Пламъкът, който продължава да гори
Евгений БЕЛИЙ, ръководител на БАС
През втората четвърт на този разломен и изменящ се век великият академик Алберт Айнщайн дефинира Георги Димитров като " пламъкът, който продължава да гори ". Пламъкът от словото и делото на Георги Димитров са настоящи освен за епохата на Айнщайн, за XX век, само че и за нашата актуалност, за първата четвърт на XXI век. За великите персони в историята се съди по концепциите и делата им в тяхното време.
Историците, философите, политолозите и политиците спорят през днешния ден за мястото и ролята на Георги Димитров в развиването на България и на света. Неолиберални всичколози, добре платени соросоидни писатели, журналисти и публицисти, гневни комунистофоби, изцяло отхвърлят концепциите и делото на Димитров. Напразно. Те не могат да спрат продължаващото им въздействие. Истината постоянно е по-силна от лъжата и ще си пробие път в мъглявината на властващия антикомунизъм.
След разпада на европейската социалистическа система сякаш отмина епохата на Димитров. Но през днешния ден, тридесетина години по-късно, живеем във време, в което светът " се отърсва от отровната си мухъл " на глобалисткия неолиберален капитализъм. Рушат се устоите на международната тирания на капитала, а неравенството в приходите - в света, в Европа и изключително в България, е достигнало небивали съотношения. В контраст на налагания англосаксонски глобализъм се възраждат историческата памет, възприятията за национално достолепие и интерес. Но се възраждат и се образуват неоконсервативни и неофашистки придвижвания.
В тези нови публични условия в България, в Европейски Съюз и в света можем с цялостно право и отговорност да се върнем към главните хрумвания и политически опит на Георги Димитров, да им придадем нова форма и наличие, с цел да не се допусне още обедняване на бедните и обогатяване на богатите, възобновление и налагане на антихуманната процедура на фашизма.
Следва да се върнем към апела и практиката на Димитров за креативно разглеждане на политическата конюнктура и за съответни решения. Това не е елементарно. Не е било елементарно и на елементарния служащ Георги Димитров, който не е приключил влиятелен университет, няма тапия от Сорбоната, Харвард или Софийския университет, само че е приключил с отличие националния университет на практическата проведена битка за заслужен живот на българите. Той, елементарният служащ, се е самообразовал и даже независимо е изучавал немски език. Чрез самообучение и процедура усвоява умеенето за правилен политически разбор и оценка на политическата обстановка, само че и по-важното - да предложи и предприеме съответни на тази обстановка дейности.
Още в навечерието на Септемврийското въстание през 1923 година разкрива класовата и антинародна същина на фашизма, характеризирайки го като " цялостно отказване на всевъзможен либерализъм и на всички политически права и свободи за националните маси ". Той развива
концепцията за единния антифашистки фронт
за Отечествения фронт, за единодействието в народен и интернационален проект на антифашистките сили. Тези креативен за времето си хрумвания на Димитров са настоящи и в този момент, когато неофашизмът се възражда в редица европейски страни в нова форма, изключително посредством актуалните благоприятни условия за електронно пропагандно влияние. Развитието на ултранационализма като ядро на фашизма, изключително в някои европейски страни, добива големи мащаби. Това се отразява на образуването на нови генерации с промити мозъци, както стана в Украйна, Полша, Литва и даже в Германия. Развива се и се шири нова ксенофобия, само че вместо с център антисемитизъм, се развива като русофобия. Сега, сходно на втората четвърт на XX век, е нужен нов димитровски обединен фронт в битката против избуяващия неонацизъм.
Все по-актуална става отбраната на правата на хората на труда, изразяването и защитаването на техните ползи на основата на социалистическите полезности - независимост, тъждество, взаимност, правдивост. Отново е настояща битката срещу употребата на трудовите хора от актуалния транснационален и народен олигархическо-мафиотски капитал. Димитров е образец за интензивно присъединяване в стачните битки за отстояване правата и ползите на трудовите хора. Паметни са провежданите с негово присъединяване и под негово управление мощни протестни дейности през първата четвърт на XX век у нас. Димитров се издигна до нивото на народен и интернационален профсъюзен деятел. Няма да е зле, в случай че сегашните синдикални дейци изучат опита на Димитров и го приложат в модерни условия, с цел да поведат обеднелите и гладни българи на битка за законните им права, за по-достоен живот. А не, както е в този момент тук -
бизнесът провежда служащите
и организира протестни, протестни дейности и митинги за своето по-нататъшно обогатяване.
Реставрацията на капитализма в България в края на XX век бе оповестена като преход, само че по-същество това бе антинародна активност. Свещената за Димитров дума " народ " бе отстранена неслучайно от името на страната, от името на армията и така нататък Заслугата на Димитров е развиването и практическата реализация на пътя към социалистическото възобновяване на обществото чрез националната народна власт, в която главен държавно образуващ детайл е народът, неговите ползи, неговата воля и решения. Интересите на народа и на страната на народа са по-важни от ползите на актуалната българска олигархия.
Не на последно място са значими патриотизмът, отбраната и отстояването на националните ползи на България и българския народ, а не на олигархическия капитал, сраснал се с държавната власт. Все още историците не са изяснили задоволително добре мястото на Георги Димитров в борбата за избавяне на България от доста по-тежка национална злополука по време на Втората международна война и почтена нейна отбрана на Парижката мирна конференция, където имаше действителни претенции от България да бъдат отнети Родопите и Пиринска Македония. Неговият национализъм е освен персонално възприятие, а и процедура. Роден в българската историко-географска област Македония, той не одобри да е част от антибългарския македонизъм. По дух, схващане и самоопределяне е българин, и то какъв! Цял свят го разбра посредством известната му тирада пред Лайпцигския развой, в която съобщи: " Аз
нямам съображение да се срамя, че съм българин
аз се гордея, че съм наследник на българската работническа класа ". Патриотизмът на Георги Димитров не бе самоцелен, не мина в шовинизъм и ултранационализъм.
Димитров сполучливо сля патриотичните си усеща и изяви с активен интернационализъм. Той бе утвърден престиж в интернационалното комунистическо и работническо придвижване. Днес, когато неолиберализмът в Европа изтрива националните страни, националната памет и националното достолепие, даже националната просвета, патриотично звучат неговите думи, че в региона на културата " няма дребни и огромни нации ". В Европа всеки народ, дребен или огромен, посредством образованието и културата може да има свое почтено място.
***
Опечалени в Дрезден край портрета на Георги Димитров, юли 1949 година
Днес, 140 години след раждането на този политически исполин, не можем да не отбележим с огорчение, че неговото име тъне в давност или отричане в формалната историография и учебниците по история. Че за младите генерации той е съвсем незнаен. Или в случай че знаят нещо за него, то е единствено негативното. Неолибералната лъжесвобода на словото и печата са мощен политически филтър, недопускащ истината за делото на Георги Димитров да доближи до младите. Трябва интензивно и аргументирано да се противопоставим на соросоидните оплювателски изявления, които безпределно погрешно обрисуват Георги Димитров и изцяло отхвърлят неговата активност.
Помним оценката на починалия Павел Писарев за Георги Димитров: " Политиците са като планините - те се мерят по върховете, а не по падините и долините. А върховете в живота и активността на Георги Димитров са задоволително високи. " Нека я допълня: върховете, които Димитров изкачи в международната политическа история, са измежду най-високите. Там, откъдето най-добре се вижда развиването на света и откъдето най-добре се чертаят и вземат политическите решения.
Сега на хората на труда, на антифашистите им трябват дейци, които да изкачат най-високите върхове на политиката и да поведат хората към борба за заслужен живот, следвайки образеца на Георги Димитров.
През втората четвърт на този разломен и изменящ се век великият академик Алберт Айнщайн дефинира Георги Димитров като " пламъкът, който продължава да гори ". Пламъкът от словото и делото на Георги Димитров са настоящи освен за епохата на Айнщайн, за XX век, само че и за нашата актуалност, за първата четвърт на XXI век. За великите персони в историята се съди по концепциите и делата им в тяхното време.
Историците, философите, политолозите и политиците спорят през днешния ден за мястото и ролята на Георги Димитров в развиването на България и на света. Неолиберални всичколози, добре платени соросоидни писатели, журналисти и публицисти, гневни комунистофоби, изцяло отхвърлят концепциите и делото на Димитров. Напразно. Те не могат да спрат продължаващото им въздействие. Истината постоянно е по-силна от лъжата и ще си пробие път в мъглявината на властващия антикомунизъм.
След разпада на европейската социалистическа система сякаш отмина епохата на Димитров. Но през днешния ден, тридесетина години по-късно, живеем във време, в което светът " се отърсва от отровната си мухъл " на глобалисткия неолиберален капитализъм. Рушат се устоите на международната тирания на капитала, а неравенството в приходите - в света, в Европа и изключително в България, е достигнало небивали съотношения. В контраст на налагания англосаксонски глобализъм се възраждат историческата памет, възприятията за национално достолепие и интерес. Но се възраждат и се образуват неоконсервативни и неофашистки придвижвания.
В тези нови публични условия в България, в Европейски Съюз и в света можем с цялостно право и отговорност да се върнем към главните хрумвания и политически опит на Георги Димитров, да им придадем нова форма и наличие, с цел да не се допусне още обедняване на бедните и обогатяване на богатите, възобновление и налагане на антихуманната процедура на фашизма.
Следва да се върнем към апела и практиката на Димитров за креативно разглеждане на политическата конюнктура и за съответни решения. Това не е елементарно. Не е било елементарно и на елементарния служащ Георги Димитров, който не е приключил влиятелен университет, няма тапия от Сорбоната, Харвард или Софийския университет, само че е приключил с отличие националния университет на практическата проведена битка за заслужен живот на българите. Той, елементарният служащ, се е самообразовал и даже независимо е изучавал немски език. Чрез самообучение и процедура усвоява умеенето за правилен политически разбор и оценка на политическата обстановка, само че и по-важното - да предложи и предприеме съответни на тази обстановка дейности.
Още в навечерието на Септемврийското въстание през 1923 година разкрива класовата и антинародна същина на фашизма, характеризирайки го като " цялостно отказване на всевъзможен либерализъм и на всички политически права и свободи за националните маси ". Той развива
концепцията за единния антифашистки фронт
за Отечествения фронт, за единодействието в народен и интернационален проект на антифашистките сили. Тези креативен за времето си хрумвания на Димитров са настоящи и в този момент, когато неофашизмът се възражда в редица европейски страни в нова форма, изключително посредством актуалните благоприятни условия за електронно пропагандно влияние. Развитието на ултранационализма като ядро на фашизма, изключително в някои европейски страни, добива големи мащаби. Това се отразява на образуването на нови генерации с промити мозъци, както стана в Украйна, Полша, Литва и даже в Германия. Развива се и се шири нова ксенофобия, само че вместо с център антисемитизъм, се развива като русофобия. Сега, сходно на втората четвърт на XX век, е нужен нов димитровски обединен фронт в битката против избуяващия неонацизъм.
Все по-актуална става отбраната на правата на хората на труда, изразяването и защитаването на техните ползи на основата на социалистическите полезности - независимост, тъждество, взаимност, правдивост. Отново е настояща битката срещу употребата на трудовите хора от актуалния транснационален и народен олигархическо-мафиотски капитал. Димитров е образец за интензивно присъединяване в стачните битки за отстояване правата и ползите на трудовите хора. Паметни са провежданите с негово присъединяване и под негово управление мощни протестни дейности през първата четвърт на XX век у нас. Димитров се издигна до нивото на народен и интернационален профсъюзен деятел. Няма да е зле, в случай че сегашните синдикални дейци изучат опита на Димитров и го приложат в модерни условия, с цел да поведат обеднелите и гладни българи на битка за законните им права, за по-достоен живот. А не, както е в този момент тук -
бизнесът провежда служащите
и организира протестни, протестни дейности и митинги за своето по-нататъшно обогатяване.
Реставрацията на капитализма в България в края на XX век бе оповестена като преход, само че по-същество това бе антинародна активност. Свещената за Димитров дума " народ " бе отстранена неслучайно от името на страната, от името на армията и така нататък Заслугата на Димитров е развиването и практическата реализация на пътя към социалистическото възобновяване на обществото чрез националната народна власт, в която главен държавно образуващ детайл е народът, неговите ползи, неговата воля и решения. Интересите на народа и на страната на народа са по-важни от ползите на актуалната българска олигархия.
Не на последно място са значими патриотизмът, отбраната и отстояването на националните ползи на България и българския народ, а не на олигархическия капитал, сраснал се с държавната власт. Все още историците не са изяснили задоволително добре мястото на Георги Димитров в борбата за избавяне на България от доста по-тежка национална злополука по време на Втората международна война и почтена нейна отбрана на Парижката мирна конференция, където имаше действителни претенции от България да бъдат отнети Родопите и Пиринска Македония. Неговият национализъм е освен персонално възприятие, а и процедура. Роден в българската историко-географска област Македония, той не одобри да е част от антибългарския македонизъм. По дух, схващане и самоопределяне е българин, и то какъв! Цял свят го разбра посредством известната му тирада пред Лайпцигския развой, в която съобщи: " Аз
нямам съображение да се срамя, че съм българин
аз се гордея, че съм наследник на българската работническа класа ". Патриотизмът на Георги Димитров не бе самоцелен, не мина в шовинизъм и ултранационализъм.
Димитров сполучливо сля патриотичните си усеща и изяви с активен интернационализъм. Той бе утвърден престиж в интернационалното комунистическо и работническо придвижване. Днес, когато неолиберализмът в Европа изтрива националните страни, националната памет и националното достолепие, даже националната просвета, патриотично звучат неговите думи, че в региона на културата " няма дребни и огромни нации ". В Европа всеки народ, дребен или огромен, посредством образованието и културата може да има свое почтено място.
***
Опечалени в Дрезден край портрета на Георги Димитров, юли 1949 година
Днес, 140 години след раждането на този политически исполин, не можем да не отбележим с огорчение, че неговото име тъне в давност или отричане в формалната историография и учебниците по история. Че за младите генерации той е съвсем незнаен. Или в случай че знаят нещо за него, то е единствено негативното. Неолибералната лъжесвобода на словото и печата са мощен политически филтър, недопускащ истината за делото на Георги Димитров да доближи до младите. Трябва интензивно и аргументирано да се противопоставим на соросоидните оплювателски изявления, които безпределно погрешно обрисуват Георги Димитров и изцяло отхвърлят неговата активност.
Помним оценката на починалия Павел Писарев за Георги Димитров: " Политиците са като планините - те се мерят по върховете, а не по падините и долините. А върховете в живота и активността на Георги Димитров са задоволително високи. " Нека я допълня: върховете, които Димитров изкачи в международната политическа история, са измежду най-високите. Там, откъдето най-добре се вижда развиването на света и откъдето най-добре се чертаят и вземат политическите решения.
Сега на хората на труда, на антифашистите им трябват дейци, които да изкачат най-високите върхове на политиката и да поведат хората към борба за заслужен живот, следвайки образеца на Георги Димитров.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ