Българското кисело мляко в риск
Европейската комисия ни размаха пръст, че националната протекция на географските означения не е съвместима с правото на Европейски Съюз по отношение на схемите за качество на селскостопанските артикули и храни (Регламент (ЕС) № 1151/2012). България е трябвало да постави завършек на тази национална система за регистрация от датата на присъединение към Европейски Съюз през 2007 година Страната ни е можела да пази съществуващите национални географски означения единствено за период от 12 месеца след датата на присъединение, в случай че през този стеснен интервал е било подадено заявление на равнище Европейски Съюз. Сега България разполага с два месеца, с цел да отговори на доводите, изложени от Комисията. В противоположен случай Брюксел може да реши да сезира Съда на Европейски Съюз.
Специално киселото ни мляко се ползваше с национална защита по силата на Лисабонската конвенция от предишния век. Според нея никой в света няма право да употребява марката " Българско кисело мляко ". Тази конвенция обаче е невалидна за Европейски Съюз, откогато страната ни стана член на общността.
Едва от две години от млекопреработвателния отрасъл вършат плахи опити да защитят киселото мляко като название за генезис пред Европейската комисия. Иначе гръцките им сътрудници първи са подали документи за отбрана на техните млека. Според специалисти, макар че и двете балкански страни имат еднообразно название „ кисело мляко “ за този артикул, това, че Гърция е подала първа заявката си, не значи, че и България не може да предприеме сходни дейности. Недоумение буди фактът за какво до момента браншовите съюзи на млекопроизводителите и млекопреработвателите не са кандидатствали по реда на европейския правилник 1151/2012, обвързван със схемите за качество на селскостопански артикули и храни, тъй че да получат протекция на наименованието на продукта „ Българско кисело мляко “.
През май 2018 година България изиска дерогация от 18 и 24 месеца от Европейска комисия по отношение на подаването на заявки за европейска отбрана на киселото мляко и други обичайни български хранителни артикули. Явно пред действителната опасност да загубим " бялото злато " небрежно е записано обединяване от седем мандри под името " Български обичайни млечни артикули " с ръководител Димитър Зоров. Очаква се скоро да се внесат документи за регистрация в Европейска комисия с изключение на на българското кисело мляко, на бялото саламурено сирене и кашкавал от овче, краве и козе мляко като название за генезис.
В тази връзка се чака остра реакция от гърците и румънците. Гърците създават йогурт, само че с лактобацилус булгарикус, с който заливат съветския пазар. Румънците пък се чака да се заядат за кашкавала, тъй като имат подобен артикул.
Вписахме пастърмата и розовото масло
От 2007 година до момента в земеделското министерство са подадени 4 заявки за Защитено название за генезис и Защитено географско напътствие за обичайно наши храни и 7 заявки за включването в европейския указател на артикули с обичайно характерен темперамент. Два от продуктите - Горнооряховски суджук и Българско розово масло, към този момент са вписани в европейския указател като предпазени географски инструкции. По отношение на храните с обичайно характерен темперамент сме вписали филе „ Елена “, луканка „ Панагюрска “, роле „ Трапезица “, кайзерован врат „ Тракия “ и пастърма „ Говежда “.
Специално киселото ни мляко се ползваше с национална защита по силата на Лисабонската конвенция от предишния век. Според нея никой в света няма право да употребява марката " Българско кисело мляко ". Тази конвенция обаче е невалидна за Европейски Съюз, откогато страната ни стана член на общността.
Едва от две години от млекопреработвателния отрасъл вършат плахи опити да защитят киселото мляко като название за генезис пред Европейската комисия. Иначе гръцките им сътрудници първи са подали документи за отбрана на техните млека. Според специалисти, макар че и двете балкански страни имат еднообразно название „ кисело мляко “ за този артикул, това, че Гърция е подала първа заявката си, не значи, че и България не може да предприеме сходни дейности. Недоумение буди фактът за какво до момента браншовите съюзи на млекопроизводителите и млекопреработвателите не са кандидатствали по реда на европейския правилник 1151/2012, обвързван със схемите за качество на селскостопански артикули и храни, тъй че да получат протекция на наименованието на продукта „ Българско кисело мляко “.
През май 2018 година България изиска дерогация от 18 и 24 месеца от Европейска комисия по отношение на подаването на заявки за европейска отбрана на киселото мляко и други обичайни български хранителни артикули. Явно пред действителната опасност да загубим " бялото злато " небрежно е записано обединяване от седем мандри под името " Български обичайни млечни артикули " с ръководител Димитър Зоров. Очаква се скоро да се внесат документи за регистрация в Европейска комисия с изключение на на българското кисело мляко, на бялото саламурено сирене и кашкавал от овче, краве и козе мляко като название за генезис.
В тази връзка се чака остра реакция от гърците и румънците. Гърците създават йогурт, само че с лактобацилус булгарикус, с който заливат съветския пазар. Румънците пък се чака да се заядат за кашкавала, тъй като имат подобен артикул.
Вписахме пастърмата и розовото масло
От 2007 година до момента в земеделското министерство са подадени 4 заявки за Защитено название за генезис и Защитено географско напътствие за обичайно наши храни и 7 заявки за включването в европейския указател на артикули с обичайно характерен темперамент. Два от продуктите - Горнооряховски суджук и Българско розово масло, към този момент са вписани в европейския указател като предпазени географски инструкции. По отношение на храните с обичайно характерен темперамент сме вписали филе „ Елена “, луканка „ Панагюрска “, роле „ Трапезица “, кайзерован врат „ Тракия “ и пастърма „ Говежда “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ