Ростислав Кандиларов: Институциите у нас не се справят успешно в борбата срещу замърсителите
Европа би трябвало да има водеща роля в опазването на околната среда, сподели преподавателят по физика в Русенския университет и координатор на съдружие "Вело-Русе "
"Европа би трябвало да има водеща роля в опазването на околната среда. Биоразнообразието не е нещо пожелателно. Ние дотолкоз сме привикнали с "неизчерпаемите " запаси, които ни дава природата, че не се замисляме за действителната цена на "екосистемните услуги ", които получаваме от нея. " Това сподели в изявление за Ростислав Кандиларов - учител по физика в Русенския университет и координатор на съдружие "Вело-Русе ".
По думите му колкото по-богат на биоразнообразие е даден регион, толкоз по-устойчив е той на външни въздействия. Има повече разнородни естествено синтезирани субстанции - да вземем за пример белтъчини, има за фармацевтичната промишленост, както и повече отбрана от естествени катаклизми - да вземем за пример наводненията се поемат по-лесно от територии, в които е непокътната естествената измежду, уточни експертът.
Европеецът би трябвало да осъзнае зависимостта си от околната среда
"Такава Европа си представям - в която, индивидът е осъзнал зависимостта си от околната среда и я поддържа в оптимално непосредствен до естествения ѝ тип, като се употребява от богатствата ѝ умерено. Една Европа, която се движи главно от достиженията на науката, а не от лакомията на олигархията ", сподели Кандиларов.
В отговор на въпрос дали се ползва сполучливо европейското законодателство за опазването на околната среда, той съобщи, че използването на едно законодателство не е обвързано със самото законодателство. "И най-хубавите закони, в случай че не се съблюдават, обезсмислят личното си битие. В това отношение Европейският съюз е много сегментиран по разнообразни оси - главно страни с по-високо/ниско равнище на корупция, което директно се отразява на степента на действително използване на законодателството, и от там на качеството на живот във всички сфери - в частност чистата околна среда ", сподели Кандиларов.
Той даде образец с произвеждане в цех в Русе. "Този цех в западна страна не може да действа по отношение на настоящите там разпореждания за замърсяване на въздуха, само че сполучливо работи и тормози нас, жителите, на родна територия ", означи той.
Законодателството в европейски мащаб изостава от науката
Според преподавателя в Русенския университет законодателството в европейски мащаб изостава от науката. "Това е годно освен в региона на опазването на околната среда и човешкото здраве. Ние към момента живеем в една инертна аналогова законова среда. Има няколко доста незабавни промени, които следва да бъдат въведени - да вземем за пример те са свързани с "безвредните " концентрации на разнообразни замърсители на въздуха, крещяща е и потребността от прецизиране на превишаването на фините прахови частици не просто на 24-часова база, а даже на едночасова база ", споделя Кандиларов.
По думите му институциите у нас не се оправят сполучливо в битката против замърсителите. "При до неотдавна съвсем напълно превзета от задкулисието страна е доста мъчно да се противодейства на замърсяващи бизнеси, които имат застъпничество от властта. Отделно, неналичието на самостоятелна прокуратура в допълнение затруднява използването на ефикасни санкции на дребното потвърдени замърсители. Един от многото образци, за който незабавно се сещам, е бремето на жителите на Гълъбово и проклятието Топлоелектрическа централа "Брикел " - сага, която помня още от ученическите си години заради познанството ми с другари от този град, пъкъл, който под една или друга форма продължава и до през днешния ден ", изясни Кандиларов.
Според него жителите на Русе незабавно могат да назоват по един цех - замърсител във всяка индустриална зона, обграждаща града. Сигнали, подадени от жители, има доста, само че до ефикасни дейности се стига единствено при подобаваща политически атмосфера, счита Кандиларов.
Околната среда през погледа на велосипедиста
Координаторът на съдружие "Вело-Русе " показа, че чистата околна среда е натурален привлекателен център освен за бутиковия, само че даже и за всеобщия екскурзиант. "Един от методите за "консумиране " на този естествен запас е точно велосипедният туризъм. В Западна Европа има доста развита велосипедна мрежа, ориентирана към този вид прекарване, която генерира значително приходи. Близък до нас образец е европейският велосипеден маршрут "Евро-Вело-6 " - "Пътят на реките ", който стартира от Атлантическия океан, включва и цялото поречие на река Дунав. Той е инфраструктурно подсигурен от Франция до Сърбия и изцяло недоразвит в България и Румъния ", сподели Кандиларов.
Той уточни, че по данни на Европейската велосипедна федерация велосипедните туристи харчат приблизително по 60 евро дневно в създадените сектори от маршрута - пари, които остават в локалната общественост, тъй като велосипедистът не може да придвижва със себе си големи количества хранителни запаси и използва главно локални артикули и услуги.
"Една доста по-косвена икономическа изгода, несвързана с туризма, която може да отнесем към връзката "човек - околна среда ", е научно изследвана в Холандия и Германия. Ползвателите на велосипед - като главно средство за напредване, действително поддържат физическото си здраве по-добро и по този начин индиректно икономисват на здравните си системи милиарди (точните оценки, варират съгласно методологията). Оказва се, че данъкоплатците и частните здравни фондове в действителност печелят от развиването на велосипеда като транспортно средство. Така се основава една позитивна противоположна връзка - повече напредвания с велосипед - по-чиста околна среда (по-малко шумово замърсяване, по-малко нездравословно газово замърсяване) - по-добри условия за напредване с велосипед - по-чиста околна среда. "
Експерти създават народен велосипеден координационен център
Кандиларов разяснява, че сега у нас Българската асоциация за различен туризъм (БААТ), взаимно с сътрудници, измежду които е и съдружие "Вело-Русе ", създава концептуалните основи на народен велосипеден координационен център за страната. Ще бъде основана и национална карта на велосипедните направления, която да залегне като стратегически документ, който след това да откри своята практическа реализация.
"В съпоставяне със Западна Европа, а тук-там и с Централна Европа, ние сме доста изостанали в това отношение. Тук приказваме по едно и също време за велосипеда в две изцяло разнообразни светлини - като метод на напредване в градски условия, който икономисва паркомясто, авто трафик, шумово замърсяване, и като средство за екологичен туризъм ", изясни Кандиларов.
По думите му и двете посоки би трябвало да се развиват редом - по-добра и най-много безвредна инфраструктура в градовете, и по-добра или в нашия случай изобщо някаква, инфраструктура сред обитаемоте места.
"Не бива обаче да се не помни, че велосипедният превоз не може да се преглежда независимо. Той би трябвало да е наложително част от подобаваща система за интермодален превоз - да има комфортни връзки с жп гари и опция за елементарно преместване на велосипед с трен. Когато приказваме за велотуризма, трябват и подобаващи места за нощуване в границите на всеки 60-80 км, които изминава велотуристът дневно ", изясни Кандиларов.
Според него инфраструктурата сама по себе си не е задоволителна. Трябват и подобаващи политики за поощряване на самото напредване с велосипед. Пилотното основаване на необятни зони с стеснен или напълно без персонален авто трафик дава доста положителни плодове, счита той. "В това отношение Холандия е отличник, като университетският град Утрехт сполучливо задминава даже огромни градове като Амстердам и Копенхаген по заплитане на велотранспорта в приятна чиста градската среда. Мисля, че точно в такива европейски образци следва да се цели и нашата страна ", сподели Ростислав Кандиларов.
Опазването на околната среда и биоразнообразието ще е във фокуса на полемиката, която Българска телеграфна агенция провежда в пресклуба си в Русе на 29 април т.г. от 10:00 часа. Ростислав Кандиларов ще бъде един от участниците във форума. Събитието е в границите на самодейността "Български гласове за Европа ", която Агенцията извършва с поддръжката на Европейския парламент. Дискусията може да бъде проследена онлайн в YouTube-канала и във фейсбук страницата на Българска телеграфна агенция.
"Европа би трябвало да има водеща роля в опазването на околната среда. Биоразнообразието не е нещо пожелателно. Ние дотолкоз сме привикнали с "неизчерпаемите " запаси, които ни дава природата, че не се замисляме за действителната цена на "екосистемните услуги ", които получаваме от нея. " Това сподели в изявление за Ростислав Кандиларов - учител по физика в Русенския университет и координатор на съдружие "Вело-Русе ".
По думите му колкото по-богат на биоразнообразие е даден регион, толкоз по-устойчив е той на външни въздействия. Има повече разнородни естествено синтезирани субстанции - да вземем за пример белтъчини, има за фармацевтичната промишленост, както и повече отбрана от естествени катаклизми - да вземем за пример наводненията се поемат по-лесно от територии, в които е непокътната естествената измежду, уточни експертът.
Европеецът би трябвало да осъзнае зависимостта си от околната среда
"Такава Европа си представям - в която, индивидът е осъзнал зависимостта си от околната среда и я поддържа в оптимално непосредствен до естествения ѝ тип, като се употребява от богатствата ѝ умерено. Една Европа, която се движи главно от достиженията на науката, а не от лакомията на олигархията ", сподели Кандиларов.
В отговор на въпрос дали се ползва сполучливо европейското законодателство за опазването на околната среда, той съобщи, че използването на едно законодателство не е обвързано със самото законодателство. "И най-хубавите закони, в случай че не се съблюдават, обезсмислят личното си битие. В това отношение Европейският съюз е много сегментиран по разнообразни оси - главно страни с по-високо/ниско равнище на корупция, което директно се отразява на степента на действително използване на законодателството, и от там на качеството на живот във всички сфери - в частност чистата околна среда ", сподели Кандиларов.
Той даде образец с произвеждане в цех в Русе. "Този цех в западна страна не може да действа по отношение на настоящите там разпореждания за замърсяване на въздуха, само че сполучливо работи и тормози нас, жителите, на родна територия ", означи той.
Законодателството в европейски мащаб изостава от науката
Според преподавателя в Русенския университет законодателството в европейски мащаб изостава от науката. "Това е годно освен в региона на опазването на околната среда и човешкото здраве. Ние към момента живеем в една инертна аналогова законова среда. Има няколко доста незабавни промени, които следва да бъдат въведени - да вземем за пример те са свързани с "безвредните " концентрации на разнообразни замърсители на въздуха, крещяща е и потребността от прецизиране на превишаването на фините прахови частици не просто на 24-часова база, а даже на едночасова база ", споделя Кандиларов.
По думите му институциите у нас не се оправят сполучливо в битката против замърсителите. "При до неотдавна съвсем напълно превзета от задкулисието страна е доста мъчно да се противодейства на замърсяващи бизнеси, които имат застъпничество от властта. Отделно, неналичието на самостоятелна прокуратура в допълнение затруднява използването на ефикасни санкции на дребното потвърдени замърсители. Един от многото образци, за който незабавно се сещам, е бремето на жителите на Гълъбово и проклятието Топлоелектрическа централа "Брикел " - сага, която помня още от ученическите си години заради познанството ми с другари от този град, пъкъл, който под една или друга форма продължава и до през днешния ден ", изясни Кандиларов.
Според него жителите на Русе незабавно могат да назоват по един цех - замърсител във всяка индустриална зона, обграждаща града. Сигнали, подадени от жители, има доста, само че до ефикасни дейности се стига единствено при подобаваща политически атмосфера, счита Кандиларов.
Околната среда през погледа на велосипедиста
Координаторът на съдружие "Вело-Русе " показа, че чистата околна среда е натурален привлекателен център освен за бутиковия, само че даже и за всеобщия екскурзиант. "Един от методите за "консумиране " на този естествен запас е точно велосипедният туризъм. В Западна Европа има доста развита велосипедна мрежа, ориентирана към този вид прекарване, която генерира значително приходи. Близък до нас образец е европейският велосипеден маршрут "Евро-Вело-6 " - "Пътят на реките ", който стартира от Атлантическия океан, включва и цялото поречие на река Дунав. Той е инфраструктурно подсигурен от Франция до Сърбия и изцяло недоразвит в България и Румъния ", сподели Кандиларов.
Той уточни, че по данни на Европейската велосипедна федерация велосипедните туристи харчат приблизително по 60 евро дневно в създадените сектори от маршрута - пари, които остават в локалната общественост, тъй като велосипедистът не може да придвижва със себе си големи количества хранителни запаси и използва главно локални артикули и услуги.
"Една доста по-косвена икономическа изгода, несвързана с туризма, която може да отнесем към връзката "човек - околна среда ", е научно изследвана в Холандия и Германия. Ползвателите на велосипед - като главно средство за напредване, действително поддържат физическото си здраве по-добро и по този начин индиректно икономисват на здравните си системи милиарди (точните оценки, варират съгласно методологията). Оказва се, че данъкоплатците и частните здравни фондове в действителност печелят от развиването на велосипеда като транспортно средство. Така се основава една позитивна противоположна връзка - повече напредвания с велосипед - по-чиста околна среда (по-малко шумово замърсяване, по-малко нездравословно газово замърсяване) - по-добри условия за напредване с велосипед - по-чиста околна среда. "
Експерти създават народен велосипеден координационен център
Кандиларов разяснява, че сега у нас Българската асоциация за различен туризъм (БААТ), взаимно с сътрудници, измежду които е и съдружие "Вело-Русе ", създава концептуалните основи на народен велосипеден координационен център за страната. Ще бъде основана и национална карта на велосипедните направления, която да залегне като стратегически документ, който след това да откри своята практическа реализация.
"В съпоставяне със Западна Европа, а тук-там и с Централна Европа, ние сме доста изостанали в това отношение. Тук приказваме по едно и също време за велосипеда в две изцяло разнообразни светлини - като метод на напредване в градски условия, който икономисва паркомясто, авто трафик, шумово замърсяване, и като средство за екологичен туризъм ", изясни Кандиларов.
По думите му и двете посоки би трябвало да се развиват редом - по-добра и най-много безвредна инфраструктура в градовете, и по-добра или в нашия случай изобщо някаква, инфраструктура сред обитаемоте места.
"Не бива обаче да се не помни, че велосипедният превоз не може да се преглежда независимо. Той би трябвало да е наложително част от подобаваща система за интермодален превоз - да има комфортни връзки с жп гари и опция за елементарно преместване на велосипед с трен. Когато приказваме за велотуризма, трябват и подобаващи места за нощуване в границите на всеки 60-80 км, които изминава велотуристът дневно ", изясни Кандиларов.
Според него инфраструктурата сама по себе си не е задоволителна. Трябват и подобаващи политики за поощряване на самото напредване с велосипед. Пилотното основаване на необятни зони с стеснен или напълно без персонален авто трафик дава доста положителни плодове, счита той. "В това отношение Холандия е отличник, като университетският град Утрехт сполучливо задминава даже огромни градове като Амстердам и Копенхаген по заплитане на велотранспорта в приятна чиста градската среда. Мисля, че точно в такива европейски образци следва да се цели и нашата страна ", сподели Ростислав Кандиларов.
Опазването на околната среда и биоразнообразието ще е във фокуса на полемиката, която Българска телеграфна агенция провежда в пресклуба си в Русе на 29 април т.г. от 10:00 часа. Ростислав Кандиларов ще бъде един от участниците във форума. Събитието е в границите на самодейността "Български гласове за Европа ", която Агенцията извършва с поддръжката на Европейския парламент. Дискусията може да бъде проследена онлайн в YouTube-канала и във фейсбук страницата на Българска телеграфна агенция.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ