Европейската комисия не очаква България да успее да изпълни последния

Европейската комисия не чака България да успее да извърши последния аршин за влизане в еврозоната, въпреки да е доста покрай него. В оповестената през вчерашния ден нейна пролетна икономическа прогноза се споделя, че на годишна база инфлацията в България е 3,1% към март, малко над изискваните 3%. Очаква се сензитивно увеличение на бюджетния недостиг - от 1,9 на 2,8%, както и напредък на стопанската система от 1,9% от Брутният вътрешен продукт.
Вероятността да влезе България в еврозоната през 2025 година е доста дребна, никой в никакъв случай не е влизал в средата на годината. Да се надяваме, че бихме могли да го създадем при започване на 2026 година, съобщи през вчерашния ден финансистът Левон Хампарцумян в изявление пред БНР. По-рано и гуверньорът на Българска народна банка Димитър Радев предвижда, че България няма да успее да извърши критериите за влизане в еврозоната до юни.
Прогнозата за инфлацията се резервира от направената от нея през февруари, преди рухването на държавното управление.
Според комисията аргументите за повишаване на бюджетния недостиг са свързани с увеличението на пенсиите и на заплатите, което единствено отчасти се покрива от приходите в държавната хазна.
Европейската комисия чака по-слабо асимилиране на европейски средства след пика през 2023 година, само че счита, че " макар сериозните забавяния " ще има " прочут позитивен принос от осъществяването на вложенията " по проекта за възобновяване. Като цяло обществените вложения се чака да намалеят през 2024 година
Затова пък от второто тримесечие се предвижда износът да нарасне мощно заради възобновяване на външното търсене. Вносът също ще се възвърне, воден от вътрешното търсене.
За идната година Европейската комисия планува инфлация от 2,6%, стопански напредък от 2,9% и леко понижаване на обществената задлъжнялост.
Комисията предвижда продължение на наклонност за увеличение на бюджетния недостиг и през 2025 година, въпреки и нищожно по отношение на настоящата година - до 2,9% от Брутният вътрешен продукт. Това ще бъде реалност единствено при опазване на сегашните политики.
Анализът демонстрира, че може да се чака следващата година " малко по-рязко нарастване на обществените вноски " вследствие на увеличението на минималната работна заплата и праговете на осигурителния приход.
Държавният дълг се чака да нарасне до 24,6% от Брутният вътрешен продукт.
Комисията резервира оптимизма си, че България ще " усили умерено " осъществяването на проекта за възобновяване, което ще се отрази позитивно върху обществените вложения.