Живот със стигмата на „народ-предател“
Евлоги Станчев*
Повече от 5000 случаи на нарушаване на правата на индивида са регистрирани в Крим от началото на противозаконната съветска окупация на полуострова през 2014 година Преобладаващата част от тях са против кримски татари. Това съобщи неотдавна Алим Алиев, кримскотатарски публицист, правозащитник и заместник-директор на Украинския институт ().
Алиев обърна внимание, че съветската агитация и дезинформационна акция в Крим влага големи запаси, с цел да построи измежду локалното съветско население очебийно отрицателен облик на кримските татари като евентуални нарушители и терористи. Целта на този агитационен способ е да възбуди групови страхове измежду съветското общество и по този метод да предизвика устойчиви антитатарски усеща. Обяснението е просто – в преобладаващата си част кримските татари са проукраински настроени, те възприемат Украйна в доста по-голяма степен като своя татковина, в сравнение с Русия. В тяхната групова еднаквост руските/съветските репресии от близкото минало заемат основополагащо място.
Всъщност сходни пропагандни внушения — с изключение на чисто практическото им предопределение в изискванията на актуалната война — се вписват напълно в обичайните разкази на съветската татарофобия. Според тези стереотипни показа
кримските татари съставляват „ противников “ и „ изменнически “ народ,
който постоянно е бил надъхан против съветските ползи в исторически проект. Макар че груповата стигма върху общността датира от по-ранен интервал, неин неоспорим зенит съставляват годините на и директно след Втората международна война. През май 1944 година Сталин разпорежда депортацията на целия кримскотатарски народ в Средна Азия заради обвинявания в „ всеобщ колаборационизъм “ с нацистките окупатори по време на войната. Впоследствие всяка диря от татарска символика в Крим е заличена – история, топономия, монументи. В подтекста на сакрализацията на „ Великата отечествена война “ в руската менталност (митологема, която продължава да има фундаментална значителност в днешна Русия) кримските татари нямат място в Крим, нито могат да бъдат разпознати като равноправна общественост със свои национални достолепия. Тъкмо от тази позиция тези кримски татари, които са съумели да се върнат в Крим след украинската самостоятелност през 1991 година, са заклеймявани като „ нарушители “ и „ нашественици “ от гласовитите локални съветски националисти. Въпреки че последните свободно са присвоили имуществото и земите на принудително прогонените през 1944-а татари. Фанатичен цинизъм! След 2014 година, макар фасадните права, обезпечени от новата „ конституция “ на „ Република Крим “, беше инициирана нова вълна от ограничавания и закани против кримските татари, с чиито „ следи “ е изпълнено интернет пространството.
Именно в този подтекст думите на Алиев звучат красноречиво:
„ Това е нашата обща война
В тази война доста кримски татари, украинци и представители на други националности са на фронта, в редиците на Въоръжените сили на Украйна. Това е война освен за нашата територия, за нашата земя, само че също и за нашата еднаквост, достолепие и бъдеще. “ В реалност развиването на днешната война в Украйна съставлява въпрос от първостепенна значимост за кримските татари. Въпрос на оцеляване. В изискванията на противозаконната съветска окупация техните групови права са потъпквани ежедневно, политическият хайлайф и интелигенция на общността са прогонени или лишени от независимост. Отсъствието на осведомителна бистрота в сегашен Крим на процедура прави невероятно да разберем какво се случва с кримските татари, а прочее и с останалите малобройни коренни нации на полуострова (или това, което е останало от тях). Тази тревожна обстановка дава съображение за разнообразни притеснителни спекулации.
В своето изявление Алим Алиев обърна също внимание, че
Крим „ се е трансформирал в модел на колонизационни ограничения за Русия "
“ Вече разполагаме с информация, показваща, че от 2014 година над 70,000 жители са напуснали Кримския полуостров – главно татари, украинци и опозиционно настроени руснаци. На тяхно място през същия интервал са пристигнали близо един милион съветски жители, измежду които голямо количество военнослужещи. Все по-видимата милитаризация на полуострова прави цивилния живот там непосредствен до невъзможното. От друга страна, приближаването на фронта на войната до Крим крие риск локалните татари още веднъж да бъдат посочени като „ пета колона “ и „ противников народ “ и това да ги трансформира в обект на репресии от друг темперамент.
Ето за какво интернационалната общественост и всички нейни съответстващи институции би трябвало час по-скоро да вземат градивно отношение по отношение на непосредствените закани против общността на кримските татари и тяхната културна еднаквост. В продължение на последните близо два века и половина този остарял, държавнотворен тюркски народ е подложен — въпреки и с епизодични спирания — на пореден етноцид от съветските имперски, руски, а сетне и постсъветски управляващи. Незаинтересоваността и отсъствието на интернационална поддръжка за кримските татари биха съдействали за тяхното тотално изтриване като независима нация. Добре е да се има поради също, че политическото придвижване на кримските татари е неразделна част от битката на Украйна за предпазване на своята самостоятелност.
Крим е на Украйна! Крим е на кримските татари и останалите коренни нации на полуострова!
* Евлоги Станчев е основен помощник в Института за балканистика с център по тракология към Българска академия на науките. През 2019 година пази докторска дисертация по съветска история в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Научните му занимания са в региона на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От необикновен интерес за него съставляват разнообразни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите спорове в тези райони.
Повече от 5000 случаи на нарушаване на правата на индивида са регистрирани в Крим от началото на противозаконната съветска окупация на полуострова през 2014 година Преобладаващата част от тях са против кримски татари. Това съобщи неотдавна Алим Алиев, кримскотатарски публицист, правозащитник и заместник-директор на Украинския институт ().
Алиев обърна внимание, че съветската агитация и дезинформационна акция в Крим влага големи запаси, с цел да построи измежду локалното съветско население очебийно отрицателен облик на кримските татари като евентуални нарушители и терористи. Целта на този агитационен способ е да възбуди групови страхове измежду съветското общество и по този метод да предизвика устойчиви антитатарски усеща. Обяснението е просто – в преобладаващата си част кримските татари са проукраински настроени, те възприемат Украйна в доста по-голяма степен като своя татковина, в сравнение с Русия. В тяхната групова еднаквост руските/съветските репресии от близкото минало заемат основополагащо място.
Всъщност сходни пропагандни внушения — с изключение на чисто практическото им предопределение в изискванията на актуалната война — се вписват напълно в обичайните разкази на съветската татарофобия. Според тези стереотипни показа
кримските татари съставляват „ противников “ и „ изменнически “ народ,
който постоянно е бил надъхан против съветските ползи в исторически проект. Макар че груповата стигма върху общността датира от по-ранен интервал, неин неоспорим зенит съставляват годините на и директно след Втората международна война. През май 1944 година Сталин разпорежда депортацията на целия кримскотатарски народ в Средна Азия заради обвинявания в „ всеобщ колаборационизъм “ с нацистките окупатори по време на войната. Впоследствие всяка диря от татарска символика в Крим е заличена – история, топономия, монументи. В подтекста на сакрализацията на „ Великата отечествена война “ в руската менталност (митологема, която продължава да има фундаментална значителност в днешна Русия) кримските татари нямат място в Крим, нито могат да бъдат разпознати като равноправна общественост със свои национални достолепия. Тъкмо от тази позиция тези кримски татари, които са съумели да се върнат в Крим след украинската самостоятелност през 1991 година, са заклеймявани като „ нарушители “ и „ нашественици “ от гласовитите локални съветски националисти. Въпреки че последните свободно са присвоили имуществото и земите на принудително прогонените през 1944-а татари. Фанатичен цинизъм! След 2014 година, макар фасадните права, обезпечени от новата „ конституция “ на „ Република Крим “, беше инициирана нова вълна от ограничавания и закани против кримските татари, с чиито „ следи “ е изпълнено интернет пространството.
Именно в този подтекст думите на Алиев звучат красноречиво:
„ Това е нашата обща война
В тази война доста кримски татари, украинци и представители на други националности са на фронта, в редиците на Въоръжените сили на Украйна. Това е война освен за нашата територия, за нашата земя, само че също и за нашата еднаквост, достолепие и бъдеще. “ В реалност развиването на днешната война в Украйна съставлява въпрос от първостепенна значимост за кримските татари. Въпрос на оцеляване. В изискванията на противозаконната съветска окупация техните групови права са потъпквани ежедневно, политическият хайлайф и интелигенция на общността са прогонени или лишени от независимост. Отсъствието на осведомителна бистрота в сегашен Крим на процедура прави невероятно да разберем какво се случва с кримските татари, а прочее и с останалите малобройни коренни нации на полуострова (или това, което е останало от тях). Тази тревожна обстановка дава съображение за разнообразни притеснителни спекулации.
В своето изявление Алим Алиев обърна също внимание, че
Крим „ се е трансформирал в модел на колонизационни ограничения за Русия "
“ Вече разполагаме с информация, показваща, че от 2014 година над 70,000 жители са напуснали Кримския полуостров – главно татари, украинци и опозиционно настроени руснаци. На тяхно място през същия интервал са пристигнали близо един милион съветски жители, измежду които голямо количество военнослужещи. Все по-видимата милитаризация на полуострова прави цивилния живот там непосредствен до невъзможното. От друга страна, приближаването на фронта на войната до Крим крие риск локалните татари още веднъж да бъдат посочени като „ пета колона “ и „ противников народ “ и това да ги трансформира в обект на репресии от друг темперамент.
Ето за какво интернационалната общественост и всички нейни съответстващи институции би трябвало час по-скоро да вземат градивно отношение по отношение на непосредствените закани против общността на кримските татари и тяхната културна еднаквост. В продължение на последните близо два века и половина този остарял, държавнотворен тюркски народ е подложен — въпреки и с епизодични спирания — на пореден етноцид от съветските имперски, руски, а сетне и постсъветски управляващи. Незаинтересоваността и отсъствието на интернационална поддръжка за кримските татари биха съдействали за тяхното тотално изтриване като независима нация. Добре е да се има поради също, че политическото придвижване на кримските татари е неразделна част от битката на Украйна за предпазване на своята самостоятелност.
Крим е на Украйна! Крим е на кримските татари и останалите коренни нации на полуострова!
* Евлоги Станчев е основен помощник в Института за балканистика с център по тракология към Българска академия на науките. През 2019 година пази докторска дисертация по съветска история в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Научните му занимания са в региона на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От необикновен интерес за него съставляват разнообразни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите спорове в тези райони.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ