Strategic Culture Foundation: Бивш британски дипломат: Ако не прекратим войната, тя ще прекрати нас
Европа в този момент е затънала „ до хриле “ с широкообхватни стопански наказания против Русия и не може да се изправи против следствията.
Еманюел Макрон раздразни доста хора (точно както Кисинджър направи в СИФ), когато сподели, че „ не би трябвало да унижаваме Владимир Путин “, тъй като би трябвало да има съглашение посредством договаряния. Това е френската политика от началото на тази сага. По-важното е, че това е френско-германската политика и затова може да приключи и като политика на Европейски Съюз.
Квалификацията „ може “ е значима – както в политиката за Украйна, Европейски Съюз е по-тежко разграничен, в сравнение с по време на войната в Ирак. И в система (системата на ЕС), която структурно упорства за консенсус (колкото и да е заразен), когато раните се задълбочат, следствието е, че един проблем може да блокира цялата система (както се случи при започване на войната в Ирак). Ако не друго, фрактурите в Европа през днешния ден са по-широки и по-остри (т.е. засилени от правоприлагащите органи).
Докато етикетът „ реалист “ закупи (при сегашни обстоятелства) конотацията на „ отстъпки “, Макрон просто споделя, че Западът не може и няма да поддържа настоящето си равнище на поддръжка за Украйна за неопределен срок.
Политиката се намесва във всички европейски страни. В Германия, Франция и Италия също има мнение срещу продължаването на присъединяване в спора. Просто идната икономическа влакова злополука става прекомерно явна и заплашителна.
Грубите дейности на Борис Джонсън в неотдавнашния избор на доверие в Камарата от 1922 може да не са били категорично свързани с Украйна, само че главните обвинявания за политиката на Джонсън за чиста нула (считана от гласоподавателите на консерваторите като затулен социализъм), имиграцията и възходящите разноски за живот, въпреки всичко сигурно са били.
Разбира се, „ една лястовица не прави пролет “. Но трагичният срив на известността на Джонсън, произлизащ от неговата икономическа враждебност към Русия, забърква европейското управление.
„ Виждаме суматоха в Европа поради Украйна “, означи президентът Ердоган.
Забележителното е, че макар прегръдката на Макрон за „ европейска стратегическа автономност “ в апелите си за договорка, той може да е по-близо до Вашингтон, в сравнение с лондонските ястреби.
Да, първоначално думата „ договорка “ беше неясно присъстваща в американския дискурс, само че по-късно последва дълга пауза, в която за към два месеца и половина разказът се трансформира само в нуждата от това да окървавите носа на Путин.
Настроението на Съединени американски щати – разказът – се обръща, видимо покорно с още неприятни военни вести, идващи от Украйна (като даже квази-неоконфедерът Едуард Лутвак хвърли кърпата, заявявайки, че Русия ще победи и че Донбас би трябвало да има думата в личната си съдба).
Точно както прегръдката на Джонсън с Украйна се преглежда като обезверен опита да напомни наследството от Фолклендската война на Маргарет Тачър (Тачър се сблъска с възходящата инфлация и възходящия вътрешен яд в нейния дневен ред, само че победният спор против Аржентина през 1982 година й оказа помощ да бъде преизбрана).
„ Разговорите за рецесията в Украйна, осигуряващи „ миг на Фолклендските острови “ за Джонсън – обаче – са просто злато за простаци за обезверените консерватори “, написа Стивън Филдинг, професор по политическа история в университета в Нотингам.
Може да се окаже „ злато за простаците “ и за Брюксел.
Ако има нещо, което да се каже за апела на Макрон за съглашение, то е, че даже лимитираното съглашение за преустановяване на огъня – което евентуално е това, което Макрон има поради – не би било осъществимо в тази токсична, поляризирана западна атмосфера. Накратко, Макрон е над ските си. Патиците (за да използваме метафора) първо се нуждаят от нареждане:
Америка ще би трябвало да се върне назад към своя озлобен мем „ ненавиждаме Путин “. Те ще би трябвало да насочат известията към „ завъртане “ за „ успеха “, която може да е обвързвана с диалога с Путин, в противоположен случай самият акт на диалог със „ злия Путин “ ще има противоположен резултат, резултирайки поток от социална гняв. Макрон преди малко опита това.
Известно нулиране към този момент е почнало (или целеустремено, или по читателска скука). Новините в Украйна надали правят оценка отношението „ отгоре” в американските медии през днешния ден. Търсенията и връзките за „ война “ в Гугъл са паднали от канара.
Във всеки случай Демократическата партия явно би трябвало да се концентрира върху вътрешните проблеми, инфлацията, огнестрелните оръжия и абортите – въпросите, които ще преобладават в средносрочните избори.
Ето работата. Европейски Съюз явно е строшен, само че също такива са и американските елити за сигурност. Може би една продължителна патова обстановка, война на безсилие, поддържаща ангажираността на Русия и Западна Европа посред им, е желана (не на последно място от прочувствено ангажирания Байдън) пред „ договорка “, само че дългата война може към този момент да не е налична (ако, както допуска Лутвак, Русия скоро ще спечели).
И дали Байдън, в случай че избере да опита „ договорка “ с Украйна, ще може да поддържа – политически – нещо по-малко от договорка, изкарана като ясна „ победа “ на Съединени американски щати? Това въобще алтернатива ли е в този момент? Почти несъмнено не. Москва не е в въодушевление.
Дали предлагането за договаряния от Байдън би съдържало даже ядро на стойност, което да се прегледа от съветска позиция? Почти несъмнено не. Ако не, защо да приказваме тогава.
Москва споделя, че е отворена за договаряния с Киев. Кремъл обаче не търси „ излаз “ (общественото мнение е твърдо настроено против него).
Наречете го „ договаряния “, в случай че щете, само че по-добър превод може да бъде, че Москва е подготвена да одобри „ документа за капитулация “ на Зеленски под рубриката „ диалози “ – няма лесна „ победа “ там за екипа на Байдън, която той да изтъкне пред скептичния американец електорат!
Така, в прочут смисъл, тази формула за „ дълга война на безсилие “ има прочут „ неуспех “ – защото не беше военно безсилие, а финансовата война, която беше конфигурирана като потенциал на Запада за „ първи удар “.
„ Рулата щеше да се трансформира в отломки “ съвсем незабавно, защото цялостната икономическа война трябваше да срине Русия структурно (намаляване на волята й да се бие в Украйна). Предупреждението към Китай (и други като Индия) се очакваше да бъде строго.
Поне подобен беше предвоенният проект. Военните дейности в никакъв случай не са имали за цел да бъдат „ тежкият въжен превоз “ за смазване на Русия, а по-скоро да работят като усилвател на вътрешното неодобрение, до момента в който съветската стопанска система се разпада под невиждани наказания.
Бунт в Донбас, плануван и подготвян в продължение на осем години, в никакъв случай не е трябвало да получи „ основна роля “, тъкмо тъй като Съединени американски щати постоянно са си представяли, че е евентуално съветските сили в последна сметка да надделеят. Въпреки това, тази обстановка се трансформира в „ единствената игра в града “.
Но финансовата война, върху която се основаваха очакванията за бърз провал на Русия, освен се провали, само че и парадоксално се рекрушира, с цел да нарани Европа доста, доста тежко.
Това, както и разпадащият се украински esprit de corps, се трансфораха в албатрос, провесен от врата на Европейски Съюз. Няма по какъв начин да се отървем от глобите, нито от неизбежността на украинската военна имплозия, без Русия да излезе явният „ победител “.
Това е неуспех (колкото и да се усукват „ майсторите на усукването “). Не е изненадващо, че европейските водачи търсят излаз от нездравословните последствия от политиките, които те – Европейски Съюз – одобриха толкоз задъхано, без даже да си вършат труда да създадат „ надлежна инспекция “.
Но въпросът тук е доста по-сериозен: даже да има по-широки диалози (да речем) идната седмица, може ли Западът даже теоретично да се съгласи какво може да каже на господин Путин? Направил ли е най-малко надлежната инспекция по какъв начин Русия от своя страна ще дефинира визията си за евразийското бъдеще?
И в случай че е по този начин, ще имат ли европейските договарящи политическия мандат да отговорят или договарянията ще се срутен, тъй като Европа не може да отговори на никакъв мандат за договаряния, с изключение на този, който е строго стеснен до въпросите за бъдещия състав на Украйна?
Русия в действителност е изложила ясно своите стратегически цели. През декември 2021 година Русия издаде два плана на контракта до Съединени американски щати и НАТО, които включват претенции за архитектура на сигурността в Европа, която да подсигурява неделима сигурност за всички, и евакуиране от страна на НАТО до някогашните си източни граници от 1997 година
Тези документи акцентират, че Украйна е единствено дребна част от по-широките стратегически цели на Русия. Двете чернови бяха пренебрегнати във Вашингтон.
Войната в Украйна по принцип може да бъде прекъсната посредством споразумяване на договаряния, което преглежда по-широките опасения за сигурността на Русия в европейската повърхност, като в същото време резервира независимостта на Украйна – въпреки и с украинския североизток, изток и юг, свързани в някаква настройка с Русия, или погълнати от нея.
Но я има действителността, че Европейски Съюз е трансферирал политическия си мандат във връзка с Украйна към едно всеобхващащо НАТО. И ясната цел на последното е да изключи Русия от международната политическа „ шахматна дъска “ като състезател и да имплодира съветската стопанска система – с други думи да върне Русия към ерата на Елцин.
Като такива, задачите на НАТО не допускат място за разговор. „ Дългата война “ на Москва също би трябвало да бъде вярно разбрана – не става дума единствено за закани за сигурността, идващи от Украйна, а за опасност за сигурността, произлизаща от просвета, самоопределяща се като изключителна, западна „ цивилизация “:
Кристофър Доусън в „ Религия и възходът на западната просвета “, написана преди съвсем век, написа:
„ Защо Европа сама измежду цивилизациите на света е непрестанно разтърсвана и трансформирана от сила на духовни безредици, която отхвърля да се задоволи с неизменимия закон на обществената традиция, който ръководи ориенталските култури? "
" Защото религиозният блян не е поклонение на безконечното и непроменяемо съвършенство, а дух, който се стреми да се включи в човечеството и да промени света ", дава отговор той.
Разбират ли тези европейски водачи, които обмислят „ договорка “, че без значение дали са съгласни или не, последното обобщава известното съветско усещане? И че успеха в Украйна се преглежда като нужния катарзисен спусък за повторното пускане на съветската и други незападни цивилизации?
След това поражда въпросът: Европейският съюз има ли ръка да играе в сходен сюжет, настрана от Вашингтон? Всъщност не; няма такава.
Европейски Съюз няма мощ – защото – както Волфганг Щрайк означи в есето си „ Европейски Съюз след Украйна “, западноевропейските страни, явно като нещо естествено (т.е. без по-задълбочени разсъждения), се съгласиха „ да оставят на Байдън да взема решение от тяхно име – ориста на Европа ще зависи от ориста на Байдън: т.е. от решенията или нерешенията на държавното управление на Съединени американски щати “.
По този метод Европейският съюз дейно се ситуира като отдалечена провинция в границите на американската вътрешна политика.
Някои елити в Европейски Съюз победиха: Украйна дефинира Европейски Съюз недвусмислено като „ северноатлантически “. Точка по въпроса. Но за какво ликуването?
Вярно е, че войната в Украйна може (временно) да обезврежда другите разломни линии, поради които Европейски Съюз се разпадаше. От известно време Европейската комисия поставя старания за справяне с празнотата в демокрацията, произлизаща от фактическата концентрация и деполитизацията на политическата стопанска система на Съюза, посредством запълване на празнината с неолиберална „ политика на полезностите “, която би трябвало да бъде строго налагана от Европейски Съюз – върху непокорните страни членки – посредством стопански наказания.
Идентичностните права, съгласно това пояснение, биха послужили като сурогат на дебатите по отношение на политическата спестовност, като спазването на полезностите би трябвало да се постанова на държавите-членки посредством стопански наказания (върховенство на закона).
Не е мъчно да се види по какъв начин Украйна може да се е съгласила с решимостта на Урсула фон дер Лайен да наложи полезностите на Европейски Съюз, освен върху хора като Орбан, само че и като инструмент за премахване на проруските настроения в един подправен Европейски Съюз, както и на твърдо налагане на северноатлантизма като съществена полезност на Европейски Съюз.
Санкционирането на Русия и нейните традиционалистки показа бяха в цялостна естетика със санкционирането на източноевропейските страни за техния обществен традиционализъм.
Това обаче пристигна на цена - цената за катапултиране на Съединените щати в позиция на възобновена надмощие над Западна Европа.
Това принуди Европа да продължи широкообхватните, в действителност осакатяващи стопански наказания против Русия, което като непряк резултат да ускорява позицията на господството на Съединени американски щати като снабдител на сила и първични материали за Европа.
То изключва изцяло концепциите на Макрон, че Европейски Съюз се нуждае от „ европейски стратегически суверенитет “, който може да смекчи законните опасения за сигурността на Русия.
Европа в този момент е затънала „ до хриле “ с широкообхватни стопански наказания против Русия и не може да се изправи против следствията.
Буквално „ няма метод “ последвалата структурна инфлация или икономическото стесняване да могат да бъдат овладени. Европейски Съюз абдикира от средствата за довеждане на войната до нейния край. За него остава единствено шерването на маса, до момента в който Зеленски подпише документа за капитулация.
Няма да има сериозен опит в Съединени американски щати преди ноември даже за ограничение на инфлацията. Последствието от капитулацията на Европейски Съюз на американското командване е, че и във връзка с инфлацията Европейски Съюз ще зависи от капризните промени в изборната политика на Съединени американски щати.
Просто е допустимо Байдън да подреди нова емисия на „ инспекции “, с цел да смекчи резултата от инфлацията върху американските скъпи бумаги (по този метод в допълнение форсира инфлацията), защото е също толкоз евентуално той да позволи количествено стягане (насочено към понижаване на инфлацията) в навечерието на междинните избори.
С настъпването на последствията от войната, те ще донесат сериозна реакция против Брюксел.
* Алистър Крук е някогашен английски посланик, създател и шеф на Форума за спорове, основан в Бейрут.
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Еманюел Макрон раздразни доста хора (точно както Кисинджър направи в СИФ), когато сподели, че „ не би трябвало да унижаваме Владимир Путин “, тъй като би трябвало да има съглашение посредством договаряния. Това е френската политика от началото на тази сага. По-важното е, че това е френско-германската политика и затова може да приключи и като политика на Европейски Съюз.
Квалификацията „ може “ е значима – както в политиката за Украйна, Европейски Съюз е по-тежко разграничен, в сравнение с по време на войната в Ирак. И в система (системата на ЕС), която структурно упорства за консенсус (колкото и да е заразен), когато раните се задълбочат, следствието е, че един проблем може да блокира цялата система (както се случи при започване на войната в Ирак). Ако не друго, фрактурите в Европа през днешния ден са по-широки и по-остри (т.е. засилени от правоприлагащите органи).
Докато етикетът „ реалист “ закупи (при сегашни обстоятелства) конотацията на „ отстъпки “, Макрон просто споделя, че Западът не може и няма да поддържа настоящето си равнище на поддръжка за Украйна за неопределен срок.
Политиката се намесва във всички европейски страни. В Германия, Франция и Италия също има мнение срещу продължаването на присъединяване в спора. Просто идната икономическа влакова злополука става прекомерно явна и заплашителна.
Грубите дейности на Борис Джонсън в неотдавнашния избор на доверие в Камарата от 1922 може да не са били категорично свързани с Украйна, само че главните обвинявания за политиката на Джонсън за чиста нула (считана от гласоподавателите на консерваторите като затулен социализъм), имиграцията и възходящите разноски за живот, въпреки всичко сигурно са били.
Разбира се, „ една лястовица не прави пролет “. Но трагичният срив на известността на Джонсън, произлизащ от неговата икономическа враждебност към Русия, забърква европейското управление.
„ Виждаме суматоха в Европа поради Украйна “, означи президентът Ердоган.
Забележителното е, че макар прегръдката на Макрон за „ европейска стратегическа автономност “ в апелите си за договорка, той може да е по-близо до Вашингтон, в сравнение с лондонските ястреби.
Да, първоначално думата „ договорка “ беше неясно присъстваща в американския дискурс, само че по-късно последва дълга пауза, в която за към два месеца и половина разказът се трансформира само в нуждата от това да окървавите носа на Путин.
Настроението на Съединени американски щати – разказът – се обръща, видимо покорно с още неприятни военни вести, идващи от Украйна (като даже квази-неоконфедерът Едуард Лутвак хвърли кърпата, заявявайки, че Русия ще победи и че Донбас би трябвало да има думата в личната си съдба).
Точно както прегръдката на Джонсън с Украйна се преглежда като обезверен опита да напомни наследството от Фолклендската война на Маргарет Тачър (Тачър се сблъска с възходящата инфлация и възходящия вътрешен яд в нейния дневен ред, само че победният спор против Аржентина през 1982 година й оказа помощ да бъде преизбрана).
„ Разговорите за рецесията в Украйна, осигуряващи „ миг на Фолклендските острови “ за Джонсън – обаче – са просто злато за простаци за обезверените консерватори “, написа Стивън Филдинг, професор по политическа история в университета в Нотингам.
Може да се окаже „ злато за простаците “ и за Брюксел.
Ако има нещо, което да се каже за апела на Макрон за съглашение, то е, че даже лимитираното съглашение за преустановяване на огъня – което евентуално е това, което Макрон има поради – не би било осъществимо в тази токсична, поляризирана западна атмосфера. Накратко, Макрон е над ските си. Патиците (за да използваме метафора) първо се нуждаят от нареждане:
Америка ще би трябвало да се върне назад към своя озлобен мем „ ненавиждаме Путин “. Те ще би трябвало да насочат известията към „ завъртане “ за „ успеха “, която може да е обвързвана с диалога с Путин, в противоположен случай самият акт на диалог със „ злия Путин “ ще има противоположен резултат, резултирайки поток от социална гняв. Макрон преди малко опита това.
Известно нулиране към този момент е почнало (или целеустремено, или по читателска скука). Новините в Украйна надали правят оценка отношението „ отгоре” в американските медии през днешния ден. Търсенията и връзките за „ война “ в Гугъл са паднали от канара.
Във всеки случай Демократическата партия явно би трябвало да се концентрира върху вътрешните проблеми, инфлацията, огнестрелните оръжия и абортите – въпросите, които ще преобладават в средносрочните избори.
Ето работата. Европейски Съюз явно е строшен, само че също такива са и американските елити за сигурност. Може би една продължителна патова обстановка, война на безсилие, поддържаща ангажираността на Русия и Западна Европа посред им, е желана (не на последно място от прочувствено ангажирания Байдън) пред „ договорка “, само че дългата война може към този момент да не е налична (ако, както допуска Лутвак, Русия скоро ще спечели).
И дали Байдън, в случай че избере да опита „ договорка “ с Украйна, ще може да поддържа – политически – нещо по-малко от договорка, изкарана като ясна „ победа “ на Съединени американски щати? Това въобще алтернатива ли е в този момент? Почти несъмнено не. Москва не е в въодушевление.
Дали предлагането за договаряния от Байдън би съдържало даже ядро на стойност, което да се прегледа от съветска позиция? Почти несъмнено не. Ако не, защо да приказваме тогава.
Москва споделя, че е отворена за договаряния с Киев. Кремъл обаче не търси „ излаз “ (общественото мнение е твърдо настроено против него).
Наречете го „ договаряния “, в случай че щете, само че по-добър превод може да бъде, че Москва е подготвена да одобри „ документа за капитулация “ на Зеленски под рубриката „ диалози “ – няма лесна „ победа “ там за екипа на Байдън, която той да изтъкне пред скептичния американец електорат!
Така, в прочут смисъл, тази формула за „ дълга война на безсилие “ има прочут „ неуспех “ – защото не беше военно безсилие, а финансовата война, която беше конфигурирана като потенциал на Запада за „ първи удар “.
„ Рулата щеше да се трансформира в отломки “ съвсем незабавно, защото цялостната икономическа война трябваше да срине Русия структурно (намаляване на волята й да се бие в Украйна). Предупреждението към Китай (и други като Индия) се очакваше да бъде строго.
Поне подобен беше предвоенният проект. Военните дейности в никакъв случай не са имали за цел да бъдат „ тежкият въжен превоз “ за смазване на Русия, а по-скоро да работят като усилвател на вътрешното неодобрение, до момента в който съветската стопанска система се разпада под невиждани наказания.
Бунт в Донбас, плануван и подготвян в продължение на осем години, в никакъв случай не е трябвало да получи „ основна роля “, тъкмо тъй като Съединени американски щати постоянно са си представяли, че е евентуално съветските сили в последна сметка да надделеят. Въпреки това, тази обстановка се трансформира в „ единствената игра в града “.
Но финансовата война, върху която се основаваха очакванията за бърз провал на Русия, освен се провали, само че и парадоксално се рекрушира, с цел да нарани Европа доста, доста тежко.
Това, както и разпадащият се украински esprit de corps, се трансфораха в албатрос, провесен от врата на Европейски Съюз. Няма по какъв начин да се отървем от глобите, нито от неизбежността на украинската военна имплозия, без Русия да излезе явният „ победител “.
Това е неуспех (колкото и да се усукват „ майсторите на усукването “). Не е изненадващо, че европейските водачи търсят излаз от нездравословните последствия от политиките, които те – Европейски Съюз – одобриха толкоз задъхано, без даже да си вършат труда да създадат „ надлежна инспекция “.
Но въпросът тук е доста по-сериозен: даже да има по-широки диалози (да речем) идната седмица, може ли Западът даже теоретично да се съгласи какво може да каже на господин Путин? Направил ли е най-малко надлежната инспекция по какъв начин Русия от своя страна ще дефинира визията си за евразийското бъдеще?
И в случай че е по този начин, ще имат ли европейските договарящи политическия мандат да отговорят или договарянията ще се срутен, тъй като Европа не може да отговори на никакъв мандат за договаряния, с изключение на този, който е строго стеснен до въпросите за бъдещия състав на Украйна?
Русия в действителност е изложила ясно своите стратегически цели. През декември 2021 година Русия издаде два плана на контракта до Съединени американски щати и НАТО, които включват претенции за архитектура на сигурността в Европа, която да подсигурява неделима сигурност за всички, и евакуиране от страна на НАТО до някогашните си източни граници от 1997 година
Тези документи акцентират, че Украйна е единствено дребна част от по-широките стратегически цели на Русия. Двете чернови бяха пренебрегнати във Вашингтон.
Войната в Украйна по принцип може да бъде прекъсната посредством споразумяване на договаряния, което преглежда по-широките опасения за сигурността на Русия в европейската повърхност, като в същото време резервира независимостта на Украйна – въпреки и с украинския североизток, изток и юг, свързани в някаква настройка с Русия, или погълнати от нея.
Но я има действителността, че Европейски Съюз е трансферирал политическия си мандат във връзка с Украйна към едно всеобхващащо НАТО. И ясната цел на последното е да изключи Русия от международната политическа „ шахматна дъска “ като състезател и да имплодира съветската стопанска система – с други думи да върне Русия към ерата на Елцин.
Като такива, задачите на НАТО не допускат място за разговор. „ Дългата война “ на Москва също би трябвало да бъде вярно разбрана – не става дума единствено за закани за сигурността, идващи от Украйна, а за опасност за сигурността, произлизаща от просвета, самоопределяща се като изключителна, западна „ цивилизация “:
Кристофър Доусън в „ Религия и възходът на западната просвета “, написана преди съвсем век, написа:
„ Защо Европа сама измежду цивилизациите на света е непрестанно разтърсвана и трансформирана от сила на духовни безредици, която отхвърля да се задоволи с неизменимия закон на обществената традиция, който ръководи ориенталските култури? "
" Защото религиозният блян не е поклонение на безконечното и непроменяемо съвършенство, а дух, който се стреми да се включи в човечеството и да промени света ", дава отговор той.
Разбират ли тези европейски водачи, които обмислят „ договорка “, че без значение дали са съгласни или не, последното обобщава известното съветско усещане? И че успеха в Украйна се преглежда като нужния катарзисен спусък за повторното пускане на съветската и други незападни цивилизации?
След това поражда въпросът: Европейският съюз има ли ръка да играе в сходен сюжет, настрана от Вашингтон? Всъщност не; няма такава.
Европейски Съюз няма мощ – защото – както Волфганг Щрайк означи в есето си „ Европейски Съюз след Украйна “, западноевропейските страни, явно като нещо естествено (т.е. без по-задълбочени разсъждения), се съгласиха „ да оставят на Байдън да взема решение от тяхно име – ориста на Европа ще зависи от ориста на Байдън: т.е. от решенията или нерешенията на държавното управление на Съединени американски щати “.
По този метод Европейският съюз дейно се ситуира като отдалечена провинция в границите на американската вътрешна политика.
Някои елити в Европейски Съюз победиха: Украйна дефинира Европейски Съюз недвусмислено като „ северноатлантически “. Точка по въпроса. Но за какво ликуването?
Вярно е, че войната в Украйна може (временно) да обезврежда другите разломни линии, поради които Европейски Съюз се разпадаше. От известно време Европейската комисия поставя старания за справяне с празнотата в демокрацията, произлизаща от фактическата концентрация и деполитизацията на политическата стопанска система на Съюза, посредством запълване на празнината с неолиберална „ политика на полезностите “, която би трябвало да бъде строго налагана от Европейски Съюз – върху непокорните страни членки – посредством стопански наказания.
Идентичностните права, съгласно това пояснение, биха послужили като сурогат на дебатите по отношение на политическата спестовност, като спазването на полезностите би трябвало да се постанова на държавите-членки посредством стопански наказания (върховенство на закона).
Не е мъчно да се види по какъв начин Украйна може да се е съгласила с решимостта на Урсула фон дер Лайен да наложи полезностите на Европейски Съюз, освен върху хора като Орбан, само че и като инструмент за премахване на проруските настроения в един подправен Европейски Съюз, както и на твърдо налагане на северноатлантизма като съществена полезност на Европейски Съюз.
Санкционирането на Русия и нейните традиционалистки показа бяха в цялостна естетика със санкционирането на източноевропейските страни за техния обществен традиционализъм.
Това обаче пристигна на цена - цената за катапултиране на Съединените щати в позиция на възобновена надмощие над Западна Европа.
Това принуди Европа да продължи широкообхватните, в действителност осакатяващи стопански наказания против Русия, което като непряк резултат да ускорява позицията на господството на Съединени американски щати като снабдител на сила и първични материали за Европа.
То изключва изцяло концепциите на Макрон, че Европейски Съюз се нуждае от „ европейски стратегически суверенитет “, който може да смекчи законните опасения за сигурността на Русия.
Европа в този момент е затънала „ до хриле “ с широкообхватни стопански наказания против Русия и не може да се изправи против следствията.
Буквално „ няма метод “ последвалата структурна инфлация или икономическото стесняване да могат да бъдат овладени. Европейски Съюз абдикира от средствата за довеждане на войната до нейния край. За него остава единствено шерването на маса, до момента в който Зеленски подпише документа за капитулация.
Няма да има сериозен опит в Съединени американски щати преди ноември даже за ограничение на инфлацията. Последствието от капитулацията на Европейски Съюз на американското командване е, че и във връзка с инфлацията Европейски Съюз ще зависи от капризните промени в изборната политика на Съединени американски щати.
Просто е допустимо Байдън да подреди нова емисия на „ инспекции “, с цел да смекчи резултата от инфлацията върху американските скъпи бумаги (по този метод в допълнение форсира инфлацията), защото е също толкоз евентуално той да позволи количествено стягане (насочено към понижаване на инфлацията) в навечерието на междинните избори.
С настъпването на последствията от войната, те ще донесат сериозна реакция против Брюксел.
* Алистър Крук е някогашен английски посланик, създател и шеф на Форума за спорове, основан в Бейрут.
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ