Европейската сонда за проучване на Слънцето SolO започва работа
Европейската сонда за изследване на Слънцето (SolO), прави първото си близко прехвръкване към Слънцето, преминавайки на разстояние малко над 77 милиона км от него.
Сондата SolO започва през февруари и е на задача да разбере какво движи динамичното държание на нашата звезда. Близкото прехвръкване към Слънчето, известно като перихелион, слага сондата сред орбитите на Венера и Меркурий.
В идващите години SolO ще се приближи още, като доближи до 43 милиона км от Слънцето. До през днешния ден, единствено пет други задачи са се потопили по-дълбоко във вътрешната Слънчева система: Mariner 10, Helios 1 & 2, Messenger и Parker Solar Probe.
Земята обикаля по орбита на разстояние от приблизително 149 милиона км от Слънцето.
SolO е транспортен съд на Европейската галактическа организация (ESA), който беше съединен във Англия от аерокосмическата компания Airbus. Изминаха четирите месеца от стартирането на сондата, през което време тя мина редица етапи на инспекция. Инженерите ревизираха всички системи на сондата и вкараха в употреба нейните 10 научни инструмента.
Рутинните интервенции за цялостния набор от бордови опити ще се задейства след една година, само че магнитометърът на SolO- MAG, е подготвен и към този момент работи.
Позициониран в задната част на галактическия транспортен съд, MAG усеща магнитните полета, вградени в слънчевия вятър – потокът от заредени частици, идващи от Слънцето.
Инструментът улавя разстройства вследствие на огромни детонации на звездата, или изхвърляне на коронална маса – в допълнение към ежедневните талази и турбуленции, които наблюдават структурата напразно.
„ Включихме се на 24 февруари – към този момент имаме над 2 милиарда вектори на магнитното поле на Земята. Имаме работещ теоретичен екип, който проучва данните “, споделя проф. Тим Хорбъри, основен откривател на MAG в Imperial College London.
Една от аргументите инструментът на английската група да се включи толкоз рано беше, да стартира да характеризира объркващите магнитни полета, генерирани от електрониката в останалата част на галактическия транспортен съд. Този сигнал е слаб, само че би трябвало да се изключи от измерванията на Слънцето, с цел да се обяснят детайлите в данните вярно.
Ранният старт също даде шанса на екипа в Лондон да направи по едно и също време изследване с магнитометровия инструмент на задачата на ESA, BepiColombo. Тази сонда е на път за Меркурий. Поради това двете задачи бяха в положение да създадат някои паралелни изследвания на слънчевия вятър в релативно непосредствена непосредственост една до друга.
Подобно беше и съдействието с американската слънчева сонда Parker – само че при доста по-голямо разстояние от нея. Тази задача на Съединени американски щати е към този момент в развой на осъществяване на някои доста дълбоки гмуркания около Слънцето (на 7 юни мина единствено на 19 милиона км от звездата).
„ Вече сме единствено един от галактическите кораби, които изследват Слънцето “, споделя проф. Хорбъри пред BBC News.
Следващото огромно събитие за SolO е облитането на Венера, което ще бъде извършено, тъй че да помогне да се ръководи спиралата на сондата към Слънцето. Това ще се случи в края на декември и трасето на сондата ще мине на към 500 000 км над повърхността на Венера.
Пълната научна активност на задачата би трябвало да стартира през 2021 година, когато всички 10 инструмента на SolO, ще стартират постоянни наблюдения.
„ Бях толкоз нервозен, когато стартирахме “, сподели проф. Хорбъри. „ Предполагам, че колкото повече знаете за даден план, толкоз повече знаете за нещата, които могат да се объркат. Но Solar Orbiter е там, той работи и ще има приказен триумф. “
