Българското огледало на руската държавност
Евгений Кънев
Чуждото въздействие в една васална страна нормално се прокарва през архитектурата на нейните институции. За улеснение непознатата страна - метрополия, постанова отвесна конструкция на властта отпред с държател - наместник, който на процедура не може да бъде заменен без външно утвърждение.
Ако проследим в този подтекст българската история, можем отчетливо да разграничим три положения на нашата държавност: на цялостно послушание, на цялостна самостоятелност и на отчасти подчинение/независимост от Русия. Тези положения имат директна връзка с огледалното следване на съветския държавнически модел от третата българска страна: царство, комунизъм и в този момент блян към " суверенна народна власт ".
(1) Царство
Третата българска страна е замислена като княжество - де юре васално на Османската, а де факто на Руската империя. Идеята е елементарна - посредством България Русия да бъде на една ръка от проливите и да сътвори плацдарм за разширение на своето въздействие на Балканите в конкуренция с другите велики сили. Младият княз Батенберг също е на първо място нейно предопределение, а Русия му изпраща свои генерали, които да поемат оперативното ръководство на страната.
От положението на цялостно послушание България се освобождава с помощта на два неповторими исторически шанса. Първият - Царят Освободител позволява приемането на демократична конституция, която самият той е проектирал като промяна в Русия. Вторият - Александър Батенберг се оказва български родолюбец, като поддържа Съединението, и по този начин ориста му е предрешена от Русия - откакто не става за ролята, която му е отредена.
Но ето че - точно ролята на ръководителя на Народното събрание, планувана в Търновската конституция, разрешава на Стамболов да осуети русофилския прелом на 9.8.1886 година, а това да докара след това до разкъсване на дипломатическите връзки с Русия. Така България получава своя относителна самостоятелност, която доближава своя разцвет с Брест-Литовския кротичък контракт, който министър председателят Радославов упорства да се подпише на 3.3.1918 година с победената Русия - по случай 40 години от Освобождението.
В този интервал - на самостоятелност от Русия - България извоюва своята самостоятелност и се утвърждава като най-значимата военна и икономическа мощ на Балканите. След 1918 година, България сполучливо осуетява въоръжени въстания, атентати и гнет за промяна на режима у нас в унисон с открития комунистически режим в Русия чак до 1944 година, когато губим напълно своята самостоятелност.
(2) Комунизъм
Подобно на интервала до 1885 година, още веднъж у нас участват войски на Русия/СССР до 1947 година, с цел да се държи в послушание България, до момента в който не одобри институционалната архитектура на Съюз на съветските социалистически републики - единоначалие на върха на властовата пирамида с водач, напълно подвластен извън.
През тази роля до 1989 година минават Димитров, Коларов, Вълко Червенков и Живков. Резултат: закъснение до най-бедна страна на Балканите (заедно с комунистическа Румъния) наред с цялостен честен и нравствен крах.
(3) Демокрация
Благодарение на Горбачовия Съюз на съветските социалистически републики България за трети път по съветска воля сменя формата на своето държавно ръководство. На пръв взор - конституцията от 1991 година утвърждава демократична народна власт, в която са залегнали нейните полезности - господство на закона, независимост на словото, правата на индивида, политическият плурализъм и други Сякаш този път - поради и установяването за пръв път на народна власт в Русия - в действителност ще бъдем самостоятелна страна. И в действителност, отслабената Русия разрешава след хаоса в първите години на Прехода, основан от отиващия си комунизъм - най-сетне да бъдат направени промени за пазарна стопанска система, която да сътвори основите на просперираща народна власт.
Въпреки всички компликации, които през днешния ден се хиперболизират, България съумя да стане член на НАТО и Европейски Съюз, а приходите на глава от население да се утроят. Към 2006 година, България е по-бедна на Балканите само от Гърция и Турция.
С възхода на Путин в Русия и неговото отдалечаване от Запада България също последователно поема по същия курс. Имитацията на съветския държавен модел продължава - от 2009 година отпред на българската страна са били на процедура единствено двама души - и двамата с биография в силовите структури, като самия Путин. А България от ден на ден изостава в своето развиване и в класациите на Европейски Съюз, погълната от някакви локални хрумки и внушения за неутралитет, за самостоятелност, за затваряне и отдалечаване от Запада.
Архитектурата на нашите институции е закрепена в конституцията. Но Борисов и Радев ръководят България посредством съветско единоначалие, като свеждат самите институции до щемпел на тяхната воля. Първо, Борисов посредством кадровия асортимент сведе Народното събрание и правосъдната власт до официални процедури за осъществяване на неговите еднолични решения. Радев - улеснен от отсъствието на парламент - подхваща стъпки по смяна на геополитическата ориентировка на страната, надалеч надхвърляйки плануванаъа в конституцията роля на служебните кабинети.
А когато демократичната народна власт загуби своите институции, завладяни от частни ползи, а самото разделяне на управляващите стане условност - тя става " суверенна народна власт ". При нея върховенството не е на закона, а на един човек.
А този човек най-лесно се ръководи извън. Какъвто беше първичният план на Русия още през 1878 година
Чуждото въздействие в една васална страна нормално се прокарва през архитектурата на нейните институции. За улеснение непознатата страна - метрополия, постанова отвесна конструкция на властта отпред с държател - наместник, който на процедура не може да бъде заменен без външно утвърждение.
Ако проследим в този подтекст българската история, можем отчетливо да разграничим три положения на нашата държавност: на цялостно послушание, на цялостна самостоятелност и на отчасти подчинение/независимост от Русия. Тези положения имат директна връзка с огледалното следване на съветския държавнически модел от третата българска страна: царство, комунизъм и в този момент блян към " суверенна народна власт ".
(1) Царство
Третата българска страна е замислена като княжество - де юре васално на Османската, а де факто на Руската империя. Идеята е елементарна - посредством България Русия да бъде на една ръка от проливите и да сътвори плацдарм за разширение на своето въздействие на Балканите в конкуренция с другите велики сили. Младият княз Батенберг също е на първо място нейно предопределение, а Русия му изпраща свои генерали, които да поемат оперативното ръководство на страната.
От положението на цялостно послушание България се освобождава с помощта на два неповторими исторически шанса. Първият - Царят Освободител позволява приемането на демократична конституция, която самият той е проектирал като промяна в Русия. Вторият - Александър Батенберг се оказва български родолюбец, като поддържа Съединението, и по този начин ориста му е предрешена от Русия - откакто не става за ролята, която му е отредена.
Но ето че - точно ролята на ръководителя на Народното събрание, планувана в Търновската конституция, разрешава на Стамболов да осуети русофилския прелом на 9.8.1886 година, а това да докара след това до разкъсване на дипломатическите връзки с Русия. Така България получава своя относителна самостоятелност, която доближава своя разцвет с Брест-Литовския кротичък контракт, който министър председателят Радославов упорства да се подпише на 3.3.1918 година с победената Русия - по случай 40 години от Освобождението.
В този интервал - на самостоятелност от Русия - България извоюва своята самостоятелност и се утвърждава като най-значимата военна и икономическа мощ на Балканите. След 1918 година, България сполучливо осуетява въоръжени въстания, атентати и гнет за промяна на режима у нас в унисон с открития комунистически режим в Русия чак до 1944 година, когато губим напълно своята самостоятелност.
(2) Комунизъм
Подобно на интервала до 1885 година, още веднъж у нас участват войски на Русия/СССР до 1947 година, с цел да се държи в послушание България, до момента в който не одобри институционалната архитектура на Съюз на съветските социалистически републики - единоначалие на върха на властовата пирамида с водач, напълно подвластен извън.
През тази роля до 1989 година минават Димитров, Коларов, Вълко Червенков и Живков. Резултат: закъснение до най-бедна страна на Балканите (заедно с комунистическа Румъния) наред с цялостен честен и нравствен крах.
(3) Демокрация
Благодарение на Горбачовия Съюз на съветските социалистически републики България за трети път по съветска воля сменя формата на своето държавно ръководство. На пръв взор - конституцията от 1991 година утвърждава демократична народна власт, в която са залегнали нейните полезности - господство на закона, независимост на словото, правата на индивида, политическият плурализъм и други Сякаш този път - поради и установяването за пръв път на народна власт в Русия - в действителност ще бъдем самостоятелна страна. И в действителност, отслабената Русия разрешава след хаоса в първите години на Прехода, основан от отиващия си комунизъм - най-сетне да бъдат направени промени за пазарна стопанска система, която да сътвори основите на просперираща народна власт.
Въпреки всички компликации, които през днешния ден се хиперболизират, България съумя да стане член на НАТО и Европейски Съюз, а приходите на глава от население да се утроят. Към 2006 година, България е по-бедна на Балканите само от Гърция и Турция.
С възхода на Путин в Русия и неговото отдалечаване от Запада България също последователно поема по същия курс. Имитацията на съветския държавен модел продължава - от 2009 година отпред на българската страна са били на процедура единствено двама души - и двамата с биография в силовите структури, като самия Путин. А България от ден на ден изостава в своето развиване и в класациите на Европейски Съюз, погълната от някакви локални хрумки и внушения за неутралитет, за самостоятелност, за затваряне и отдалечаване от Запада.
Архитектурата на нашите институции е закрепена в конституцията. Но Борисов и Радев ръководят България посредством съветско единоначалие, като свеждат самите институции до щемпел на тяхната воля. Първо, Борисов посредством кадровия асортимент сведе Народното събрание и правосъдната власт до официални процедури за осъществяване на неговите еднолични решения. Радев - улеснен от отсъствието на парламент - подхваща стъпки по смяна на геополитическата ориентировка на страната, надалеч надхвърляйки плануванаъа в конституцията роля на служебните кабинети.
А когато демократичната народна власт загуби своите институции, завладяни от частни ползи, а самото разделяне на управляващите стане условност - тя става " суверенна народна власт ". При нея върховенството не е на закона, а на един човек.
А този човек най-лесно се ръководи извън. Какъвто беше първичният план на Русия още през 1878 година
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ