Европа отново е изправена пред избора между позитивната визия на

Европа още веднъж е изправена пред избора сред позитивната визия на центризма и разделянето, страха и гнева на крайнодесните.

Резултатите от изборите за Европейски парламент през юни не доведоха до решение на този спор. Въпреки че новата десница набира мощ на някои места, като цяло салдото на силите в Европа остава същият. Но въпреки да наподобява, че в Европа може би няма огромен вкус за популизъм и екстремизъм, има дълбоки и същински недоволства, които прекалено много хора считат, че не са били задоволително адресирани от политическия център.

Екстремистките и популистките партии се възползват от действителни страхове и разочарования - те не ги измислят. Те ги разпознават и ускоряват, като се възползват от техния отзив измежду недоволните жители. Така силата на новата десница не идва от качеството на нейните хрумвания - в действителност техните опростени решения са обречени на неуспех. Тя по-скоро се дължи на способността да се схващат и акцентират опасенията на хората.

Независимо дали става въпрос за измененията, които миграцията може да внесе в националната еднаквост, за съкращенията, подбудени от софтуерния прогрес, или за възходящите разноски за живот, страховете на хората са действителни и разбираеми. Проблемът не е в тези, които се насочат към урните, водени от тези страхове, и гласоподават за някого, който считат, че ги схваща. Проблемът е в по-ефективното предаване на центристкото обръщение.

Центризмът може да завоюва разногласието всъщност - той има решения за комплицираните провокации, пред които е изправена Европа през днешния ден. Но последователите му първо би трябвало да убедят огромна част от обществото, че откровено схващат тези страхове.

В първата си победна тирада френският президент Еманюел Макрон съобщи: " Ще направя всичко допустимо, с цел да се уверя, че в никакъв случай повече няма да имате причина да гласувате за екстремистите ". Това би трябвало да е сплотяващият апел на центристите. Предизвикателството е да се даде на гласоподавателите ясна опция, както и да се свържем с техните същински паники за бъдещето. Защото, както демонстрираха неотдавнашните събития във Франция, даже ефикасните и смели промени може да се окажат незадоволителни, в случай че не са безапелационни.

Само когато в действителност разберем болката, която хората изпитват, можем да работим за предложение на решения, които оферират двете основни неща, които центристите внасят на политическата маса - вяра и прагматизъм.

По своята същина центризмът е изпълнен с вяра за бъдещето, за общата ни дарба да променим траекторията на обществото и да се оправим с най-сложните проблеми. Той би трябвало да прегърне демократичния национализъм, който съчетава както любовта към страната, по този начин и уговорката към либерално-демократичните полезности, дружно със мощни дейности за ефикасен мултилатерализъм и транснационализъм - нещата, които държат нашите народи дружно.

Ако екстремистите натъртват на политиката на идентичността, центризмът би трябвало да подчертае силата на нашата обща еднаквост, като изложи положителна национална визия за страните, които обичаме, и мощен ангажимент за световни решения. И там, където екстремистите натъртват на опростенческия метод, центризмът би трябвало да изясни какъв брой неприложими са решенията, предлагани от новата десница - и какъв брой по-зле ще бъдат хората.

Центризмът в Европа ще би трябвало да се оправи и с конкурентните напрежения сред по-голямата интеграция и локалната еднаквост, глобализацията и локалната промишленост, както и със заканите за сигурността и гражданските свободи. Тези напрежения съществуват и единствено в случай че се стремят да ги балансират дейно, политиците могат да претендират, че са прагматични. И този прагматизъм би трябвало да се трансформира в действителни резултати, в начинания, които усъвършенстват живота на хората и оказват осезаемо влияние върху тяхното всекидневие.

И най-после, наред с вярата и прагматизма, които са естествени за центризма, той би трябвало да предложи и ясна визия по главните въпроси - нещо, което към този момент се случва с цифровата и зелената промяна. Тук няма място за делене на разликите сред дясното и лявото или за търсене на консенсус въз основа на най-малкия общ знаменател. Силната центристка политика задава явен път за притежаване на бъдещето.

Докато размишляваме върху резултатите от изборите това лято и си взимаме поучения от тях, е време европейските центристи да погледнат напред. Отговорът на възхода на нелибералната десница няма да пристигна от нелибералната левица. И до момента в който нашите другари от главните десни и леви партии ще се изкушават да успокояват крайностите, центристите са тези, които би трябвало да отстояват твърдо позицията си. Социалдемократите или консерваторите може би ще почувстват, че ще им бъде по-полезно, в случай че основат съюзи с крайностите на политическия набор. Но те би трябвало да устоят на апела на сирените на популизма и да покажат, че умерената и прагматична политика може да даде резултати, пишат в разбор Яир Зиван и Сандро Гоци за " Политико ", възложен от БГНЕС.

Зиван е редактор и създател на книгата " Центърът би трябвало да се задържи - за какво центризмът е отговорът на екстремизма и поляризацията ". Сандро Гоци е някогашен член на италианския парламент, сегашен евродепутат и общоприет секретар на Европейската демократическа партия