Европа има достатъчно земя за разширяване на източниците на слънчева

Европа има задоволително земя за разширение на източниците на слънчева и вятърна сила, което би трябвало да става в естетика с потребностите на природата, производството на храни и локалните общности. Това показва в новия си отчет  Land for Reneables Европейското бюро за околна среда (EEB), който е и самобитен отговор на въпроса, какъв брой земя ще е нужна за създаване на европейския континент на обилни мощности за слънчева и вятърна енергетика за задачите на декарбонизцията. Докладът демонстрира, че от 5,2% от европейската земя, която Европейският взаимен проучвателен комитет (JRC) смята за подобаваща за развиване на слънчева фотоволтаична и вятърна сила на сушата, са нужни по-малко от половината, а точно 2,2%. Такава повърхност ще би трябвало да се употребява за реализиране на климатична индиферентност до 2040 година, спирайки работата освен на въглища и газ, само че даже и на атомни електроцентрали. Освен това, подобаващите земни запаси дават отговор на строги екологични и механически критерии за местоположението на вятърни и слънчеви съоръжения на сушата и не включват естествени резервати или земеделска земя с висока стойност. Днес в Европа 47,9% от земята се употребява за селско стопанство, а 18,6% са предпазени територии. EEB декларира, че за реализиране на европейските цели за възобновима сила, разполагането на слънчеви съоръжения на покривите и в градовете няма да е задоволително и ще би трябвало да бъдат включени селските региони. Освен това „ има доста деградирала земеделска земя, налична за развиване на слънчева сила, без да се нарушават стопанските системи в селските региони. Това може да се направи в синергия с производството на храни и възобновяване на здравето на почвата. Можем да се приказва да вземем за пример за агроволтаика – композиция от земеделие и електричество. Cosimo Tansini от EEB разяснява: „ Възобновяемата сила може да процъфтява, без да навреди на питателните доставки или естествените местообитания. Фактите демонстрират, че Европа разполага с задоволително земя, в допълнение към зоните с богато биоразнообразие и продуктивна земеделска земя, за стабилно разширение на възобновимата сила... Можем да използваме възобновима сила, с цел да възстановим земята, да облагодетелстваме общностите и да подкрепим селските стопански системи. “. Основната рекомендация на създателите е, че европейските страни би трябвало да си сътрудничат повече между тях при планирането на територията, защото някои страни имат лимитирани запаси от земя, а други имат такава в остатък. EEB предлага основаването на „ европейска „ супермрежа “ “ за „ свързване на ресурсите, уравновесено систематизиране на силата и реализиране на общоевропейска декарбонизация посредством съдействие и понижаване на отпадъците “. Авторите заключават: „ с вярно обмисляне на земеползването и ограничения за запазване на околната среда в страните от Европейски Съюз, нужните слънчеви и вятърни съоръжения могат да бъдат ситуирани с минимално потребление на земята и, без да се компрометира отбраната на биоразнообразието, производството на храни и по-широките селскостопански действия. “ Проблемът с „ териториалните ограничавания ” по отношение на развиването на слънчевата и вятърната сила постоянно се преувеличава. ВЕИ не изискват повече пространство от съществуващата енергийна инфраструктура. Има повече от задоволително земя за разполагане на електроцентрали за възобновима сила, които биха могли да обезпечат всички енергийни потребности на човечеството, а тези уреди ще заемат единствено дребна част от земната повърхнина. В документът са показани по-подробни проучвания за страните с по-големи територии като Германия, Франция, Италия, Испания, Румъния, Полша. Според по-ранните калкулации на Carbon Tracker построяването на задоволително слънчеви панели за облекчаване на световното енергийно търсене би изисквало единствено 0,3% от земната повърхнина, което по-малко от площта, заета от актуалната енергийна инфраструктура за изкопаеми горива. Вижте още в прикачения документ.