Лагард прогнозира по-висока инфлация и по-бавен растеж в Европа
Европа е изправена пред по-висока инфлация и по-бавен стопански напредък в изискванията на съветската война в Украйна, съобщи през днешния ден ръководителят на Европейската централна банка (ЕЦБ)
" Наясно сме с главните опасности, провокирани от войната, и несигурността, която тя основава във всички направления ", съобщи Кристин Лагард в речта си по време на конференцията „ ЕЦБ и нейните надзорници”, извършена във Франкфурт, Германия.
" Поради тази причина всички наши решения по паричната политика през идващите месеци наложително ще се основават на икономическите последствия от войната и ще зависят от данните ", добави тя.
Лагард означи, че през последните месеци стопанската система на еврозоната към този момент се е сблъскала с редица провокации, като да вземем за пример икономическото възобновяване от пандемията, по-високите енергийни разноски, рестриктивните мерки в предлагането и ценовия напън.
" Малко евентуално е да се върнем към същата инфлационна динамичност, която наблюдавахме преди пандемията. Затова започнахме да поправяме политиката си по този начин, че бъдат изпълнени когато нужните условия, да можем да предприемем спомагателни стъпки към нормализиране на политиката ", сподели тя.
Председателят на ЕЦБ означи, че от юни предходната година насам силата и храните са причина за към две трети от инфлацията, защото предлагането не съумява да навакса с търсенето след възобновяване на международната стопанска система.
Тя съобщи, че се чака цените на силата да останат по-високи за по-дълго време, като от началото на 2022 година цените на природния газ са се повишили със 73%, а на нефта - с 44%.
" Натискът върху инфлацията на храните евентуално ще се усили. На Русия и Украйна се падат близо 30% от международния експорт на пшеница, а цените на пшеницата са се повишили с повече от 30% от началото на годината ", изясни Лагард.
" Беларус и Русия създават към една трета от международното количество калиев карбонат, който дружно с природния газ е основна съставна част за производството на торове и към този момент има дефицит от него ", добави тя. /БГНЕС
" Наясно сме с главните опасности, провокирани от войната, и несигурността, която тя основава във всички направления ", съобщи Кристин Лагард в речта си по време на конференцията „ ЕЦБ и нейните надзорници”, извършена във Франкфурт, Германия.
" Поради тази причина всички наши решения по паричната политика през идващите месеци наложително ще се основават на икономическите последствия от войната и ще зависят от данните ", добави тя.
Лагард означи, че през последните месеци стопанската система на еврозоната към този момент се е сблъскала с редица провокации, като да вземем за пример икономическото възобновяване от пандемията, по-високите енергийни разноски, рестриктивните мерки в предлагането и ценовия напън.
" Малко евентуално е да се върнем към същата инфлационна динамичност, която наблюдавахме преди пандемията. Затова започнахме да поправяме политиката си по този начин, че бъдат изпълнени когато нужните условия, да можем да предприемем спомагателни стъпки към нормализиране на политиката ", сподели тя.
Председателят на ЕЦБ означи, че от юни предходната година насам силата и храните са причина за към две трети от инфлацията, защото предлагането не съумява да навакса с търсенето след възобновяване на международната стопанска система.
Тя съобщи, че се чака цените на силата да останат по-високи за по-дълго време, като от началото на 2022 година цените на природния газ са се повишили със 73%, а на нефта - с 44%.
" Натискът върху инфлацията на храните евентуално ще се усили. На Русия и Украйна се падат близо 30% от международния експорт на пшеница, а цените на пшеницата са се повишили с повече от 30% от началото на годината ", изясни Лагард.
" Беларус и Русия създават към една трета от международното количество калиев карбонат, който дружно с природния газ е основна съставна част за производството на торове и към този момент има дефицит от него ", добави тя. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ