Защо Европа не се страхува толкова от рецесия, колкото от инфлацията
Европа демонстрира удивително безпокойство във връзка с инфлацията, като постоянно дава приоритет на нейното ограничение пред опасенията за криза.
Тази внимателна позиция се дължи на няколко взаимосвързани фактора, надълбоко вкоренени в икономическия пейзаж на района.
На първо място, Европа исторически е претърпяла опустошителните последствия от хиперинфлацията, изключително забележими след Първата международна война и през междувоенния интервал в страни като Германия и Австрия. Тези епизоди оставиха трайни белези в груповото схващане, като ускориха надълбоко вкорененото омерзение към всяко обновяване на инфлационния напън.
Освен това застаряващото население на Европа и релативно закостенелите пазари на труда способстват за нарасналата сензитивност към инфлацията. Тъй като забележителна част от популацията се състои от пенсионери или е пред пенсиониране, доминира страхът, че инфлацията понижава покупателната дарба на закрепените приходи, което се отразява неподходящо върху виталния стандарт на възрастните хора. Освен това съществуването на мощни профсъюзи постоянно води до индексиране на заплатите, при което заплатите се поправят в сходство с инфлацията. Въпреки че тази процедура може да обезпечи краткосрочна непоклатимост, в дълготраен проект тя може да ускори инфлационния напън.
Освен това институционалната рамка на Европейския съюз, а точно Пактът за непоклатимост и напредък, постанова строга фискална дисциплинираност и дефинира ниската инфлация като крайъгълен камък на икономическата непоклатимост. Високите темпове на инфлация освен подкопават доверието в паричната политика, само че и заплашват уговорката на района за фискална нерешителност, като евентуално могат да доведат до рецесии на държавния дълг, сходни на тези, на които станахме очевидци в Гърция и други периферни стопански системи по време на дълговата рецесия в еврозоната.
Експортно насочените стопански системи в Европа също изпитват опасения по отношение на въздействието на инфлацията върху конкурентоспособността. Повишените темпове на инфлация могат да доведат до обезценяване на валутата, което ще понижи конкурентоспособността на европейския експорт на международните пазари. Тази накърнимост е изключително мощно изразена в страни със обилни експортни браншове, като да вземем за пример Германия.
Освен това спомените за неотдавнашната финансова рецесия и последвалите ограничения за икономии карат политиците да се притесняват от дефлационни спирали. Макар че инфлацията може да съставлява предизвикателство, политиците се притесняват, че един нескончаем интервал на дефлация може да попречва икономическия напредък, да усили тежестта на действителния дълг и да изостри безработицата.
В резюме, опасенията на Европа във връзка с инфлацията отразяват комплицираното взаимоотношение на историческия опит, демографската динамичност, институционалните рамки и икономическата накърнимост. Този доминиращ боязън акцентира уговорката на района да поддържа ценовата непоклатимост като крайъгълен камък на икономическата политика, даже за сметка на приоритизиране на растежа в интервали на рецесионен напън.
Източник
