други места по света. Но отдалечеността си споделя думата – на доста места има дефицит на лекари и медицински сестри. Така че достъпът до здравни услуги не е постоянен. Има обитаеми места, където съвсем няма медицински личен състав.

– Задавам всички тези въпроси, тъй като се запитвам: може ли Гренландия да бъде „ купена “? Могат ли гренландците да бъдат изкушени да се причислят към друга страна?

- Разбирам за какво задавате този въпрос. Но за нас, гренландците, самата концепция е отблъскваща. Не можеш да купиш хора – даже хора, които не разполагат с доста. Какво би било нужно, с цел да не сте българи? Или американците – да не са американци? Това не е въпрос на пари. Това е въпрос на горделивост от културата, от наследството, от страната ти. И ние имаме това в доста огромна степен. Самата концепция, че можеш да сложиш ценови етикет на сходно нещо, е нещо, което изрично не одобряваме.

– Смятате ли гренландците за горделив народ?

- Да, доста горделив. Оцелявали сме епохи наред в Арктика, в далечния Север. Грижили сме се за всекидневието си и сме го правили, мисля, сносно. Имаме народна власт. Въпреки че сме били някогашна колония, през днешния ден разполагаме със мощни демократични институции. Хората – даже при по-ниско просветително ниво – работят, изкарват прехраната си, намират решения. Затова мисля, че сме горди и работещи хора, доста изобретателни в това да накараме нещата да се случват. И изпитваме мощна горделивост от културата си.

– Когато Доналд Тръмп преди година, в речта си при встъпването в служба, сподели, че желае да купи Гренландия, каква беше вашата реакция? Изненада ли ви?

- Може би не бяхме сюрпризирани, тъй като знаем, че Съединените щати имат дълготраен интерес към Гренландия. Това не е нещо ново. Този интерес съществува от стотици години. В този смисъл – самият интерес не е изненада. Изненадващ беше методът, по който тематиката беше сложена. Защото ние не сме за обмен. Ние не сме нещо, което може да бъде купено. Ние не сме стока. Ние сме хора.

– Преди седмица в Давос Тръмп сподели, че след Втората международна война Съединените щати са „ върнали “ Гренландия на Дания, като добави, че това е било „ неуместно “. Исторически е ясно, че в нито един миг Гренландия не е била прехвърляна на друга страна. Как реагирахте на сходно изказване?

- Ние се опитваме да стоим настрани от сходни спекулации в медиите и от крайни изявления, и да се фокусираме върху това по какъв начин действително да накараме нещата да работят. Ние сме хора, които желаят разговор и успокоение. Не се опитваме да изпадаме в суматоха, в случай че мога по този начин да се изразя. Разбира се, ние не сме нещо, което може да се купува и продава. И да – по време на Втората международна война бяхме признателни за американското наличие. Те направиха доста положително в интервал, който беше извънредно сложен за доста хора в Европа и в Съединените щати. За това – благодарим. Но оттова не следва, че можем да бъдем продавани като дреха или като парче месо.

– Как вървят договарянията сега, госпожо министър?

- Това ще оставя на работната група на високо ниво. Те водят диалозите. Ние сме доста удовлетворени, че разговорът върви. И мисля, че е значимо те да имат спокойствието и тишината, нужни, с цел да водят тези диалози.

– Разбирам изцяло. В медиите сега постоянно се разискват два съществени аргумента, свързани с Гренландия. Първият е стратегическото ѝ геополитическо състояние. Гренландия е на значими морски пътища, по нея минава и най-кратката траектория за ракети сред Русия и Съединените щати. А вторият мотив, несъмнено, е икономическият. Чувствате ли се застрашени от Русия или Китай през последните години?

- Не, не се усещаме застрашени от Русия или от Китай. Осъзнаваме, че и двете страни имат интерес към Арктика. Затова, несъмнено, в границите на западния съюз би трябвало да сме наясно с това и да вземаме ограничения, с цел да сме сигурни и в бъдеще. Към момента обаче не виждаме военна опасност. Затова би трябвало да намерим баланс – да сме бдителни, да сме готови, само че да не реагираме на опасност, която сега не съществува. В същото време би трябвало да мислим за бъдещето и да сме по-добре готови. В Гренландия нямаме възражения против повече наблюдаване в Арктика, да вземем за пример. За нас това може да има двойна изгода. То може да бъде потребно и за локалните общности – с повече информация за протичащото се по нашите брегове и в района като цяло. Опитваме се да извлечем най-хубавото и от двете страни. Но не желаеме да нажежаваме реториката, когато няма непосредствена опасност.

– А вторият мотив, несъмнено, са големите минерални запаси на Гренландия. Това е вашият сектор, госпожо министър. Какво има под леда?

- Имаме доста запаси под леда, само че имаме и доста, които са налични и отвън ледената завивка. Опитваме се да ги създаваме там, където е допустимо. Но минната промишленост е доста характерен бранш. Това е дълготраен развой. Средно лишава към 16 години, с цел да бъде създаден един минен обект. Изисква големи вложения. Това е финансово интензивна, механически комплицирана активност, която изисква висока експертиза. Не е лесна сфера за нахлуване. Освен това не всички залежи са стопански рентабилни. Рискът е висок, хоризонтът е дълготраен, вложенията – съществени. Ние желаеме да работим с сътрудници, които споделят нашите полезности. Ние сме отворена стопанска система. Но минното дело не е бързо решение на какъвто и да е проблем. Това е сложен път.

– Какво очаквате от Европа и от страни членки като България – като реакция и позиция по този въпрос в връзките със Съединените щати?

- Смятам, че сега Европа се нарежда доста добре. В Гренландия сме извънредно признателни за поддръжката, която получихме от европейските ни сътрудници. Тя беше освен окуражаваща, само че и стратегически рационална. 

Ние към този момент работим тясно с Европейския съюз в доста области – обучение, развиване, минно дело, научни проучвания, риболовство и други. Имаме дългогодишни връзки с Европейски Съюз. Очаквам да ги надградим през идващите години. Виждаме към този момент и в идните бюджетни полемики, че Европейският съюз желае да насочи повече вложения към Гренландия. Очакваме това с интерес и се надяваме разговорът и партньорството да се задълбочат.

– И най-после, с цел да сме изцяло ясни: в случай че, условно казано, доста авторитетен вложител в недвижими парцели пристигна в Гренландия и предложи, да вземем за пример, по един милион на човек за земята му – бихте ли приели?

- Не. Ние не сме за обмен. Ние освен сме горделив народ, само че когато си бил колония – а мисля, че доста хора във вашата страна могат да се припознаят в чувството да бъдеш заплашен от по-голяма мощ – това не е единствено въпрос на горделивост. Това е и гледище за правото ти да съществуваш по свои лични правила, даже когато си дребен. И мисля, че е значимо да отстояваме това. И не съм срещнала нито един гренландец, който да е бил изкушен от парите.