Евробарометър: Защо 66% от българите не гласуваха на изборите за Европейски парламент
Евробарометър: Защо 66% от българите не гласоподаваха на изборите за Европейски парламент
Най-многобройната група гласоподаватели при гласуването за Европейски парламент през лятото е тази на… негласувалите. Въпреки, че съгласно закона от 2016 година всеки български жител е задължен да гласоподава (но през 2017 година Конституционният съд анулира глобите против нарушителите) две трети, или 66%, са предпочели да вършат нещо друго на 9 юни.
И ново изследване Евробарометър демонстрира по кое време и за какво са решили да постъпят по този начин.
То е извършено съвсем незабавно след евроизборите и демонстрира, че отводът от гласоподаване в тях е взет от 52% от пасивните гласоподаватели седмици или месеци преди изборния ден. Иначе казано, за тях не са имали значение никаква предизборна акция, описи с претенденти, конкуренция сред обособени партии и обединения.,
Спрямо предходните евроизбори от 2019 година този път отговорите на изследването лице в лице
в България сред 13 юни и 3 юли измежду 1034 респонденти сочат 5 процентни пункта нарастване на тази група.
Допълнително всеки шести (17% или понижение с 4 пункта за пет години) е решил да не гласоподава „ преди няколко дни или в деня на изборите “.
Наближава една трета (30% или нарастване с 9 пункта по отношение на 2019 г.) групата на казващите, че не са дали своят вот, тъй като в никакъв случай не го вършат.
Изглежда разумно след толкоз извънредно доста – и безрезултатни за устойчиво ръководство
– избори за български парламент, да се заключи, че данните от 2024 година отразяват моментно положение на дълбока рецесия на политическите партии и процеси.Това не е правилно.
С изключение на обстоятелството, че в Евробарометър съвсем се е удвоил – от 13% на 25%
– делът на отговарящите, че мотивацията им да подценен вота е, че рядко или в никакъв случай не гласоподават.
С огромна преднина пред останалите групи 40% интервюираните са показали като демотивираща причина „ Липса на доверие в политиката, незадоволеност от политиката като цяло “.
При опция те да посочат няколко отговора, нарастването на тази група по отношение на 2019 година е 2 процентни пункта.
Следва „ Липса на интерес към политиката като такава “ (21% и също +2 п.п. за 5 години), като тук ползата внезапно понижава още при възрастовата група 25-39 години (на 42% от 26% при най-младите 15-24-годишни) и остава непокътната на това ниво и при българите над 55 години.
„ Гласуването няма никакви последствия / гласуването не трансформира нищо “ е отговор, определен от 30%. Също толкоз са го показали през 2019 година
По 12% са събрали отговорите „ Липса на интерес към европейските теми/въпроси “ и „ Липса на същинско задоволство от Европейския парламент като институция “.
Преглед на отговорите на въпросите за какво са дали своят вот или не са дали своят вот българските гласоподаватели демонстрира, че за забележителна част от тях предизборните акции нямат значение.
С 26% трети по периодичност на изтъкване от гласувалите като отговор за мотивацията си да го създадат е „ За да поддържа политическата партия, претендента, който чувствате непосредствен “. По-често е посочван отговорът „ Защото това е мой дълг “, а най-често – „ Винаги гласоподавам “.
Същото се вижда от отговора на въпроса „ Кога решихте да гласувате за политическата партия
или претендент, за които гласувахте на последните европейски избори? “. В България „ Винаги съм дали своят вот по този начин “ е подложен преди всичко с общо 58%. Втори – с 24%, е „ Реших го преди няколко месеца “, като тук нарастването по отношение на 2019 година е с 5 процентни пункта.
Такава е настройката в съвсем всички демографски групи като се изключи най-младите
– българите на 24 години. Над тази възраст повече от половината дали своят вот споделят, че постоянно са дали своят вот за избрана партия. При българите над 55 години тази група доближава две трети или 67%.
Същата е логиката при отговора на въпроса по кое време са решили да не гласоподават.
При най-младите на „ Реших преди няколко месеца “ са се спрели 13%. Веднага по-късно над прага от 25 години този отговор показват сред 33 и 40%.
За присъединяване в евроизборите е нямало изключително значение социално-професионалната категория
на гласоподавателите. С изключение на учещите, безработните и надомните служащи всички останали – от шефовете на компании до пенсионери сред 60% и 65%% не са дали своят вот.
Отношението към Европейския съюз има значение,
само че и то не е стимулирало изключително мощно за гласоподаване.
Не са взели участие в евроизборите 50% от смятащите, че Европейски Съюз има позитивен имидж, 51% от смятащите, че участието в съюза е значимо за България и 54% от задоволените от демокрацията в Европейския съюз. При недоволните групата на негласувалите е сред 75% и 82%.
Най-многобройната група гласоподаватели при гласуването за Европейски парламент през лятото е тази на… негласувалите. Въпреки, че съгласно закона от 2016 година всеки български жител е задължен да гласоподава (но през 2017 година Конституционният съд анулира глобите против нарушителите) две трети, или 66%, са предпочели да вършат нещо друго на 9 юни.
И ново изследване Евробарометър демонстрира по кое време и за какво са решили да постъпят по този начин.
То е извършено съвсем незабавно след евроизборите и демонстрира, че отводът от гласоподаване в тях е взет от 52% от пасивните гласоподаватели седмици или месеци преди изборния ден. Иначе казано, за тях не са имали значение никаква предизборна акция, описи с претенденти, конкуренция сред обособени партии и обединения.,
Спрямо предходните евроизбори от 2019 година този път отговорите на изследването лице в лице
в България сред 13 юни и 3 юли измежду 1034 респонденти сочат 5 процентни пункта нарастване на тази група.
Допълнително всеки шести (17% или понижение с 4 пункта за пет години) е решил да не гласоподава „ преди няколко дни или в деня на изборите “.
Наближава една трета (30% или нарастване с 9 пункта по отношение на 2019 г.) групата на казващите, че не са дали своят вот, тъй като в никакъв случай не го вършат.
Изглежда разумно след толкоз извънредно доста – и безрезултатни за устойчиво ръководство
– избори за български парламент, да се заключи, че данните от 2024 година отразяват моментно положение на дълбока рецесия на политическите партии и процеси.Това не е правилно.
С изключение на обстоятелството, че в Евробарометър съвсем се е удвоил – от 13% на 25%
– делът на отговарящите, че мотивацията им да подценен вота е, че рядко или в никакъв случай не гласоподават.
С огромна преднина пред останалите групи 40% интервюираните са показали като демотивираща причина „ Липса на доверие в политиката, незадоволеност от политиката като цяло “.
При опция те да посочат няколко отговора, нарастването на тази група по отношение на 2019 година е 2 процентни пункта.
Следва „ Липса на интерес към политиката като такава “ (21% и също +2 п.п. за 5 години), като тук ползата внезапно понижава още при възрастовата група 25-39 години (на 42% от 26% при най-младите 15-24-годишни) и остава непокътната на това ниво и при българите над 55 години.
„ Гласуването няма никакви последствия / гласуването не трансформира нищо “ е отговор, определен от 30%. Също толкоз са го показали през 2019 година
По 12% са събрали отговорите „ Липса на интерес към европейските теми/въпроси “ и „ Липса на същинско задоволство от Европейския парламент като институция “.
Преглед на отговорите на въпросите за какво са дали своят вот или не са дали своят вот българските гласоподаватели демонстрира, че за забележителна част от тях предизборните акции нямат значение.
С 26% трети по периодичност на изтъкване от гласувалите като отговор за мотивацията си да го създадат е „ За да поддържа политическата партия, претендента, който чувствате непосредствен “. По-често е посочван отговорът „ Защото това е мой дълг “, а най-често – „ Винаги гласоподавам “.
Същото се вижда от отговора на въпроса „ Кога решихте да гласувате за политическата партия
или претендент, за които гласувахте на последните европейски избори? “. В България „ Винаги съм дали своят вот по този начин “ е подложен преди всичко с общо 58%. Втори – с 24%, е „ Реших го преди няколко месеца “, като тук нарастването по отношение на 2019 година е с 5 процентни пункта.
Такава е настройката в съвсем всички демографски групи като се изключи най-младите
– българите на 24 години. Над тази възраст повече от половината дали своят вот споделят, че постоянно са дали своят вот за избрана партия. При българите над 55 години тази група доближава две трети или 67%.
Същата е логиката при отговора на въпроса по кое време са решили да не гласоподават.
При най-младите на „ Реших преди няколко месеца “ са се спрели 13%. Веднага по-късно над прага от 25 години този отговор показват сред 33 и 40%.
За присъединяване в евроизборите е нямало изключително значение социално-професионалната категория
на гласоподавателите. С изключение на учещите, безработните и надомните служащи всички останали – от шефовете на компании до пенсионери сред 60% и 65%% не са дали своят вот.
Отношението към Европейския съюз има значение,
само че и то не е стимулирало изключително мощно за гласоподаване.
Не са взели участие в евроизборите 50% от смятащите, че Европейски Съюз има позитивен имидж, 51% от смятащите, че участието в съюза е значимо за България и 54% от задоволените от демокрацията в Европейския съюз. При недоволните групата на негласувалите е сред 75% и 82%.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ