В условията на изключително ниско доверие в правителството и парламента румънският министър-председател, председателят на Камарата на депутатите и ръководителят на Сената търсят възможност да се срещнат с украинския президент в Киев, надявайки се, че международното посещение ще спечели благоразположението на румънските избиратели.
Клаус Йоханис, президент на Румъния
Но за румънските висши политици дори и тази фотосесия се оказа трудна за съгласуване, тъй като пререканията между тримата за това кой трябва да стигне пръв до нея помрачиха посещението.
В крайна сметка миналата седмица, след като приключиха празненствата около православния Великден, румънският премиер и председателят на Камарата на депутатите заминаха заедно за Киев. Те бяха забравили, че само няколко дни преди това беше публикувано изявление, в което се казваше, че председателят на румънския сенат също ще се присъедини.
Заради раздорите и борбите в румънската управляваща коалиция Флорин Къцу, председател на Сената, беше оставен вкъщи, за да отиде сам в Киев на следващия ден.
"Нито премиерът, нито председателят на Камарата на депутатите ми се обадиха, за да ми кажат кога ще отидат в Киев", каза Къцу.
Запитан защо е избрал да остави член на собствената си партия у дома, румънският премиер Чука отговори, че "това бяха две посещения, планирани поотделно, и броят на делегатите беше ограничен".
Фотосесии
Румъния не е единствената държава, която търси възможност лидерите ѝ да си направят снимки в Киев. Вече почти два месеца, след като се разрази адът в Украйна, Киев посреща множество европейски лидери, които искат да покажат подкрепа и да помогнат на страната с каквото могат.
В сърдечна проява на солидарност Европа реагира бързо на войната в Украйна, като държавите-членки наложиха санкции на Русия и приеха милиони бежанци, бягащи от войната.
Досега границата на Украйна са пресекли милиарди евро помощи и тонове модерно въоръжение, в момент, когато Европа се опитваше да лавира по тънката линия между риска да провокира Русия и да въвлече целия континент в катастрофална война, и това да подкрепи Киев в защитата на суверенитета му.
Както посочва Институтът в Кил, източноевропейските страни са били "особено щедри" предвид размера на икономиките им, като Естония, Полша, Литва и Словакия са четирите най-големи донори.
Естония е похарчила почти 1% от своя БВП за военни цели, Полша и Румъния се втурнаха да приемат милиони бежанци, а малката Словакия се опитва да въоръжи военните в Украйна с изтребители.
На фона на всичко това обаче, през последните няколко месеца се появи една не толкова лицеприятна тактика: „изпиране” на имиджа чрез Украйна. Редица европейски лидери, които искат да замаскират вътрешните си проблеми и влошеното си положение, търсят помощ в чужбина, като се „закачиха” за героичната съпротива на Украйна.
Изненадващото посещение на Борис Джонсън в Украйна, което включваше старателно отразена от фотографите разходка из Киев заедно със Зеленски, се състоя точно в момент, когато премиерът на Великобритания се бореше с нарастващия натиск да подаде оставка, след като беше установено, че е присъствал на множество партита през 2020 и 2021 г. в нарушение на ковид ограниченията.
Скандалът се изостри рязко, след като Джонсън и други водещи фигури в британското правителство получиха глоби от лондонската полиция.
Като биограф на Чърчил Борис Джонсън изглежда се вслушва в съветите на своя герой, който е известен с думите: "Никога не пропилявай една добра криза", докато работи за създаването на Организацията на обединените нации след Втората световна война.
Във Франция по време на битката за преизбирането си Еманюел Макрон се стремеше да напомни на избирателите за дипломатическите си умения. Той заложи на факта, че френските избиратели ще се радват да видят как лидерът на страната им поема отговорна дипломатическа роля и укрепва имиджа на Франция като световен играч.
Всъщност кризата в Украйна представлява повратна точка както във френската политика, по-конкретно възобновяване на президентската надпревара, така и в собствената политическа кариера на Макрон.
Поредицата от снимки, публикувани миналия месец от официалния фотограф на френския президент, на които се вижда леко небръснат Макрон, облечен с дреха с качулка - нехарактерна визия за френския държавен глава, която мнозина изтълкуваха като почит към Володимир Зеленски, сякаш бе знак за превръщането на Макрон във военен президент, фигура, която Елисейският дворец се надява да бъде по-популярна сред избирателите.
Джонсън и Зеленски
Въз основа на собствения си опит с агресията на Москва политиците от Централна и Източна Европа са едни от най-гласовитите защитници на европейската интеграция на Украйна, като обещават почти безусловна подкрепа за Киев.
И все пак, подобно на западните си колеги, тези лидери несъмнено се надяват, че украинската криза ще им осигури отдих от политическите проблеми у дома и ще повиши популярността им както в страната, така и в чужбина.
Може би никой европейски лидер обаче не извлича по-големи дивиденти от украинската криза, отколкото полският президент Анджей Дуда. Той е в конфликт с ЕС заради противоречивата позиция на правителството му по отношение на ЛГБТ, абортите, медийните закони и конституционните промени за удължаване на президентския мандат. Те доведоха до вълна от масови протести през 2020 г. и 2021 г., които значително навредиха на популярността на Дуда и управляващата партия.
Но решаващата роля на Полша в предоставянето на помощ на почти 3 милиона бежанци от Украйна, които тя приема, може да помогне на Варшава да промени съдбата си в отношенията с ЕС. Както неотдавна заяви полският премиер Матеуш Моравецки, "Полша никога не е имала толкова отлична репутация пред целия свят".
Или да вземем словашкия премиер Едуард Хегер - твърд поддръжник на Украйна и нейното присъединяване към ЕС, чието собствено пътуване до Киев изглежда е било добре дошло за отвличане на вниманието от проблемите у дома, където крехката му коалиция се срива според социологическите проучвания.
Подобно на по-известния си британски колега, министър-председателят на Словакия виждаше, че премиерският му пост се изплъзва още преди началото на войната. Според февруарските социологически проучвания 70% от словаците не му вярват, след като кръгове от ожесточени битки отнеха голяма част от доверието в управляващата коалиция.
Избран с помощта на антикорупционен билет, кръстоносният поход на Хегер срещу корупцията се сблъска с обвинения у дома, че правителството упражнява неправомерно влияние върху целите, които преследват правоприлагащите органи.
Прокурорите разработиха стратегия, в която първо повдигат обвинения срещу по-нископоставени лица, като ги подтикват да станат свидетели на правителството и да свидетелстват срещу своите началници, включително лидерите на двете големи опозиционни партии. Бившият премиер Роберт Фицо нарече повдигнатите срещу него обвинения "явно политическо отмъщение" и опит за "ликвидиране на политическата опозиция".
От Лондон до Варшава "изпирането чрез Украйна" се превърна в хитър ход за много европейски политици, а помощта, която те оказаха, е една от основните причини Украйна все още да се държи здраво срещу безогледната агресия на Русия. Можем само да се надяваме, че същите тези лидери няма да намалят подкрепата си за Украйна, когато тя спре да повишава рейтинга пред избирателите им. /БГНЕС
Анализ на Кристиан Герасим за „Евронюз”.
Клаус Йоханис, президент на Румъния
Но за румънските висши политици дори и тази фотосесия се оказа трудна за съгласуване, тъй като пререканията между тримата за това кой трябва да стигне пръв до нея помрачиха посещението.
В крайна сметка миналата седмица, след като приключиха празненствата около православния Великден, румънският премиер и председателят на Камарата на депутатите заминаха заедно за Киев. Те бяха забравили, че само няколко дни преди това беше публикувано изявление, в което се казваше, че председателят на румънския сенат също ще се присъедини.
Заради раздорите и борбите в румънската управляваща коалиция Флорин Къцу, председател на Сената, беше оставен вкъщи, за да отиде сам в Киев на следващия ден.
"Нито премиерът, нито председателят на Камарата на депутатите ми се обадиха, за да ми кажат кога ще отидат в Киев", каза Къцу.
Запитан защо е избрал да остави член на собствената си партия у дома, румънският премиер Чука отговори, че "това бяха две посещения, планирани поотделно, и броят на делегатите беше ограничен".
Фотосесии
Румъния не е единствената държава, която търси възможност лидерите ѝ да си направят снимки в Киев. Вече почти два месеца, след като се разрази адът в Украйна, Киев посреща множество европейски лидери, които искат да покажат подкрепа и да помогнат на страната с каквото могат.
В сърдечна проява на солидарност Европа реагира бързо на войната в Украйна, като държавите-членки наложиха санкции на Русия и приеха милиони бежанци, бягащи от войната.
Досега границата на Украйна са пресекли милиарди евро помощи и тонове модерно въоръжение, в момент, когато Европа се опитваше да лавира по тънката линия между риска да провокира Русия и да въвлече целия континент в катастрофална война, и това да подкрепи Киев в защитата на суверенитета му.
Както посочва Институтът в Кил, източноевропейските страни са били "особено щедри" предвид размера на икономиките им, като Естония, Полша, Литва и Словакия са четирите най-големи донори.
Естония е похарчила почти 1% от своя БВП за военни цели, Полша и Румъния се втурнаха да приемат милиони бежанци, а малката Словакия се опитва да въоръжи военните в Украйна с изтребители.
На фона на всичко това обаче, през последните няколко месеца се появи една не толкова лицеприятна тактика: „изпиране” на имиджа чрез Украйна. Редица европейски лидери, които искат да замаскират вътрешните си проблеми и влошеното си положение, търсят помощ в чужбина, като се „закачиха” за героичната съпротива на Украйна.
Изненадващото посещение на Борис Джонсън в Украйна, което включваше старателно отразена от фотографите разходка из Киев заедно със Зеленски, се състоя точно в момент, когато премиерът на Великобритания се бореше с нарастващия натиск да подаде оставка, след като беше установено, че е присъствал на множество партита през 2020 и 2021 г. в нарушение на ковид ограниченията.
Скандалът се изостри рязко, след като Джонсън и други водещи фигури в британското правителство получиха глоби от лондонската полиция.
Като биограф на Чърчил Борис Джонсън изглежда се вслушва в съветите на своя герой, който е известен с думите: "Никога не пропилявай една добра криза", докато работи за създаването на Организацията на обединените нации след Втората световна война.
Във Франция по време на битката за преизбирането си Еманюел Макрон се стремеше да напомни на избирателите за дипломатическите си умения. Той заложи на факта, че френските избиратели ще се радват да видят как лидерът на страната им поема отговорна дипломатическа роля и укрепва имиджа на Франция като световен играч.
Всъщност кризата в Украйна представлява повратна точка както във френската политика, по-конкретно възобновяване на президентската надпревара, така и в собствената политическа кариера на Макрон.
Поредицата от снимки, публикувани миналия месец от официалния фотограф на френския президент, на които се вижда леко небръснат Макрон, облечен с дреха с качулка - нехарактерна визия за френския държавен глава, която мнозина изтълкуваха като почит към Володимир Зеленски, сякаш бе знак за превръщането на Макрон във военен президент, фигура, която Елисейският дворец се надява да бъде по-популярна сред избирателите.
Джонсън и Зеленски
Въз основа на собствения си опит с агресията на Москва политиците от Централна и Източна Европа са едни от най-гласовитите защитници на европейската интеграция на Украйна, като обещават почти безусловна подкрепа за Киев.
И все пак, подобно на западните си колеги, тези лидери несъмнено се надяват, че украинската криза ще им осигури отдих от политическите проблеми у дома и ще повиши популярността им както в страната, така и в чужбина.
Може би никой европейски лидер обаче не извлича по-големи дивиденти от украинската криза, отколкото полският президент Анджей Дуда. Той е в конфликт с ЕС заради противоречивата позиция на правителството му по отношение на ЛГБТ, абортите, медийните закони и конституционните промени за удължаване на президентския мандат. Те доведоха до вълна от масови протести през 2020 г. и 2021 г., които значително навредиха на популярността на Дуда и управляващата партия.
Но решаващата роля на Полша в предоставянето на помощ на почти 3 милиона бежанци от Украйна, които тя приема, може да помогне на Варшава да промени съдбата си в отношенията с ЕС. Както неотдавна заяви полският премиер Матеуш Моравецки, "Полша никога не е имала толкова отлична репутация пред целия свят".
Или да вземем словашкия премиер Едуард Хегер - твърд поддръжник на Украйна и нейното присъединяване към ЕС, чието собствено пътуване до Киев изглежда е било добре дошло за отвличане на вниманието от проблемите у дома, където крехката му коалиция се срива според социологическите проучвания.
Подобно на по-известния си британски колега, министър-председателят на Словакия виждаше, че премиерският му пост се изплъзва още преди началото на войната. Според февруарските социологически проучвания 70% от словаците не му вярват, след като кръгове от ожесточени битки отнеха голяма част от доверието в управляващата коалиция.
Избран с помощта на антикорупционен билет, кръстоносният поход на Хегер срещу корупцията се сблъска с обвинения у дома, че правителството упражнява неправомерно влияние върху целите, които преследват правоприлагащите органи.
Прокурорите разработиха стратегия, в която първо повдигат обвинения срещу по-нископоставени лица, като ги подтикват да станат свидетели на правителството и да свидетелстват срещу своите началници, включително лидерите на двете големи опозиционни партии. Бившият премиер Роберт Фицо нарече повдигнатите срещу него обвинения "явно политическо отмъщение" и опит за "ликвидиране на политическата опозиция".
От Лондон до Варшава "изпирането чрез Украйна" се превърна в хитър ход за много европейски политици, а помощта, която те оказаха, е една от основните причини Украйна все още да се държи здраво срещу безогледната агресия на Русия. Можем само да се надяваме, че същите тези лидери няма да намалят подкрепата си за Украйна, когато тя спре да повишава рейтинга пред избирателите им. /БГНЕС
Анализ на Кристиан Герасим за „Евронюз”.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ