Загадъчната експедиция на Понсе Де Леон
Европа, XV век: Кръстоносните походи били приключили с изцяло противоположен резултат – ислямът нахлул с цялата си варварщина и жестокости чак до предградията на Виена. Едни от първите и най-велики царства на континента – Източната Римска империя и България били заличени от картата на Европа под ударите на ятаганите на турските джихадисти. В централна Европа, Реформацията към този момент била сложила основите на Ренесанса. В тези смутни времена, по западните крайбрежия на континента плъзнали клюки за непознати земи оттатък Атлантическия океан.
Дали в тези дни някой пазел спомен за плаването на викинга Лейф Ериксон, наследник на Ерик Червенокосия и неговите тридесет и четирима спътници през 996 година – към момента не знаем сигурно. Макар че Лейф бил първия европеец, който стъпил в наречения по-късно Америка материк, а неговия съотечественик – търговеца Карлсефне пръв срещнал по този начин наречените „ индианци ” в земите на днешна Канада през 1003 година – 1004 година, не е ясно дали техните пътувания били добре познати в начеващата тогава ера на Великите географски открития. Сведения за тях били непокътнати само в исландските саги от XIII век.
На 5 март 1496 година, Хенри VII, крал на Англия и държател на Ирландия, връчил на италианския навигатор Джовани Кабото и неговите трима сина писма-патенти за правото да плават под британски байрак във всички морета, с цел да открият земи, непознати на християнския свят досега.
Джовани, прочут и като Джон Кабът, направил три пътувания от Англия на запад през Атлантика. При втория си курс, през 1497 година, той разкрил остров Нюфаундленд. По време на своето трето корабоплаване, Кабът станал първият европеец, който видял източния бряг на Северна Америка – от Нюфаундленд чак до откритите от Колумб през 1492 година Нови Индии (Карибските острови). По сведения от това корабоплаване, кантабрийския картограф Хуан Де Ла Коза направил първата карта на Америка през 1500 година. Синът на Джовани – Себастиан Кабът, съумял през 1508 година да зърне заливите Хъдсън и Чесапийк. Това било положението на изследването на Америка към 1513 година, когато Хуан Понсе Де Леон подхванал своята експедиция.
Хуан Понсе Де Леон бил един от участниците във втората експедиция на фамозния Христофор Колумб. Както всички знаем, експедициите на генуезеца Колумб в интерес на кралствата Арагон и Кастия дълго време бяха признати за по този начин нареченото „ разкриване ” на Америка.
Като един от тези първооткриватели, Понсе получил земя на остров Сан Хуан (дн. Пуерто Рико) и даже бил назначен за локален губернатор. Когато бил сменен на този пост, на него му се дощяло да открие нови земи и усили така и така положителното си богатство.
На 2 февруари 1512 година, кралят на Арагон – Фердинанд II дал на Понсе документ, с който му разрешил да открие и встъпи в ръководство на богатия със злато остров Бимини, за който се носели митове измежду локалните индианци. За остров Бимини се твърдяло, че на него е ситуиран извор, който възстановява младостта.
Флотът на Понсе се състоял от три кораба – Сантяго, Санта Мария да ла Консоласион и Сан Кристобал. Капитан бил Антон де Аламинос – най-опитен измежду всички в Индиите, който единствено пет-шест години по-късно станал още по-известен като капитан на де Кордоба, де Грихалва и Кортес при откриването на Нова Испания (Мексико).
На 4 март 1513 година, Понсе де Леон и събраните от него моряци отплавали от залива на западното крайбрежие на Пуерто Рико, където през днешния ден се намира град Сан Херман. 
На 2 април, пред взора на екипажите се появила непозната земя. Арагонците си помислили, че са разкрили остров Бимини, защото, съгласно слуховете, той би трябвало да е тъкмо там – на северозапад от Сан Хуан и Еспаньола (дн. Хаити). Самият Де Леон обаче очевидно считал иначе, тъй като кръстил новооткритата земя „ Ла Флорида ”, защото тя изобилствала с буйна растителност, а и било времето на празника Пасха.
На 3 април, част от екипажа дебаркирал на място покрай днешния град Сейнт Огъстин. Понсе тържествено оповестил земята за благосъстоятелност на крал Фердиданд II Арагонски. Правата на локалното население в никакъв случай не били взети поради и Ла Флорида станала благосъстоятелност на кралство Арагон чак до 1763 година, когато била продадена на Англия.
На 4 май, експедицията на Понсе достигнала залив, който кръстили Бискай и остров Санта Мария, в този момент – Кей Бискейн. След това те проучили градът-маунд Текеста Маями на устието на река Маями. На 15 май те напуснали Бискай и около островите Флорида Кийс се отправили на север да проучат и западното крайбрежие на Ла Флорида. На 23 май за първи път се сблъскали с племето Калуша. Тези локални диваци отказали да търгуват с тях и ги принудили да изоставен земите им. На 4 юни, край остров Санибел, даже се стигнало до стълкновение. На 21 юни мореплавателите достигнали Сухите Тортуги, където се отдали на лов на великански морски костенурки, тюлени и птици. Оттам те се отправили към Исла Хуана (Куба), откъдето се прибрали назад в Сан Хуан.
Двадесет и две години по-късно странствуване, през 1535 година, била оповестена книгата „ Обща История ” на Гонзало Фернандес де Овиедо, в която създателят декларирал, че точно Изворът на безконечната младост е бил главната цел на пътуването на Понсе Де Леон. Три десетилетия по-късно, различен испански историк – Франсиско Лопес де Гомара записал, че Изворът на младостта се намира на остров Гуанахани в Бахамите. През 1601 година, испанският историограф Антонио де Херера, в своята „ История… ”, дал някои сведения, за които твърдял, че са от истинския дневник на Понсе. За този тайнствен вестник на пътешествието другояче се твърди, че е загубен неизвестно по кое време.
Наскоро имах удоволствието да се сдобия с текста на де Херера и считам, че той съдържа някои завладяващи изказвания, които, в случай че бъдат в детайли проучени – биха дали нов и по-точен отговор на въпроса къде тъкмо се е намирал/се намира Изворът, издирван още през XVI век.
На първо място – необичайно усещане прави фактът, че всеки от островите, посетени от експедицията по пътя им към Флорида, към този момент е имал име, и то на испански. Това е необичайно, тъй като точно експедицията на Понсе е била първата испаноезична такава по този маршрут.
Защо испанците са чакали цели двадесет и една години – от идването на Колумб в района, с цел да „ мръднат ” в откривателствуването си малко по на запад?!... Става въпрос за прекомерно огромен интервал от време, в който географските открития просто са циклели на едно и също място.
Явно локалните индианци настойчиво са си мълчали за съществуването на други острови и един цялостен богат континент наоколо на запад.
Друг огромен куриоз е, че при целия съвършен професионализъм на екипажа на Понсе, самият той е дал неправилни географски данни – ширини и дължини на островите и земите, които е посетил. Възможно ли е да е желал да резервира информацията за Извора единствено за себе си и най-близките си?...
Прави още усещане, че когато достигнали флоридския бряг, арагонците се придвижили на север, но… единствено в продължение на един ден! След това те внезапно свърнали на юг, накъдето траяли пътуването си. Това е тактика на човек, който е разкрил НЕЩО, само че не е желал да спре тъкмо там, с цел да не разбере никой различен къде е това НЕЩО. Сиреч, с цел да не може никой различен да се добере до Извора!
Странен е и фактът, че липсва каквато и да било информация за интервала сред 24 май и 3 юни. За целия този интервал се споделя, че екипажът събирал вода… Колко ли специфична е била тази вода, та са я събирали десетина дни?...
На 4 юни, някъде в южна Флорида, екипажът се натъкнал на локален индианец, който разбирал техния език! Това значи, че индианците, влезнали в контакт с арагонците на Колумб, доста добре са знаели за съществуването на големи богати земи на запад от Сан Хуан – знаели и си траели в продължение на цели двадесет и една години! Дали тайната, която са пазели не е била прекомерно огромна?
На 14 юни, на хората на Понсе им се наложило да се бият и убиват индианци, с цел да съумеят просто да си сипят изворна вода от крайбрежието! Дали водата е била елементарна питейна вода или конфликтът е бил за вода от Извора на младостта?
И най-сетне – най-интересното: Де Херера твърди, че по сведения на самия Понсе, той решил да се отбие на дарения му от краля остров Бимини чак… на връщане от огромното си пътешестване. Малко преди флотилията му да се върне в Сан Хуан, той отклонил единия транспортен съд на юг, където бил ситуиран острова. Неговите подчинени, отпред на този транспортен съд – Хуан Перез де Ортубия и Антон де Аламинос, описали острова като огромен и цялостен с, забележете, доста извори!… Професионалните историци отъждествяват този остров с добре познатия бахамски остров Андрос. Но за какво Понсе по този начин мимолетно и косвено се е докоснал до него?! Можем да предположим, че с всички свои дейности в жанр „ заблуждаващи маневри ”, този незабравим арагонски мореплавател е направил по този начин, че да резервира информацията за открития от него Извор на безконечната младост – действителен извор с води със специфични подмладяващи свойства, единствено за своите най-близки хора…
Автор: Димитър Ал. Димитров – публицист, София
