Когато парите от София не стигат
Еврофондовете ще стават по-оскъдни и по-насочени, а парите от държавното управление няма да покрият всички потребности на общините. Те ще би трябвало да вършат и други вложения, в случай че желаят да се развиват
[Shutterstock] Още по тематиката
Милионите за общините - главно при ГЕРБ и Движение за права и свободи
В наподобяващото на предизборно разпределяне на 111 млн. лева, за Българска социалистическа партия са под милион
9 авг 2018
ИПИ: Общините остават в мощна взаимозависимост от централната власт
Преотстъпването на част от налога върху приходите би дало глас на хората при образуването на политики на локално равнище
29 апр 2018
Общините постепенно усъвършенстват финансите си
Въпреки това повече от половината към момента имат просрочени отговорности на обща стойност 156.8 млн. лева към края на 2017 година
13 мар 2018
Общинските финанси: незадоволителни и все по този начин подвластни от страната
Най-големите неплащани суми са насъбрани към почистващите компании
7 авг 2017 Общините в България нямат задоволително пари. Това е реалност, който ревизираме емпирично всеки ден - посредством дупките по пътищата и проблемите с канализацията. Едва 17% от общинската мрежа се характеризира с положително положение на пътните настилки, 47% се дефинира като неприятна, а 15% е без трайна пътна настилка. Според експертни изследвания разноските за поддръжка на пътната инфраструктура за интервала 2017 - 2022 година се правят оценка на към 300 млн. лева, а разноските за рехабилитация на към 2.8 милиарда лева При ВиК бранша нещата стоят даже по-трагично. Инвестиционните общински потребности за интервала 2014 - 2023 година се правят оценка на към 12 милиарда лева
Еврофондовете покриват много дребна част от тези потребности и ще стават все по-малко и по-насочени, което ще значи, че до тях ще имат достъп все по-малко общини, за все по-малко действия. Друг вид за финансиране биха били личните средства, само че приходите на българските общини са мощно централизирани. Вариантът, за който към момента малко общини приказват и мислят, е финансиране на капиталови разноски с дълг. Това звучи кощунствено в епохата на всеобщата нервност по задлъжнялостта, само че дано прегледаме по какъв начин стоят нещата.
Зависими от страната
Данъчните доходи на общините в България са доста ниски. Средните стойности на индикатора дял на локалните по отношение на общите налози в Европейския съюз се правят оценка на към 25%. Показателят за България е към 3%. За разлика от другите страни в Европейски Съюз в бюджетите на локалните управляващи в България не участват споделени налози и нямат благоприятни условия за налагане на така наречен данъчни надбавки.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Това ги оставя подвластни от прехвърлянията от страната. Приходите от дотации преобладават в общинските бюджети, като приблизително за страната заемат към 60% от общинските приходи. Трансферите имат най-вече целеви темперамент, като единствено 10% от тях се разходват съгласно потребностите и по решение на общините. Капиталовата дотация през последните години заема сред 5 и 15% от прехвърлянията за общините, а средствата, постъпващи по тази линия в бюджетите, изрично не са задоволителни за покриване на възходящите потребности.
Това прави изключително значими така наречен изключителни финансови прехвърляния. Точно подобен образец имахме при започване на месеца, когато по неразбираем аршин бяха разпределени още веднъж над 100 млн. лева на общини. Община Банско да вземем за пример получава спомагателен трансфер от 1 млн. лева Общината е в положително финансово положение, с положителни равнища на личните доходи и достъп до дълговия пазар. Неясни остават критериите, по които получава толкоз високо в допълнение финансиране. Преглед на постановленията на Министерския съвет за 2017 година демонстрира, че 132 общини са получили такива спомагателни прехвърляния в размер на 243 млн. лева
Ако не става с трансфер, може с дълг
Ползването на пряк трансфер от страната е подмамващо и е " безвъзмезден " запас за кмета (но не и за всички останали данъкоплатци). То обаче е нерешителен механизъм за развиването на една община - зависи от " милостта " на държавното управление и лишава от автономия локалната власт. Също по този начин е мощно незадоволително. За да има същинско развиване на общините, а не кърпене " на парче ", те (също както и всяка естествена фирма) неизбежно ще би трябвало да употребяват привлечени запаси.
Размерът на дълговото финансиране на общините в България в безспорна стойност пораства през последните години (виж графиката). Общинският дълг съставлява към 4% от обществения дълг и към 1% от Брутният вътрешен продукт. Разглеждайки дълга по общини обаче, установяваме, че в края на 2017 година 82 общини (31% от всички) не употребяват дълг, 89 общини са с остатъчен дълг до 1 млн. лева, а дългът на Столична община заема 50% от целия локален дълг.
Останалите общини с по-съществен размер дълг са Бургас, Несебър, Поморие, Созопол, Варна, Пловдив, Сливен. Все огромни общини или общини с развита локална стопанска система, с положителни равнища на лични доходи и относителна самостоятелност от държавните прехвърляния. По-голямата част от тях имат банкови заеми, както и облигационни излъчвания. До облигационния пазар обаче достъп имат нищожен брой общини. По-голямата част разчитат главно на общински заеми.
Има доста спънки пред общините да излизат на дълговия пазар - лимитирана данъчна база, ниски лични доходи и основна взаимозависимост от държавните прехвърляния. Законът за обществените финанси лимитира годишните заплащания по дълга до 15% от средногодишния размер на личните доходи и общата изравнителна дотация за последните три години. Добавяйки и оптималния матуритет на заемите, които обичайно утвърждават банките (10 г.), дребните и междинните общини имат достъп до относително ниски по мярка капиталови заеми.
Има и способи даже финансово слаби български общини да стигнат до подобен вид финансиране. Една от опциите е груповото финансиране (pool financing), което се ползва сполучливо в Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Франция, Холандия. В Швеция и Франция да вземем за пример известни измежду локалните и районни управляващи са организациите Kommuninvest и Agence France Localе.
Допълнителен контрол
Местните управляващи членуват на непринуден принцип в организациите, а в Швеция организацията сплотява над 95% от общините. Агенциите усъвършенстват изискванията за дългово финансиране в локалния бранш, а тяхното стъпване на пазара е обвързвано с предлагането на доста преференциални лихвени условия. Погледнато в по-дългосрочен проект, при основаната конкуренция, банките последователно понижават цените на дълговото финансиране за общините, само че като цяло изискванията на организациите остават по-добри за по-голямата част от локалните управляващи.
Въз основа на направени прогнози и бизнес проекти за бъдещо търсене на запас от общините, организациите емитират огромна по мярка облигационна емисия. Поради високия рейтинг на сдружението набраният запас е на ниска цена и с дълготраен матуритет. Общините, които са членове на организацията, подават искане за заем за финансиране на капиталовата си стратегия. Съществен плюс е дългосрочнността на заемите, които организациите оферират - във Франция те доближават до 20-25 години.14.5 млн. лева дълг може да поеме по сегашните законови разпореждания община с бюджет от към 13 млн. лева (вземаме за образец дребна морска община). Това значи годишни вноски от към 1.8 млн. лева по обслужване на дълга. Тези 14.5 млн. лева биха били седем пъти повече от актуалните средства, с които общината разполага, с цел да прави вложения. Това са пари, с които могат да се оправят освен улиците, само че и основна инфраструктура, като да вземем за пример локалната автогара.
Агенцията не преглежда и не прави оценка план по план, а утвърждава заемите на основа на кредитната дарба на общините, а задачата е финансиране на най-разнообразни планове. Всяка организация има правила и точкова система, съгласно която даден член на организацията може да употребява заемен запас. Разходите по обслужване на дълга и остатъчния дълг се дефинират самостоятелно за всяка община. Агенциите употребяват избрани скали за оценка и община не може да получи заем, до момента в който не покрие нужните условия.
Това, което разграничава работата на организациите от банките, е строгата система за надзор. Агенциите вършат всекидневен мониторинг на портфолиото си, вършат наблюдаване на характерни общини и преразглеждат два пъти годишно финансовото положение и платежоспособност на своите членове. Общините би трябвало да дават отговор на избрани финансови критерии с цел да получат участие, а при утвърждение на заем се прави спомагателен социално-икономически разбор. При утежняване на финансовото положение на някоя от общините участието може да бъде отнето. С други думи, организациите работят като спомагателен контролен орган за локалните управляващи и подкрепят обезпечаването на непоклатимост в локалния бранш. Те посочват при установени финансови проблеми и подтикват общините за поддържане на добра фискална дисциплинираност и висока платежоспособност.
Създаването на такава организация обаче изисква време и акумулиране на напъните на централната и локалната власт. В страни с ниска степен на децентрализация е нужна забележителна предварителна подготовка на локалните управляващи и основна поддръжка за възстановяване на фискалната дисциплинираност и повишение на кредитоспособността.
Може и в зелено
Зелените облигационни излъчвания набиращи известност през последните години също допускат достъп до на ниска цена и дълготраен дългов запас. Основната разлика със общоприетите облигационни излъчвания е целевото разходване на средствата – финансират се само вложения, свързани с опазването на околната среда. Поради характерната цел на финансирането ползата на вложителите към изкупуването на този вид излъчвания е по-голям. Типичните вложения, които локалните управляващи вършат със средствата от тези излъчвания, са във водния и енергийния бранш, преработване на боклуци и битка със замърсяванията, както и вложения, свързани с климатичните промени. Все неща, от които множеството български общини имат мощна потребност и малко благоприятни условия.
Добър образец за зелена емисия е емисията на Париж. Първата зелена облигационна емисия на френската столица е направена през месец ноември 2015г. и е в размер на 300 благ. евро. Срочността на заема е 15.5 години, а годишния ваучър е в размер на 1.75%. Кредитният рейтинг на Париж е AA. Емисията се радва на висок интерес, а вложители са застрахователни и пенсионни сдружения (51%) и асет мениджъри (49%).
Защо обаче дълг?
Дълговото финансиране може да помогне за понижаване на оперативните разноски на общините. Те вършат обилни настоящи разноски за ремонт на остаряла и амортизирана инфраструктура. Често тези разноски могат да бъдат по-високи от разноските по обслужване на дълга. От друга страна, забавените вложения могат да повлияят отрицателно върху развиването на локалната стопанска система, а това въздействие има непосредствено влияние върху живота на локалното население.
По въпроса за надзора законът регламентира оптималния размер на годишните разноски за обслужване на дълга, а цели три институции се грижат дисциплината да се съблюдава - Министерството на финансите, Агенцията за държавен финансов надзор и Сметната палата. На обществени разисквания жителите могат да получат информация за какво се поема дълг, с каква цел и надлежно да се внесат възражения и оферти. В практиката в България рядко се следи община, която не изплаща своите дългови отговорности. Предвид неналичието на процедура за банкрут на локални управляващи у нас община не може да бъде оповестена в неплатежоспособност, а при положение на финансови компликации дългът се предоговаря и изплаща с продължен погасителен проект.
Дългът постоянно ще бъде по-рисков инструмент за развиване, само че не трябва да се изключва. Единственото изискване е средствата да отиват по предопределение и вложението им да е в в действителност ефикасни и нужни локални вложения. Но това са същите условия, които и в този момент би трябвало да ръководят решенията на кметовете. Ако не, хората въпреки всичко имат най-хубавия метод на надзор - гласуването.
* Авторът е финансист с дълготраен опит в областта на локалните финанси
[Shutterstock] Още по тематиката
Милионите за общините - главно при ГЕРБ и Движение за права и свободи
В наподобяващото на предизборно разпределяне на 111 млн. лева, за Българска социалистическа партия са под милион
9 авг 2018
ИПИ: Общините остават в мощна взаимозависимост от централната власт
Преотстъпването на част от налога върху приходите би дало глас на хората при образуването на политики на локално равнище
29 апр 2018
Общините постепенно усъвършенстват финансите си
Въпреки това повече от половината към момента имат просрочени отговорности на обща стойност 156.8 млн. лева към края на 2017 година
13 мар 2018
Общинските финанси: незадоволителни и все по този начин подвластни от страната
Най-големите неплащани суми са насъбрани към почистващите компании
7 авг 2017 Общините в България нямат задоволително пари. Това е реалност, който ревизираме емпирично всеки ден - посредством дупките по пътищата и проблемите с канализацията. Едва 17% от общинската мрежа се характеризира с положително положение на пътните настилки, 47% се дефинира като неприятна, а 15% е без трайна пътна настилка. Според експертни изследвания разноските за поддръжка на пътната инфраструктура за интервала 2017 - 2022 година се правят оценка на към 300 млн. лева, а разноските за рехабилитация на към 2.8 милиарда лева При ВиК бранша нещата стоят даже по-трагично. Инвестиционните общински потребности за интервала 2014 - 2023 година се правят оценка на към 12 милиарда лева
Еврофондовете покриват много дребна част от тези потребности и ще стават все по-малко и по-насочени, което ще значи, че до тях ще имат достъп все по-малко общини, за все по-малко действия. Друг вид за финансиране биха били личните средства, само че приходите на българските общини са мощно централизирани. Вариантът, за който към момента малко общини приказват и мислят, е финансиране на капиталови разноски с дълг. Това звучи кощунствено в епохата на всеобщата нервност по задлъжнялостта, само че дано прегледаме по какъв начин стоят нещата.
Зависими от страната
Данъчните доходи на общините в България са доста ниски. Средните стойности на индикатора дял на локалните по отношение на общите налози в Европейския съюз се правят оценка на към 25%. Показателят за България е към 3%. За разлика от другите страни в Европейски Съюз в бюджетите на локалните управляващи в България не участват споделени налози и нямат благоприятни условия за налагане на така наречен данъчни надбавки.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Това ги оставя подвластни от прехвърлянията от страната. Приходите от дотации преобладават в общинските бюджети, като приблизително за страната заемат към 60% от общинските приходи. Трансферите имат най-вече целеви темперамент, като единствено 10% от тях се разходват съгласно потребностите и по решение на общините. Капиталовата дотация през последните години заема сред 5 и 15% от прехвърлянията за общините, а средствата, постъпващи по тази линия в бюджетите, изрично не са задоволителни за покриване на възходящите потребности.
Това прави изключително значими така наречен изключителни финансови прехвърляния. Точно подобен образец имахме при започване на месеца, когато по неразбираем аршин бяха разпределени още веднъж над 100 млн. лева на общини. Община Банско да вземем за пример получава спомагателен трансфер от 1 млн. лева Общината е в положително финансово положение, с положителни равнища на личните доходи и достъп до дълговия пазар. Неясни остават критериите, по които получава толкоз високо в допълнение финансиране. Преглед на постановленията на Министерския съвет за 2017 година демонстрира, че 132 общини са получили такива спомагателни прехвърляния в размер на 243 млн. лева
Ако не става с трансфер, може с дълг
Ползването на пряк трансфер от страната е подмамващо и е " безвъзмезден " запас за кмета (но не и за всички останали данъкоплатци). То обаче е нерешителен механизъм за развиването на една община - зависи от " милостта " на държавното управление и лишава от автономия локалната власт. Също по този начин е мощно незадоволително. За да има същинско развиване на общините, а не кърпене " на парче ", те (също както и всяка естествена фирма) неизбежно ще би трябвало да употребяват привлечени запаси.
Размерът на дълговото финансиране на общините в България в безспорна стойност пораства през последните години (виж графиката). Общинският дълг съставлява към 4% от обществения дълг и към 1% от Брутният вътрешен продукт. Разглеждайки дълга по общини обаче, установяваме, че в края на 2017 година 82 общини (31% от всички) не употребяват дълг, 89 общини са с остатъчен дълг до 1 млн. лева, а дългът на Столична община заема 50% от целия локален дълг.
Останалите общини с по-съществен размер дълг са Бургас, Несебър, Поморие, Созопол, Варна, Пловдив, Сливен. Все огромни общини или общини с развита локална стопанска система, с положителни равнища на лични доходи и относителна самостоятелност от държавните прехвърляния. По-голямата част от тях имат банкови заеми, както и облигационни излъчвания. До облигационния пазар обаче достъп имат нищожен брой общини. По-голямата част разчитат главно на общински заеми.
Има доста спънки пред общините да излизат на дълговия пазар - лимитирана данъчна база, ниски лични доходи и основна взаимозависимост от държавните прехвърляния. Законът за обществените финанси лимитира годишните заплащания по дълга до 15% от средногодишния размер на личните доходи и общата изравнителна дотация за последните три години. Добавяйки и оптималния матуритет на заемите, които обичайно утвърждават банките (10 г.), дребните и междинните общини имат достъп до относително ниски по мярка капиталови заеми.
Има и способи даже финансово слаби български общини да стигнат до подобен вид финансиране. Една от опциите е груповото финансиране (pool financing), което се ползва сполучливо в Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Франция, Холандия. В Швеция и Франция да вземем за пример известни измежду локалните и районни управляващи са организациите Kommuninvest и Agence France Localе.
Допълнителен контрол
Местните управляващи членуват на непринуден принцип в организациите, а в Швеция организацията сплотява над 95% от общините. Агенциите усъвършенстват изискванията за дългово финансиране в локалния бранш, а тяхното стъпване на пазара е обвързвано с предлагането на доста преференциални лихвени условия. Погледнато в по-дългосрочен проект, при основаната конкуренция, банките последователно понижават цените на дълговото финансиране за общините, само че като цяло изискванията на организациите остават по-добри за по-голямата част от локалните управляващи.
Въз основа на направени прогнози и бизнес проекти за бъдещо търсене на запас от общините, организациите емитират огромна по мярка облигационна емисия. Поради високия рейтинг на сдружението набраният запас е на ниска цена и с дълготраен матуритет. Общините, които са членове на организацията, подават искане за заем за финансиране на капиталовата си стратегия. Съществен плюс е дългосрочнността на заемите, които организациите оферират - във Франция те доближават до 20-25 години.14.5 млн. лева дълг може да поеме по сегашните законови разпореждания община с бюджет от към 13 млн. лева (вземаме за образец дребна морска община). Това значи годишни вноски от към 1.8 млн. лева по обслужване на дълга. Тези 14.5 млн. лева биха били седем пъти повече от актуалните средства, с които общината разполага, с цел да прави вложения. Това са пари, с които могат да се оправят освен улиците, само че и основна инфраструктура, като да вземем за пример локалната автогара.
Агенцията не преглежда и не прави оценка план по план, а утвърждава заемите на основа на кредитната дарба на общините, а задачата е финансиране на най-разнообразни планове. Всяка организация има правила и точкова система, съгласно която даден член на организацията може да употребява заемен запас. Разходите по обслужване на дълга и остатъчния дълг се дефинират самостоятелно за всяка община. Агенциите употребяват избрани скали за оценка и община не може да получи заем, до момента в който не покрие нужните условия.
Това, което разграничава работата на организациите от банките, е строгата система за надзор. Агенциите вършат всекидневен мониторинг на портфолиото си, вършат наблюдаване на характерни общини и преразглеждат два пъти годишно финансовото положение и платежоспособност на своите членове. Общините би трябвало да дават отговор на избрани финансови критерии с цел да получат участие, а при утвърждение на заем се прави спомагателен социално-икономически разбор. При утежняване на финансовото положение на някоя от общините участието може да бъде отнето. С други думи, организациите работят като спомагателен контролен орган за локалните управляващи и подкрепят обезпечаването на непоклатимост в локалния бранш. Те посочват при установени финансови проблеми и подтикват общините за поддържане на добра фискална дисциплинираност и висока платежоспособност.
Създаването на такава организация обаче изисква време и акумулиране на напъните на централната и локалната власт. В страни с ниска степен на децентрализация е нужна забележителна предварителна подготовка на локалните управляващи и основна поддръжка за възстановяване на фискалната дисциплинираност и повишение на кредитоспособността.
Може и в зелено
Зелените облигационни излъчвания набиращи известност през последните години също допускат достъп до на ниска цена и дълготраен дългов запас. Основната разлика със общоприетите облигационни излъчвания е целевото разходване на средствата – финансират се само вложения, свързани с опазването на околната среда. Поради характерната цел на финансирането ползата на вложителите към изкупуването на този вид излъчвания е по-голям. Типичните вложения, които локалните управляващи вършат със средствата от тези излъчвания, са във водния и енергийния бранш, преработване на боклуци и битка със замърсяванията, както и вложения, свързани с климатичните промени. Все неща, от които множеството български общини имат мощна потребност и малко благоприятни условия.
Добър образец за зелена емисия е емисията на Париж. Първата зелена облигационна емисия на френската столица е направена през месец ноември 2015г. и е в размер на 300 благ. евро. Срочността на заема е 15.5 години, а годишния ваучър е в размер на 1.75%. Кредитният рейтинг на Париж е AA. Емисията се радва на висок интерес, а вложители са застрахователни и пенсионни сдружения (51%) и асет мениджъри (49%).
Защо обаче дълг?
Дълговото финансиране може да помогне за понижаване на оперативните разноски на общините. Те вършат обилни настоящи разноски за ремонт на остаряла и амортизирана инфраструктура. Често тези разноски могат да бъдат по-високи от разноските по обслужване на дълга. От друга страна, забавените вложения могат да повлияят отрицателно върху развиването на локалната стопанска система, а това въздействие има непосредствено влияние върху живота на локалното население.
По въпроса за надзора законът регламентира оптималния размер на годишните разноски за обслужване на дълга, а цели три институции се грижат дисциплината да се съблюдава - Министерството на финансите, Агенцията за държавен финансов надзор и Сметната палата. На обществени разисквания жителите могат да получат информация за какво се поема дълг, с каква цел и надлежно да се внесат възражения и оферти. В практиката в България рядко се следи община, която не изплаща своите дългови отговорности. Предвид неналичието на процедура за банкрут на локални управляващи у нас община не може да бъде оповестена в неплатежоспособност, а при положение на финансови компликации дългът се предоговаря и изплаща с продължен погасителен проект.
Дългът постоянно ще бъде по-рисков инструмент за развиване, само че не трябва да се изключва. Единственото изискване е средствата да отиват по предопределение и вложението им да е в в действителност ефикасни и нужни локални вложения. Но това са същите условия, които и в този момент би трябвало да ръководят решенията на кметовете. Ако не, хората въпреки всичко имат най-хубавия метод на надзор - гласуването.
* Авторът е финансист с дълготраен опит в областта на локалните финанси
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ