Есенната прогноза на ЕК: рязко забавяне на растежа и висока несигурност
Европейската комисия разгласява есенната икономическа прогноза под мотото „ повратна точка ". Водеща нишка несъмнено е войната на Русия против Украйна и свързаната с нея извънредно висока неустановеност даже в кратковременен проект.
Прогнозирането за следващ път е пред съществено тестване - на практика всички огромни институции сбъркаха в прогнозите си както за мащаба на икономическия срив поради пандемията, по този начин и за скоростта на възобновяване след нея - и последните месеци, изключително на енергийните пазари, слагат задания с нараснала компликация. Въпреки това е добре да имаме поради няколко акцента в разбора на Европейска комисия:
Европа е най-силно наранена от икономическите последствия от войната поради географската непосредственост, зависимостта при започване на войната от доставки от Русия и в по-общ проект - забележителния чист импорт на енергийни и други базови първични материали, при които най-силно се усещат ценовите разтърсвания.
Според прогнозата, Брутният вътрешен продукт ще регистрира по-висок от предвиждания в предишни издания на разбора растеж през 2022 година, само че през 2023 година ще има внезапно закъснение - от 3,3% през 2022 година до 0,3% през идната година.
Инфлацията ще остане висока - средногодишната ще бъде 6,1% в еврозоната и 7% в Европейски Съюз като цяло.
Заслужават внимание подбраните тематики за изключителните тематични разбори, допълващи прогнозата, покриващи макроефекти и опасности от инфлацията при суровините, до каква степен ще е резистентен пазарът на труда на закъснение в стопанската система, оценка на резултатите от растежа на енергийните цени, резултат от валутния курс върху потребителската инфлация в еврозоната, фискални ограничения за намаляване на резултатите от високите енергийни цени - напълно явен е фокусът върху инфлацията и по-специално, енергийните пазари.
През 2022 година бюджетният недостиг приблизително за Европейски Съюз се свива до 3,4% от Брутният вътрешен продукт от 4,6% през 2021 година Прогнозата е за минимално увеличени с 0,2 процентни пункта, като основно е допускането, че последователно фискалните ограничения за субсидиране на цени и поддръжка на бизнеса и семействата поради цените на силата ще отпаднат.
В последна сметка заключението е, че цялата прогноза е извънредно сензитивна към високите равнища на неустановеност и непредвидимост, подбудени от войната и от способността на европейската стопанска система бързо да се приспособява към два рискови и по едно и също време показали се шока.
Какво се чака в България?
Анализът на Комисията регистрира бързият напредък на износа в първата половина на годината. Същевременно, капиталовата интензивност продължава да е потисната, а вероятно оживление се чака при ускорение на обществените вложения, финансирани с европейски средства и по-специално - по НПВУ.
Инфлацията оказва резултат върху действителните приходи, и оттова - върху закъснение на действителния растеж на потреблението. Този развой се чака да продължи и през 2023 година, когато ще намалее и темпа на напредък на външното търсене.
Средногодишната инфлация се чака да спадне до 7,4% през 2023 година, като допускането е, че през септември тази година е доближат пикът на инфлацията. Ключово за икономическата динамичност през 2023 година ще е положението на пазара на труда, като все още наподобява, че работодателите покачват възнагражденията без това да утежнява конкурентоспособността им и без да води до увеличена безработица.
При тези допускания се чака Брутният вътрешен продукт да нарасне с 3,1% през тази година и 1,1% през 2023 година Тези стойности леко се отличават от макропрогнозата на Министерство на финансите от края на октомври, където е заложен растеж на Брутният вътрешен продукт от надлежно 2,9% през 2022 година и 1,6% през 2023 година, и прогнозата на Българска народна банка от началото на октомври, в която упованието е за растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,8% през 2022 година и 0,1% през 2023 година
Комисията чака бюджетният недостиг за 2022 година да е 3,4% от Брутният вътрешен продукт - или малко по-нисък от заложения в обновения през лятото бюджет. Основен фактор е изпреварващият растеж на приходите - в това число поради резултата на инфлацията - по отношение на този на разноските, за което към този момент писахме Тази наклонност би се запазила и до 2024 година, в случай че не настъпят огромни промени в политиката. Въпреки това, в разбора се обръща внимание на забележителния резултат върху обществените финанси на измененията в пенсиите през 2021 и 2022 година. Комисията прави оценка размера на разноските за разнообразни ограничения, свързани с енергийните цени на 2% от Брутният вътрешен продукт, само че за България огромната скица за обезщетения за бизнеса е бюджетно неутрална.
Накрая, прогнозата за недостига през 2023 година е за 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, само че при допускане, че няма нов бюджет, и се съблюдават разходните тавани на бюджета за 2022 година, каквито са разпоредбите при удължение на действието на остарелия бюджет за последваща година.
Прогнозирането за следващ път е пред съществено тестване - на практика всички огромни институции сбъркаха в прогнозите си както за мащаба на икономическия срив поради пандемията, по този начин и за скоростта на възобновяване след нея - и последните месеци, изключително на енергийните пазари, слагат задания с нараснала компликация. Въпреки това е добре да имаме поради няколко акцента в разбора на Европейска комисия:
Европа е най-силно наранена от икономическите последствия от войната поради географската непосредственост, зависимостта при започване на войната от доставки от Русия и в по-общ проект - забележителния чист импорт на енергийни и други базови първични материали, при които най-силно се усещат ценовите разтърсвания.
Според прогнозата, Брутният вътрешен продукт ще регистрира по-висок от предвиждания в предишни издания на разбора растеж през 2022 година, само че през 2023 година ще има внезапно закъснение - от 3,3% през 2022 година до 0,3% през идната година.
Инфлацията ще остане висока - средногодишната ще бъде 6,1% в еврозоната и 7% в Европейски Съюз като цяло.
Заслужават внимание подбраните тематики за изключителните тематични разбори, допълващи прогнозата, покриващи макроефекти и опасности от инфлацията при суровините, до каква степен ще е резистентен пазарът на труда на закъснение в стопанската система, оценка на резултатите от растежа на енергийните цени, резултат от валутния курс върху потребителската инфлация в еврозоната, фискални ограничения за намаляване на резултатите от високите енергийни цени - напълно явен е фокусът върху инфлацията и по-специално, енергийните пазари.
През 2022 година бюджетният недостиг приблизително за Европейски Съюз се свива до 3,4% от Брутният вътрешен продукт от 4,6% през 2021 година Прогнозата е за минимално увеличени с 0,2 процентни пункта, като основно е допускането, че последователно фискалните ограничения за субсидиране на цени и поддръжка на бизнеса и семействата поради цените на силата ще отпаднат.
В последна сметка заключението е, че цялата прогноза е извънредно сензитивна към високите равнища на неустановеност и непредвидимост, подбудени от войната и от способността на европейската стопанска система бързо да се приспособява към два рискови и по едно и също време показали се шока.
Какво се чака в България?
Анализът на Комисията регистрира бързият напредък на износа в първата половина на годината. Същевременно, капиталовата интензивност продължава да е потисната, а вероятно оживление се чака при ускорение на обществените вложения, финансирани с европейски средства и по-специално - по НПВУ.
Инфлацията оказва резултат върху действителните приходи, и оттова - върху закъснение на действителния растеж на потреблението. Този развой се чака да продължи и през 2023 година, когато ще намалее и темпа на напредък на външното търсене.
Средногодишната инфлация се чака да спадне до 7,4% през 2023 година, като допускането е, че през септември тази година е доближат пикът на инфлацията. Ключово за икономическата динамичност през 2023 година ще е положението на пазара на труда, като все още наподобява, че работодателите покачват възнагражденията без това да утежнява конкурентоспособността им и без да води до увеличена безработица.
При тези допускания се чака Брутният вътрешен продукт да нарасне с 3,1% през тази година и 1,1% през 2023 година Тези стойности леко се отличават от макропрогнозата на Министерство на финансите от края на октомври, където е заложен растеж на Брутният вътрешен продукт от надлежно 2,9% през 2022 година и 1,6% през 2023 година, и прогнозата на Българска народна банка от началото на октомври, в която упованието е за растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,8% през 2022 година и 0,1% през 2023 година
Комисията чака бюджетният недостиг за 2022 година да е 3,4% от Брутният вътрешен продукт - или малко по-нисък от заложения в обновения през лятото бюджет. Основен фактор е изпреварващият растеж на приходите - в това число поради резултата на инфлацията - по отношение на този на разноските, за което към този момент писахме Тази наклонност би се запазила и до 2024 година, в случай че не настъпят огромни промени в политиката. Въпреки това, в разбора се обръща внимание на забележителния резултат върху обществените финанси на измененията в пенсиите през 2021 и 2022 година. Комисията прави оценка размера на разноските за разнообразни ограничения, свързани с енергийните цени на 2% от Брутният вътрешен продукт, само че за България огромната скица за обезщетения за бизнеса е бюджетно неутрална.
Накрая, прогнозата за недостига през 2023 година е за 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, само че при допускане, че няма нов бюджет, и се съблюдават разходните тавани на бюджета за 2022 година, каквито са разпоредбите при удължение на действието на остарелия бюджет за последваща година.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ