България има сериозен проблем с разхищението на храна
Европа има сериозен проблем с разхищението на храна, а България не е изключение от общата наклонност през последните години. Ако на година средностатистическият европеец пилее по 130 кг храна, в у нас цифрата 93 кг. В парично изражение това значи, че всяка година българите губят приблизително към 600 лева за храна, която отива в кофата поради изминал период на валидност, недобро потребление, предпазване или обмисляне на храненията.
Като общо количество, питателните боклуци в Европа са над 58 милиарда тона за година, а в България – 614 928 тона. Данните на европейската статистическа работа Евростат са за 2022 – 2023 година и бяха изведени от Цанка Миланова, изпълнителен шеф на Българската хранителна банка (БХБ), по време на събитие в петък.
Има огромен проблем с разхищаването на храна. В Европа не престават да се разхищават над 58 милиарда тона за година, макар че напълно неотдавна европейските институции предложиха всяка страна членка да работи за ограничения за понижаване на тези количества “, сподели Миланова.
Тя изясни, че Европейската комисия си е сложила за цел до 2030 година разхищението да намалее с 10% в производството и преработката на храна и с още 30% при семействата, дистрибуцията, заведенията за хранене и търговията на дребно с храни.
2030 година е безусловно зад ъгъла и без значение, че това беше цел, сложена доста по-рано, данните демонстрират, че не сме постигнали доста като цивилизация за разхищението “, добави Миланова.
Картината в България
Подобно на други европейски страни, най-разхитителни са семействата с 43% дял на генерираните хранителни боклуци. Това ненапълно се изяснява и с обстоятелството, че по данни на Европейска комисия страната ни е с максимален дял на консуматори, които не се интересуват от разхищението на храна.
По-проблемен обаче се оказва самият бранш на произвеждане.
Проблемът в България е сериозен в бранша на производството и преработката, приказваме за към 24% дял в разхищението на храна “, добави специалистът.
На последващо място са заведенията за хранене и услугите за хранене (16%), а на последно – търговията на дребно и дистрибуцията с 6%. Иначе казано, съвсем половината от разхищението се генерира отвън семействата.
Типовете български консуматори
Европейска комисия разпознава и три съществени вида български консуматори. Най-голям е делът на тези, които нехайно хвърлят храна (47%). На второ място (33%) са тези, които прагматично изхвърлят хранителни артикули, т.е. това са хора, които не знаят дали храната е задоволително годна, в случай че към този момент е пристигнал срокът на валидност, и с цел да са сигурни, просто я изхвърлят.
Едва 20% от българите има по-добро отношение към храната – това са хора, ангажирани с екологични начинания и се интересуват от стабилно развиване “, добави Миланова.
Добрите вести
За да се оправи с казуса, БХБ за втора поредна година провежда осведомителната акция „ Не е за изхвърляне “, взаимно с веригата „ Фантастико “.
С БХБ споделяме общи полезности и това е в основата на устойчивото ни партньорство. Целта ни е да напомним на всеки човек да се замисли за своята отговорност за разхищението на запаси и да покажем, че с дребни дейности от доста хора е опция да се реализира голям резултат “, сподели и Светослав Гаврилов, изпълнителен шеф на комерсиалната верига.
С самодейността от организацията регистрират безапелационна наклонност на повишаване на количествата избавена от разхищаване храна. Само през предходната година хранителната банка е избавила 431 600 кг на обща стойност съвсем 2.3 млн. лева Въпросните артикули са достигнали до 83 335 лица, живеещи в усложнение и риск от беднотия.
Как да пазарим
По време на събитието изпълнителният шеф на БХБ подсети за няколко злати правила за отбягване на разхищението на храна. Те включват:
Списък за пазаруване;Бавно и фокусирано пазаруване;Следене на опаковките и взимане на осведомен избор;Правилно предпазване на продуктите;Редовна инспекция на периодите на годност;Разумно потребление на отпадъците;Купуване/Поръчване с мярка.Как да си подредим хладилника
С къса проява за медиите бе обяснено, че е вярно плодовете и зеленчуците да стоят най-отдолу на хладилниците ни. Причината – там температурата е най-ниска, а тези артикули нормално се скапват най-бързо.
Над тях е редно да се сложи месото в затворени опаковки по метод, който да не разреши да изтичат сокове или аромати. Над месните артикули се слагат млечните, а на вратата, където температурата варира най-вече, би трябвало да са другите типове сокове, отворени бутилки алкохол и сосове.
Какво остава да се постави най-отгоре? Това място е непокътнато за остатъците от вечерята и за храна, която може да се употребява при следващо стопляне в идващите дни.
Българска хранителна банка изхвърляне на храна разхищаване фантастико
Като общо количество, питателните боклуци в Европа са над 58 милиарда тона за година, а в България – 614 928 тона. Данните на европейската статистическа работа Евростат са за 2022 – 2023 година и бяха изведени от Цанка Миланова, изпълнителен шеф на Българската хранителна банка (БХБ), по време на събитие в петък.
Има огромен проблем с разхищаването на храна. В Европа не престават да се разхищават над 58 милиарда тона за година, макар че напълно неотдавна европейските институции предложиха всяка страна членка да работи за ограничения за понижаване на тези количества “, сподели Миланова.
Тя изясни, че Европейската комисия си е сложила за цел до 2030 година разхищението да намалее с 10% в производството и преработката на храна и с още 30% при семействата, дистрибуцията, заведенията за хранене и търговията на дребно с храни.
2030 година е безусловно зад ъгъла и без значение, че това беше цел, сложена доста по-рано, данните демонстрират, че не сме постигнали доста като цивилизация за разхищението “, добави Миланова.
Картината в България
Подобно на други европейски страни, най-разхитителни са семействата с 43% дял на генерираните хранителни боклуци. Това ненапълно се изяснява и с обстоятелството, че по данни на Европейска комисия страната ни е с максимален дял на консуматори, които не се интересуват от разхищението на храна.
По-проблемен обаче се оказва самият бранш на произвеждане.
Проблемът в България е сериозен в бранша на производството и преработката, приказваме за към 24% дял в разхищението на храна “, добави специалистът.
На последващо място са заведенията за хранене и услугите за хранене (16%), а на последно – търговията на дребно и дистрибуцията с 6%. Иначе казано, съвсем половината от разхищението се генерира отвън семействата.
Типовете български консуматори
Европейска комисия разпознава и три съществени вида български консуматори. Най-голям е делът на тези, които нехайно хвърлят храна (47%). На второ място (33%) са тези, които прагматично изхвърлят хранителни артикули, т.е. това са хора, които не знаят дали храната е задоволително годна, в случай че към този момент е пристигнал срокът на валидност, и с цел да са сигурни, просто я изхвърлят.
Едва 20% от българите има по-добро отношение към храната – това са хора, ангажирани с екологични начинания и се интересуват от стабилно развиване “, добави Миланова.
Добрите вести
За да се оправи с казуса, БХБ за втора поредна година провежда осведомителната акция „ Не е за изхвърляне “, взаимно с веригата „ Фантастико “.
С БХБ споделяме общи полезности и това е в основата на устойчивото ни партньорство. Целта ни е да напомним на всеки човек да се замисли за своята отговорност за разхищението на запаси и да покажем, че с дребни дейности от доста хора е опция да се реализира голям резултат “, сподели и Светослав Гаврилов, изпълнителен шеф на комерсиалната верига.
С самодейността от организацията регистрират безапелационна наклонност на повишаване на количествата избавена от разхищаване храна. Само през предходната година хранителната банка е избавила 431 600 кг на обща стойност съвсем 2.3 млн. лева Въпросните артикули са достигнали до 83 335 лица, живеещи в усложнение и риск от беднотия.
Как да пазарим
По време на събитието изпълнителният шеф на БХБ подсети за няколко злати правила за отбягване на разхищението на храна. Те включват:
Списък за пазаруване;Бавно и фокусирано пазаруване;Следене на опаковките и взимане на осведомен избор;Правилно предпазване на продуктите;Редовна инспекция на периодите на годност;Разумно потребление на отпадъците;Купуване/Поръчване с мярка.Как да си подредим хладилника
С къса проява за медиите бе обяснено, че е вярно плодовете и зеленчуците да стоят най-отдолу на хладилниците ни. Причината – там температурата е най-ниска, а тези артикули нормално се скапват най-бързо.
Над тях е редно да се сложи месото в затворени опаковки по метод, който да не разреши да изтичат сокове или аромати. Над месните артикули се слагат млечните, а на вратата, където температурата варира най-вече, би трябвало да са другите типове сокове, отворени бутилки алкохол и сосове.
Какво остава да се постави най-отгоре? Това място е непокътнато за остатъците от вечерята и за храна, която може да се употребява при следващо стопляне в идващите дни.
Българска хранителна банка изхвърляне на храна разхищаване фантастико
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ