Защо България е най-старата държава в Европа
Eвропейската политическа мисъл следи доста деликатно образеца на България, която първа построява след 632 година една унитарна страна на един народ. Тази страна умира през 1018 година. Което съгласно някои представители на западната мисъл е удостоверение, че националните страни нямат място на територията на Европа. Възкресението й обаче през 1185 година, бързият й подем и превръщането й още веднъж в районна мощ, кара западноевропейската политическа мисъл „ да се замисли “ по въпроса, и стартира, изключително след Френската гражданска война, да построява национални страни.
На церемонията по тържественото разкриване на българското председателство на Европейски Съюз, ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск сподели нещо, което погали слуха на доста българи с изявлението си, че България е най-старата страна в Европа и че нейната войска не е изгубила в борба нито едно свое бойно знаме. Много другари ми се обадиха, свързаха се с мен и през интернет, с шеговития въпрос: „ по кое време съумя да влезеш под кожата на Доналд Туск “, знаейки, че тези две истини аз ги популяризирам изключително интензивно, а и освен аз, в общественото пространство.
Това не са „ дивотии “, Доналд Туск е споделил истината. Вярно, някои хора репликират, че въпреки всичко преди България е имало Римска империя. Да, това е правилно, само че Доналд Туск и историците с които се е посъветвал (които са западноевропейски или полски), имат поради, че България е първата национална страна в Европа и по чийто път, доста по-късно, чак през ХV век, потеглят всички други европейски страни. За какво става дума: Идеята че България е най-старата страна в Европа не идва от български, а от западноевропейски историци. Още през 1975 година именитият британски медиевист (специалист по средновековна история) Робърт Браунинг написа фундаменталната книга „ България и Византия, сравнителни паралели “, в която споделя, че в дуела сред тези две страни са се откроили две разнообразни концепции за уредбата на страната и обществото. Византия, която апропо назовава себе си Римска империя, (името Византия е обещано от историците през последните 200-300 години, по най-старото име на столицата й, Константинопол – Византион), пази по този начин наречената „ универсална концепция “. Която произтича от християнската вяра, а точно „ Едно е Божието царство на небето, значи една и би трябвало да бъде проекцията му на Земята “.
Византия потегля по този път – публично тя е Римска империя и проекция на Божието царство на Земята. Западът потегля по същия път. Вождът на немското племе франки Карл Велики, откакто покорява и уголемява територията на дребното си кралство върху съвсем цяла Западна Европа, не се афишира за немски император. А драпа и съумява, къде с дарове, къде с малко принуждение, да накара Папата да го короняса за император на… Римската империя. Която получава от историците името „ Свещена Римска империя “, точно, с цел да я разграничават от Византия. Тази концепция се оказва много устойчива и империята на Карл Велики, въпреки че след гибелта му се разделя на три кралства, всичките са обединени от фигурата на свещения римски император. Тази империя, съгласно някои, съществува на книга до 1648 година, когато с Вестфалския мир й се поставя край. Защото пречи на народите в Западна Европа да построяват свои национални страни. А европейската политическа мисъл следи доста деликатно образеца на България, която първа построява след 632 година една унитарна страна на един народ. Тази страна умира през 1018 година. Което съгласно някои представители на западната мисъл е удостоверение, че националните страни нямат място на територията на Европа. Възкресението й обаче, през 1185 година, бързият й подем и превръщането й още веднъж в районна мощ, кара западноевропейската политическа мисъл „ да се замисли “ по въпроса и стартира, изключително след Френската гражданска война да построява национални страни. Този развой е непрекъснат, като огромна част от тях се появяват дружно с нашето наново възкресение във втората половина на ХІХ век. Германия е обединена от Бисмарк в една страна, въз основата на близо 300 немски „ страни “, съществуващи дотогава, чак през 1871 година след Френско-пруската война. Италия също е обединена през този интервал, отново върху основата на десетки италиански „ страни “ като Флоренция, Генуа, Венеция и по този начин нататък. Една от тези държавици, а точно Пиемонт, отпред с Виктор-Емануил ІІ от Савойската династия и с помощта Гарибалди, взема самодейността, и по този начин се основава италианската унитарна страна.
Та, това е имал поради Доналд Туск, не е „ моя небивалица “. И той евентуално, като всеки уважаващ себе си европейски политик, заемащ толкоз значим пост в Европейския съюз, има добър щат от експерти по всички въпроси – от атомна сила, до история.
Що се отнася до втория въпрос, който повдигна Доналд Туск – за знамената – доста хора споделят, „ аре стига бе, за петте войни, които сме водили, от които единствено две сме спечелили, не е ли падало българско бойно знаме в плен? “. Още повече, че знамената са доста. Всички полкове, а те са над 80 през годините, имат флагове. Дружините – също. Как да е допустимо, изключително след Първата международна война, когато 100 000 бойци на запад от Вардар би трябвало да сложат оръжие като заложници, да не са изгубили знамената си! Ние създаваме система за запазване на бойното знаме, което е малко известно, още със Самарското знаме. Когато при последната офанзива против връх Шипка на 11 август 1877 година, знамето е свалено от пръта и заровено в земята на скрито място, което са знаели единствено двама души от опълченците. И знамето е извадено още веднъж, чак откакто последният взлом на турците е победен.
В актуалната българска страна, системата за запазване на знамето е предвиждала при неспособност да се закопае или изгори, с цел да не пада в плен, офицерите и сержантите са го разкъсвали на линии, и го увивали към тялото на един от тях под униформата. След това добре въоръжени със скорострелни пушки и револвери, се опитвали да пробият път през обкръжението към други български елементи или обратно към Стара България. След Солунското помирение да вземем за пример, 100 000 индивида е трябвало да се предадат. Те са имали десетки бойни флагове и разиграли дребен театър. Тъй като публично те не се водят пленници, а единствено заложници, българските офицери разговаряли с техните сътрудници, които са командвали корпуса на Антантата и са ги помолили да си изгорят знамената, по образеца на руснаците, които преди време разрешили същото на Наполеон. Французите се съгласили. Нашите бойци били строени в каре и тържествено изгорили увитите в калъфи флагове, дружно с прътовете. Представете си каква е била изненадата на бойците, когато година по-късно, най-сетне освободени и пристигнали на гарата в София, видели да се веят техните бойни флагове. А офицерите просто ги били увили към телата си под униформите и по този начин ги опазили и върнали в България. Един от тези, тогава младши офицер, е станалият по-късно прочут публицист Людмил Стоянов. Който е пребит през 1923 година и написа тогава, „ какво пребиха, тялото, към което бе увито бойното знаме “ на неговия полк. Така са се опазвали бойните флагове и достойнството на българската войска.
В умозаключение обаче остава видно, че някои хора, страдащи от национална непълноценност, не търпят такива обстоятелства, когато ги споделя български историк, а трябваше Доналд Туск да се появи тук, с цел да ни ги каже в очите. Надявам че към този момент никой няма да има подозрение в тези фундаментални истини за нашето минало, както и за доста други, за които занапред ще приказваме.
На церемонията по тържественото разкриване на българското председателство на Европейски Съюз, ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск сподели нещо, което погали слуха на доста българи с изявлението си, че България е най-старата страна в Европа и че нейната войска не е изгубила в борба нито едно свое бойно знаме. Много другари ми се обадиха, свързаха се с мен и през интернет, с шеговития въпрос: „ по кое време съумя да влезеш под кожата на Доналд Туск “, знаейки, че тези две истини аз ги популяризирам изключително интензивно, а и освен аз, в общественото пространство.
Това не са „ дивотии “, Доналд Туск е споделил истината. Вярно, някои хора репликират, че въпреки всичко преди България е имало Римска империя. Да, това е правилно, само че Доналд Туск и историците с които се е посъветвал (които са западноевропейски или полски), имат поради, че България е първата национална страна в Европа и по чийто път, доста по-късно, чак през ХV век, потеглят всички други европейски страни. За какво става дума: Идеята че България е най-старата страна в Европа не идва от български, а от западноевропейски историци. Още през 1975 година именитият британски медиевист (специалист по средновековна история) Робърт Браунинг написа фундаменталната книга „ България и Византия, сравнителни паралели “, в която споделя, че в дуела сред тези две страни са се откроили две разнообразни концепции за уредбата на страната и обществото. Византия, която апропо назовава себе си Римска империя, (името Византия е обещано от историците през последните 200-300 години, по най-старото име на столицата й, Константинопол – Византион), пази по този начин наречената „ универсална концепция “. Която произтича от християнската вяра, а точно „ Едно е Божието царство на небето, значи една и би трябвало да бъде проекцията му на Земята “.
Византия потегля по този път – публично тя е Римска империя и проекция на Божието царство на Земята. Западът потегля по същия път. Вождът на немското племе франки Карл Велики, откакто покорява и уголемява територията на дребното си кралство върху съвсем цяла Западна Европа, не се афишира за немски император. А драпа и съумява, къде с дарове, къде с малко принуждение, да накара Папата да го короняса за император на… Римската империя. Която получава от историците името „ Свещена Римска империя “, точно, с цел да я разграничават от Византия. Тази концепция се оказва много устойчива и империята на Карл Велики, въпреки че след гибелта му се разделя на три кралства, всичките са обединени от фигурата на свещения римски император. Тази империя, съгласно някои, съществува на книга до 1648 година, когато с Вестфалския мир й се поставя край. Защото пречи на народите в Западна Европа да построяват свои национални страни. А европейската политическа мисъл следи доста деликатно образеца на България, която първа построява след 632 година една унитарна страна на един народ. Тази страна умира през 1018 година. Което съгласно някои представители на западната мисъл е удостоверение, че националните страни нямат място на територията на Европа. Възкресението й обаче, през 1185 година, бързият й подем и превръщането й още веднъж в районна мощ, кара западноевропейската политическа мисъл „ да се замисли “ по въпроса и стартира, изключително след Френската гражданска война да построява национални страни. Този развой е непрекъснат, като огромна част от тях се появяват дружно с нашето наново възкресение във втората половина на ХІХ век. Германия е обединена от Бисмарк в една страна, въз основата на близо 300 немски „ страни “, съществуващи дотогава, чак през 1871 година след Френско-пруската война. Италия също е обединена през този интервал, отново върху основата на десетки италиански „ страни “ като Флоренция, Генуа, Венеция и по този начин нататък. Една от тези държавици, а точно Пиемонт, отпред с Виктор-Емануил ІІ от Савойската династия и с помощта Гарибалди, взема самодейността, и по този начин се основава италианската унитарна страна.
Та, това е имал поради Доналд Туск, не е „ моя небивалица “. И той евентуално, като всеки уважаващ себе си европейски политик, заемащ толкоз значим пост в Европейския съюз, има добър щат от експерти по всички въпроси – от атомна сила, до история.
Що се отнася до втория въпрос, който повдигна Доналд Туск – за знамената – доста хора споделят, „ аре стига бе, за петте войни, които сме водили, от които единствено две сме спечелили, не е ли падало българско бойно знаме в плен? “. Още повече, че знамената са доста. Всички полкове, а те са над 80 през годините, имат флагове. Дружините – също. Как да е допустимо, изключително след Първата международна война, когато 100 000 бойци на запад от Вардар би трябвало да сложат оръжие като заложници, да не са изгубили знамената си! Ние създаваме система за запазване на бойното знаме, което е малко известно, още със Самарското знаме. Когато при последната офанзива против връх Шипка на 11 август 1877 година, знамето е свалено от пръта и заровено в земята на скрито място, което са знаели единствено двама души от опълченците. И знамето е извадено още веднъж, чак откакто последният взлом на турците е победен.
В актуалната българска страна, системата за запазване на знамето е предвиждала при неспособност да се закопае или изгори, с цел да не пада в плен, офицерите и сержантите са го разкъсвали на линии, и го увивали към тялото на един от тях под униформата. След това добре въоръжени със скорострелни пушки и револвери, се опитвали да пробият път през обкръжението към други български елементи или обратно към Стара България. След Солунското помирение да вземем за пример, 100 000 индивида е трябвало да се предадат. Те са имали десетки бойни флагове и разиграли дребен театър. Тъй като публично те не се водят пленници, а единствено заложници, българските офицери разговаряли с техните сътрудници, които са командвали корпуса на Антантата и са ги помолили да си изгорят знамената, по образеца на руснаците, които преди време разрешили същото на Наполеон. Французите се съгласили. Нашите бойци били строени в каре и тържествено изгорили увитите в калъфи флагове, дружно с прътовете. Представете си каква е била изненадата на бойците, когато година по-късно, най-сетне освободени и пристигнали на гарата в София, видели да се веят техните бойни флагове. А офицерите просто ги били увили към телата си под униформите и по този начин ги опазили и върнали в България. Един от тези, тогава младши офицер, е станалият по-късно прочут публицист Людмил Стоянов. Който е пребит през 1923 година и написа тогава, „ какво пребиха, тялото, към което бе увито бойното знаме “ на неговия полк. Така са се опазвали бойните флагове и достойнството на българската войска.
В умозаключение обаче остава видно, че някои хора, страдащи от национална непълноценност, не търпят такива обстоятелства, когато ги споделя български историк, а трябваше Доналд Туск да се появи тук, с цел да ни ги каже в очите. Надявам че към този момент никой няма да има подозрение в тези фундаментални истини за нашето минало, както и за доста други, за които занапред ще приказваме.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ