Провериха теорията на Айнщайн отвъд Млечния път
Европейската южна обсерватория (ESO) извърши най-точната досега инспекция на общата доктрина на относителността на Айнщайн в огромни астрономически мащаби – отвън рамките на нашата вселена Млечния път.
Съгласно теорията на относителността на Айнщайн, телата деформират пространството-време към себе си, което води до деформиране на траекторията на светлината. Това събитие се назовава гравитационна леща, само че резултатът може да се следи единствено при доста огромни обекти.
Теорията на относителността е проверявана неведнъж с доста висока акуратност в границите на разнообразни проучвателен планове. Но до момента сходни проучвания се правиха в мащабите на Слънчевата система или до звезди от центъра на Млечния път. За първи път учените отиват оттатък нашата вселена.
За задачите на проучването е определена близката вселена ESO 325-G004, ситуирана на 450 милиона светлинни години от Земята. Наблюденията са осъществявани благодарение на орбиталния телескоп Хабъл и инструмента MUSE, инсталиран на „ доста огромния телескоп “ (VLT) на ESO, написа technews.bg.
Светлината от отдалечена вселена се изкривява от гравитационните резултати на по-близка вселена, която работи като леща и прави отдалечения източник да наподобява килнат (източник: ALMA (ESO/NRAO/NAOJ), L. Calçada (ESO), Y. Hezaveh et al.)
Галактиката ESO 325-G004 работи като мощна гравитационна леща – тя изкривява светлината, идваща от разположената зад нея далечна вселена. В хода на проучванията учените са съумели да измерят степента на деформиране на светлинните лъчи, а затова – и на пространството-време.
Сравнението на масата на галактиката ESO 325-G004 с кривината на пространството към нея демонстрира, че силите на гравитацията работят в тъкмо сходство с предсказанията на общата доктрина на относителността, заключават учените от ESO./ Трафик Нюз
Съгласно теорията на относителността на Айнщайн, телата деформират пространството-време към себе си, което води до деформиране на траекторията на светлината. Това събитие се назовава гравитационна леща, само че резултатът може да се следи единствено при доста огромни обекти.
Теорията на относителността е проверявана неведнъж с доста висока акуратност в границите на разнообразни проучвателен планове. Но до момента сходни проучвания се правиха в мащабите на Слънчевата система или до звезди от центъра на Млечния път. За първи път учените отиват оттатък нашата вселена.
За задачите на проучването е определена близката вселена ESO 325-G004, ситуирана на 450 милиона светлинни години от Земята. Наблюденията са осъществявани благодарение на орбиталния телескоп Хабъл и инструмента MUSE, инсталиран на „ доста огромния телескоп “ (VLT) на ESO, написа technews.bg.
Светлината от отдалечена вселена се изкривява от гравитационните резултати на по-близка вселена, която работи като леща и прави отдалечения източник да наподобява килнат (източник: ALMA (ESO/NRAO/NAOJ), L. Calçada (ESO), Y. Hezaveh et al.)
Галактиката ESO 325-G004 работи като мощна гравитационна леща – тя изкривява светлината, идваща от разположената зад нея далечна вселена. В хода на проучванията учените са съумели да измерят степента на деформиране на светлинните лъчи, а затова – и на пространството-време.
Сравнението на масата на галактиката ESO 325-G004 с кривината на пространството към нея демонстрира, че силите на гравитацията работят в тъкмо сходство с предсказанията на общата доктрина на относителността, заключават учените от ESO./ Трафик Нюз
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ